ПАРИ
Първите жертви на еврото в България
Първите жертви на еврото в България – всички онези, които разчитаха на покачването на заплатите си във времена на невиждана от 25 години инфлация
Вече са налице първите жертви на еврото в България – всички онези, които разчитаха на покачването на заплатите си във времена на невиждана от 25 години инфлация. Вместо да има такова увеличение, президентът Радев и вицепремиерът Пеканов замразиха доходите и натъртиха колко е важно да избегнем увеличаването на дефицита в името на еврото. Съответно не представиха бюджет (протест и автошествие срещу замразяването на доходите ще има утре от 11 ч. на пл. Народно събрание, линк в коментарите).
Мантрата за лошия дефицит ще я слушаме оттук нататък постоянно, защото еврото само по себе си представлява вечна политика на остеритет. И ако тя днес очевидно засяга хората на минимална заплата и работещите в държавния сектор, утре ще засегне и всеки друг българин (освен разполагащите с тлъсти банкови сметки). Защото оттук нататък всяка една политика в интерес на хората ще бъде отхвърляна под предлог, че ще струва твърде много на бюджета и ще увеличи дефицита. Същевременно политики, обслужващи чужди интереси, ще се приемат без мигване на окото – като новите милиарди за закупуване на чертежи на самолети и помощта, отпусната за Украйна. Тези милиарди безспорно увеличават дефицита, но да сте чули такъв аргумент преди одобряването им?
Покрай неспирните си хвалби колко папи са го галили по главата (в неговия случай не са папи, а неолиберални икономисти) Пеканов е пропуснал да се информира какво всъщност представлява еврото и защо то понастоящем е вредно за България. Например, не е чел големия икономист Марк Блайт, автор на „Остеритетът – историята на една опасна идея“. Очевидно е безинтересен и Янис Варуфакис, който ни дойде на крака миналата година, за да обясни защо България не бива да приема така конструираното евро.
От приемането на еврото ще спечелят единствено богатите българи и търговските банки (в огромната си част чуждестранни), които ще започнат да поемат все по-големи рискове и да излагат на опасност финансовата система. За всеки нормален човек еврото няма да донесе нищо позитивно и е на практика ненужно.
Но дали и какво ще спечели България от приемането на еврото? Защо е изобщо този напън това да се случи сега и веднага? Чухме само два аргумента, като и двата са смехотворни:
Първият е, че щом сме в ЕС, то сме обещали да приемем еврото. Но не съществува някаква определена дата това условие да бъде изпълнено. Така че това не може да бъде аргумент за напъването да приемем еврото сега – в момент на инфлация и огромна политическа вътрешна и външна несигурност.
Вторият е, че ако приемем еврото, ще плащаме по-ниски лихви по държавните заеми, отколкото бихме плащали, ако не го приемем. Този аргумент е обида за всеки мислещ човек, защото е недоказуем. Аз го наричам „Лихвата на Шрьодингер“. Невъзможно е да сме едновременно в еврозоната и извън еврозоната, за да можем да видим към даден момент в двете различни ситуации какви точно биха били лихвите, за да ги сравним. Лихвите се менят постоянно под силата на множество обстоятелства и комбинации между тях. Никой не може да знае кое точно обстоятелство ще повиши/намали лихвите по държавните облигации. Достатъчно е да погледнем факта, че всяка една държава в еврозоната плаща различни лихви по заемите си, за да си дадем сметка, че самата принадлежност към еврозоната не определя лихвите по облигациите. Нещо повече – влизането в еврозоната предизвиква промени в поведението на банките, което излага на риск националните финансови системи. Гърция стигна до фалит именно заради влизането си в еврозоната и последвалото рисково поведение на германските и френските банки. От това, разбира се, спечелиха гръцките олигарси и западните банки, като в крайна сметка те бяха спасени от обикновените хора в Европа и Гърция, които бяха принудени да затегнат коланите. Същото ще се случи и в България, както ни предупреждава Варуфакис.
Пропагандирайки бързото ни влизане в еврозоната, Пеканов изтъква, че щом еврото е добро за Германия, значи е добро и за всеки друг. Всъщност този аргумент доказва, че той няма елементарни познания относно еврото. Изобщо не разбира, че единната валута е един вид „златен стандарт“, при който държавите-износителки печелят от общата валута за сметка на всички останали държави във валутния съюз. Нито разбира, че остеритетът е първото и най-важно последствие от приемането на еврото – в нашия случай то се изразява още преди приемането, както ни доказаха Радев и Пеканов с отказа си да представят бюджет, замразявайки по този начин заплатите при днешната убийствена инфлация. Пак ще го подканя да почете малко икономическа теория, писана не от неолиберали, а от честни прогресивни икономисти, отдадени на науката. Хора като Джоузеф Стиглиц, Янис Варуфакис и Марк Блайт (линкове в коментарите).
Абсурдното в цялата ситуация е, че Пеканов се счита за ляв икономист, докато действа единствено в интерес на капитала – основно западния банков капитал. Неспособен е да говори повече от две минути, без да отбележи как се е срещал с някой „велик“ неолиберален икономист. В последното си участие в Панорама се хвалеше, че бил на среща с Кенет Рогоф. Нарече го „Кен“, точно както Баце умираше да говори за европейските политици на малко име, за да подчертае колко са си близки. Та Пеканов заяви колко много го било срам, че когато бил млад и наивен студент, е критикувал Рогоф. Сега хвалеше въпросния любител на остеритета и един от бащите на теорията, че държавните разходи водели до икономически кризи. Същият този „икономист“ беше хванат от един студент в научна измама и то точно в „доказателствената“ част на въпросната теория (линк в коментарите).
Освен че прави всичко възможно, за да ни вкара в крайно вредната за нас еврозона, Пеканов може да се похвали и с постижението, че нанесе и смъртоносен удар по българската енергетика чрез прокарването на така лелеяния План за възстановяване и устойчивост. План, който ще възстановява и развива единствено шепа приближени до правителствата фирми, докато работещите и социално слабите ще им плащат масрафа и ще затягат колани. Именно заради този план Пеканов, вместо да се бори за запазването на въглищните ни централи по примера на Германия, обеща до три години да намалим въглищната си индустрия с 40%. Как това ще се отрази на държавата в цялост и на десетките хиляди работещи в сектора в частност, Пеканов не се интересува. Така или иначе в периодите, в които не работи като назначенец на Радев, той веднага се изнася от България, не живее тук и очевидно не свързва бъдещето си с България, а с европейските институции. Кариерата на първо място, а какво по-добро за личната кариера от умението да се харесваш на управляващите – онези вътре и извън границите?
В крайна сметка изглежда, че не само Костов ще остане в историята с ужасни за България непоправими действия. Подобно на извършената от него безочлива приватизация, влизането в еврозоната и унищожаването на енергетиката ни няма да могат да бъдат поправени от никое следващо правителство, дори и да се появи национално отговорно такова. Този път обаче, дълбоките и непоправими реформи се правят от един уж ляв икономист. Крадливите правителства са далеч по-малко страшни от онези, които взимат дългосрочни и необратими решения. Решения, от които бихме могли да се освободим само чрез революция, а както знаем, България не може да се похвали със собствени победни революции.
Радев като президент не е длъжен да познава икономическата теория и практика. Именно затова президентите си имат съветници. Но следва да се отбележи, че Радев не блести с особено добри способности да си подбира съветниците и министрите. В крайна сметка точно той извади от цилиндъра новите управленци със западно образование Асен Василев, Кирил Петков и Атанас Пеканов. Сега ние ще им сърбаме попарата – колкото и докогато е необходимо.
Датата е подходяща да си честитим Деня на банана, драги сънародници! Големият европейски банан.
Даниела Пенкова
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








