Предлагам до края на годината да се спре одобряването на допълнителни разходи извън предвидените такива и министрите при спазване на финансовата дисциплина задълбочено да анализират всички възможности за икономии на касов разход както по бюджета си, така и на предвидените по централен бюджет за 2022 г.

Предлагам членовете на правителството да не обявяват мерки, свързани с поемане на задължения за разходи за 2023 г., преди да бъдат предварително съгласувани както с министър-председателя, така и с министъра на финансите.

Тези изречения са част от доклад, предназначен само за вътрешно ползване от служебното правителство, а от тях става ясно, че държавата минава в режим на пестене.

Документът, с който разполагаме, е изготвен от финансовата министърка Росица Велкова и накратко може да се обобщи с думите, че парите свършват и някои основни разходи за тази и следващата година са под въпрос.
Едно от най-големите притеснения на Велкова е как ще бъдат финансирани компенсациите, които се плащат на бизнеса за скъпия ток.

За последните три месеца на годината необходимата сума е 3,4 млрд. лева, но тя не е предвидена като разход. Гласувани са 2,4 млрд., но те свършват до края на този месец.

Вторият рисков фактор за разходите бил огромният ръст на цените на газа, който поставял топлофикационните дружества в много тежка ситуация, а в бюджета нямало пари за решаване на този проблем. Не са предвидени и средства и за програма за компенсиране на потребителите на газ. Такава може да бъде разработвана и изпълнявана само ако се направи преструктуриране на разходи.

За да има пари за компенсации за скъпия ток, финансовото министерство предлага събиране на целеви вноски от производителите на ток във фонда за енергийна сигурност. Експертите настояват също да се разработят насоки за пестене на газ от предприятията и домакинствата според указанията на ЕК – тоест потреблението да се намали с 15% тази зима. Предлагат също да се въведе автоматичен механизъм за компенсиране на цените на електроенергията за бизнеса.
За тази година няма и достатъчно пари за справяне с бежанците. Дефицитът по държавния бюджет вече бе влошен със 148,2 млн. лв. заради тези извънредни разходи. Според доклада няма и планирани пари за ваксини срещу нова ковид вълна.

Според сметките на Велкова, за да се покрие гласуваният при актуализацията на бюджета дефицит от 6,2 млрд. лв. и рефинансирането на плащанията по външния ни дълг,
планираните нови заеми за тази година от 10,3 млрд. лв. няма да стигнат
Финансовата министърка посочва, че за последните 2 години прогнозираното увеличение на приходите е било между 4-6 млрд. лв. Сметките показвали, че това няма да е достатъчно за покриване на извънредните разходи.

В доклада се посочва още, че предстоящото концентриране на планирани разходи към края на годината, очакваното забавяне на икономиката поради войната в Украйна, несигурните пазари на енергоносители и суровини и вдигането на лихвите като мярка срещу инфлацията може да се отразят негативно на приходите. Според експертите на финансовото министерство върху планираните пари от ДДС при внос ще повлияе рецесията в ЕС Посочва, се че е възможно да възникнат затруднения в дейността на отделни структурно важни предприятия в енергийния сектор, водещи до невъзможност за изпълнение на задълженията за внасяне на дължимите данъци и осигурителни вноски.

Затова Росица Велкова съветва колегите си министри да търсят орязване на разходи, в т.ч. отмяна на вече стартирали политики.

В документа служебната министърка съобщава на премиера и колегите си, че за бюджета за 2023 г. са нужни допълнително 5,5 млрд. лв. за финансиране на разходи, записани в актуализацията на сегашния. Сметката показва, че 3,2 млрд. лв. е очакваният ефект от увеличените пенсии и обезщетения.

С 600 млн. лв. трябва да бъдат покрити вдигнатите трансфери за осигуряване на хората, за които плаща държавата. Още 600 млн. ще струват увеличените средства за издръжка на чиновници. Държавата трябва да преведе допълнително 803 млн. лв. на общините за издръжка на администрацията, здравните заведения и културните институти. Нужни са и 307 млн. лв. за лихвени плащания заради поскъпването на дълга.

В резултат на този анализ експертите на финансовото министерство стигат до извода, че при запазване на номиналния размер на бюджетното салдо на нивото на 2022 г. и дефицит от 6,2 млрд. лв., за 2023 г. трябва да се увеличат приходите от данъци или да се орежат разходи за 5,5 млрд. лв.

За 2023 г. има вероятност да не може да се увеличи минималната заплата, както и да бъдат платени дължимите вноски по външния дълг.

Въпреки посочените проблеми с приходите и набъбналите разходи докладът на Велкова не препоръчва увеличаване на данъци. Мотивът за това е, че резки промени в данъчната политика в посока увеличение на данъчните ставки биха довели до влошаване на събираемостта, ръст на сивия сектор, допълнително влошаване на икономическия климат.
Но се посочва, че не трябва да се продължава с гласуваните за тази година данъчни облекчения, защото те допълнително свивали приходите.