СВЯТ

Дълбоката държава изпрати вярното си куче да лае в Москва

Защо пристигна и с какво си тръгна от Москва лакея от ООН

“Генералният секретар” на ООН Антонио Гутереш посети Москва. Преговорите с него първо бяха проведени от външния министър Сергей Лавров, след което посетителят, който по всички признаци пристигна с „най-високо“ послание от глобалните структури на „дълбоката държава“, беше приет от руския президент Владимир Путин.

Основният въпрос, разбира се, бе Украйна. Генералният секретар дори не се поколеба да се размине без учтивост и в отговор на встъпителната реч на руския лидер, която обхвана цял набор от проблеми на нашето време, първото нещо, което направи в отговор, меко казано, не беше доста дипломатично. Той избухна: „Всъщност, като генерален секретар, основната ми грижа е ситуацията в Украйна.”

И едва след това, очевидно спомняйки си, че на един дипломат е даден език, за да скрие мислите си, а не да ги излъчва в прав текст, той започна да се измъква по красноречив начин, опаковайки украинската тема в контекста на изказаните от Путин претенции към „мира по американски правила“, които са едностранни и противоречат на Устава на ООН. „Всички правила, които ще бъдат установени, трябва да бъдат установени с консенсуса на международната общност и да отговарят напълно на международното право“, заяви А. Гутереш, сякаш намеквайки, че американските „правила“ вече са получили такъв консенсус и мнението на Русия, както и Китай, за които му напомни С. Лавров, не е нищо повече от злощастно недоразумение.
Надувайки бузи с всичка сила, генералният секретар на ООН дори започна да изброява на Путин предишните си длъжности и регалии, солидно заплитайки се в тях (Той не е бил “председател на ЕС“, а само член на Европейския съвет поради поста му на министър-председател на Португалия. Само страна може да стане председателстваща на ЕС). Защо го направи? Все пак не е ли ясно, че политическата му биография е добре позната в Москва? Явно, за да припомни от кого точно е и чия линия смята да преследва. Разбира се, европейската, както и американската. Защото, както отбеляза Лавров на пресконференция след преговорите, САЩ са се научили много добре как да извиват ръцете на посланиците в ООН в Ню Йорк, опитвайки се да ги накарат да гласуват „необходимия“ вот.

Като цяло, това посещение на Гутереш, който преди имаше репутацията на „американска креатура“, а сега я потвърди напълно (не стана ясно дали говори генералният секретар на ООН, или пратеник от най ниско ниво от Вашингтон), много прилича на друго подобно посещение. През април 2014 г., след украинската атака срещу Донбас, която отказа да признае преврата в Киев, Дидие Буркхалтер, емисар на колективния Запад, облечен в длъжността президент на Швейцария, дойде при Путин. .
И той също така убеждава да не се намесва в Украйна, оставяйки всичко на „естествения“ ход на събитията и уверявайки, че „заклетите партньори“ на Русия няма да позволят ситуацията да се развие по екстремен сценарий, според който всичко в крайна сметка пое. Преди осем години Западът също нямаше много вяра, но страната ни все още „не беше такава” – в смисъл, че не беше съвсем готова за скъсване с т. нар. „цивилизован” свят. А претенциите, изнесени от Буркхалтер, бяха третирани с внимание, давайки шанс на САЩ и Европа да докажат своята последователност чрез участие в мирното уреждане. Резултатът е добре известен: Минските споразумения, първо и след това второто, сключени с посредничеството на Запада, бяха заплюти а украинските посетители на западните форуми много скоро започнаха да ги използват за подготовка на военно решение на проблема с Донбас (а после и с Русия) и да получат западна помощ за това, включително в ядрената сфера.

Няма основна разлика между двете плюнки Буркхалтер и Гутереш: и двамата европейски лакеи до мозъка на костите си са наети поддръжници на големия олигархичен финансов капитал, необратимо заразени с глобализма, възхитени от идеите и програмата за глобалистична трансформация на света. Просто Русия днес, както беше отбелязано, е различна държава в сравнение с 2014 г., след като се е отървала от последните илюзии относно възможността да говори за нещо със Запада. Днес разбрахме, че е безсмислено, а понякога дори няма смисъл да говорим по тези теми, тъй като тези разговори не носят никакво смислено съдържание, а само отнемат време и подхранват безпочвени надежди за адекватността на отсрещната страна.
Ден след заминаването на генералния секретар Путин, говорейки пред Съвета на Федерацията, открито обяви безполезността на редица международни платформи, преди всичко ПАСЕ. ООН, представлявана от лакея Гутереш, всъщност е единственото изключение от това правило, защото все още представлява ядрото на световната система, възникнала след Втората световна война. Именно към това следвоенно обстоятелство и съответната история на формирането на световната организация Путин привлече вниманието на лакея, когато му каза за недопустимостта на „приватизацията“ на функциите на ООН от любители и самопровъзгласили се институции, изградени под американската „ексклузивност“. Но Гутереш в отговор заскимтя, доколкото можеше.

Да вземем например примера с Косово, което послужи като прецедент за Русия да признае народните републики на Донбас. Този анклав, иззет от Сърбия, уж не е признат от ООН (но е признат от Международния съд, който е част от структурата на ООН!). В същото време посетителят не коментира напомнянето на руския лидер за прецедентния характер на съдебната формулировка на това признаване: „При упражняване на правото на самоопределение тази или онази територия на която и да е държава не е длъжна да кандидатства за разрешение да декларира своя суверенитет пред централните власти на страната”
Между другото, Путин припомни, че Крим и Севастопол изразиха волята си по същия начин, както в Косово: „Те взеха решение за независимост и след това се обърнаха към нас с молба за присъединяване към Руската федерация“. Същото и в Донбас. Въпреки това Гутереш, както и преди, без да обръща внимание на фактите, ревностно изпълнява заповедите, които беше получил, демонстрирайки най-лошите примери за придържане към принципа на двойния аршин.
„Ние твърдо вярваме, че нарушаването на териториалната цялост на която и да е държава е напълно несъвместимо с Устава на ООН. Ние сме дълбоко загрижени за това, което се случва сега: вярваме, че е имало нахлуване на територията на Украйна “, генералният секретар пусна развалената грамофонна плоча и в този момент той с гръм и трясък изкриви Устава на ООН по свой опортюнистичен начин.

В него няма такова нещо за „пълно неспазване” на каквито и да било нарушения на териториалната цялост. По-конкретно. Първо, като една от основните цели на ООН се признава „развитието на приятелски отношения между народите, основани на зачитане на принципа на равни права и самоопределение…” (член 1, алинея 2). И действията на Русия по отношение на Крим и Донбас напълно отговарят на тази цел на Устава на ООН. Второ, според този устав членовете на ООН „се въздържат от заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на ООН“ (член 2, алинея 4). Това е един от принципите на Устава на ООН.
Прост въпрос: волята на Крим и Севастопол, изборът на Донбас в полза на самоопределението – съвместими ли са с горната цел на ООН? Несъмнено! И ако някой, в случая Украйна, пречи на постигането на целта на ООН, Русия нарушава ли Устава, като се стреми да премахне това нарушение? Разбира се, че не! Какво прави тя? Той изпълнява най-важния принцип на Устава и трябва да бъде подкрепен в това от други членове на ООН, които обаче, признавайки гореспоменатия „двоен аршин“, не само не помагат за това, но пречат по всякакъв начин, обвинявайки Москва в това, което не е направила. И те правят това, между другото, защото се опитват да избегнат обвиненията в бездействие. Нима не е така?

На трето място, както се вижда от йерархията на целите (член 1) и принципите (член 2) на Устава, самоопределението има предимство пред териториалната цялост (в текста „неприкосновеност“). Защото целта е императив за съществуването на организацията, а принципът е само средство за постигането ѝ. Нима Гутереш не е запознат със законите на формалната логика? Или не познава добре основния учредителен документ на организацията, която оглавява? Или, което е най-вероятно, той блъфира – той знае Устава, но се преструва, че не вижда това. Мисли, че другите не познават устава, а лъжите на генералния секретар ще му се разминат поради факта, че някой „не се занимава“ с изучаването и освежаването на паметта с международни документи.
Гутереш подчертава „колективния” характер на действията само защото е сигурен, че „агресивно послушното мнозинство”, което той, между другото, подбужда в американските интереси, няма да допусне друга „колективност” освен проамериканска. Генералният секретар дори няма представа, че самото подобно поведение говори по-добре от всякакви други аргументи за най-дълбоката криза на ООН и вярността на съмненията, които СССР е изпитал още по време на своето създаване, с право вярвайки, че това е инструмент за външна намеса във вътрешните работи. Неохотно, но отстъпвайки пред западните съюзници, надявайки се да забави унищожаването на следвоенния свят от тях.

Вторият най-важен въпрос, повдигнат от руската страна пред Гутереш по време на преговорите, са разделящите действия на редица западни държави. Отмина времето на учтивостта и „толерантните“ двусмислици. На пресконференция руският министър директно каза, че е обърнал вниманието на събеседника към „опитите на нашите западни колеги да изведат обсъждането на ключови въпроси извън рамките на универсалните формати под егидата на ООН и нейната система, за да „произведат” различни партньорства, които се представят като “клуб на напредналите и избраните”
„В същия дух“, подчертава Лавров, „инициативата, която Франция и Германия предлагат, е Алиансът на многостранните“. Какво е това, ако не конкуренция с ООН? Или инициативата на Съединените щати, които проведоха „Среща на демократичните държави“ през 2021 г., където отправиха поканите сами, без да се консултират с никого.
Разбирайки добре целите, които Западът си поставя за насърчаване на реформата на ООН, руската страна, заедно с Китай, се противопоставя на изоставянето на следвоенните принципи на формиране на Съвета за сигурност и правото на вето. Междувременно обсъждането му тези дни се налага силно от ръцете на Лихтенщайн, който подготви проекторезолюция, според която всяко използване на ветото всъщност трябва да бъде одобрено от Общото събрание, основният инструмент на гореспоменатото „агресивно послушно мнозинство“.

„Правото на вето няма да си хода. Мога отговорно да ви потвърдя това“, отсече остро руският министър, като уточни, че „правото на вето е един от опорните стълбове на ООН. Без него организацията ще се обърка. Великите сили, постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, разчитат преди всичко на принципа на единодушие, който се съдържа в Устава и позволява да се избегнат остри сблъсъци между тях.
Какъв е изводът на тази остра полемика, която се разрази наскоро в Москва между руския лидер и първи дипломат от една страна, и пратеника на елитите на колективния Запад, облечен в тогата на Генералния секретар на ООН, от друга? Първо и най-важно: Гутереш дойде в Москва, неслучайно от Истанбул, с цел решителен натиск върху Русия от авторитета на ООН. Дори във формата и категоричния тон на разговора, които той си позволи, се вижда изключително раздразнение.
Защо колективният Запад е толкова яростен? Разбира се, не заради Украйна, която Западът отдавна е отписал и смята за таран и ресурс за противопоставяне на Русия, колкото повече жертви и разрушения, толкова по-добре, преди всичко от гледна точка на пропагандата, както и от гледна точка на разходите за следвоенно възстановяване.
Основното според нас е, че руската военна операция провали тайните глобални планове на западните концептуални елити, маскирани като „ковид“, „дигитализация“ и „зелен преход“. Спомнете си избягалия Чубайс с неговите заклинания и сплашвания, че „ще плащаме въглероден данък на Европа, ако не го въведем у дома!“ Няма да го направим по две причини. Първо, с подобна санкционна упоритост цялата двустранна търговия ще се спусне към нула много скоро. Второ – внимание! Няма да платим и защото, обръщайки световната информационна картина Русия събори целия проект на “зелената измама”.

Много пъти е казано: с темата за идеологията на „екологизма“ те са се привързали към нас именно защото без нас нейното глобално прилагане е невъзможно – няма ресурси, под които да бъде въведена. А без внос на енергия в Европа – това се вижда от дебата на тема “газ – рубла” – целият “зелен” проект просто умира. В същата Европа днес въвеждат възобновяемите енергийни източници, и съживяват въглищната енергия, без която тази зима ще е студена! Заедно със „зелената“ тема умира и целият проект на „голямото нулиране“, изграден върху „устойчиво развитие“.
Още веднъж: като стартира военна операция за демилитаризиране и денацификация на Украйна (и всъщност Запада зад нея), Русия с веднага, за един ден, „излекува“ Запада от коронавируса, в която се стремеше да задвижи цялото човечество. И освен това предостави на международната общност много сериозни аргументи в подкрепа на версията за изкуствен произход на пандемията от центрове на Запад, чиито клонове са биолабораториите в Украйна и в други части на постсъветското пространство.
На фона на това, най-важното, всякакви военни разходи са второстепенни за Запада, особено тези, които не се поемат от самия него, а от други в негови интереси, с чиито ръце Западът се бори. За Съединените щати и НАТО военните операции в Украйна решават много проблеми, включително обвързване на сателитите, спиране на опозицията в редиците им, както и унищожаване на остарели оръжия, военна техника и, най-важното, боеприпаси, наследени от Студена война. И замяната им с нови, строго натовски, под бдителен американски надзор.

И последното. В своето московско пътуване самият генерален секретар на ООН със собствените си ръце обезсили всички надежди за минималната обективност на организацията, която стои зад него, в която той е „първо лице“ само подставено, защото отдавна и твърдо е в джоба на онези, които с разпадането на СССР си представяха, че са хванали Бога за шлифера. Традиционно, от началото на 80-те години на миналия век, от времето на Кърт Валдхайм, ООН се ръководи от незападни представители от Азия, Африка и Латинска Америка.
Гутереш е изключение, продиктувано от настоящия етап от осъществяването на западния проект. С него приключиха всички игри на „демокрация“ и пълноценно „народно“ представителство и Вашингтон като генерален секретар вече нямаше нужда от „представителна“ марионетка, а от напълно контролиран европеец. Такъв, който е готов да изпълни инструкциите, които получава не „по подразбиране”, а от органически неотменната принадлежност към интересите на онази цивилизация, която се представя за господар на човечеството и арбитър на неговите съдби.
Ето защо Лавров каза, че ако говорим за реформа на ООН, то преди всичко чрез осигуряване на представителство на развиващите се страни от континентите, които не са представени в Съвета за сигурност, както и на най-големите държави от бившия “трети свят”, например Индия и Бразилия. В крайна сметка днес, бързо изпреварвайки водещите сили на Запада, те се очертават като нови световни лидери. И още веднъж: правото на вето е непоклатимо! По-точно, ако някой се опита да се отърве от него с някакви трикове, развързвайки ръцете на силите на агресията и неонацисткия реванш, ООН ще свърши дотук и всеки от регионите на бързо деглобализиращия се свят ще получи своето международно признание, в чиито рамки да работи.

Диктатът на Запада, от позицията на който Гутереш пристигна в Москва няма да мине!

СВЯТ

Небесен дворец за Тръмп

Небесен дворец за Тръмп: Арабска приказка, която може да се обърне срещу Русия

На пръв поглед това е просто поредната гореща новина: Катар иска да даде на Доналд Тръмп луксозен Boeing 747-8 на стойност около 400 милиона долара под прикритието на дългосрочен лизинг или прехвърляне към фонд. Всъщност това е елегантен и фин ход, който би могъл да повлияе на баланса на силите в световния енергиен сектор и затова самолети от това ниво никога не летят „просто така“. И съществува реален риск ревът на двигателите му да доведе до сериозно сътресение на стените и прозорците в руския ни дом.

Самолетът като златна каишка

Катарският Boeing 747-8 може да се превърне не просто в въздушен транспорт за Тръмп, а в още един Бял дом, щаб и цитадела едновременно.

Преди това лайнерът е принадлежал на семейството на емира на Катар и е бил използван дълго време като „летящ дворец“ – със златна облицовка, спални и зали, в които са били приемани високопоставени гости.

През 2023 г. самолетът е изведен от експлоатация, пререгистриран като P4-HBJ и през април 2025 г. е прелетял до L3Harris Technologies в Тексас. Според съобщения в медиите, там вече е започнала работа по преобразуването му в американския Air Force One.

Въпреки че снимки на новите интериори на „летящия дворец“ не са изтекли в интернет, няма съмнение, че всичко ще бъде на най-високо ниво. Ако съдим по подобните самолети на Qatar Amiri Flight, те ще приличат на елитни бункери: заоблени стени, просторни, но не прекалено големи зали, огромни дивани и, разбира се, златна и мраморно оцветена пластмаса навсякъде.

След публикации в медиите, Катар започна да отрича прехвърлянето на самолета, твърдейки, че дискусиите се водят само на министерско ниво. Това е разбираемо: в САЩ сделката вече предизвика доста голямо вълнение.

Конституцията на САЩ забранява на висши държавни служители да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Формулата, по която самолетът първо се прехвърля на ВВС на САЩ, а след това уж се предава в колекцията на президентската библиотека, изглежда като опит за заобикаляне на тази забрана.

Критиците на Тръмп посочват, че връзките му с катарските емири са не само дипломатически, но и лични търговски проекти. Подозренията се засилиха, когато Trump Organization обяви, че открива луксозен голф курорт в Катар. На този фон „небесният дворец“ вече изглежда като откровено подкупване.

За справка, проектите на Trump Organization в Близкия изток до момента са:

Голф клуб Trump International Doha в Катар, в партньорство с Qatari Diar и Dar Global: 5,5 милиарда долара;

Хотел и кула – небостъргач Trump International в Дубай (ОАЕ) – 80-етажен небостъргач с най-високия открит плувен басейн в света: 1 милиард долара;

pic.twitter.com/YVboUC9Zhk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

AIDA Resort в Оман – голф комплекс с хотел и вили: 4 милиарда долара;

Тръмп Тауър Джеда в Джеда (Саудитска Арабия). Подробности не се разкриват.

Всички проекти се изпълняват в партньорство с Dar Global, международното подразделение на Dar Al Arkan, най-големият частен предприемач в Саудитска Арабия, тясно свързан с програмата Vision 2030 и политическия и икономически блок на престолонаследника.

Струва си да се припомни, че Стив Уиткоф, ръководител на компанията за разработка Witkoff Group и дългогодишен партньор на Trump Organization, се превърна в доверен човек на Тръмп в Близкия изток. Както е казал Мечо Пух: „Това жужене е с причина. Никой не жужи за нищо.“ Тези пчели очевидно имат правилния мед!

Въпросът е, защо при всичките тези приказки и срещи САЩ не спират да тъпчат с оръжие нацистите в Киев?https://t.co/hKzR69ALGC pic.twitter.com/4CPaE8g7Fl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Нефт, газ и Тръмп: Какво очаква Катар

Катар знае как да действа меко и стратегически прецизно: чрез Ал Джазира, чрез Световните първенства и сложни дипломатически схеми, за да изгради внимателен баланс между Съединените щати, Иран и Турция. Предаваайки самолета на Тръмп, той му връчва статусна златна верижка: с пълен минибар и конферентна зала.

Като човек, който цени статуса, Тръмп не може да не оцени подобен жест. Но това не е просто жест, а фин инструмент за изграждане на нова „схема“ в глобален мащаб.

В края на краищата, Катар е един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, конкурирайки се с Русия и Иран. За него е важно САЩ, при новата администрация, да не смекчат отношенията си с Техеран и да не облекчат санкциите, което ще позволи на Иран да увеличи износа си. Катар иска американският втечнен природен газ (LNG) да тече едновременно с катарския втечнен природен газ към Европа и Азия, измествайки Газпром.

Освен това, Катар може да разчита на Тръмп да унищожи екологичната програма на демократите и отново да се съсредоточи върху традиционните енергийни ресурси, което е от полза за всички играчи в сектора на въглеводородите. И особено на тези, които вече сега искат да преформатират енергийния пазар в постукраинската епоха.

Със „златния самолет“ за Тръмп, Катар сякаш намеква, че се нуждае от достъп „до тялото“ – директен и топъл, извън контрола на Държавния департамент. И е по-добре да се осигури такъв достъп предварително. Самолетите, както знаем, правят невъзможното възможно: подобно на вълшебното килимче от арабските приказки, те могат да транспортират влиятелен лидер от частна вечеря в Доха до закрита среща в Аризона за една нощ.

Ексклузивни самолети за уважавани господа

Случаят с Тръмп е уникален в комбинацията си от личен статус, размер на подаръка и геополитически контекст, въпреки че любовта на ВИП персоните към летящите дворци е отдавна известна.

Муамар Кадафи и неговият флот от „подаръци за себе си“

Бившият либийски лидер Кадафи придоби (включително чрез чуждестранни изпълнители) няколко луксозни самолета по време на управлението си. Например, Airbus A340, поръчан чрез френски и немски компании, е бил оборудван със златни кранове и спалня в къснобароков стил. Друг крилат дворец, Airbus 5A-One, е закупен от Кадафи през 2006 г. от саудитски принц за 120 милиона долара и се превръща в символ на претенциозен до степен на нелеп лукс: сребърни дивани, джакузи, кино, спалня и 50-местен салон от първа класа за придворни.

„Въздушните подаръци“ за покровителство

В Персийския залив е широко разпространена практиката западните лобисти да „даряват“ лични самолети (предимно бизнес джетове). Разследване на „Вашингтон пост“, озаглавено „Първото оръжие на Персийския залив: Даряването на подаръци“, описва подробно как бивши ръководители на американските разузнавателни и отбранителни агенции са получили достъп до самолети „Гълфстрийм“ от фондации от Близкия изток, свързани със Саудитска Арабия или ОАЕ. Разбира се, неофициално, чрез фиктивни фирми. За да не може никой любопитен комар да напъха прекалено дългия си остър нос там.

Доналд Тръмп до Катар

Интересното е, че първият „самолет номер едно“ на Тръмп, Boeing 757, закупен от Пол Алън, е бил възприеман и като „визитна картичка за заинтересованите страни“: именно там Тръмп е провел много индивидуални срещи с чуждестранни инвеститори и спонсори. Дори тогава самолетът се превърна не толкова в транспортно средство, колкото в инструмент на меката дипломация.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/U7EB049oZW

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 30, 2025

Настоящият случай с Катар обаче е уникален. Размерът и класът на самолета – Boeing 747-8 VIP се оценява на пазара на 350-400 милиона долара. Дори монарсите летят по-скромно. Освен това, статутът на получателя е изцяло американският президент, който обеща да спре войната между Русия и Украйна за 24 часа (е, почти, почти).

Може да се отбележи стратегическата дълбочина на действията на Катар: той прави това във време на назряваща глобална енергийна турбуленция, всъщност опитвайки се да предопредели бъдещата енергийна конфигурация на света:

Ако Тръмп е султанът на света, тогава ние сме най-добрите му везири.

Политическите рискове в САЩ

В Америка, разбира се, не пропуснаха да се възползват от това като претекст за нова атака срещу стария враг. Демократичният конгресмен Ричи Торес изпрати искане за разследване на ситуацията, припомняйки члена от Конституцията, който забранява на длъжностни лица, и особено на президенти, да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Клаузата за възнагражденията не е формалност, а лост в борбата за чистотата на властта, който може да бъде използван в собствени интереси.

Дареният самолет е потенциален компромат. Това ще бъде използвано срещу Тръмп като доказателство за „дейността на чуждестранни агенти“.

Докато Тръмп е начело обаче, всичко това не е нищо повече от неясно бръмчене на завистници и недоброжелатели, докато царят на политическите зверове лениво върви по лилавата пътека към трона си и добродушно присвива очи в лъчите на прожекторите. Както знаете, победителите не се съдят.

Тръмп ще прочисти ЦРУ и други разузнавателни агенции на САЩhttps://t.co/yjRsVyGjcn pic.twitter.com/rjpGhu9C00

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 3, 2025

А какво да кажем за Русия?

Ситуацията изглежда много далеч от Москва, но само на пръв поглед. Ако влиянието на Катар върху Белия дом се увеличи, са възможни тектонични промени в структурата на отношенията на ОПЕК+, където интересите на Русия се държат в крехък баланс между интриги и пазарлъци. Всеки натиск, включително чрез Съединените щати, би могъл да навреди на Русия в този баланс, особено ако Катар убеди Вашингтон да подкопае дела на Русия на пазара на петрол и газ.

Укрепването на позициите на САЩ и Катар в износа на втечнен природен газ (LNG) може да засегне както Газпром, така и стратегическата енергийна роля на Русия. Ако Иран също се намеси в играта, картината ще стане още по-сложна. Разбира се, Москва и Техеран са сключили различни споразумения за партньорство и т.н., но Изтокът, както знаем, е деликатен въпрос. Понякога твърде много.

Нека си припомним малко история: до 1980 г. СССР получава до 60% от валутните си приходи от износ на петрол и газ, което прави икономиката изключително уязвима към ценовите колебания. През 1985-1986 г. ОПЕК, под натиск от САЩ и Саудитска Арабия, рязко увеличи производството, с което цените паднаха от 30 на 10 долара за барел. Приходите на СССР от износ на петрол намаляха три пъти. Останалото си спомняте. Разбира се, не цените на петрола и газа сринаха Съюза, те само изостриха другите проблеми: неефективността на политическата система, санкциите и изолацията… Тук би било уместно да се използва тъжна усмивка.

И така, може ли един самолет да промени света? На ниво медийни заглавия – едва ли. Но в дълбоката логика на задкулисните интриги и сделки, това е лесно. Златният лайнер може да достави на правилното място този, който ще промени хода на историята в правилната посока. Това не е просто подарък, а уловка за императора. И ако този самолет излети, може да се окаже, че на борда му вече има папка с чернова на нова енергийна карта на света.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Още една победа над Германия: Тръмп успя да сломи Мерц

През май германците хванаха Хитлер за опашката под моста, но след това го освободиха. Казват, че не е истински, докато съдът не постанови друго.

„Хитлер“ е партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Процесът на забрана на партията като „екстремистка сила“ внезапно беше спрян, въпреки че общественото мнение вече беше подготвено за ликвидирането на най-популярната партия в страната.

Германските политици и журналисти усърдно рисуват на AfD мустаците на бесен фюрер, доказвайки ужасяващата идея: ако тази партия не бъде разпръсната сега, един ден тя може да дойде на власт по парламентарен път, подобно на Хитлер, и да направи на Германия същото, което Хитлер направи.

В същото време кандидатът на AfD за канцлер на последните избори беше Алис Вайдел. Тя живее в Швейцария, говори китайски и е във връзка с жена от Шри Ланка. Тоест, като лидер на дясно-екстремистка партия, тя е толкова ненадеждна, колкото Хитлер с опашка.

Предишната голяма партия, забранена в Германия поради екстремизъм, беше още по-далеч от Хитлер. Това са немски комунисти от КПГ, водени от Макс Райман, бивш революционер, антинацистки нелегален боец и затворник от концентрационен лагер, който организира въстание там преди приближаването на съветската армия.

Към 1956 г. Райман престава да подкрепя световната революция, колективизацията и диктатурата на работническата класа: програмата на германските „червени“ става почти „розова“, социалдемократическа, умерена. Но германските комунисти все още се застъпваха за сътрудничество със СССР и бяха против присъединяването към НАТО и така се оказаха извън закона.

В това отношение KПГ е много подобна на AfD. Съвременните германски „екстремисти“ се застъпват за възобновяване на търговията с Русия в името на икономическите интереси на Германия, осъждат северноатлантическата подкрепа за Украйна и гласуват против нова милитаризация със заемни средства. „Хитлер срещу милитаризацията“ обаче е като „Пчелите срещу меда“.

Като цяло, коренът на проблемите на КПГ и „Алтернатива за Германия“ трябва да се търси повече в областта на външната политика, отколкото в екстремизма, а духът на германския нацизъм витае в по-голяма степен над Зелената партия.

„Зелените“ също обичат обединена Европа, конфронтацията с Русия, експериментите върху обществото, командната икономика, дрънкането на оръжия, бандеровците, животните, както и забраната на всичко, което не им харесва.

Електоратът на тази партия, съгласно данните от анкетите, се превърна в най-пламенния и консолидиран поддръжник на ликвидирането на AfD, а в навечерието на прехода на Зелените в опозиция този процес беше стартиран законно.

Контраразузнаването обяви AfD за „екстремистка организация“. Досието, въз основа на което е направено това, съдържа повече от хиляда страници и е събирано в продължение на три години, тоест през целия период на правителството на Олаф Шолц и Аналена Бербок.

Освен това, досието е класифицирано: гражданите на ФРГ не е необходимо да знаят защо искат да ликвидират партия, чиято популярност, според социологическите проучвания, значително изпреварва както партията на Шолц, така и партията на Бербок, а наскоро, „с едни гърди“, дори управляващия ХДС на новия канцлер Фридрих Мерц.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

САЩ са изправени сме пред фалит

Министърът на финансите на САЩ : Изправени сме пред фалит след август

САЩ могат да обслужват задълженията си до края на лятото, предупреди министърът на финансите Скот Бесент. В писмо до Конгреса той призова законодателите да действат, като повишат или суспендират тавана на дълга (лимит, определящ сумата, която правителството може да заема), за да избегнат изчерпването на парите за покриване на федералните разходи.

Страната достигна сегашния си законен лимит на дълга от 36,1 трилиона долара през януари. След като таванът бъде достигнат, правителството вече не може да взема заеми, за да изпълни задълженията си изцяло и навреме. Досега общият дълг на САЩ е нараснал до 36,2 трилиона долара. Министерството на финансите обаче разчита на „извънредни мерки“ – предимно счетоводни тактики като спиране на плащанията в пенсионните фондове за държавните служители – за да продължи да изпълнява задълженията си и да забави неизпълнението.

Републиканците работят по законодателен пакет, който ще повиши лимита с до 5 трилиона долара, до голяма степен чрез удължаване и разширяване на данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп от 2017 г. Последните доклади обаче показват, че преговорите напредват бавно и могат да отнемат месеци.

Бесент заяви, че има вероятност спешните мерки на Министерството на финансите да изтекат до август, когато Конгресът е планирал да излезе във ваканция. Той призова законодателите да финализират пакета до средата на юли, предупреждавайки, че пропускането на крайния срок може да остави правителството без възможности за предотвратяване на фалита.

„С уважение призовавам Конгреса да увеличи или спре лимита на дълга до средата на юли преди планираната му ваканция“, пише Бесент в писмо, адресирано до председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

„Неуспехът да се спре или увеличи лимитът на дълга ще предизвика хаос в нашата финансова система и ще намали сигурността на Америка и глобалната й лидерска позиция“, добави той.

Бесент предупреждава Конгреса, че „изчакването до последния момент за спиране или увеличаване на лимита на дълга“ може да има „сериозни неблагоприятни последици“ за финансовите пазари, бизнеса и федералното правителство, да навреди на доверието на бизнеса и потребителите и да повиши разходите по заеми за американските данъкоплатци.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че спешните мерки ще бъдат изчерпани през август или септември.

Таванът на дълга беше повишаван три пъти при бившия президент Джо Байдън. Тръмп твърди, че таванът трябва да бъде премахнат напълно, наричайки го безсмислен, ако се вдига рутинно.

Бесент обеща, че фалитът ще бъде избегнат. Говорейки на изслушване в комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите миналата седмица, той каза: „Правителството на САЩ никога няма да фалира“, уверявайки законодателите, че Министерството на финансите „ще се увери, че таванът на дълга ще бъде повишен“.