Испанският премиер Педро Санчес с вид на филмова звезда, каза, че най-малко петстотин жители на Иберийското кралство са починали от необичайна жега. Нито в пламъци, нито в инцидент. Просто защото е твърде горещо.
Разбира се, по-късно ще изяснят как в една държава от ЕС с доста прилична икономика (не толкова мощна, разбира се, като германската, но си струва), не двама, не трима, не десет могат да умрат (въпреки че всеки такава смърт е трагедия), а няколкостотин души.
Е, ще изразят съчувствие, как без това.
На умрелите от жегата не им ли дадоха чаша вода? Не ги ли докараха до прохладно помещение, където да могат да се възстановят след задушаващата жега на улицата? Или такова помещение – във връзка с общото пестене на енергия – просто не е съществувало? Или по начало са били с разклатено здраве и горещият въздух накрая ги е съборил?
Можете да спекулирате колкото искате какво точно се е случило и как точно е станало, но основното е, че тези хора никога няма да бъдат върнати.
Както няма да се върнат тримата френски юноши, най-възрастният от които едва навършил 20 години, а двама от приятелите му – на 16 и 17. Те бяха намушкани до смърт. Отивали на улично парти, където се е случила трагедия.
Три френски семейства едновременно са в траур. Завинаги.
Тук обстоятелствата са известни.
Момчетата са били намушкани до смърт от политически бежанец от Судан. Политически. Бежанец. От Судан.
Политическият бежанец, като видял младежите да танцуват и да се забавляват, решил да използва момента и започнал да досажда на момичетата. Той бил учтиво поканен да си поеме по пътя. Политическият бежанец се оказал упорит. Тогава тези три момчета го отвели настрана и го помолили по-убедително (без ни най-малък физически контакт, само с думи) да ги остави на мира.
Политическият бежанец се върнал с кухненски нож и го забил в белите дробове на единия, прерязал гърлото на другите двама. Случило се почти мигновено.
Без политика. Без ислямизъм. Просто на политическия бежанец му е било отказано женско внимание и възможност да се включи в веселбата.
На 14 юли, Деня на Бастилията, започват училищните ваканции и ваканции във Франция. Хората днес не винаги имат възможност да отидат на почивка далеч от дома и да прекарат свободното си време по начина, по който много скромните средства им позволяват.
И така, Денят на Бастилията и последвалите национални тържества (когато хората танцуват в паркове или край реката, придружени от любителски оркестри) завършиха със смърт, болезнена и ужасна, за още шестима французи. Те бяха заклани.
Основните медии срамежливо премълчаха този факт, регионалните медии съобщиха за убийствата под рубрика „Инциденти“, а инцидентът стана публичен едва след като депутатът Жулиен Одул разказа смразяващите кръвта подробности по време на традиционните въпроси към правителството в Народното събрание. .
Показната медийна срамежливост, разбира се, се свързва преди всичко с така наречения профил на предполагаемите убийци: почти всички те са или мигранти, получили статут (което означава всички облаги и други приятни подаръци от френската държава, направени с пари на данъкоплатците), или както в случая с тройното убийство – от политически бежанци. Също така на помощи. С покрив над главата. С безплатно медицинско обслужване. Разбира се, хазната плаща всичко това.
Тук си струва да се отбележи, че “трудностите със спазването на закона” за суданеца започват почти веднага след легализацията му. Но тъй като във Франция правосъдието е само за избраните и със своите везни претегля вината най-вече на белите и хетеросексуални, а не обратното, то съдебната система гледа през пръсти на изцепките на суданския политически бежанец.
Разбира се, вече са казани милиони думи и ще бъдат казани още – съчувствие, разбиране, съпричастност, толкова почитани (само на декларативно ниво), но, както в Испания, нищо няма да се направи.
Защото, ако започнат да го правят правите, тогава трябва да затегнат законите, в които да се посочи, че всяка защита на държавата изтича в момента, в който този, когото тази защита защитава, извърши нарушение. Премахването на статута не просто на бежанец, а на политически бежанец може да означава обезсилване на правото на закрила с последващо експулсиране.
Но, разбира парламентът във Франция няма да приеме подобни поправки и президентът определено ще наложи вето на новия документ.
Кой днес във Франция, а и в други страни от ЕС, има волята и характера да се противопостави на Брюксел по отношение на неконтролираната и масова нелегална миграция – тази свещена крава на днешна глобална Европа, този крайъгълен камък на наднационалната политика, от чието молитвено и с демонстративно страхопочитание приемане зависи финансирането от бюджета?
Между другото, Европейският съюз – този греещ от прогрес и демокрация „град на хълма“, това най-справедливо царство – преди 20 години прие така наречения механизъм за гражданска защита.
Както винаги, най-доброто и безплатно. Спасителни екипи, аварийно оборудване, медицински и хуманитарни консумативи.
Държава-членка на общността моли за помощ в случай на бедствие и тя веднага ѝ се предоставя. В същото време страната сама решава кое се счита за бедствие. Може да е и епидемия. Или, например, пожари.
Удивително, нали?
В Испания, същата тази, в която 500 поданици на крал Филип отидоха в друг свят, освен жегата, бушуват и пожари. Те бушуват дълго време. Пламъкът унищожава всичко и всички. Подобна е картината и в Португалия. Но някак си Брюксел не бърза да предлага помощ.
Всъщност, когато обявят броя на наличните, например самолети-амфибии, предназначена за гасене на пожари, става ясно защо.
Общо в момента Брюксел разполага с дванадесет такива. Оказва се 0,44 самолета-амфибии за всяка страна. За всички нейни гори.
Има някакъв шик и дори блясък в тази фигура, илюстрираща с хирургическа прецизност общоевропейската загриженост за обикновените граждани на ЕС, които по навик все още са включени в определения “златен милиард”. Френската част от този “златен милиард”, особено тази на югозапад, в Жиронд и Бордо, лозя, океан и вековни борови гори – накратко, абсолютният лукс на природата, дарен на тази страна – пламна с огън, чийто пламък достига височина до петдесет метра.
Само героизмът на войниците и пожарникарите направи възможно спасяването на животи. Но, разбира се, що се отнася до имуществото, всичко изгоря.
И разбира се, подобно на Педро Санчес, Еманюел Макрон, след като се втурна към мястото на природното бедствие, веднага заяви, че е ужасно съпричастен към всички.
След това дойдоха обичайните мантри: че всичко ще бъде възстановено и че всичко ще бъде още по-красиво от преди.
Но как ще се случи това и най-важното с каква скорост, ако Испания и Франция са обхванати от чудовищна икономическа криза, с необуздана инфлация и абсолютно диви цени на енергийните източници?
Разбира се, никой няма да даде отговор на това, както и напълно естественият и сакраментален въпрос дали Брюксел възнамерява да помогне по някакъв начин на Париж и Мадрид, също остава без отговор.
Убийственото лято тази година ще остане в историята не само защото температурата бие всички рекорди, не само защото изгоряха десетки хиляди хектари от най-ценната гора, засадена по времето на Луи XIV по заповед на Колбер, но и защото многохилядната общоевропейска бюрокрация показа, че абсолютно не ѝ пука за живота, безопасността и имуществото на самите европейци, тъй като решава съвсем други задачи.
И колкото по-нататък, толкова по-дълбока става тази цепнатина – между думите, отправени към едни, и делата и парите, отправени към други.
Рано или късно пукнатината ще стане пропаст. И тогава толкова привлекателният някога общоевропейски проект ще умре. В тържествения ритъм на Одата на Радостта на Бетовен.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА