По-рано президентът обиколи с катер парадната линия на бойните кораби в акваторията на Финския залив и на Кронщадския рейд. В главния парад участваха над 40 кораба, катери и подводници, 42 самолета и вертолета и над 3500 военнослужещи
Русия ще укрепи позициите си в Арктика и Черно море, едновременно в икономически и военен план, гласи новата Морска доктрина на страната, подписана днес от президента Владимир Путин по случай Деня на военноморския флот, предаде Франс прес.
Арктика е напът „да се превърне в регион на международна конкуренция, не само от икономическа гледна точка, но и от военна“, се посочва в тази доктрина, подписана с голяма тържественост по време на военноморски парад в Санкт Петербург. В съответствие с тези фактори Русия ще укрепи „водещите си позиции в разработването и усвояването на Арктика“ и нейните минерални ресурси и ще гарантира своята „стратегическа стабилност“ в тази зона усилвайки военния потенциал на Северния и Тихоокеанския си флот, уточнява документът.
Новата Морска доктрина предвижда създаване на бази за материално-техническо осигуряване (БМТО) на руския военноморски флот в Червено море и Индийския океан. В документа като един от приоритетите на руската морска политика е посочено „запазването и поддържането на военноморското присъствие на Русия в района на Персийския залив въз основа на БМТО в Червено море и Индийския океан“, отбелязва ТАСС.
„Приоритет на националната морска политика в региона на Индийския океан е развитието на стратегическо партньорство и военноморско сътрудничество с Индия, а също така разширяването на взаимодействието с Иран, Ирак, Саудитска Арабия и други държави“, гласи новата доктрина.
В документа се предвижда „осигуряване на транспортна достъпност на Калининградска област чрез функциониране на фериботна връзка от морските пристанища Уст Луга и Санкт Петербург“. Като още един приоритет се извежда развитието на военното сътрудничество с военноморските сили на каспийските държави. В документа се предвижда развитие на корабостроителния сектор на полуостров Крим и в град Севастопол.
Друг приоритет, изведен в документа, е „усъвършенстването и укрепването на силите на Черноморския флот, развитието на тяхната инфраструктура в Крим и по крайбрежието на Краснодарския край“.
Като основни предизвикателства и заплахи за националната сигурност и устойчивото развитие на Русия, свързани със световния океан в доктрината се посочват: „стратегическият курс на САЩ за доминация в световния океан и глобалното им влияние върху развитието на международните процеси, включително, свързани с използването на транспортните маршрути и енергийни ресурси на световния океан“.
„Определящ фактор в отношенията с НАТО остават неприемливостта за Русия на плановете за придвижване към нейните граници на военната инфраструктура на алианса и опитите на блока да получи глобални функции“, се казва в документа.
„Ключовото тук е способността, която ще придобият руските ВМС. Те ще могат да отговорят светкавично на всеки, който реши да посегне на нашия суверенитет и свобода, и с чест да изпълняват стратегическите задачи в нашата страна и всеки район на Световния окен“, заяви руският държавен глава.
Хиперзвуковите оръжия могат да летят със скорост девет пъти по-голяма от тази на звука, а през последната година Русия извърши пробни изстрелвания на „Циркон“ от военни кораби и подводници.
Путин отправи възхвала на цар Петър Велики за това, че е превърнал Русия във велика морска сила. В словото си руският президент не спомена директно Украйна, където в момента Москва води война, наричана от Кремъл специална операция.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.