От осем години планетата се върти в небивали жеги, съобщи ООН пред Конференцията за климата в Египет

Последните осем години са най-горещите осем години в историята на планетата, пише в доклад на ООН, изнесен на климатичната конференция КОП27 (Conference of the Parties), която започна вчера, но днес продължава на високо равнище в Египет. Много европейски реки, включително Рейн, Лоара и Дунав, стигнаха до критично ниски равнища. В доклада на Световната метеорологична организация (СМО) е обяснена причинно-следствената връзка между рекордно високите нива на парникови газове в атмосферата и повишаването на морското равнище, невижданото топене на ледниците и екстремните метеорологични явления, на които ставаме свидетели от Пакистан до Пуерто Рико, предаде БТА.

Според експертите от СМО средната глобална температура през настоящата година ще бъде с около 1,5 градуса по Целзий по-висока от средната годишна температура през т.нар. прединдустриална епоха от 1850 до 1900 г. Това означава, че от 2016 г. всяка година е била сред най-горещите в историята на измерванията, а също че международно договореният лимит от 1,5 градуса за глобалното затопляне едва ли ще бъде достигнат, пише в доклада.

Емисиите на въглероден двуокис, метан и двуазотен окис в атмосферата са на рекордни нива и продължават да се увеличават; морското равнище се повишава два пъти по-бързо, отколкото преди 30 години и океаните са по-топли от когато и да било в миналото; през 2022 г. са подобрени рекордите по бързо топене на ледниците в Алпите; за пръв път на най-високия леден връх на Гренландия (3200 м) е валял дъжд, а не сняг; изтъняването на леда над водите около Антарктида също е достигнало рекордни размери.

В анализа на СМО се припомня за опустошителните наводнения в Пакистан, които отнеха живота на 1700 души и принудиха близо 8 милиона да напуснат домовете си; за поредицата циклони в южната част на Африка, поразили най-силно Мадагаскар с проливни дъждове; за изключителните горещини и засушавания в Северното полукълбо и за факта, че ураган нанесе огромни материални щети и взе човешки жертви в Куба и Флорида.

Лондонският вестник „Гардиън“ привежда коментар на проф. Майк Меридит от Британския антарктически институт, според когото посланията в доклада на СМО едва ли могат да бъдат по-мрачни, тъй като „различни части от климатичната система започват да се разпадат“. Според него именно това трябва да бъде в центъра на вниманието на световните лидери на конференцията КОП27.

На разговорите за глобалния климат развиващите се страни имат послание: „Замърсители, платете!“, извежда в заглавие „Ню Йорк таймс“. Бедните държави, които са изложени на климатични рискове, искат САЩ и другите индустриални държави да ги възмездят за щетите от парниковите газове, изтъква американското издание и припомня за изтеглянето навътре в сушата на хората от цели села във Фиджи заради повишаване на морското равнище; за трайната суша в Кения, довела до измиране на добитъка и унищожила храната. Богатите държави се противопоставят на идеята пряко да компенсират бедните страни за климатичните бедствия, защото се опасяват, че това ще ги изложи на неограничена отговорност.

Миналата година, припомня „Ню Йорк таймс“, богатите държави обещаха да отпускат до 2025 г. по 40 милиарда долара годишно на бедните държави, с чиято помощ те да се приспособяват към климатичните промени, вкл. да изграждат защити срещу наводнения. Според доклад на ООН обаче тази сума покрива само една пета от нуждите на бедните страни, което породи призиви за отделно финансиране на загуби и щети от климатични бедствия, от които страните не могат да се опазят сами. Много от развиващите се страни понасят сериозни щети заради климатичните изменения, но тези страни имат малък принос за възникването на кризите. И сега те искат компенсация от държавите, които от десетилетия горят петрол, газ и въглища и предизвикват замърсяването, довело до опасно затопляне на планетата.

Поради нарастващия натиск Джон Кери, специалният пратеник на американския президент Джо Байдън по климатичните въпроси, се е съгласил да обсъжда идеята за финансиране на загуби и щети. Този негов ход помогна за осуетяването на остри спорове относно дневния ред на конференцията КОП27, изтъква „Ню Йорк таймс“.

Президентът Румен Радев пристигна в Египет, заедно с ръководена от него делегация, за участие в КОП27. Повече от 100 лидери от цял свят ще се включат в срещата на върха в египетския град Шарм ел Шейх.

Българският президент ще направи изказване пред държавните и правителствени ръководители на 8 ноември.

Предвидено е в рамките на форума Радев да проведе двустранни срещи и да участва в дискусии на високо равнище. Сред членовете на ръководената от президента делегация са служебните министри на околната среда и водите Росица Карамфилова и на енергетиката Росен Христов.

Повече от 45 000 представители на държавите, които са страни по конвенцията, международни и регионални организации, на бизнеса, научната общност, гражданското общество са се регистрирали за участие в конференцията на ООН в Египет. Сред целите на форума е да се обсъди ускоряването на съвместното изпълнението на ангажиментите в областта на климата за смекчаване на последиците от климатичните изменения. Общо 198 държави са ратифицирали Рамковата конвенция на ООН.

Международната конференция за климата ще продължи до 18 ноември. Предходната конференция се проведе в Глазгоу преди година. Конференциите са част от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, която тази година навършва 30 години. Тя е била създадена по време на срещата на върха на Земята, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г.