ЗАКОН

Адвокатите си увеличават двойно хонорарите!

Адвокатурата предлага голям скок на хонорарите си

Предвижда се двойно възнаграждение за работа в почивни дни или за спешна правна помощ

Чувствително увеличение на минималните адвокатски възнаграждения, но съпроводено от възможност адвокатите да падат под тях, когато оказват правна помощ на материално затруднени хора, предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС).

Проектът за изменения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда и други съществени промени във връзка със заплащането на труда на адвокатите. С него се изравняват минималните възнаграждения по административни дела с тези по гражданските. Предвижда се двоен хонорар за работа в почивни дни или за оказана по спешност правна помощ, пише “Лекс”(link is external). Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

Увеличенията процентно са най-големи за най-ниските ставки в наредбата. Най-ниският хонорар за писмена консултация например в момента е 60 лв., а се предлага да стане 200 лв., но в останалите случаи ръстът на възнаграждението е от 30% до 100%

Основният мотив на адвокатурата да иска по-високи такси е рязкото и трайно повишаване на цените на стоки и услуги, които са необходими за упражняване на адвокатската професия. Втората е повишаването на изискванията към дейността на адвокатите и възлагането им на дейности по специални закони, като Закона за защита на личните данни, Закона за мерките срещу изпирането на пари и свързаните с тях регулации на европейско ниво. Третата е необходимостта от поддържане и повишаване на професионалната подготовка на адвокатите и съобразяването ѝ с минималните изисквания за продължаващо обучение, което гарантира и качеството на предоставените правни услуги.

“Предложените минимални възнаграждения държат сметка за необходимостта всеки български гражданин да има достъп до защита на своите права и законни интереси, но същевременно съобразява нуждата от достойно и справедливо възнаграждение за адвокатския труд и за високите стандарти, на които следва да отговаря адвокатът”, се посочва в мотивите.

С проекта се премахва нелогичното разминаване в минималното заплащане за адвокатския труд по граждански и административни дела. В момента то е при делата с голям материален интерес – над 100 000 лв., като по граждански дела заложеният хонорар е значително по-висок от този по административните.

Ето какви са предложените минимални хонорари и за гражданските, и за административните дела:

За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

– при интерес до 1000 лв. – 400 лв.;
– при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.;
– при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. + 9 % за горницата над 10000 лв.;
– при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. + 8% за горницата над 25 000 лв.;
– при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8 650 лв. + 4% за горницата над 100 000 лв.;
– при интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв. – 24 650 лв. + 3% за горницата над 500 000 лв.;
– при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. + 1,5% за горницата над 1 000 000 лв.;
– при интерес над 10 000 000 лв. – 174 650 лв. + 0,6% за горницата над 10 000 000 лв.

Заложено е увеличение не само на твърдата сума, но и на процента от интереса, фиксиран в нея. Например по едни от най-масовите дела – тези с интерес между 10 000 лв. и 100 000 лв. в момента на адвоката се дължат 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. С проекта се предлага нов праг от 25 000 лв. и ако вземем за пример дело за 50 000 лв., в момента минималният хонорар на адвоката е 2030 лв., а според предложението ще е 4650 лв. При дело с интерес от 20 000 лв. сега минималното заплащане на адвоката е 1130 лв., а се предлага да е 2200 лв.

Предлага се адвокатите да могат да работят и под минимума в тарифата си на хора, които са материално затруднени. В момента адвокатите могат да защитават про боно имащите право на издръжка, свои близки и роднини, както и други юристи.

Голям ръст се предвижда на хонорарите за изготвяне на договори и съставяне на актове и за вписване в Търговския регистър. Ако пак вземем пример с договор за 50 000 лв., в момента за съставянето му адвокатът е предвидено да получи най-малко 450 лв., а според предлаганите промени хонорарът му ще е 2500 лв. Увеличението идва най-вече от завишения процент от стойността на договора, а не от твърдата компонента на минималното възнаграждение.

Вдига се и минималното заплащане за дело за делба – от 600 лв. за всяка фаза, на 1500 лв., а когато е само на земеделски земи от 300 лв. за всяка фаза, на 750 лв. За представителство и защита по вещни искове минимумът, под който да не може да се пада, вече да е 800 лв. (сега 400 лв.) за движими вещи и 1500 лв. (сега 600 лв.) за недвижимите имоти. Изрично се предвижда, че възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако нямат такава – на база данъчната оценка.

Проектът предлага двойно до 1000 лв. да скочи минималният хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес.

6000 лв. пък ще стане минималният хонорар за най-тежките наказателни дела. За защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението се променя така:

– по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба – от 400 – 600 лв.;
– до 5 години лишаване от свобода – от 600 – 1000 лв.;
– до 10 години лишаване от свобода – от 1000 – 1500 лв.;
– до 15 години лишаване от свобода – от 1500 – 2250 лв.;
– над 15 години лишаване от свобода – от 2000 – 3000 лв.;
– доживотен затвор – от 4000 – 6000 лв.

От 100 лв. на 250 лв. скача минималното възнаграждение за всеки ден заседание след първото, както и за извършване на процесуални действия в досъдебната фаза.

Post Views: 76

Related Topics:featured trending закон

Up Next

България отсвири “закона на Магнитски”

Don't Miss

40 продажни ченгета – ятаци на Георги Семерджиев

ЗАКОН

Ваня Стефанова, кариера изградена на невежество и неуспехи, пробутвана от Сарафов

Иска се желязна воля срещу подземния свят а не невежество! Първата жена главен прокурор със залужени заплахи – Фатик: „Ще те одера жива“.

От заплахи от подземния свят до върха на държавното обвинение с протекциите на ментора и Сарафов – как Ваня Стефанова стигна до поста главен прокурор и защо мандатът ѝ може да се окаже кратък

Първата жена начело на държавното обвинение в България – Ваня Стефанова, беше избрана за временно изпълняваща длъжността главен прокурор от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след оттеглянето на Борислав Сарафов. Въпреки че се ползва с безупречна репутация като магистрат, очакванията са тя да остане на поста най-много 6 месеца.

Политически контекст и бъдеще на поста

53-годишната Ваня Стефанова беше избрана с пълно единодушие за наследник на Сарафов след неговата оставка. В магистратските среди обаче преобладава мнението, че тя няма да заеме поста за пълен 7-годишен мандат. Причината е заявката на „Прогресивна България“ да бъде избран нов Висш съдебен съвет и да се реализира дълго отлаганата съдебна реформа.

Кариера изграден благодарение на Сарафов

В началото на 2025 г. Стефанова е назначена за заместник-главен прокурор от самия Сарафов, заемайки мястото на Мария Павлова. Поради това мнозина я определят като негово доверено лице, макар че за разлика от него тя не е била замесена в публични скандали.

Образование и ранни години

Първата жена главен прокурор е родена в Горна Оряховица на 26 септември 1973 г. През 1996 г. завършва право в Софийския университет с пълно отличие, като неин преподаватели са утвърдени имена в наказателното право като Маргарита Чинова, Димитър Михайлов и Борис Велчев – главен прокурор на България в периода 2006–2012 г.

Начало в прокуратурата

Именно с препоръка от Борис Велчев, представена пред тогавашния окръжен прокурор на София – Маргарита Попова, през 2001 г. Стефанова става прокурор в районната прокуратура в Сливница. По това време неин ръководител е Борислав Сарафов. Само две години по-късно тя вече е заместник районен прокурор, като работи по дела за наркотрафик и контрабанда през ГКПП Калотина.

Знакови случаи – Опицвет стига до задънена улица

Сред първите значими разследвания, по които работи, е “разбиването” на нелегална лаборатория за синтетични наркотици в село Опицвет. Открити са над 660 килограма амфетамини, а обвинения са повдигнати срещу Кристиян Младенов и химика Валентин Примов, делото стига до задънена улица.

На първа инстанция двамата получават по 15 години затвор, но впоследствие наказанията им са намалени – Младенов излежава 5 години, а Примов – 6. През лятото на 2014 г. Младенов умира от инфаркт в Слънчев бряг.

Делото срещу Барона и заплахите, пълна издънка

Сред делата, с които Стефанова се отличава, е това срещу известния контрабандист Боян Петракиев – Барона. Още през 2001 г. срещу него са образувани производства за контрабанда, грабежи и незаконна търговия.

Колеги разказват, че тя е получавала сериозни заплахи, включително от хора от обкръжението на Барона и от Филип Найденов – Фатик, който се заканил „жива да я одере“. Това я принуждава да смени жилището си. В крайна сметка Барона е осъден само на 3 години затвор, а прокуратурата конфискува два негови апартамента.

Работа по дела срещу наркобосове … издънени дела

Като прокурор в Софийска област Стефанова участва и в разследвания срещу фигури като Константин Димитров – Косьо Самоковеца и Антон Милтенов – Тони Клюна, които са ликвидирани преди да бъдат осъдени.

Преминаване през ДАНС, поради некадърност

През 2010 г. тя преминава в Софийска градска прокуратура, а между 2013 и 2015 г. е заместник-председател на ДАНС, назначена с решение на Министерски съвет, подписано от премиера Пламен Орешарски.

След това се завръща в прокуратурата, а през 2020 г. оглавява Специализирания отдел на Върховната касационна прокуратура.

Костинбродската афера – делото е “смачкано”

Едно от най-шумните дела, по които е работила, е т.нар. Костинбродска афера – скандал от 2013 г., избухнал в деня за размисъл преди парламентарните избори. Тогава са открити 350 000 допълнително отпечатани бюлетини.

По случая са повдигнати обвинения срещу Росен Желязков, който впоследствие става премиер. Делото обаче се проваля в съда и той е напълно оправдан. Към този момент Стефанова вече не е сред прокурорите по делото.

Преподавателска дейност и предстоящи предизвикателства

Освен дългогодишната си кариера, Стефанова се занимава и с обучение на магистрати – от 2021 г. преподава в Националния институт по правосъдието.

В следващите месеци тя ще бъде изправена пред сериозно професионално изпитание като временен главен прокурор. Очакванията към нея включват придвижването на редица забавени дела с висок обществен интерес, които от години чакат развитие.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

ЗАКОН

Сарафов се връщал в Следствието, но не задълго

Догодина му изтича мандатът, обясни Даниел Божилов

На Борислав Сарафов е даден сигнал да си ходи. Връща се в Националното следствие и ще е там до 2027 г., когато му изтича мандатът. Това обясни юристът Даниел Божилов.

Даниел Божилов

„ПП-ДБ много искаха да отстранят и.ф. главен прокурор, защото не е техен човек. Овладели са съда, правеха всичко възможно да влязат и в Главна прокуратура. Румен Радев нямаше да допусне това. До 8 месеца ще имаме нов ВСС, а след още 4 – редовен главен прокурор“, обясни Божилов.

По-рано днес Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.

Борислав Сарафов направи писмено изявление, че решението за напускането е взел “още преди време”.

“За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост”, написа той.

Акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия за наука и изкуства (БАНИ) откри в изявлението на Сарафов 11 грешки.

„Първо, фамилията на заявителя произхожда от “сараф”, на турски “sarraf“ – човек, който професионално се занимава с обмяна на пари (валута) и печели от това. Родът на този човек е свързан пряко или косвено с тази професия.

Ето и грешките:

1.) Адресатът е сгрешен. Прокурорската колегия не назначава и не уволнява главния прокурор и изпълняващия функциите (и.ф.) главен прокурор, това се извършва от Висшия съдебен съвет (ВСС), към когото трябва да е адресирано заявлението. Евентуалното решение за приемане на оставката се подписва от председателстващия правосъден министър, който не е член на Прокурорската колегия, и се подпечатва с печата на ВСС, официален печат на институцията, на който пише „Република България – Висш съдебен съвет“.

2.) Странно изглежда презимето на заявителя – “Боби”, което е умалителна форма (хипокористика), която се използва в ежедневието, на имената Борис, Богдан, Боян и др. Всички български мъжки презимена и фамилии на „-ов/-ев“, както и на “-ски” и “-ин”, са граматически прилагателни имена, които означават принадлежност (буквално: „син на…“ или „от рода на…“). Ако някой се е казвал Боби синът на този човек би носил презиме Бобев или по-точно Бобиев (защото името завършва на гласна „и“). Съзнавам, че заявителят не е виновен за тази втора поред грешка.

3.) Правописна (и стилна) грешка е изписването на обръщението с главни букви. Според стандартния за цял свят Етикет (Netiquette) писането само с главни букви се приема за „викане“. Изглежда агресивно и невъзпитано. Допустимо само за заглавия на документи (напр. ЗАЯВЛЕНИЕ, ДОГОВОР) или за много кратки предупредителни надписи.

4.) Изписването на датата “22.04.2026г.” е погрешно, след “2026” трябва да има спейс (отстояние) – 22.04.2026 г.

5.) След вметнатия израз на датата трябва пак да има тире, както преди има преди нея.

6.) В края на заявлението е упоменато мястото и датата му. Мястото “София “ е сбъркано. Трябва да е “гр. София”.

7.) След мястото трябва да има запетайка.

8.) В цялост уточнението къде и кога е съставен документът е правилно да изглежда така: “гр. София, 22.04.2026 г.”, погрешно е изразът да се изписва на два реда, както е в случая.

9.) Изразът “С уважение” е съобщителен и не трябва да се изписва с главни букви, а трябва да изглежда така: “С уважение:”

10.) Проява на лош вкус, на неграмотност и даже на латентни нарцистични импулси е човек да си пише накрая имената с главни букви. Изписването им под подписа трябва да е точно както те са изписани в началото, под думата “ЗАЯВЛЕНИЕ”: “Борислав Боби Сарафов”.

11.) От 25 години, четвърт век значи, всички ученици в прогимназията знаят и ползват при писане на какъвто и да е текст функцията на съвременните текстообработващи програми (като Microsoft Word или Google Docs) за сричкопренасяне Hyphenation. Тя в цял свят е изключително важна за официални документи, защото предотвратява големите „дупки“ между думите, когато текстът е двустранно подравнен (Justified), както е в случая с въпросното Заявление. Ясно е, че използването на тази функция е над възможностите на българската прокуратура”.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

ЗАКОН

Назначиха протежето на Сарафов, Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор

За първи път жена заема този пост, което не и пречи да е по малко злобна, коварна и корумпирана от колегите си мъже.

Ваня Стефанова ще даде съгласие да бъде и.ф. главен прокурор.

Очаква се Прокурорската колегия да вземе решение, с което да я избере. Така България за първи път ще има жена, заемаща поста на главен прокурор.

По-рано Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.

След това ВСС изпрати писмо до Върховната касационна прокуратура дали заместника на Сарафов по старшинство Ваня Стефанова е съгласна да изпълнява функциите главен прокурор. До края на заседанието те очакват отговор, за да я изберат.

В своя позиция, публикувана от прокуратурата, Борислав Сарафов заяви, че решението за напускането на поста е взел “още преди време”.

Борислав Сарафов

По-късно Прокурорската колегия единодушно определи Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор. За нея гласуваха всичките деветима кадровици. На заседанието присъства и правосъдният министър Андрей Янкулов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14