БЛОГ

Знаел, че има дете, но не го интересувало

Милиони мъже напускат милиони жени, оставяйки ги с децата си. Считат за нормално да плащат издръжка и понякога да посещават детето: веднъж седмично, два пъти седмично, веднъж месечно.
Когато се опиташ да им кажеш, че такава ситуация е ненормална, страшна, особено за детето, те възразяват: “Не, всичко е нормално. Със съпругата ми спокойно се разделихме. Тя е доволна и детето е щастливо.” А детето просто не разбира как би било добре за него, ако с баща му са заедно. Затова е щастливо, когато баща му идва и го води в “Макдоналдс”.
Но най-страшното, разбира се, в цялата тази ситуация е, че в някакъв дълбок смисъл, бащата принася собственото си дете в жертва на страстите си.
Спомням си историята на една наша енориашя. След като дъщеря ѝ родила детенце, мъжът ѝ я оставил. Зарязал я и изчезнал, както сега често се случва. Дъщерята била в толкова тежко състояние, че нямала сили да подаде иск в съда, за да ѝ бъде плащана издръжка. За което бащата на детето се радвал. Знаел, че има дете, но не го интересувало. И ето, тази жена, бабата, ми разказа, че детето, когато живеело в нейната къща, вече като тийнейджър, бягало някъде през деня. Решила да го проследи къде отива два-три часа след всяка закуска. Тя го последвала и видяла детето да излиза на полето и да вика: “Татко, татко!”. Викало, после избърсвало сълзите си и се прибрало вкъщи.

И си помислих: къде е този безумен баща, който не иска да знае, че има човек, готов да го обича. Бащата в тази ситуация е загубил не просто обект, който е разход на пари. Той е загубил някой, който е готов да го обича.
Във всеки аборт, във всяко оставяне на жена с дете, всеки мъж губи най-голямото богатство на земята. Защото на земята най-голямото съкровищe са хората, които те обичат. Те не могат да бъдат купени, не могат с нищо да бъдат заменени, и няма толкова много при всеки от нас.
И ето, заради комфорта, за да продължи да живее в страстите, човек започва да отблъсква от себе си, потапяйки се в мръсотията, изхвърля такова невероятно съкровище от живота си.
отец Фьодор Бородин

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”