СВЯТ
В Германия положението е критично, ето какво се случва
Цените на производител на търговските продукти нараснаха средно с 33,5% на годишна база през април
Според Федералната статистическа служба на Германия, цените на производител на търговски продукти през април са регистрирали най-високото увеличение от началото на проучването през 1949 г. Икономистите все още не виждат край на покачващите се цени – включително за потребителите.
Електричество, телешко, кафе: Германските производители вдигнаха цените с рекордни скорости. Цените на производител на търговските продукти нараснаха средно с 33,5% на годишна база през април.
„Това е най-високото увеличение спрямо същия месец на миналата година от началото на проучването през 1949 г.“, съобщава Федералната статистическа служба в петък. „Настоящите данни отразяват и последствията от конфликта в Украйна“.
Защото след 24 февруари енергийните продукти, в частност природният газ, поскъпнаха значително, както и много други стоки, като храните. Експертите все още не очакват растежът да приключи. Икономистът на “Комерцбанк” Ралф Солвен вижда данните като ясен сигнал: “Скокът на цените далеч не е приключил.”
Това е лоша новина за потребителите, тъй като те трябва да бъдат подготвени за устойчиви високи увеличения на цените. Защото търговците на дребно вече предават част от него на крайните потребители.
Цените на производителя се считат за предвестник на общата инфлация. В статистиката цените се цитират от портата на фабриката, преди продуктите да бъдат допълнително обработени или продадени. Текущият процент на инфлация е 7,4 процента, по-висок от 1981 г.
Инфлационният натиск върху крайните потребители остава „много висок“
Експертът Йенс-Оливър Никлас очаква, че „инфлационният натиск върху крайните потребители също ще остане много висок“. С пакета от помощ, одобрен от Бундестага за периода от юни до август, данните за инфлацията първоначално ще бъдат изкривени надолу.
„Но най-късно до септември трябва да ни очаква друга неприятна изненада“, също така допуска Солвен, че ценовият натиск ще се засили. „Натискът върху ЕЦБ да нормализира бързо паричната си политика продължава да расте. Първото намаление на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква през юли”, допълва той.
Според статистиците основната причина за увеличението на цените на производител отново стана енергийните източници. През април те нараснаха средно с 87,3 процента.
Природният газ струва 154,8% повече в сравнение с април 2021 г., а за промишлените потребители е дори с 260% по-скъп. Токът поскъпна с 87,7%, лекият мазут – със 102%, а горивата поскъпнаха с почти 47%. Като изключим енергията, цените на производител са нараснали само с 16,3% спрямо предходната година.
За храната надбавката е средно 17,3 процента. Цените на олиото нараснаха особено рязко (+70,9% спрямо април 2021 г., +11,4% спрямо март 2022 г.). Суровите растителни масла са със 70,0% по-скъпи от миналата година, телешкото с 41,6% и кафето с 30,8%. Междинните стоки, важни за индустрията, също поскъпнаха с 26 процента.
Цените на металите се повишиха средно с 43 процента, като само чугунът, стоманата и железните сплави се повишиха с почти 60 процента. Това засяга ключови индустрии като автомобилната и забавя много строителната индустрия. Рязко се повишиха и цените на торовете, дървените трупи, фуражите, хартията и зърното.
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








