ВОЙНА

САЩ готови да нанесат ядрен удар по Русия

Имат ли Съединените щати способността незабавно, в рамките на няколко минути, да нанесат обезоръжаващ и без отговор ядрен удар срещу Русия? В продължение на десетилетия конвенционалната мъдрост беше, че не, всяка атака на САЩ би предизвикала незабавен подобен отговор от руската армия. Но сега има основание да се смята, че Вашингтон е стигнал до друго заключение – и нагло го демонстрира.

В четвъртък, 20 октомври, в Арабско море се случи изключително събитие. Публично беше обявено, че Майкъл Курила, командир на Централното командване на САЩ, е посетил атомната подводница „Западна Вирджиния“ от клас „Охайо“, която изплува нарочно в Арабско море. Тази подводница, подобно на всички нейни „сестри“, е въоръжена с 24 балистични ракети „Тридент-2“, всяка от които може да носи максимум 10 бойни глави, което общо дава на лодката боеприпаси от 240 стратегически ядрени заряда.

Но факт е, че целта на такива лодки е винаги да бъдат потайни и никога да не посочват мястото на своя патрул. Фактът, че сега местоположението на тази подводница е специално осветено, не може да се възприеме по друг начин освен като специален сигнал. Трудно е да си спомним кога по-рано по този начин някой американски командир толкова очевидно и открито е посещавал лодка в морето на бойно дежурство. Всичко това е пряко свързано със системата за ядрено възпиране, която съществува между Русия и САЩ.

Ядрено възпиране и ядрена атака

Ядрената война, подготовката и воденето ѝ не е толкова лесно, колкото си мисли лаикът. Нека накратко изброим основните понятия.

Когато и двете страни – в този случай Русия и САЩ – имат както ядрени оръжия, така и средства за доставянето им на вражеска територия, и система за предупреждение за ракетно нападение, и техническа възможност за изстрелване на балистични ракети, след като системата за изстрелване на ракети на врага ги открие, тогава една обикновена ракетна атака се превръща в самоубийство за нападателя. Ако САЩ или Русия изстрелят своите балистични ракети срещу врага, тогава врагът ще може да изстреля своите ракети, преди ракетите на атакуващата страна да достигнат целта си.
Такъв удар, когато контраатаката се извършва преди ракетите на противника да са прелетели, се нарича “ответно-настъпващ”. Прилага се с помощта на междуконтинентални балистични ракети, базирани в силозни пускови установки и готови за незабавно изстрелване.

Проблемът е, че отнема време, за да подготвите отговора. И освен това е необходимо един от лидерите, които имат право да дадат заповед за нанасяне на такъв удар, да е физически способен да направи това, тоест да е жив, в съзнание и прочее.

Тази уязвимост може да се използва чрез нанасяне на т. нар. „обезглавяващ удар“. Удар, която цели да унищожи ръководството. За предотвратяване или изравняване на последствията от такъв удар има различни начини, няма да ги изброяваме, както и методите на нанасяне (това не е само ракетен удар).

В допълнение към обезглавяващия удар, има такова нещо като обезоръжаващ удар. Целта му е да атакува ядрения арсенал на страната-жертва по такъв начин, че врагът, дори и с работещо ръководство, просто да няма време да изстреля ракетите си в отговор. За да направите това, времето, за което се нанася ударът, трябва да бъде по-малко от необходимото на врага, за да вземе решение и да предаде заповедта на пусковите установки.

Следователно, освен осигуряването на ответен ядрен удар, ядрените сили на страната трябва да готвят осигуряването на гарантирана възможност за ответен удар. Който ще бъде произведен, дори ако врагът удари пръв и всичките му ракети ударят целите си, преди поне нещо да бъде изстреляно в отговор. Най-разпространеният начин за нанасяне на ответен удар са стратегическите подводници. В резултат на това атаката на врага във всеки случай предизвиква ответен удар. Ядрената война се оказва задънена улица, не може да бъде спечелена и дори участникът, който успешно атакува, също умира.

Този принцип се нарича “взаимно гарантирано унищожение”. Именно това и нищо друго гарантираше липсата на големи войни на нашата планета след 1945 г.

Но днес ситуацията е малко по-различна. Броят на ядрените бойни глави е станал такъв, че размяната на ядрени удари не може да доведе до гарантирана смърт на всичко живо. Броят на носителите на ядрени оръжия е намалял до такива нива, че дори след масивен удар, нанесен от всички сили в Северното полукълбо, ще останат диви животни, недокоснати градове и хора. Стана възможна ядрена война без гибелта на всички участници.

Вторият проблем е бойната устойчивост на руските ядрени сили в сегашната им конфигурация. Русия успя да възроди системата за предупреждение за ракетно нападение. Ракетите, които трябва да отвърнат на удара, се актуализират редовно.

Но сега нашият флот има по-малко кораби и от Япония. Няма възможност да се блокират всички опасни акватории с действията на силите за борба срещу подводниците. А това означава, че както в случая с Арабско море, американците и британците, които могат да ги издържат, свободно ще разгърнат там, където ракетите ще ни достигнат бързо. Например в Северно, Норвежко, Баренцово, Средиземно и Арабско море.

Руските стратегически подводници днес са малко на брой в сравнение със съветските времена. Заедно с качественото превъзходство на американския флот, това създава ситуация, при която американците могат да унищожат нашите подводници непосредствено преди началото на атаката. Това, уви, е всеизвестен факт. В същото време в Русия 44% от всички стратегически ядрени бойни глави са поставени на подводници. И почти всички те са в две (!) бази на флота, уязвими за първия удар. Руската стратегическа авиация така и не се е научила да воюва като американската и не е средство за гарантиран ответен удар.

Комбинацията от тези фактори създава техническа възможност за САЩ да нанесат успешен обезоръжаващ ядрен удар срещу Русия, без да получат значителен отговор като загуби удар. В същото време интензивността на антируската пропаганда е такава, че на западния лаик дори не трябва да обосновава нищо, от тази гледна точка там всичко е готово. И точно намек за възможността за такъв удар е изплуването на Западна Вирджиния в Арабско море.

Китайски фактор, време на полет и механика на удара.

Някои експерти смятат, че американската подводница е изпълнила задачата да окаже натиск върху Китай по време на настоящия конгрес на ККП. От една страна, наистина е лесно да се атакува Китай от Арабско море “отзад” – подходът на ракети към населените му райони ще бъде от собствените му пустини в западната част на страната.

Но няма логика в такъв натиск. Американците не знаят къде точно са ракетите на китайците. Освен това Китай няма собствена пълноценна система за ранно предупреждение. И американците могат да организират внезапен удар по тази страна с тихоокеански подводници от други направления. Те просто нямат нужда да заплашват Китай от Индийския океан.
За разлика от Китай координатите на руските силозни установки и коридорите, по които доскоро се движеха мобилните установки, са известни на американците с изключителна точност. Ние сами им дадохме цялата информация при взаимни инспекции на ракетните позиции на другите. Така подводницата в Арабско море са намек не за Китай, а за Русия. Най-малкото не трябва да го изключваме.

За да бъде успешен удар срещу страната ни, той трябва да бъде нанесен по-бързо от нашата аларма, оценка на ситуацията и команден пропуск за изстрелване. За целта разстоянието, от което трябва да бъде нанесен ударът, трябва да бъде около 3000 километра, в противен случай времето на полет на ракетите ще бъде твърде дълго. Сега да погледнем картата.
Когато подводниците са разположени в северната част на Арабско море, те се оказват на приблизително еднакво разстояние от формированията на 31-ва ракетна армия на РВСН и някои части на 33-та гвардейска армия на РВСН, което им позволява да им нанесат същия обезоръжаващ удар за минимално време на полет.

Ясно е, че една подводница не може да реши такъв проблем. И е ясно, че такъв проблем не може да се реши само от Арабско море. Но никой не говори за “една” и “единствена” подводница. Разполагането ѝ в този район не е подготовка за нападение срещу Русия. Но това е демонстрация, че технически Съединените щати могат да нанесат такъв удар, ако сметнат за добре. И не блъфират.

Има един технически аспект, малко познат на лаиците. Една балистична ракета може да лети не само по нормална за себе си траектория, когато полезният товар е изхвърлен до върха на траекторията и оттам пада надолу. В допълнение към балистичните траектории, ракетите могат да летят и по така наречената плоска.. Смисълът на плоската траектория е, че ракетата отива много ниско, дори не се издига до 300 километра. При такава траектория значително се влошава и обхватът, и точността, расте разсейването на бойните глави, но за сметка на това се получава сериозен прираст в скоростта на полета до целта и много кратко време на полет.

Ако при удар от Арабско море, например, срещу 13-та ракетна дивизия в Оренбургска област, нанесен по условна траектория, времето на полет на ракетите е сравнимо с времето, необходимо за вземане на решение и екип за нанасяне на ответен удар, тогава при удар от същото място по плоска траектория картината се променя драматично не в наша полза.
В същото време има начини да се компенсира разпространението на главите. Първо, това са нови предпазители в бойните глави В76-2, които позволяват да се извърши синхронизирана във времето детонация на бойни глави, предотвратявайки прелитането им покрай целта. Второ, взаимното припокриване на засегнатите зони при работа по цел от няколко подводници. Трето, САЩ постигнаха напредък в хиперзвуковите планиращи се бойни глави.

Ясен знак за желанието на САЩ да нанесат такива обезоръжаващи удари някога в бъдещето би било доказателство, че те изстрелват ракети по равни траектории и има такива доказателства. От 2015 г. насам три видеоклипа с подобни тестове са заснети от случайни очевидци и са станали публично достъпни. Американците явно работят по нанасяне на ракетни удари по такива схеми. И сега те ни показват готовността си да докарат стратегическата подводница на разстоянието на залп от “упор” по Русия.

Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Все пак трябва да докарат достатъчен брой подводници, за да нанесат удар. Необходимо е да не се плаши врага и да не се предизвиква аварийно излизане в морето на всички негови стратегически ракетоносци, да не се предизвиква разпръскване на стратегически бомбардировачи и крилати ракети с ядрена бойна глава. Необходимо е мобилните наземни ракетни системи да нямат време да се „разпръснат“ твърде далеч за стелт бомбардировачите, които ще отидат във втората вълна, за да прочистят онези останки от стратегическите ракетни сили, които оцелеят след първия удар.

Всичко това е много трудно и рисковете от загуба на изненада са много високи. Но шансовете им за успех не са нулеви. С гостуването на „Западна Вирджиния” в нашите слабини американците ясно показват докъде са готови да стигнат, ако преценят, че е необходимо. Американците изпращат много ясен сигнал, че ядрената война вече не е немислима или невъзможна за тях.

Related Topics:featured trending война

Up Next

Империалистите на запад жертват народите си заради “борбата” с Русия

Don't Miss

Американските “Крещящи орли” били готови да влязат в Украйна, но не смеят

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , “обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км”.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като “партизански отряди”. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че “руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.” Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.

Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.

Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.

Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.

Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.

След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.

Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.

Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.

Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.

🔥Последни Новини!🤦🏻

Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.

Генерали от индийската армия напуснаха срещата

Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“

Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие

Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.

Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”

Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.

През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.

Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?

Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.

Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.

Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.

Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.

Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Съотношението на силите

Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:

Количество ядрени бойни глави

Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.

Бюджет за отбрана

Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).

Размер на армията

Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.

Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.

Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.

#thesofiatimes #bulgaria #world #news