СВЯТ

Индиец начело на Великобритания е нещо по-лошо за Русия от “премиер по бански”

Във вътрешнопартийната борба на британските консерватори за премиерското кресло има само двама фаворити – и то много оригинални кандидати: милионерът от индийски произход Риши Сунак и първата жена в креслото на британския военен министър Пени Мордонт . За разлика от Борис Джонсън, Сунак не е ентусиазиран от конфликта между Лондон и Москва, но не е нужно тук в Русия да скандираме за него – и ето защо.
Най-популярният политик сред торите – членове на Консервативната партия (а именно те ще трябва да гласуват за нов лидер, който ще стане нов премиер) засега остава министърът на отбраната Бен Уолъс. Сега той е ключов човек по отношение на руско-британската конфронтация, тъй като отговаря за подпомагането на въоръжените сили на Украйна, независимо дали става дума за доставка на оръжие или обучение на украинската армия.
Популярността му почти не беше засегната от всички глупости, които каза на шегаджиите Вован и Лексус. Въпреки това Уолъс реши да се оттегли и няма да участва в изборите.
Преди Уолъс външният министър Лиз Тръс държеше “жълтата фланелка” сред потенциалните наследници на Джонсън. Тя, напротив, реши да опита късмета си и издигна своята кандидатура.
Тръс може да се счита за кандидат-ястреб. Нейните приоритети в случай на победа ще бъдат конфискацията на руската собственост и военна победа над руските въоръжени сили в Украйна. Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова направо нарича кандидата “кръвожаден и деструктивен човек”.

Тръс обаче не е сред фаворитите. Рейтингът ѝ рязко падна след публична демонстрация на знания в областта на историята и географията на тези страни, на които тя отделя най-много време – Русия и Украйна.
Всъщност фаворитите са само двама – и това са много оригинални политици. Други кандидати, включително ръководителят на международната комисия на Камарата на общините Том Тугендхат, който призова за изгонването на руснаците от Мъгливия Албион, засега трябва да представляват интерес само за британците и експертите по всичко британско.
Втора по популярност сред торите, зад оттеглилия се Уолъс, е Пени Мордонт, която сега заема неотличимата позиция на младши секретар по търговската политика. В системата на управление тя е предшественик на Уолъс и оттогава навсякъде е придружена от титлата “първата жена – военен министър на Великобритания”.
Вярно, на тази позиция тя издържа само три месеца, съчетавайки я с предишната – министър на жените и равенството. Смята се, че Джонсън не я харесва, затова не я взема в първия си кабинет, а във втория я изпраща в Министерството на търговията.
От гледна точка на британските карикатуристи Мордонт се отличава преди всичко с факта, че участва в телевизионно шоу тип „Танцувай с мен!“, само че трябваше да скочи във водата, вместо да танцува. Тоест цялата нация видя потенциален премиер по бански – и това стана част от общественото ѝ възприятие.
Началото на работната ѝ биография е още по-оригинално – сегашният младши министър е работила като асистент на фокусник, което често ще се появява във вицове на политическа тема при по-нататъшния успех в кариерата ѝ.
В същото време Мордонт, която е израснала в семейство на военен, е втори лейтенант от Кралския флот на Великобритания в резерва и е известна като енергичен и твърд човек – в допълнение към естествения си чар.
По руската тема тя говореше по-рядко, отколкото можеше, наричайки Москва „заплаха за международния ред и нашата колективна сигурност“ още преди началото на специалната операция в Украйна. Но почти всеки британски политик каза нещо подобно за Русия. Така че засега въпросът остава неясен дали за Мордонт глобалната конфронтация с нас е приоритет, като при Тръс, или нещо, което се приема за даденост, но следва остатъчен принцип.

Много британски анализатори смятат, че Мордонт би била силен кандидат на върха на листата на торите на изборите през 2024 г., но сега, въпреки сравнително високия си рейтинг, тя едва ли ще спечели подкрепата на мнозинството от торите, така че нейната номинация е пробна сонда, натрупване на опит с поглед към бъдещето.
Следователно най-вероятно Риши Сунак, бившият министър на финансите, главен счетоводител на Великобритания, ще стане новият министър-председател на Нейно Величество. Това е еквивалент на шеф на финансовото министерство. Въпреки това, освен след кралските особи, тази позиция се смята за третата по важност във Великобритания о след тази на министър-председателя и вицепремиера.
Именно с демонстративната оставка на Сунак започна крахът на правителството на Джонсън. Последваха го десетки хора, което предопредели позорната оставка на правителствения ръководител.-
Преди това Сунак и Джонсън бяха съюзници. Министерството на финансите отиде при Сунак, след като той подкрепи „твърд“ вариант за Брекзит и Джонсън като човек, който може да го приложи. Сунак дори влезе в “партийния скандал” на шефа си – участваше в корпоративни партита на торите, когато останалата част от страната беше под карантина.
И това въпреки факта, че Сунак, според неговите уверения, е принципен трезвеник.
Отмъщението от страна на Джонсън и верните му хора е почти единственото обстоятелство, което сега работи срещу него. Според „Файненшъл Таймс“ те ще се опитат да попречат на “предателя” да спечели.
В допълнение, екипът на Лиз Тръс работи активно срещу Сунак, разпространявайки компрометиращи доказателства, подготвени предварително. Напълно възможно е тя да направи това по собствена инициатива, без участието на Джонсън. Както стана ясно, амбициозната дама е регистрирала предизборния си сайт месец преди оставката на шефа. Тя се подготви и зачака.
Според слуховете именно по предложение на централата на Тръс започва да се разпространява видео, в което Сунак, докато е още студент в Оксфорд, говори за висшата класа и че в приятелския му кръг няма обикновени хора. Тъй като обедняването на Великобритания се случва по-бързо от другите индустриализирани страни на Запада, народът едва ли ще остане доволен от подобно признание. Особено в съчетание с буржоазния образ на Сунак – светска личност и плейбой, чието домакинство е сред тристате най-богати в страната.
Съпругата му Акшата е дъщеря на Нараян Мурти, основател на „Инфосис“ и милиардер. Един вид южноазиатска версия на Бил Гейтс, който е наричан “бащата на индийските ИТ”. От друга страна, самите тори корят Сунак като “социалист” – заради нежеланието му да намали данъците. Но признават заслугите на главния счетоводител по време на пандемията: ситуацията с преразпределението на средствата беше сложна, но Сунак се справи.
В много проучвания на общественото мнение той вече е начело. Лидерството му е относително и по отношение на симпатиите сред самите тори бившият ковчежник заема едва трето място след Уолъс и Мордонт (но също с малка разлика). Букмейкърите и почти всички политически анализатори обаче залагат на Сунак.
Напълно възможно е партийните стратези да преценят, че при сегашната икономическа буря премиерският пост все пак ще бъде зает от камикадзе и друг човек ще води партията до изборите през 2024 г., а победителят от настоящата надпревара ще изгори в огъня на общественото недоволство. Либералният икономист-технократ Сунак е най-подходящ за това.
Решение в негова полза би било отговорно решение и, предвид индийския произход на кандидата, прогресивно. Това ще се брои. Традиционният избирател на Консервативната партия едва ли ще бъде доволен от кандидатурата на либерален индус, но до 2024 г. ще бъде възможно да се намери някой “по-бял”.
Но за Русия Сунак е изключително нежелан кандидат. В известен смисъл дори е по-зле от Тръс, но определено по-добре от Мордонт. И това въпреки факта, че според редица изтичания Сунак подхожда към конфронтацията с Русия като счетоводител. Това му тежи – твърде скъпо е.
Проблемът дори не е в това, че Сунак се смята за предпочитания кандидат за Вашингтон. Това е, че надеждите за разцепление в англосаксонския съюз или че някой нов премиер ще промени коренно подхода към отношенията с Русия са неоснователни. Сега сме в конфликт не само с Джонсън, Тръс или Сунак, но и със западните елити като цяло и с Великобритания като такава.
В такива сценарии времето е важно не в британския дом, а в онези домове, на чиято помощ разчитаме в икономическия конфликт със Запада. Сред тях е Индия с нейната фармацевтична и химическа промишленост, която сега с удоволствие изкупува петрола, който преди е бил предназначен за Европа.
„Специалните“, „приятелските“, „съюзническите“ отношения между Москва и Делхи бяха предопределени от самата история. Освобождавайки се от британското управление, индийците се отблъскват от англосаксонския свят и по този начин неизбежно се насочват към съветското пристанище.
И сега Сунак може да стане министър-председател на Великобритания. Всички разбират, че той е преди всичко британец – роден е в Англия, учил е в Оксфорд и Станфорд. Строго погледнато, родителите му се преместват в Мъгливия Албион дори не от Индия, а от Източна Африка, където имаше значителна диаспора индийци.
Но в същото време Сунак е хиндуист, а националистите са на власт в многонационална Индия. Индийският национализъм не се основава на етническа принадлежност или език, а на вяра. От гледна точка на вярата, Сунак определено е „свой“ – ако не индиец, то хиндуист.
Това не означава, че Лондон и Ню Делхи сега ще влязат в политически съюз. Но прозападните (в наше време, четете: „антируските“) кръгове в индийските елити определено ще усетят ентусиазма, а индийските власти като цяло ще изпитат интерес към новия британски премиер.
Това ще бъде „прозорец на възможност“ за Сунак, който той със сигурност ще използва, за да изтласка Русия от Индия и да се опита да вземе Ню Делхи в западния блок. В действителност национално-религиозният фактор може да не играе никаква роля в тази история, но подкрепата на Индия за Русия сега е толкова важна, че човек не би искал да експериментира.
За нас индиецът винаги ще бъде по-мил от британеца. Но сега е по-добре да пожелаем успех на феминистките, дори това да означава триумф (очевидно временен) не на Мордонт, а на епилептичния русофоб Тръс. Великобритания пак ще остане наш враг, но по този начин тя ще има по-малко възможности да влияе на нашите приятели.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.