БЛОГ

“За какъв се мислиш, че си тръгнал да разсъждаваш как да се оправи света?”

Много пъти съм си задавал въпроса “За какъв се мислиш, че си тръгнал да разсъждаваш как да се оправи света?”

И единственото, което мога да отговоря откровено на този въпрос е: Аз съм баща на децата си и искам да бъда дядо на внуците си. Искам децата ми да живеят достоен живот, а не да бъдат роби на прищевките на самозабравения “световен елит”, който преправя света с войни, псевдопандемии и масова психоза. И ще сторя всичко, което мога за премахването на този “елит”. И тъй като съм трезвомислещ и знам, че няма да се справя сам, аз търся правилните думи, които да напомнят и на други хора, че са бащи и майки на децата си, и че това е достатъчно основание, за да се захванат с лечението на това ужасно болно човешко общество. Виждам, че много от вас правят същото и вярвам, че милиони като нас в момента търсят правилните думи, с които да събудят себеподобните си. Надявам се, че поне един от тези милиони търсещи, ще намери словесния детонатор, който ще обедини гнева на тези милиони бащи и майки в онази обща сила, която ще изрине самозабравения и опиянен от властта си “световен елит”.

И да – аз, който съм баща на децата си и искам да бъда дядо на внуците си, знам кое е добро и кое е зло за тях, и вярвам че светът ще бъде такъв какъвто го направим. И ако някой смята, че е твърде малък, за да променя света, то нека да погледне децата си в очите, и ако не го е срам да им го каже. Туй то.

Подходяща музика за любителите на йога.

Related Topics:life блог българия

Up Next

Знаел, че има дете, но не го интересувало

Don't Miss

Внимавай, когато прощаваш на човека до себе си

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”