Овчаров: Новата фаза от войната е енергийната и Западът ще я загуби. Украйна ще потъне в мрак и студ

Като дойдат тежките оръжия за Киев, снарядите ще стигат наполовината път до Москва. Но и оттам ще стрелят – и ще оцелват “на сантиметри” от нашата граница. В момента България използва само руски газ, но с цена, с 30% по-висока,казва бившият министър на енергетиката Румен Овчаров за Епицентър.бг.

Разговорът ни започва с доставките на синьо гориво и прелива до войната в Украйна и вероятността конфликтът да се разрасне. Защото войната е ключов фактор в доставките на природен газ от Русия за Европа. А тя, с мащабното снабдяване на Киев от Запада с тежки оръжия, може да се разрастне.

Овчаров обяснява как газът стига до българските домове и заводи:

„Газът влиза по трасето на доставки за Гърция през България, но остава тук, защото на Гърция в момента не й е нужен – тя увеличи количествата закупуван газ. Доставките се осъществяват от три фирми – две гръцки и една българска, в съотношение 1:4,5:10. Най-малък е делът на гръцката фирма „Митилинеос груп“, която се занимава основно с металургия и затова има отделен договор с „Газпром“. Втората по големина фирма – доставчик е ДЕПА, основният доставчик на газ – тръбен и втечнен, за Гърция, но тя е италианска собственост. И най-големият дял е на МЕТ – регистрирана в Цуг, офшорната зона на Швейцария. За нея се говори, че освен унгарско, има и скрито руско участие. В България тя има филиал.“

Питам в каква валута се разплаща с „Газпром“ Гърция.

„На Гърция не ѝ е дошъл срокът за плащане на „Газпром“ – 25 май, за да разберем дали ще има смяна в рубли. Този заобиколен начин на снабдяване на България с газ би издържал само, ако в резултат на санкционната война със Запада Русия не спре да продава въобще газ на Европейския съюз и на Гърция. Тогава ще можем да използваме втечнен газ от гръцкия терминал в Ревитуза, но той има 5 млрд. куб м капацитет, като само на Гърция й трябват над 4 млрд.куб.м. За нас остава един милиард, а ние потребяваме 3,5. Недостигащото количество и теоретично не би могло да дойде по новата газова връзка с Гърция. Но ако я строят, както ремонтираха „ПАВЕЦ Чаира“, нищо няма да излезе. Там три агрегата са необратимо счупени при ремонта.“

Румен Овчаров подчертава, че решението на българския парламент от 4 май да не предоставяме оръжие на Киев е правилно, като се има предвид, че конфликтът в Украйна би могъл да се разрасне географски.

„При гласуването за оръжията за Украйна БСП постигна победа. Защото политиката е изкуство на възможното, по думите на Бисмарк. Каква щеше да бъде ползата, ако формулировката в парламента беше „за“ или „против“ изпращане на оръжие за Киев и БСП беше беше гласувала против, заедно с „Възраждане“? Първоначалната подкрепа за т.нар. истерична позиция в защита на мира може да печели в краткосрочен план, но в дългосрочен разумното отстояване на интереса на България и защита на мира няма как да не бъде оценена от българите“, категоричен е той.

И продължава:

„Икономическата война срещу Русия се провали. Санкциите не сработиха. Доларът не стана 200 рубли, напротив, стана по-малко от 70 рубли, колкото не е бил отдавна. Търговският баланс на Русия за първото тримесечие на т.г. е 58 млрд. плюс. Такъв плюс в търговския си баланс Русия не е имала никога досега – нито по царско време, нито по времето на Съветския съюз. Износът за Китай е увеличен с 31%. Само природният газ, който се изнася за Китай, е увеличен с 60% за четирите месеца на годината. Но Русия живее трудно, вдигна се инфлацията, санкциите имат своето влияние. Русия обаче оцеля на този мащабен удар. Следващата фаза от войната е енергийната, тук предварително е известно, че Западът ще загуби, подчертава Овчаров. Защото Русия предлага продукт със стойност, който се търси. А Западът какво предлага на Русия – някакви обезценяващи се хартийки – еврото вече се изравни с долара. Русия е в правото си да иска да й се плаща във валута, която може да ползва. А не в хартийки, които отгоре на всичко, някъде ги замразяват.

Третата фаза са оръжията. Като разбраха, че с тези двете фази няма да станат нещата, решиха да дават оръжия. Но така ще се случи истинска война. До момента само 30% от Украйна е във война – източната част. В останалата има ток, интернет, магазините са пълни. Сега като тръгнат оръжията, Русия ще има един изход – да унищожава инфраструктурата, по която идват. Защото високоточните оръжия не стрелят по движещи се цели. Затова целите им са мостовете – на автомагистрали, на жп линии, прекратяване на електроснабдяването.

И тогава в цяла Украйна ще има война. Ще бъде тъмно, наесен ще стане и студено, няма да има нито горива, нито стоки в магазините, нито влакове. Руснаците обаче не могат да спрат всичките оръжия – част от тях ще отидат на източната граница. И като отидат там тези далекобойни системи за реактивен залпов огън, като почнат да гърмят в Русия на 300 км, което е почти половината разстояние до Москва, подобни на тях ракети ще почнат да падат и зад западната граница на Украйна. И от онази – страшната война, ние ще се окажем на сантиметри. Не мога да разбера папагалите, които искат да печелят война. Срещу Русия такава война не можеш да спечелиш, защото Русия има нещо, което може да те унищожи – ядрено оръжие.“

Обръщам внимание, че засега Русия губи войната срещу Украйна и Запада. Тя искаше по-малко НАТО на границите си, получи повече НАТО, дори цял, насочен срещу нея, пояс от държави – Триморието.

„Русия искаше да не влиза НАТО в Украйна, както и да се спазват Минските споразумения, под които са подписите на Макрон и Меркел като гаранти“, подчертава Овчаров.

И добавя емоционално:
„Как така решихме да подкрепяме тези, които нарушиха Минските споразумения (б.р. – за спазване на правата на Донецк и Луганск)? Как едните станаха изверги, а другите – ангели небесни? И с какво станаха ангели небесни – като изгориха живи 40 човека в Одеса ли? А разстреляните от „Безсмъртния полк“ в Мариупол на 9 май? 8 години никой от Запада не отиде до Донецк и Луганск. Струва ми се, че едностранчивата пропаганда вече почва да дава обратен ефект.“

„Неотдавна разговарях с приятел украинец, продължава Овчаров. – И го попитах, кога с руснаците станахте толкова различни – едните ангели небесни, другите – демони, нали учехте заедно, работихте заедно.“

„Искам да обърна внимание на следното, казва в заключение Овчаров – Руснаците са хуни в Украйна, българите са татари в Македония, руснаците не са държавотворен народ в Украйна, българите не са държавотворен народ в Македония, руският език не е официален в Украйна, българският също не е в Македония. Не ви ли изглежда, че са много общи тези неща, че идват от един и същи източник? Че някой ги е формулирал – и за България и Македония и за Русия и Украйна?“