ПАРИ
България, Гърция, Румъния: Хората пресмятат по два пъти, преди да купят нещо
Цените на храните, на наемите и на енергията растат неудържимо навсякъде в Европа. С колко поскъпна животът в България, какво могат да си позволят пенсионерите в Румъния или Гърция? ДВ събра сведения от няколко държави.
Ян Шмигелски държи във Варшава заведение, харесвано и от студенти, и от туристи. „Инфлацията ни удари силно“, казва 28-годишният мъж. През юни в Полша бе отчетена инфлация от 15,5 процента – най-високата от 25 години насам. „Само в рамките на една година трябваше да увеличим цените с 10 до 20 процента. Особено много поскъпнаха олиото и месото. Посетители все още идват, но си личи, че имат финансови затруднения и се стремят да пестят“, казва Ян.
Преди почти никой не се интересувал от промоциите, а сега гостите поръчвали предимно по-евтините напитки. „Твърдите разходи – за ток, социални осигуровки и наем – се увеличиха рязко. Накрая не остава почти никаква печалба“, споделя Ян, който все пак няма намерение да се отказва.
Пенсионерите Барбара и Чеслав Гешак не са толкова уверени. Досега пенсиите им са били достатъчни за относително безгрижен живот, но последиците от рекордната инфлация вече се усеща. „Доскоро плащах за кило захар две злоти (0,43 евро), сега вече струва повече от осем (1,78 евро)“, оплаква се Барбара. Преди правела сладко с плодовете от градината, но това няма как да стане без захар. Двамата са се отказали и от планираната покупка на нов автомобил .
Цените се увеличиха и в България. По данни на Националния статистически институт инфлацията през юни 2022 достигна почти 17 процента – най-високото ниво за последните 24 години. Най-силно поскъпнаха някои основни хранителни продукти: брашно, захар, олио, но също и кафето. „Преди купувах половин килограм за 5,30 лева, а сега струва 7,85 лева“, казва един потребител.
„Цените в магазините се увеличиха с една трета“, казва Галя, която продава плодове и зеленчуци в магазин на Черноморието. Самата тя не е променила цените в сравнение с миналото лято.
„И доставчиците ми не са сложили по-високи цени. Само цените на малините и къпините са скочили, тъй като тази година берачите искат по-високи дневни надници – между 25 и 30 евро.“
Поскъпването се вижда и в ресторантите и хотелите по Черноморието, в резултат на което се забелязва отлив на туристи. Както разказва Галя – никой готвач не се хващал на работа за по-малко от 100 лева дневна надница, докато миналото лято взимали половината. Тя смята, че повишението на цените е създадено изкуствено – от алчни посредници. Икономистът Георги Ганев от своя страна е убеден, че балонът на инфлацията скоро ще се спука. „Щом се изчерпа свободната парична маса, коята сега е в обращение, търговците ще бъдат принудени да свалят цените“, прогнозира той.
Гърция
През август Атина изглежда опустяла – хората са заминали из провинцията или на курорт по островите, които след две години пандемия сега се радват на небивал туристически интерес. „Радваме се на туристите, но се тревожим от поскъпването“, споделя таксиметровият шофьор Наполеон. Инфлацията в страната за първи път от 28 години е достигнала двуцифрено число – през юли е била 11,6%.
Гърците, които изкарват средно по 966 евро на месец, са стъписани най-вече от цените на храните, тока и горивата. „За да пестят бензин, много таксиметрови шофьори не включват климатика, макар да е изключително горещо“, обяснява Наполеон. Шофьорите, които са изкарали по-малко от 30 000 евро миналата година, са получили от правителството субсидия за цените на бензина. „Аз получих 200 евро и се зарадвах. Въпреки това трябва да работя 12-13 часа на ден, което пак се оказва недостатъчно, за да успея да си напазарувам всичко, което искам“, разказва Наполеон.
Търговецът на зеленчуци Никос смята, че държавата трябва да направи повече за селскостопанското производство. „Цените на торовете, пестицидите и бензина се увеличиха с 30 процента. Ние, търговците, се опитваме да не прехвърляме това увеличение директно на потребителите, защото и те просто не смогват. Въпреки това сме принудени да вдигнем цените.“ Увеличението при хранителните стоки през юли е от 13 процента спрямо същия месец на миналата година. „Клиентите вече не купуват спонтанно, а дълго гледат цените и все повече пресмятат какво могат да си позволят“, казва Никос.
Гърция
През август Атина изглежда опустяла – хората са заминали из провинцията или на курорт по островите, които след две години пандемия сега се радват на небивал туристически интерес. „Радваме се на туристите, но се тревожим от поскъпването“, споделя таксиметровият шофьор Наполеон. Инфлацията в страната за първи път от 28 години е достигнала двуцифрено число – през юли е била 11,6%.
Гърците, които изкарват средно по 966 евро на месец, са стъписани най-вече от цените на храните, тока и горивата. „За да пестят бензин, много таксиметрови шофьори не включват климатика, макар да е изключително горещо“, обяснява Наполеон. Шофьорите, които са изкарали по-малко от 30 000 евро миналата година, са получили от правителството субсидия за цените на бензина. „Аз получих 200 евро и се зарадвах. Въпреки това трябва да работя 12-13 часа на ден, което пак се оказва недостатъчно, за да успея да си напазарувам всичко, което искам“, разказва Наполеон.
Търговецът на зеленчуци Никос смята, че държавата трябва да направи повече за селскостопанското производство. „Цените на торовете, пестицидите и бензина се увеличиха с 30 процента. Ние, търговците, се опитваме да не прехвърляме това увеличение директно на потребителите, защото и те просто не смогват. Въпреки това сме принудени да вдигнем цените.“ Увеличението при хранителните стоки през юли е от 13 процента спрямо същия месец на миналата година. „Клиентите вече не купуват спонтанно, а дълго гледат цените и все повече пресмятат какво могат да си позволят“, казва Никос.
Румъния
През юни 2022 инфлацията в Румъния беше 15%, особено силно са скочили цените на енергията. До първи януари 2021 година шестте милиона частни домакинства плащаха уеднаквени и субсидирани от държавата цени, след което обаче пазарът бе либерализиран. Доставчиците сега са над 100, но конкуренцията не доведе до спад в цените. Точно обратното – между август 2020 и август 2021 година енергийните цени са се увеличили с 25 процента. А покрай войната в Украйна и санкциите срещу Русия цените продължават да растат.
Това засяга предимно пенсионерите като Даниел Б., който живее в малък град в Западна Румъния. Преди година сменил старата си печка на дърва с модерно електрическо отопление. Но оттогава насам разходите за електроенергия са се увеличили около четири пъти и на Даниел му се налага да харчи повече от една трета от пенсията си само за газ и ток. Доволен е, че успял да намери по-евтин доставчик и се чуди как страната му, която разполага със собствени газови ресурси, има една от най-високите тарифи в Европа. На 27 юли цената за мегават електроенергия в Румъния бе 516 евро, докато в Полша бе 235 евро, а във Финландия – 83.
Поскъпнали са токът, бензинът и много от хранителните продукти – като традиционното местно сирене.
„Напоследък продаваме по-малки количества“, разказва Аурора, която работи на пазар в центъра на Букурещ. „Може би се дължи на това, че младите хора са заминали по отпуски, но пък пенсионерите са останали в града, а те премислят по два пъти, преди да купят нещо, просто защото всичко е поскъпнало.“
Това засяга предимно пенсионерите като Даниел Б., който живее в малък град в Западна Румъния. Преди година сменил старата си печка на дърва с модерно електрическо отопление. Но оттогава насам разходите за електроенергия са се увеличили около четири пъти и на Даниел му се налага да харчи повече от една трета от пенсията си само за газ и ток. Доволен е, че успял да намери по-евтин доставчик и се чуди как страната му, която разполага със собствени газови ресурси, има една от най-високите тарифи в Европа. На 27 юли цената за мегават електроенергия в Румъния бе 516 евро, докато в Полша бе 235 евро, а във Финландия – 83.
Поскъпнали са токът, бензинът и много от хранителните продукти – като традиционното местно сирене. „Напоследък продаваме по-малки количества“, разказва Аурора, която работи на пазар в центъра на Букурещ. „Може би се дължи на това, че младите хора са заминали по отпуски, но пък пенсионерите са останали в града, а те премислят по два пъти, преди да купят нещо, просто защото всичко е поскъпнало.“
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








