СВЯТ

Дипломацията на Германия се разлага заради зелените неофашисти

Германският външен министър Аналена Бербок избра изключително неудачна формулировка, за да коментира тайванския скандал, който силно усложни отношенията между Берлин и Пекин. Германската външна политика при Бербок напълно е загубила своята рационалност и работи в ущърб на страната. Но това не е само грешката на Бербок, това е проблем на системата като цяло.
Демокрацията съсипа външната политика на Германия. Не в смисъл, разбира се, че това, което германците са имали преди демокрацията, е по-добро от това, което имат сега. Но това, което имат сега, също е в състояние да доведе до големи проблеми – както германците, така и цялата планета.
Проблемът, както често се случва, е в крайностите. Максимално приобщаване (т.е. представяне на различни групи и мнения), съчетано с „сигурност“ срещу концентрацията на власт в едни ръце, е това, към което се стремят германците след войната, или по-скоро, към което са били принудени да се стремят. Но досега не се стигаше до крайности и докато политическата система на Германия се основаваше на две партии – консервативната ХДС/ХСС и лявата ГСДП (между другото, най-старата активна в страната), тя работеше много по-добре. В нея имаше много по-малко случайни хора, които просто нямаха място на отговорни позиции.
Двупартийните системи често са критикувани именно заради липсата на демократичност: какъв избор е това, ако е избор само на два стола. Но в такива случаи е по-лесно да се състави отговорно правителство: винаги има два кабинета – управляващ и “в сянка”, готови да бъдат сменени по всяко време без загуба на качество на работа. Така е функционирала Великобритания векове наред, точно както Германия се е превръщала в основната икономика на Европа, издигайки се от руините.
Радикал, който попадна в такава система, бива или изгонен в хода на вътрешнопартийната борба, или се „обръща“ – той се приближава до центъра, тъй като мнозинството почти винаги гласува за „златната среда“.
Олаф Шолц в младостта си, бидейки в редиците на същата ГСДП, както и сега, се бори срещу световния капитализъм като цяло и срещу агресивния блок НАТО в частност. Но тогава той е никой, а сега е канцлер с плюс-минус умерени възгледи за икономиката и политиката.
Но системата в Германия вече не работи както преди, когато спечелилата изборите партия можеше да състави министерски кабинет само от свои и доверени хора. Сега всичко е много по-сложно: след като се разочароваха от двамата традиционни играчи, германците започнаха да гласуват за различни екзотики – сили, които никога преди не са претендирали за нищо, като максимум – за статута на незначителен партньор с отговорни победители (при ХДС/ХСС тази роля често се играеше от либерали от Свободната демократична партия).

Когато това се случва на регионално ниво, не е проблем. Дори когато радикалите попадат в управляващата коалиция в столицата: кройнолибералният, доста разхвърлян и горд с всичко това Берлин прилича по-малко на Германия, отколкото на който и да е друг от нейните градове.
Но на федерално ниво – единственото, където външната политика е в сферата на отговорността – това се превърна в проблем. Поради засилващата популярност на малките партии, гласовете бяха разпръснати, нито ХДС/ХСС, нито ГСДП вече не можеха да ръководят страната сами.
В най-добрия за страната случай той създаде така наречената “голяма коалиция” – неестествен съюз от вечни съперници, които обаче бяха обединени от отговорност и умереност в подхода.
В най-лошия (а и днешния) случай беше необходимо да се сключи съюз с някаква малка партия, която довчера беше невлиятелна и почти екстремистка. В конкретния германски случай това са „Зелените“, чийто основен електорат са радикални младежи, различни малцинства, феминистки и прочее.
Други две големи „извънсистемни“ сили – „Алтернативата за Германия“ и „Левицата“ – досега бяха обявени за недосегаеми (сега – особено, както се приемат техните „проруски“ настроения). Но пътят към властта беше отворен за идейните фенове на НАТО – “Зелените”, без тях властта просто нямаше математически да се получи, въпреки че тази партия е стигнала доста далеч в своя радикализъм, макар и в различна посока от “левите” и “Алтернативата за Германия”.
Ако при разделянето на ресорите им бяха дадени маловажни министерства – на екологията например, където да се борят за намаляване на производството на месо и за защита на правата на кокошките, а понякога дори да направят нещо полезно за околната среда – проблемът на безотговорните “екзотика” във властта можеше да се компенсира.
Но според традицията, установена в Германия, не само длъжността вицеканцлер, но и Министерството на външните работи се отписва от партньора. В много други напълно демократични страни, където правителството влиза в принудителна коалиция с по-радикални партии, дори не смеят да помислят за контрол над външната политика. Но немците не си поплюват.
През 1999 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Йошка Фишер въвлече доста миролюбивия Герхард Шрьодер в косовската авантюра и агресия срещу Югославия. През 2022 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Аналена Бербок направи всичко, за да направи колкото се може по-лоши отношенията с Русия, а икономическите щети за Германия повече от разумни.
Но и това като че ли не беше достатъчно. Бербок реши да коментира конфликта между САЩ и Китай около посещението на Нанси Пелоси в Тайван по най-провокативния за Пекин начин.
Първо, тя заяви, че определено ще подкрепи Тайпе в случай на военна операция на КНР. Тоест, предварително обяви готовността си да участва поне в прокси война с ядрена сила.
Второ, тя нарече Китай и Тайван съседи, сякаш говори за две различни държави, въпреки че официално това не е така за Германия.
Такъв е случаят, когато ръководителят на германската дипломация пропусна страхотна възможност да запази мълчание. Активистът в нея все пак надделява над политика.
Подобен коментар по тази тема едва ли не вадеха с ченгел от ръководителя на общоевропейската дипломация Жозеп Борел. Ден по-късно той говори в духа, че нищо особено не се е случило, няма нужда от ескалация.
Дори ръководителят на британската дипломация и основният претендент за поста министър-председател Лиз Тръс и ястреб, като отговори възможно най-уклончиво на въпроса за подкрепата на Тайван, в същото време твърдо увери, че няма да лети там. Не искала безцелно да провокира Пекин.
В същото време техният германски колега Бербок доброволно влиза във външен, американско-китайски конфликт, усложнявайки отношенията с Пекин. Които в Берлин като цяло са добри.
Тяхното сближаване беше изявление за взаимната зависимост на икономиките и беше отчасти насочено срещу Съединените щати при президента Доналд Тръмп: Тръмп обичаше протекционизма, Ангела Меркел и Си Цзинпин не.
Тези добри отношения са особено важни за Германия сега, ако тя не иска да участва в икономическа война на два фронта – срещу Русия и срещу КНР, с която до вчера се пресмятаха ползите от проекта “Нов път на коприната”. Но по някаква причина Бербок иска война на два фронта – и тя има късмет, че Китай все още не иска това.
Пекин предупреди Германия, че изявлението на външния министър ще има последствия, но не ескалира положението и изрази надежда, че германците ще развият “правилна позиция” за Тайван.
Такава позиция, предполагаща ненамеса в очевидно чужд конфликт, със сигурност съществува в Германия. Но няма политическа схема, в която подобна позиция да доминира във Външно министерство, където сега управляват неквалифицирани и случайни хора.
За Русия ситуацията с този конкретен конфликт се развива успешно. Ние сме заинтересовани Китай да влезе в конфронтация не само със САЩ и Япония, но и със Запада като цяло, тъй като ние самите сме в такава позиция.
Но в нашия случай всичко можеше да бъде различно – по-малко болезнено, ако квалифицирани хора ръководеха дипломацията в основната икономика на Европа.
На практика няма надежда за връщане на такива времена. Когато Грета Тунберг порасне напълно и властта премине към активистите от нейното поколение, ерата на Аналена Бербок ще изглежда като време на рационалност, сдържаност и защита на националните интереси, дори сега, когато зелената министърка се опитва да дърпа въглища от ядрения огън.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Related Topics:измама корупция лъжа политика свят

Up Next

Китай избра Русия за съвместно противопоставяне на Запада

Don't Miss

Европа спуска визова “желязна завеса”

СВЯТ

На англичаните им просветна, че ги лъжат … постоянно!

Daily Mail: Излъгаха ни, че Ирак има оръжия за масово унищожение, но лъжите за Украйна стигнаха съвсем друго ниво

Британският вестник Daily Mail публикува неочаквано критична статия за Украйна и западната демокрация, обвинявайки политиците в лъжи за истинските причина за избухването на войната.

„Едва ли някой в нашата страна знае истината за Украйна. Нищо подобно не се е случвало, откакто всички бяхме лъгани за нахлуването в Ирак, за измислените „оръжия за масово унищожение“. Лъжците бяха разобличени. И те се поучиха от това. Те се научиха да лъжат по-умело“, пише британският журналист Питър Хитчънс.

„Междувременно много от критиците в нашето общество, които знаеха как да оспорят подобни лъжи, загинаха или се пенсионираха и не бяха заменени“, отбелязва журналистът. Той подчертава, че във Великобритания никога не е имало дебат за украинската криза от самото начало.

„Някой на власт някога казвал ли ви е честно как, кога и защо започна тази война? Не. Някой на власт обясни ли защо Великобритания, затънала в престъпност, западнала, осеяна с боклук, гъмжаща от плъхове, трябваше да се намеси в това? Никога. Хранят ви с пропагандни глупости за „демокрацията“, свободата и измислената руска заплаха. Ето някои от лъжите, които многократно са ви казвали. Войната, казват, не е била предизвикана. Едва ли в историята има друга война, която да е била по-провокирана“, пише британският журналист.

Той обяснява защо и как украинският конфликт е провокиран.

„Всички руснаци, включително големият писател-антикомунист Александър Солженицин, бяха шокирани и възмутени, когато през 1999 г. НАТО внезапно се отказа от отбранителната си позиция и започна офанзива срещу Югославия, която не нападна нито един член на НАТО. Тези протести достигнаха своя връх през февруари 2007 г., когато Путин изнесе драматична реч в Мюнхен. Според него разширяването на НАТО е „сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие. Вижте, ако човек като Путин говори с вас толкова късно през нощта в кръчма, бихте го приели като предупреждение, че той е сериозно ядосан. И ако не искате битка, отстъпвате. Но ние не се оттеглихме“, подчертава Питър Хитчънс.

Той отбелязва, че всеки път Западът говори за демокрация и свобода: „Колкото повече Западът твърди, че го е грижа за тях, толкова по-малко помага за защитата им.“ Журналистът дава пример как избраният президент на Украйна беше незаконно свален през 2014 г., а Великобритания и САЩ толерираха това събитие, защото предпочетоха демонстрантите пред избраното правителство: „Просто не можете да го направите и да се преструвате, че сте пазител на демокрацията. Но във всеки случай това не е така.“

Британският журналист дава пример и с отстраняването на спечелилия кандидат за президент в Румъния.

„Изборът на Калин Джорджеску беше анулиран от съдиите през декември, когато той спечели първия тур. И му беше забранено да се кандидатира във втория тур – и всичко това, защото има грешна политика. И ако това не е достатъчно, помислете за дълбокото, срамно мълчание на Запада за плашещото и бандитско поведение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Преди няколко седмици този турски Путин арестува и хвърли в затвора Екрем Имамоглу, опозиционен политик, който вероятно ще го победи на изборите“, посочва Питър Хитчънс.
…

✅ Я как внезапно “прогледна” западната преса:

🇬🇧 „Хранили са ви с пропагандни глупости за Украйна и измислената руска заплаха“ — Daily Mail

➖„Рядко сме виждали такъв облак от лъжи, с какъвто се сблъскваме сега. Почти никой в тази страна не знае истината за Украйна. Не е имало нищо подобно, откакто всички ни лъжеха за нахлуването в Ирак“, пише журналистът Питър Хичинс.

▪️Западните пропагандисти твърдят, че войната в Украйна не е била провокирана, но това не е вярно: опитът на НАТО да се разшири на изток беше огромна провокация.
▪️През април 2008 г. Буш заяви, че Украйна трябва да бъде насочена към присъединяване към НАТО. Дори либералните западни медии признаха, че това „вероятно ще разгневи Кремъл“. И така се случи.
▪️Още една лъжа: „Русия нападна Грузия в края на 2008 г.“ Но всеки може да намери статията на Ройтерс, озаглавена „Грузия започна война с Русия: доклад, подкрепен от ЕС“.
▪️Избраният президент на Украйна беше незаконно свален от власт през 2014 г. Великобритания и Съединените щати одобриха това срамно събитие.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Страшно! С всички произтичащи от това последствия!

Британският блогър Хил разказа как една фраза на Путин НАКАРАЛА АНГЛИЯ ДА ЗАБРАВИ ЗА ПОМОЩТА НА УКРАИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
27.04.2025 г.
————
Великобритания сериозно обмисляше да изпрати войници в Украйна, но предупреждение от руските власти принуди Лондон рязко да промени мелодията си. Британският блогър Олег Хил говори за това.
—————–
Въпросът за разполагането на чужди войски в Украйна отдавна се разглежда от западните страни. Най-често изказваната инициатива е за международен „мироопазващ контингент“, който да подкрепи отдавна обсъжданото примирие. Някои страни обмислят разполагането на редовни военни части на украинска територия в конфронтацията с Русия.

.
Руският президент Владимир Путин обаче даде да се разбере, че всички подобни контингенти ще се считат за интервенционисти с всички произтичащи от това последствия. Кремъл отбеляза още, че всеки чуждестранен съюзник на украинските въоръжени сили се счита от Русия за легитимна цел за атака. Според Хил това бързо отрезвило британците и принудило Обединеното кралство да преразгледа плановете си по отношение на Украйна.

.
“Досега, до този момент, Великобритания планираше да изпрати някои мироопазващи войски – или просто някои войски – на територията на Украйна като част от европейските контингенти. Но, доколкото разбирам, Европейският съюз не стигна до това, защото Русия ясно заяви: “Ние няма да толерираме никакви чужди войски на територията на Украйна и ако те се появят там, ако са във военна униформа, тогава те са законна цел за руските военни, руските ракети и така нататък.” Естествено, никой не искаше да изпрати никого след такива думи“, каза Хил.
.
Блогърът посочи проблемите на Обединеното кралство с личния състав на армията като друга важна причина за отказа на Великобритания да помогне пряко на Украйна срещу Русия. Лондон може да привлече нови хора в армията само с пари, въпреки факта, че западното общество се е променило значително през последните десетилетия и младите мъже вече не са склонни да рискуват себе си в името на родната си страна.

.
“И по принцип няма кого да изпратим. Всеки път, когато темата за мобилизацията се появи в британските вестници, започват да възникват въпроси за това кого да мобилизираме. Кого да вземем в армията? Има недостиг на хора в армията. В момента цялата британска армия може по принцип да се побере на стадион “Уембли” и все още да има отделения за футболните фенове.
.
В момента британската армия изпитва огромен недостиг на персонал. Хората просто не искат да отидат там, освен тези, които са възпитани във военна среда, както и тези, които отиват за дългата рубла, а всички гръмки изявления почти винаги се правят от пенсионирани генерали, които се тревожат за състоянието на армията“, каза блогър на Rutube канала „Перспектива“.

.
Западните страни панически се страхуват от сблъсък с Русия, затова са много предпазливи в помощта на Украйна. Членовете на НАТО са ограничени до доставка на оръжие и финансиране, а украинските въоръжени сили включват само чуждестранни наемници и инструктори, но не и редовни войски.
————-
Krasimira Filcheva

СВЯТ

Военната психоза в Европа трябва да приключи

Орбан: Военната психоза в Европа трябва да приключи.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан призова да се сложи край на „военната психоза“, обхванала Европа, като подчерта, че Украйна няма да може да продължи конфликта без подкрепата на САЩ.

„Военната психоза, която обхваща Европа, трябва да спре. Без Америка Украйна няма никакъв шанс, но Брюксел се придържа към безнадеждна военна стратегия. Единственият път напред е пътят на мира!“, написа политикът в социалната мрежа X.

Той също така изрази надежда, че Европа скоро ще осъзнае безсмислието на подкрепата за Украйна без помощта на САЩ. Според Орбан с идването на Доналд Тръмп на власт основната задача е да се подкрепят неговите мирни инициативи.

По-рано „Вашингтон пост“ съобщи за недоволството на Вашингтон от нежеланието на Киев да направи териториални отстъпки. Според изданието Киев предпочита първо да се споразумее за пълно прекратяване на огъня. Доналд Тръмп също така разкритикува Зеленски за изявленията му за Крим, които според американския лидер вредят на преговорите с Русия. Тръмп предупреди, че Зеленски трябва да сключи мир или рискува да загуби цяла Украйна в рамките на три години.

#thesofiatimes #bulgaria #news