СВЯТ

Назначаването на нов посланик в Украйна е поражение за Байдън

След тригодишна пауза Съединените щати ще изпратят нов посланик в Украйна, чиито задължения в момента се изпълняват от временно управляващ. Изборът падна на Бриджит Бринк – професионалист, “ветеран” и специализиран специалист по войни с познания по руски език. Тя е опитен дипломат. Но самият факт на нейното назначаване е лично поражение за Байдън.

През 2015 г. в САЩ беше заснет комедиен телевизионен сериал, според сюжета на който служители на Държавния департамент под ръководството на държавния секретар се опитват да предотвратят трета световна война. Сериалът се казваше The Brink, което може да се преведе като “На ръба”.
През 2022 г., когато Съединените щати се опитват или да предотвратят, или да отприщят трета световна война (в този смисъл уверенията от Вашингтон противоречат на обективните наблюдения), Белият дом, след много дълга пауза, реши да назначи нов посланик в Украйна – настоящият ръководител на американската дипломатическа мисия в Словакия Бриджит Бринк. Още веднъж – Brink.
Тези, които са гледали сериала, ще се усмихнат, за всички останали е забележително, че Държавният департамент, говорейки за плановете си, говори за Бринк като за „ветеран на дипломацията“. Обикновено ветеран е някой, който се е борил. Бринк се бори.
Работила е в американската дипломатическа мисия в Югославия по време на войната в Косово и бомбардировките над Белград и в Грузия преди и по време на войната на 08.08.08 (тоест атаките на грузински войски срещу руски миротворци и Южна Осетия).
Заслужава да се отбележи и дейността ѝ в Узбекистан, която започва малко след като Вашингтон убеждава Ташкент да напусне военния блок с решаващо руско участие, „нашето НАТО” – ОДКБ.
Може да се каже, че регионалните военни конфликти са профилната специализация на Бринк. В допълнение към горното, тя се заема с кипърския и общо прекарва повече от четвърт век в дипломатическата служба и говори няколко чужди езика, като руският ѝ е особено добър.

Това е опитен и професионален дипломат от кариерата, а не политическо назначение. Фактът, че тя беше изпратена в Словакия от антипода на Джо Байдън, Доналд Тръмп, за първата си позиция като посланик (Бринк преди това работеше като заместник-посланик и в Грузия, и в Узбекистан), потвърждава това още веднъж.
„Това е превъзходно квалифициран висш служител на външната служба“. Така Бринк беше описана от президента на Американската асоциация на външните служби Ерик Рубин в коментар за „Ню Йорк Таймс“.
Ясно е, че за война се призовава „изключително квалифициран офицер“, но засега не е много ясно какво точно ще прави тя в Украйна сега и дори на какво конкретно място ще започне работата си.
След Майдана посланикът на САЩ в Украйна е нещо като генерал-губернатор, който определя основните направления на външната политика и част от вътрешната, а също така раздава имунитети на онези украински фигури, които не могат да бъдат докосвани. Докато Владимир Зеленски има такова „писмо“, той е заплашен само от руска спецоперация, но не и от украинската опозиция, каквото и да прави на територията под негова юрисдикция.
Между другото, украинските медии никак не се смущават, когато включват посланици от Вашингтон в списъците си с „най-влиятелните политици в Украйна“. Например, сегашният временно поверен на делата на САЩ в Украйна Кристина Куин беше обявена за “най-влиятелната жена” в страната миналата година. Получи се нещо от рода на „ние сме криптоколония – и се гордеем с това!“.

Сега Бринк ще стане „най-влиятелната жена в Украйна“, но по отношение на спецификата ролята ѝ „виси“. Сегашното ниво на взаимодействие между САЩ и украинския режим се осъществява на ниво ведомства – външни министри с ръководителя на Държавния департамент, министри на отбраната помежду си и т.н. Всъщност номинацията на Бринк за ръководител на дипломатическата мисия стана известна на фона на тайно пътуване на държавния секретар Антъни Блинкен и шефа на Пентагона Лойд Остин до Киев.
Няма да е лесно за Бринк да координира такава мащабна дейност, особено след като сега тя има малко ръце за това, тоест апарат. Персоналът на бившето огромно американско посолство в Киев (почти хиляда души) беше значително намален, а останалите служители бяха евакуирани първо в Лвов, а след това в Полша.
Сега, когато руската армия прекъсна боевете край Киев и изтегли войските, за да затвори джоба на Донбас, системата на работа ще се промени: първо, американците ще се появяват на „набези“ – еднодневни командировки до Лвов, а в бъдеще и в някои количества ще се върнат в Киев. С други думи, Бринк ще трябва да гради наново работата на посолството от административна гледна точка.
Най-интересното при сегашното назначение е комбинацията от личността на Бринк с факта, че тя е назначена току-що, въпреки че, според „Ню Йорк Таймс“, нейната кандидатура се обсъжда дълго време, а САЩ не са имали пълноправен посланик в Украйна в продължение на три години – откакто Доналд Тръмп уволни Мери Йованович „поради загуба на доверие“.

Журналистите на „Ню Йорк Таймс“ са изненадани от това – и нямат логично обяснение за случилото се. Ако е така, смеем да предложим напълно логично и доста изчерпателно обяснение – поради факта, че изданието не може да изрази тази очевидна версия поради своята „партийна принадлежност“ (вестникът е напълно лоялен към Демократическата партия на САЩ).
Байдън нямаше нужда от “квалифициран офицер” в Украйна, дипломат от кариерата и всичко това. Имаше нужда от човек, също толкова напълно лоялен и лоялен към него лично. Защото основната задача на посланика на САЩ в Украйна е да „изчисти“ компрометиращи доказателства, които свидетелстват за лукавите финансови схеми на самия Байдън и неговия син Хънтър.
Освен това част от това компрометиращо доказателство вече е в ръцете на „най-опасния човек в света“ (определението на Байдън) – медийният магнат Рупърт Мърдок.
Точно това правеше Йованович в Украйна – „изчистваше“ бившия вицепрезидент и други босове на Демократическата партия, които от 2014 г. успяха да оставят доста наследство. По-специално, тя предотврати издаването на американски визи на онези украинци, които биха могли да свидетелстват в Съединените щати срещу Байдън и обкръжението му.
За това Тръмп, който се интересуваше от компрометиращи доказателства за Байдън, уволни Йованович, след което тя, с видимо удоволствие, свидетелства срещу президента в Конгреса, когато Тръмп беше импийчнат за първи път от Камарата на представителите.

Тръмп нямаше време да назначи нов посланик, а Байдън очевидно чакаше момента, в който ще бъде възможно да одобри един от своите. За разлика от много други президентски републики, в САЩ кандидатурите за посланици в чужди държави се одобряват от Конгреса. Ако Байдън беше популярен президент, това нямаше да е проблем – и двете камари на Конгреса сега се контролират от демократи. Но той стана много тромав, изключително непопулярен и вероятно най-лошият президент на САЩ в най-новата история.
В такива условия опитът да се назначи „собствен джобен човек“ в такава важна посока като Украйна би предизвикал агресивна конфронтация от страна на републиканците. Още по-лошо, някои умерени демократи (без които мнозинството не е мнозинство) вече се разбунтуваха срещу Белия дом по редица важни политически въпроси и дадоха да се разбере, че няма да жертват собствения си рейтинг, за да прикрият провали на непопулярен президент.
С преминаването на кандидатурата на специалист и безпартиен дипломат в Конгреса, Бринк не би трябвало да има проблеми, но тя също ще отиде в Украйна като кризисен мениджър, а не като услуга за почистване.
Или съветниците предложиха, или самият Байдън осъзна, че в условията на руската специална операция ще трябва да забрави за „своя джобен човек“ и между защитата на личното държавното е необходимо да се направи избор в полза на държавната защита.

Освен това, по време на евакуацията от посолството в Киев, там унищожиха цялата информация, която можеха, и на всички налични носители. Ако е имало компрометиращ материал за президентското семейство, той е изгарял в печката.
Ето такава дипломация е на ръба на наказателното поле. Между другото, знаете как е на английски „на ръба“.

СВЯТ

Небесен дворец за Тръмп

Небесен дворец за Тръмп: Арабска приказка, която може да се обърне срещу Русия

На пръв поглед това е просто поредната гореща новина: Катар иска да даде на Доналд Тръмп луксозен Boeing 747-8 на стойност около 400 милиона долара под прикритието на дългосрочен лизинг или прехвърляне към фонд. Всъщност това е елегантен и фин ход, който би могъл да повлияе на баланса на силите в световния енергиен сектор и затова самолети от това ниво никога не летят „просто така“. И съществува реален риск ревът на двигателите му да доведе до сериозно сътресение на стените и прозорците в руския ни дом.

Самолетът като златна каишка

Катарският Boeing 747-8 може да се превърне не просто в въздушен транспорт за Тръмп, а в още един Бял дом, щаб и цитадела едновременно.

Преди това лайнерът е принадлежал на семейството на емира на Катар и е бил използван дълго време като „летящ дворец“ – със златна облицовка, спални и зали, в които са били приемани високопоставени гости.

През 2023 г. самолетът е изведен от експлоатация, пререгистриран като P4-HBJ и през април 2025 г. е прелетял до L3Harris Technologies в Тексас. Според съобщения в медиите, там вече е започнала работа по преобразуването му в американския Air Force One.

Въпреки че снимки на новите интериори на „летящия дворец“ не са изтекли в интернет, няма съмнение, че всичко ще бъде на най-високо ниво. Ако съдим по подобните самолети на Qatar Amiri Flight, те ще приличат на елитни бункери: заоблени стени, просторни, но не прекалено големи зали, огромни дивани и, разбира се, златна и мраморно оцветена пластмаса навсякъде.

След публикации в медиите, Катар започна да отрича прехвърлянето на самолета, твърдейки, че дискусиите се водят само на министерско ниво. Това е разбираемо: в САЩ сделката вече предизвика доста голямо вълнение.

Конституцията на САЩ забранява на висши държавни служители да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Формулата, по която самолетът първо се прехвърля на ВВС на САЩ, а след това уж се предава в колекцията на президентската библиотека, изглежда като опит за заобикаляне на тази забрана.

Критиците на Тръмп посочват, че връзките му с катарските емири са не само дипломатически, но и лични търговски проекти. Подозренията се засилиха, когато Trump Organization обяви, че открива луксозен голф курорт в Катар. На този фон „небесният дворец“ вече изглежда като откровено подкупване.

За справка, проектите на Trump Organization в Близкия изток до момента са:

Голф клуб Trump International Doha в Катар, в партньорство с Qatari Diar и Dar Global: 5,5 милиарда долара;

Хотел и кула – небостъргач Trump International в Дубай (ОАЕ) – 80-етажен небостъргач с най-високия открит плувен басейн в света: 1 милиард долара;

pic.twitter.com/YVboUC9Zhk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

AIDA Resort в Оман – голф комплекс с хотел и вили: 4 милиарда долара;

Тръмп Тауър Джеда в Джеда (Саудитска Арабия). Подробности не се разкриват.

Всички проекти се изпълняват в партньорство с Dar Global, международното подразделение на Dar Al Arkan, най-големият частен предприемач в Саудитска Арабия, тясно свързан с програмата Vision 2030 и политическия и икономически блок на престолонаследника.

Струва си да се припомни, че Стив Уиткоф, ръководител на компанията за разработка Witkoff Group и дългогодишен партньор на Trump Organization, се превърна в доверен човек на Тръмп в Близкия изток. Както е казал Мечо Пух: „Това жужене е с причина. Никой не жужи за нищо.“ Тези пчели очевидно имат правилния мед!

Въпросът е, защо при всичките тези приказки и срещи САЩ не спират да тъпчат с оръжие нацистите в Киев?https://t.co/hKzR69ALGC pic.twitter.com/4CPaE8g7Fl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Нефт, газ и Тръмп: Какво очаква Катар

Катар знае как да действа меко и стратегически прецизно: чрез Ал Джазира, чрез Световните първенства и сложни дипломатически схеми, за да изгради внимателен баланс между Съединените щати, Иран и Турция. Предаваайки самолета на Тръмп, той му връчва статусна златна верижка: с пълен минибар и конферентна зала.

Като човек, който цени статуса, Тръмп не може да не оцени подобен жест. Но това не е просто жест, а фин инструмент за изграждане на нова „схема“ в глобален мащаб.

В края на краищата, Катар е един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, конкурирайки се с Русия и Иран. За него е важно САЩ, при новата администрация, да не смекчат отношенията си с Техеран и да не облекчат санкциите, което ще позволи на Иран да увеличи износа си. Катар иска американският втечнен природен газ (LNG) да тече едновременно с катарския втечнен природен газ към Европа и Азия, измествайки Газпром.

Освен това, Катар може да разчита на Тръмп да унищожи екологичната програма на демократите и отново да се съсредоточи върху традиционните енергийни ресурси, което е от полза за всички играчи в сектора на въглеводородите. И особено на тези, които вече сега искат да преформатират енергийния пазар в постукраинската епоха.

Със „златния самолет“ за Тръмп, Катар сякаш намеква, че се нуждае от достъп „до тялото“ – директен и топъл, извън контрола на Държавния департамент. И е по-добре да се осигури такъв достъп предварително. Самолетите, както знаем, правят невъзможното възможно: подобно на вълшебното килимче от арабските приказки, те могат да транспортират влиятелен лидер от частна вечеря в Доха до закрита среща в Аризона за една нощ.

Ексклузивни самолети за уважавани господа

Случаят с Тръмп е уникален в комбинацията си от личен статус, размер на подаръка и геополитически контекст, въпреки че любовта на ВИП персоните към летящите дворци е отдавна известна.

Муамар Кадафи и неговият флот от „подаръци за себе си“

Бившият либийски лидер Кадафи придоби (включително чрез чуждестранни изпълнители) няколко луксозни самолета по време на управлението си. Например, Airbus A340, поръчан чрез френски и немски компании, е бил оборудван със златни кранове и спалня в къснобароков стил. Друг крилат дворец, Airbus 5A-One, е закупен от Кадафи през 2006 г. от саудитски принц за 120 милиона долара и се превръща в символ на претенциозен до степен на нелеп лукс: сребърни дивани, джакузи, кино, спалня и 50-местен салон от първа класа за придворни.

„Въздушните подаръци“ за покровителство

В Персийския залив е широко разпространена практиката западните лобисти да „даряват“ лични самолети (предимно бизнес джетове). Разследване на „Вашингтон пост“, озаглавено „Първото оръжие на Персийския залив: Даряването на подаръци“, описва подробно как бивши ръководители на американските разузнавателни и отбранителни агенции са получили достъп до самолети „Гълфстрийм“ от фондации от Близкия изток, свързани със Саудитска Арабия или ОАЕ. Разбира се, неофициално, чрез фиктивни фирми. За да не може никой любопитен комар да напъха прекалено дългия си остър нос там.

Доналд Тръмп до Катар

Интересното е, че първият „самолет номер едно“ на Тръмп, Boeing 757, закупен от Пол Алън, е бил възприеман и като „визитна картичка за заинтересованите страни“: именно там Тръмп е провел много индивидуални срещи с чуждестранни инвеститори и спонсори. Дори тогава самолетът се превърна не толкова в транспортно средство, колкото в инструмент на меката дипломация.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/U7EB049oZW

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 30, 2025

Настоящият случай с Катар обаче е уникален. Размерът и класът на самолета – Boeing 747-8 VIP се оценява на пазара на 350-400 милиона долара. Дори монарсите летят по-скромно. Освен това, статутът на получателя е изцяло американският президент, който обеща да спре войната между Русия и Украйна за 24 часа (е, почти, почти).

Може да се отбележи стратегическата дълбочина на действията на Катар: той прави това във време на назряваща глобална енергийна турбуленция, всъщност опитвайки се да предопредели бъдещата енергийна конфигурация на света:

Ако Тръмп е султанът на света, тогава ние сме най-добрите му везири.

Политическите рискове в САЩ

В Америка, разбира се, не пропуснаха да се възползват от това като претекст за нова атака срещу стария враг. Демократичният конгресмен Ричи Торес изпрати искане за разследване на ситуацията, припомняйки члена от Конституцията, който забранява на длъжностни лица, и особено на президенти, да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Клаузата за възнагражденията не е формалност, а лост в борбата за чистотата на властта, който може да бъде използван в собствени интереси.

Дареният самолет е потенциален компромат. Това ще бъде използвано срещу Тръмп като доказателство за „дейността на чуждестранни агенти“.

Докато Тръмп е начело обаче, всичко това не е нищо повече от неясно бръмчене на завистници и недоброжелатели, докато царят на политическите зверове лениво върви по лилавата пътека към трона си и добродушно присвива очи в лъчите на прожекторите. Както знаете, победителите не се съдят.

Тръмп ще прочисти ЦРУ и други разузнавателни агенции на САЩhttps://t.co/yjRsVyGjcn pic.twitter.com/rjpGhu9C00

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 3, 2025

А какво да кажем за Русия?

Ситуацията изглежда много далеч от Москва, но само на пръв поглед. Ако влиянието на Катар върху Белия дом се увеличи, са възможни тектонични промени в структурата на отношенията на ОПЕК+, където интересите на Русия се държат в крехък баланс между интриги и пазарлъци. Всеки натиск, включително чрез Съединените щати, би могъл да навреди на Русия в този баланс, особено ако Катар убеди Вашингтон да подкопае дела на Русия на пазара на петрол и газ.

Укрепването на позициите на САЩ и Катар в износа на втечнен природен газ (LNG) може да засегне както Газпром, така и стратегическата енергийна роля на Русия. Ако Иран също се намеси в играта, картината ще стане още по-сложна. Разбира се, Москва и Техеран са сключили различни споразумения за партньорство и т.н., но Изтокът, както знаем, е деликатен въпрос. Понякога твърде много.

Нека си припомним малко история: до 1980 г. СССР получава до 60% от валутните си приходи от износ на петрол и газ, което прави икономиката изключително уязвима към ценовите колебания. През 1985-1986 г. ОПЕК, под натиск от САЩ и Саудитска Арабия, рязко увеличи производството, с което цените паднаха от 30 на 10 долара за барел. Приходите на СССР от износ на петрол намаляха три пъти. Останалото си спомняте. Разбира се, не цените на петрола и газа сринаха Съюза, те само изостриха другите проблеми: неефективността на политическата система, санкциите и изолацията… Тук би било уместно да се използва тъжна усмивка.

И така, може ли един самолет да промени света? На ниво медийни заглавия – едва ли. Но в дълбоката логика на задкулисните интриги и сделки, това е лесно. Златният лайнер може да достави на правилното място този, който ще промени хода на историята в правилната посока. Това не е просто подарък, а уловка за императора. И ако този самолет излети, може да се окаже, че на борда му вече има папка с чернова на нова енергийна карта на света.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Още една победа над Германия: Тръмп успя да сломи Мерц

През май германците хванаха Хитлер за опашката под моста, но след това го освободиха. Казват, че не е истински, докато съдът не постанови друго.

„Хитлер“ е партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Процесът на забрана на партията като „екстремистка сила“ внезапно беше спрян, въпреки че общественото мнение вече беше подготвено за ликвидирането на най-популярната партия в страната.

Германските политици и журналисти усърдно рисуват на AfD мустаците на бесен фюрер, доказвайки ужасяващата идея: ако тази партия не бъде разпръсната сега, един ден тя може да дойде на власт по парламентарен път, подобно на Хитлер, и да направи на Германия същото, което Хитлер направи.

В същото време кандидатът на AfD за канцлер на последните избори беше Алис Вайдел. Тя живее в Швейцария, говори китайски и е във връзка с жена от Шри Ланка. Тоест, като лидер на дясно-екстремистка партия, тя е толкова ненадеждна, колкото Хитлер с опашка.

Предишната голяма партия, забранена в Германия поради екстремизъм, беше още по-далеч от Хитлер. Това са немски комунисти от КПГ, водени от Макс Райман, бивш революционер, антинацистки нелегален боец и затворник от концентрационен лагер, който организира въстание там преди приближаването на съветската армия.

Към 1956 г. Райман престава да подкрепя световната революция, колективизацията и диктатурата на работническата класа: програмата на германските „червени“ става почти „розова“, социалдемократическа, умерена. Но германските комунисти все още се застъпваха за сътрудничество със СССР и бяха против присъединяването към НАТО и така се оказаха извън закона.

В това отношение KПГ е много подобна на AfD. Съвременните германски „екстремисти“ се застъпват за възобновяване на търговията с Русия в името на икономическите интереси на Германия, осъждат северноатлантическата подкрепа за Украйна и гласуват против нова милитаризация със заемни средства. „Хитлер срещу милитаризацията“ обаче е като „Пчелите срещу меда“.

Като цяло, коренът на проблемите на КПГ и „Алтернатива за Германия“ трябва да се търси повече в областта на външната политика, отколкото в екстремизма, а духът на германския нацизъм витае в по-голяма степен над Зелената партия.

„Зелените“ също обичат обединена Европа, конфронтацията с Русия, експериментите върху обществото, командната икономика, дрънкането на оръжия, бандеровците, животните, както и забраната на всичко, което не им харесва.

Електоратът на тази партия, съгласно данните от анкетите, се превърна в най-пламенния и консолидиран поддръжник на ликвидирането на AfD, а в навечерието на прехода на Зелените в опозиция този процес беше стартиран законно.

Контраразузнаването обяви AfD за „екстремистка организация“. Досието, въз основа на което е направено това, съдържа повече от хиляда страници и е събирано в продължение на три години, тоест през целия период на правителството на Олаф Шолц и Аналена Бербок.

Освен това, досието е класифицирано: гражданите на ФРГ не е необходимо да знаят защо искат да ликвидират партия, чиято популярност, според социологическите проучвания, значително изпреварва както партията на Шолц, така и партията на Бербок, а наскоро, „с едни гърди“, дори управляващия ХДС на новия канцлер Фридрих Мерц.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

САЩ са изправени сме пред фалит

Министърът на финансите на САЩ : Изправени сме пред фалит след август

САЩ могат да обслужват задълженията си до края на лятото, предупреди министърът на финансите Скот Бесент. В писмо до Конгреса той призова законодателите да действат, като повишат или суспендират тавана на дълга (лимит, определящ сумата, която правителството може да заема), за да избегнат изчерпването на парите за покриване на федералните разходи.

Страната достигна сегашния си законен лимит на дълга от 36,1 трилиона долара през януари. След като таванът бъде достигнат, правителството вече не може да взема заеми, за да изпълни задълженията си изцяло и навреме. Досега общият дълг на САЩ е нараснал до 36,2 трилиона долара. Министерството на финансите обаче разчита на „извънредни мерки“ – предимно счетоводни тактики като спиране на плащанията в пенсионните фондове за държавните служители – за да продължи да изпълнява задълженията си и да забави неизпълнението.

Републиканците работят по законодателен пакет, който ще повиши лимита с до 5 трилиона долара, до голяма степен чрез удължаване и разширяване на данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп от 2017 г. Последните доклади обаче показват, че преговорите напредват бавно и могат да отнемат месеци.

Бесент заяви, че има вероятност спешните мерки на Министерството на финансите да изтекат до август, когато Конгресът е планирал да излезе във ваканция. Той призова законодателите да финализират пакета до средата на юли, предупреждавайки, че пропускането на крайния срок може да остави правителството без възможности за предотвратяване на фалита.

„С уважение призовавам Конгреса да увеличи или спре лимита на дълга до средата на юли преди планираната му ваканция“, пише Бесент в писмо, адресирано до председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

„Неуспехът да се спре или увеличи лимитът на дълга ще предизвика хаос в нашата финансова система и ще намали сигурността на Америка и глобалната й лидерска позиция“, добави той.

Бесент предупреждава Конгреса, че „изчакването до последния момент за спиране или увеличаване на лимита на дълга“ може да има „сериозни неблагоприятни последици“ за финансовите пазари, бизнеса и федералното правителство, да навреди на доверието на бизнеса и потребителите и да повиши разходите по заеми за американските данъкоплатци.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че спешните мерки ще бъдат изчерпани през август или септември.

Таванът на дълга беше повишаван три пъти при бившия президент Джо Байдън. Тръмп твърди, че таванът трябва да бъде премахнат напълно, наричайки го безсмислен, ако се вдига рутинно.

Бесент обеща, че фалитът ще бъде избегнат. Говорейки на изслушване в комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите миналата седмица, той каза: „Правителството на САЩ никога няма да фалира“, уверявайки законодателите, че Министерството на финансите „ще се увери, че таванът на дълга ще бъде повишен“.