Урсула фон дер Лайен си затвори очите за агресията на Азербайджан и не осъди действията на Алиев срещу Армения, както осъди войната на Путин в Украйна.

В самия Ден за размисъл, 24 часа преди извънредните парламентарни избори, наблюдавахме церемония за официалното въвеждане в експлоатация на газовата връзка „Гърция-България“.

В нарушение на Изборния кодекс, императивно повеляващ, че в този ден е забранена предизборната агитация под всякаква форма, в Националния дворец на културата обилно се лееше геополитическа пропаганда, което е намеса в българския изборен процес.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен първа даде тон с тези думи: „Този проект означава свобода. Свобода от зависимостта от руския газ…Европа трябва да се освободи от хватката на зависимостта от Русия…“

След нея този тон поде румънският премиер: “Русия създаде изкуствените дефицити на енергия…Европа трябва да се освободи от зависимостта си от руските горива…“

Ако фон дер Лаен и Николае Чука коментираха само „енергийната вина“ на Москва, македонският президент Стево Пендаровски се изяви като истински „ястреб“ и акцентира върху „руската агресия в Украйна“.

Като последен оратор Радев бе по-въздържан от Пендаровски, но също засегна „горещата тема“ с определението „руската война в Украйна…“

Особено интригуващо бе, че сръбският президент Вучич, гръцкият премиер Мицотакис и румънският министър-председател Чука изтъкнаха заслугите на Бойко Борисов и Кирил Петков за конектора. Което бе чиста проба предизборна агитация в полза на ГЕРБ и ПП.

От друга страна тримата дипломатично уязвиха Радев, оспорвайки желанието му да изпъкне като най-заслужил за строежа на „гръцката връзка“.

Питам се обаче дали часове преди избори е възможен подобен форум в Букурещ, Скопие, Белград, Атина и родината на фон дер Лайен? Форум, агресивно облъчващ електората на страната-домакин с целенасочени внушения.

Досега по света не е имало и едва ли ще има такъв скандал: часове преди избори в столицата на една страна да има международна среща на високо ниво, от която се отправят геополитически послания с вътрешен адрес – избирателите в тази държава.

Очевидно е! Президентът Радев съзнателно избра най-неудачния ден за подобна церемония по две причини: за да повлияе на резултатите от изборите в полза на десните формации и за да демонстрира евроатлантическата си лоялност.

Не че и тези избори няма да бъдат напълно фалшифицирани. Не. За пореден път печелившият и неговите конкретни процентни резултати ще се спуснат от американското посолство. Но все пак на електората трябва нещо да му се обясни. И в това е ролята на Фон дер Лайен у нас – за да може после с нейната визита разните му там платени социолози и политолози да обяснят на ококоорения от почуда народ, защо той за пореден път със самоубийствен възторг масово е гласувал за евроатлантически партии. Как защо? Дойде Фон дер Лайен и му дала надежда за светло евро-атлантическо бъдеще.

Особено неразбираемо е отсъствието на турския президент Ердоган. Не е ясно дали е бил поканен от Радев или е отказал да присъства на церемонията. Но имайки предвид ключовото значение на Република Турция за газовите трасета в региона, последното е почти изключено.
Добавим ли тесните икономически, енергийни и военни връзки между президентите на Турция и Азербайджан, несериозно е в НДК да присъства Илхам Алиев, а най-близкият му партньор да отсъства.

Затова е крайно интересно ще има ли реакция на Анкара и каква ще е тя, ако наистина държавният ни глава е пропуснал да изпрати покана на турския си колега.

И друг парадокс беляза софийската газова среща. По ирония на съдбата посрещнахме с държавни почести президент на страна, която само преди десетина дни погази устава на ООН и нападна Армения. Нападение, порицано от председателката на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ Нанси Пелоси.

„Силно осъждаме незаконните и смъртоносни атаки на Азербайджан срещу арменската територия, отнели живота на над 200 души. В Конгреса ние държим Турция отговорна, както и Азербайджан, за конфликта в Нагорни Карабах…“, каза Пелоси в Ереван.

Но в София домакинът Радев и шефът на ЕК дружески се здрависаха и щастливо усмихнати се снимаха с Илхам Алиев. Така не само си затвориха очите за агресията на Азербайджан, но и не осъдиха действията на Алиев срещу Армения, както осъдиха военната операция на Путин в Украйна.

Вероятно за тях азерската агресия е хуманитарна акция по стандартите на ООН, а убитите арменци са „неизбежни щети“ по пътя към мира.
Нищо ново под слънцето. През март 2003-а ООН абдикира от своя устав и британско-американската коалиция нападна Ирак заради петрола, през октомври 2022-а ЕС забрави международното право и опрости греховете на Баку заради газа.

Днес в София наистина гастролира театърът на двойните евроатлантически стандарти и геополитическия цинизъм.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.