И какво стана сега? Къде е днес бежанската общност, да нарисува в синьо-жълто паметниците на Ботев? Къде е да развее байряци пред президентството, с някакви свои претенции? Ни шъ, ни мъ… Свиха си перките, вестниците не ни заливат с потоци сироп от милосърдие, западната преса пък, даже не споменава войната и само тук там вопли, колко е болен Путин. Днеска – утре максимум, щял да умирга. Майтап, бе Уили!))
Оня ден, направо се задавих от смях, като прочетох, че бежанците тропали с краче, не искали да ги махат от курортите и заплашвали, че ще се върнат в Украйна. Сякаш някой му е тумнало да ги пази да се върнат и хленчим „Сакън, недейте си ходи в Украйна!“ Намерили с какво да ни плашат…
Просто, елитите изгубиха интерес към тях. Те затова ги фаворитизираха, щото ги е яд на рашите – да ги дразнят един вид. Иначе изобщо не им пука за украинците – за запада са все същите второ качество хора. Да, ама конфликта не се разви в посока, която западът предвиждаше. Санкции, манкции, оръжия на килограм и какво ли не, обаче, пустите раши не падат и не си предават богатата територия. Големи ядове се берат – едно го смятаха, то друго излезе. И взеха полека да се примъкват на софрата, с горивата. Ще си плащали с рубли, ще купували енергии – с омерзение, ама ще купували! В Кремъл сигурно вече се търкалят от смях.
Толкова се заиграха, та се наложи дядо Кисинджър да им налива акъл в празните кратуни, да въвежда ред, в детската градина – не така, дечица неразумни, така политика не се прави, ще ви издумкат накрая. И започнаха да мирясват, да кандисват и да си гледат държавите.
Само нашичките пак неразбрали, накъде отиват работите – местят едни бежанци от морски, на планински курорти. Предполагам, наесен пак ще ги преместят на морето – докога изобщо не е ясно. Обещали един пари за бежанци от ЕС, ама то обещаването не е като даването, та така…
Няма ли кой поне да ги опише тия бежанци – кой е, откъде е, каква му е професията, имот има ли, здрав ли е, болен ли, какви му са плановете и прочия. Така, ами, ние не сме руснаците, с техните възможности да хранят, поддържат, лекуват, ремонтират жилища, опрощават заеми, дават пенсии и други хуманитарни дейности, за цялата тази тълпа! Ние сме беден народ, държава на заеми и не можем да си позволим такива дейности. Верно, през вековете, сме приемали и други бежански вълни – арменци, белогвардейци и други, но такива луксове на никого не сме можели да осигурим. И бежанците са подхващали работа, и са си стъпвали на краката, и до днес са част от народа ни, без намек дори за някакви привилегии. Какво е това сега?
Искали, моля ви се, понеже били по-висока от средна класа, да си запазят статуса. Всеки български емигрант ще ви каже, че в друга държава, не можеш да си запазиш статуса. Отиваш с две чанти багаж и я започваш от нулата и никой не ти помага, и никакви преференции не ползваш, и само на себе си се опираш, и така, докато си върнеш статуса български. Ако се получи. Личен опит – от 20 години живея в Лондон, но статуса сме си върнали не напълно, с много труд и търпение, разбира се.
Украинските бежанци, по език, религия и генотип са руснаци и, вместо да крънкат положение в други държави, дълбоко да се замислят, къде им е мястото и какво бъдеще ще имат. Сигурно, не допускат мисълта, че утре държавата им може и да я няма. А и това може да им се случи. Кой, тогава, ще им плаща помощи, пенсии, здравно осигуряване, детски? Кой? България ли? Че то за българите няма достоен живот, та за бежанците ли?
Нещата на световната сцена текат в такъв забързан каданс, нещата се менят не с дни, а с часове и утре светът ще бъде друг – дай, Боже, по-добър за всички нас, обикновените хорица!
