СВЯТ

Икономическото чудо на Германия приключи в Украйна

За 200 дни като канцлер Олаф Шолц разби онова, което неговите предшественици Герхард Шрьодер и Ангела Меркел градяха в продължение на тридесет години. Германската икономика се срина като къща от карти. Още през есента ще излезе ужасяваща статистика за намаляването на БВП, спада на индустриалното производство, спада на реалните доходи на населението и бушуващата инфлация. Страната изпада в структурна криза.

Германия е държавата, която получи най-много ползи от разпадането на Съветския съюз. Републиката успя не само да възстанови единството – обединението на ГДР и ФРГ даде мощен тласък на консолидацията на Европа и икономическата експанзия на Германия в Западна Европа, както и в Китай, който закупи много машини и оборудване.

С падането на Желязната завеса се сринаха и икономическите граници. ФРГ получи достъп до евтината (развита) ресурсна база на страните от СИВ и постсъветското пространство. Германският бизнес получи не само огромен пазар за продажби, но и възможността да интегрира много страни в своя икономически проект – еврозоната. През последните тридесет години се случи нещо, което страната не можа да постигне в резултат на две световни войни: обединението на Европа и завладяването на пазарите на ресурси и продажби не със силата на оръжието, а чрез икономическа сила. Германските машини и оборудване се превърнаха в символ на икономическия успех на Европа.

В продължение на няколко десетилетия, стъпка по стъпка, ден след ден, немските работници изковаха икономическия триумф на Берлин в Евразия. Външноикономическата експанзия и растежът на германската икономика се отразяват перфектно от търговския излишък. От 1991 г. систематично расте, без да излиза на минус нито по време на кризата от 1998 г., нито през 2008 г., нито дори по време на коронавируса. В продължение на 30 години Германия всеки месец продава повече на външния свят, отколкото взема от него.

Интересното е, че търговският оборот между Русия и Германия през последните двадесет години съответства на понятието “партньорство”. Русия купува от Германия приблизително толкова, колкото германците купиха от руснаците – икономическа идилия. Ясно е, че петролът, петролните продукти, газът и въглищата идват основно от Русия.

С оглед на икономическите кризи, търговията между двете страни нараства до революцията в Украйна през 2014 г. След това се случи Крим и развитието на партньорството се забави: Русия започна да купува все по-малко от Германия, а след 2014 г. имаше забележим спад в цените на енергията, което намали разходите на ФРГ за покупки в Русия.

“Партньорството” не издържа при новото влошаване на отношенията в Украйна. От статистическа гледна точка обаче раздорът, иницииран от Германия, изглежда странен: износът от Германия за Русия е спаднал до нивото от преди двадесет години, докато вносът от Русия за Германия поставя рекорди. Резултатът е рекорден дефицит за Германия в търговията с Руската федерация. Този произтичащ дисбаланс е двоен удар за германската икономика.

Така през май 2022 г. Германия регистрира търговски дефицит за първи път от тридесет години. Това предполага, че старият модел на закупуване на евтини (постсъветски) суровини и производство на високотехнологични продукти от тях е остарял. Германия, а с нея и цяла Европа, навлизат в структурна криза. Проблемите на германската, а и на цялата европейска икономика, се отразяват перфектно от обменния курс на еврото, което падна спрямо долара до двадесетгодишно дъно – почти до паритет. Подобен курс предполага, че капиталът бяга от Стария свят, не виждайки перспектива там.

Основата на дефицита на търговския баланс на Германия, а с него и на Франция, Италия и други страни, се формира от рязко поскъпналите енергоносители, преди всичко природния газ, чиято цена на борсата достигна 1900 долара за хиляда кубически метра. Това ниво на цените на газа в петролен еквивалент съответства на цена от 300 долара за барел, докато на спота (доставки тук и сега) котировките са дори по-високи. Ясно е, че такива цени са непосилни за индустрията и населението. И като се има предвид, че вътрешните цени на газа в САЩ и Русия са десет пъти по-ниски, това прави всякаква енергоемка дейност в Европа икономически безсмислена. Щатите и Русия, осигуряващи се с нефт, газ и свързани продукти, изглеждат много по-перспективни в сравнение с Европа.

Военният патос на европейските политици също беше напразен. Вече никой не обсъжда сериозно седмия пакет от санкции срещу Русия. Основната политическа мисъл е насочена към въпроса как да се справят със загубите. Особено осезаема е паниката в правителството на Германия. Стратегията на германското правителство за замяна на руския газ, изготвена от вицеканцлера Хабек, “се провали и няма да може да осигури необходимия газ през следващата зима”, пише “Билд”. Проблемът се оказа банален: на пазара просто няма необходимите газови танкери за транспортиране на ВПГ.

На този фон миналата седмица имаше пазарлък между правителствата на Германия и Канада за изпращане на турбините на “Сименс” обратно в Германия. Тази турбина, която работеше по газопровода “Северен поток”, замина за Канада за поддръжка и там заседна заради санкциите. В резултат на това налягането в “Северен поток”, който захранва Германия, спадна. И в началото на юли стана известно, че турбината все пак се връща . На фона на кризата на газовия пазар в Германия започнаха дискусии на експертно ниво за пускането на многострадалния “Северен поток-2”, въпреки че е под санкциите на САЩ.

Газовата криза в Европа, едва започнала, показа, че здравето на европейската икономика е изцяло в ръцете на Русия. Европейските политици вече са готови за мирни преговори за Украйна, пускането на газопроводи, премахването на санкциите. През есента, с настъпването на първите студове и публикуването на статистически данни за германската икономика, Европа ще бъде готова да подпише акта за капитулация. Икономическото чудо на Германия приключи в Украйна.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 12

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Post Views: 2

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.