Connect with us

КУЛТУРА

ОБРАТ: Морфов уволнен от Народния театър?

Режисьорът вероятно ще свали отново всичките си спектакли, а постът главен режисьор ще заеме Явор Гърдев

Трудовият договор на главния режисьор на Народния театър Александър Морфов е бил прекратен днес от директора Васил Василев, твърдят източници. Новината не е официално потвърдена, но ако е факт се очаква тя да бъде оповестена в понеделник, довериха те.

Причината Василев да промени рязко позицията си на 180 градуса е, че Морфов в знак на протест срещу пиара на Народния Велислава Кръстева, която е и дългогодишен медиен съветник на Ахмед Доган и ДПС, изкърти табелката с името й и надраска вратата на служебния й кабинет.

През седмицата директорът на трупата заяви, че няма да бъдат толерирани подобни действия, но след това каза, че екипът му остава в този състав и никой няма да бъде махан.

Същевременно в отворено писмо самият Александър Морфов призна, че той е “неизвестният” извършител, обяви, че е направил това след двете представления на “Хъшове” на 29 октомври, събота, и че това е неговият бунт срещу политическата пропаганда и политически назначените лица. Хъшът не е съгласен чрез Народния театър да се прави „откровена политическа пропаганда“, тъй като в деня на изборите Кръстева придружи почетния лидер на ДПС Ахмед Доган до изборната секция.

Пиарът на Народния театър Велислава Кръстеве си навлече гнева на Морфов, защото придружи Ахмед Доган до изборната секция в деня на вота

В съботния ден вратата на кабинета на Кръстева в Народния театър е издраскана с надписи “ДПС”, “Връзки с обществеността на Ахмед Доган” и “Изчезвай”.

Ако Александър Морфов за пореден път си тръгне като главен режисьор на Народния театър най-вероятно той отново ще свали емблематичния си спектакъл “Хъшове” и другите негови постановки, които се играят там.

Във вторник и служебният министър на културата Велислав Минеков коментира случая с надрасканата врата: “Това е една много грозна история. Директорът е пожелал вероятно политическа подкрепа, тъй като трите важни лица са от три различни партийни групи. Там имаме ГЕРБ като главен секретар, имаме “Демократична България” – Захари (Карабашлиев – бел. ред.), имаме ДПС, той самият малко БКП и БСП. Може би това е удобно, но дали е полезно за театъра, аз не съм сигурен. Тогава и аз да си направя така министерството: да си взема едно ДПС, едно БКП, едно ДБ и малко ПП – и нещата ще бъдат чудни… Няма да можете да ме мръднете от този пост още 63 години.”

Самият Минеков каза, че държи на присъствието на режисьора Александър Морфов в Народния театър. “За съжаление той е силно разколебан в желанието си за присъствие там. Това би било голяма щета. Естествено, има мълчание сред неговите колеги. Това мълчание струва злато в буквалния смисъл на думата. Говоря за небивало покачване на заплатите на артистите в състава. Една част от тях получават месечно 5000 лв. Това е смущаващо”, каза Минеков.

“Към директора ще отправя предупреждение, ще искам да се извърши пълна проверка не само за случая, а за всичко, което става в театъра, откакто е станал директор. За съжаление са видни тези политически представители. По-добре професионалисти”, допълни още Минеков.

Директорът на Народния театър Васил Василев обяви, че няма да се разделя с никого от екипа си, но явно под натиск е размислил

Директорът на Народния театър Васил Василев е свързан политически с левицата. Той бе общински съветник от БСП в Ловеч, както и зам.-министър на културата в кабинета „Орешарски“. На същия пост, но от квотата на ДПС бе настоящият пиар на Народния театър Велислава Кръстева, която е и дългогодишен медиен съветник на Ахмед Доган и на ДПС и екс депутат от движението.

Главният секретар на театъра Красимира Стефова пък бе на същия пост в Министерство на културата по време на управлението на ГЕРБ. Захари Карабашлиев, който бе назначен от Васил Василев на странната длъжност „писател“ в Народния театър, никога не е крил публично десните си политически възгледи. Той е сред основателите на партия „Да, България“ на Христо Иванов. Главният режисьор Александър Морфов публично не е изявявал конкретни партийни пристрастия, но от всичките му политически изявления през годините е ясно, че е противник на ГЕРБ, ДПС и БСП.

Вчера оставка подаде Захари Карабшлиев, който е и главен редактор на издателство „Сиела“. Самият той не крие политическите си пристрастия и е сред учредителите на “Да, България” и е издател на мемоарите на Иван Костов.

Драматургът на Народния театър Захари Карабашлиев подаде оставка заради скандала

“По време на разразилия се скандал името ми беше споменавано неведнъж в контекста на това, че една политическа фигура от ръководството на дадена партия може да бъде „балансирана“ с друга такава. Няма как да се съглася с това. Партийните пристрастия са право на всеки, но те нямат място нито на сцената, нито в сградата на която и да е културна институция.

Приемайки поканата да бъда част от Народния театър само преди няколко месеца, вярвах, че тя е имала единствено творческа и професионална мотивация, а не идеологическа – мисля, че всеки в тази институция трябва да е там заради своите професионални качества, талант и заслуги, а не по партийна линия.

Аз партийна линия нямам. Своите позиции по различни въпроси изразявам публично и ясно, защото са граждански и морални. Аз съм политически необвързан и не бих желал да бъда въвличан в конфликт, който трови творческата атмосфера вътре и уронва престижа на Народен Театър „Иван Вазов“ отвън”, аргументира се Карабашлиев.

Засега позиция по скандала не е изразил режисьорът Явор Гърдев, също известен с десните си убеждения, както и Диана Добрева. Според източници на Lupa.bg, ако Морфов си тръгне, Василев ще предложи поста на главен режисьор на Явор Гърдев. Преди половин месец двамата бяха заедно в Скопие да договорят гастроли между Народния театър и Македонския народен театър.

Ако Александър Морфов си тръгне като главен режисьор вероятно поста ще бъде зает от Явор Гърдев

Решението на Василев да се освободи от бунтаря Морфов е странно, имайки предвид, че в началото на седмицата режисьорът бе посрещнат от публиката с бурни аплодисменти и одобрителни възгласи на сцената на Народния театър след софийската премиера на спектакъла си “Антигона”.

Режисьорът постави театралната импровизация по известната пиеса на Жан Ануи в Плевенския театър през лятото, а сега постановката гостува и в столицата. “Антигона” беляза завръщането на Морфов в българския театър след 7-годишно отсъствие, а поканата за завръщането на режисьора бе отправена от Василев като директор на плевенската трупа.

Същевременно чрез пост в социалните мрежи една от звездите на Народния театър Александра Василева опроверга министър Минеков, че актьори от трупата получават по 5000 лева.

“Заплати от 5 хиляди няма в Народния. Не знам откъде се спряга тая информация. Има просто адекватни такива. Друго. Не разбирам защо трябва ние, актьорите да вземаме (според медиите, министърът) страна и позиция. Ето аз бих казала какво мисля: Аполитична съм, политиката ме отвращава отдавна. Искам само да имам възможността да си гледам работата. А моята работа е да бъда проводник между автора и режисьора и съучастник, доколкото мога. Ако е възможно, това нещо, този нов директор, който е млад и перспективен да не го превръщаме в поредната помия в тая страна”, написа Александра Василева във фейсбук.

КУЛТУРА

Тишината на Родопите

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за огрев и далечен дим от комините на селото.

Баба Станка седеше на тревата, както правеше често, когато имаше нужда от малко тишина. До нея беше козата ѝ – Бела. Не беше просто животно. Бела беше компания, слушател и свидетел на много от мислите ѝ.

— Ех, Бела… — прошепна тя и погали козата по брадичката. — Само ти остана да ме слушаш.

Козата леко наклони глава, сякаш разбираше. В Родопите хората често казват, че животните усещат душата на човека.

Гората зад тях стоеше тъмна и спокойна. Дърветата вече бяха почти голи, а пътеката към селото се губеше между храстите. Някога по нея минаваха деца, каруци, смях. Сега по-често се чуваше само вятърът.

Снимки: Росен Коларов

Станка не беше тъжна. Просто знаеше, че времето си върви, както реката върви надолу по камъните.

Навремето тук беше шумно. Мъжът ѝ цепеше дърва до къщата, децата тичаха по поляната, а козите бяха цялото стадо. Сега бяха останали само тя и Бела.

Но това не беше самота. Това беше друг вид живот.

Слънцето се показа за миг между клоните и освети лицето ѝ. Бръчките ѝ приличаха на малки пътеки – всяка със своя история.

— Хайде, момиче — каза тя на козата и се усмихна. — Време е да се прибираме. Ще стане студено.

Бела тихо изпръхтя и се размърда.

Станка се изправи бавно, изтупа тревата от дрехите си и хвана козата за въжето. Двете поеха по тясната пътека към селото.

Отдалече вече се виждаше димът от комина на къщата ѝ.

И макар че светът навън се променяше, в тази малка част на Родопите всичко си оставаше същото —
тихо, просто и истинско.

А вечерта щеше да дойде с чай от мащерка, топла печка и още един разговор между жена и коза, под стария родопски покрив.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов

Разказа може да слушате тук

Continue Reading

БЛОГ

Минути за разговор

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто.

Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други светове. Хората идваха, пускаха монета и за няколко минути се свързваха с някого далеч – понякога на километри, понякога само на една улица разстояние, но в друг живот.

Вляво стоеше мъж с тъмно яке. Ръката му стискаше слушалката, сякаш се страхуваше връзката да не се скъса.
— „Да, майко… добре съм. Не, още не знам кога ще се прибера.“

Гласът му беше тих. В онези години хората говореха по телефона като че ли някой винаги слуша.

В средата стоеше жена с дълго палто. Тя беше чакала реда си почти десет минути. Монетата в джоба ѝ беше последната за деня.
— „Чуй ме… аз… мисля, че трябва да замина.“
От другата страна на линията мъжът мълчеше. Телефонната жица леко вибрираше от напрежението между две сърца.

Снимки: Росен Коларов

Вдясно млад мъж се беше облегнал на стената, сякаш разговорът му беше по-лек.
— „Да, утре в шест. Ще те чакам до спирката.“
Той се усмихваше. Понякога тези телефони не носеха само тревоги.

Тримата не се познаваха. Стояха на метри един от друг, с лице към стената, всеки затворен в своя кръг – в своя разговор, в своята история.

Отстрани минаваха хора, автобуси, велосипеди. Никой не обръщаше внимание. Но в тези три малки телефонни ниши се случваха решения, раздели, обещания и надежди.

След няколко минути първо затръшна слушалката мъжът вляво. После жената. Накрая и младият.

Тримата си тръгнаха в различни посоки.

Стената остана същата. Телефоните също.
И чакаха следващите истории, които да минат по жиците. 📞

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов

Разказа може да слушате тук

Continue Reading

БЛОГ

Между въглените и хората

Димът се виеше като спомен — бавен, упорит, леко горчив.

Миришеше на печено месо, на дърва и на време, което никога не бърза. В малкото старопланинско село празникът не започваше с музика, а с огън.

Бай Стефан стоеше зад скарата, както беше стоял всяка година, откакто хората още брояха дните по нивите, а не по телефоните си. Ръцете му движеха шишчетата с увереността на човек, който не мисли — просто знае. Всяко обръщане беше точно, всяко парче месо – на мястото си, сякаш имаше ред дори в хаоса на въглените.

Около него селото кипеше. Жените носеха тави, децата тичаха, кучетата се въртяха с надежда в очите. Някой вече беше извадил акордеона, но още не свиреше — чакаше момента, когато ракията ще отпусне езиците и сърцата.

– Готово ли е, бай Стефане? – подвикна един мъж отстрани, вече с чаша в ръка.

Стефан не вдигна поглед веднага. Усмихна се едва забележимо и каза:
– Търпение, момче. Хубавото не става на бързо.

Снимки: Росен Коларов

И наистина – тук нищо не ставаше бързо. Не и разговорите, които започваха с „Помниш ли…“, не и смехът, който идваше от дълбоко, нито пък тъгата, която понякога се промъкваше между думите.

В дима се губеха години. Хора, които вече ги няма, сякаш стояха пак там – до скарата, до масите, до стария кладенец. Празникът не беше просто ден. Беше мост.

Момиче с плитки спря пред Стефан и го загледа.
– Чичо, ти винаги ли правиш най-вкусното?

Той най-после вдигна глава. Очите му бяха уморени, но топли.
– Не, момиче. Аз просто го правя с обич. Вкусното идва само.

Тя се усмихна, сякаш беше разбрала нещо важно, и побягна обратно към другите деца.

Малко по-късно музиката започна. Първо плахо, после смело. Хората се хванаха на хорото, прахът се вдигна, смехът се разля. Димът вече не беше просто от скарата — беше част от всичко, от живота, от празника, от паметта.

А бай Стефан стоеше там, между огъня и хората, и тихо пазеше традицията жива.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов

Разказа може да слушате тук

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Не бе, няма инфлация : Потребителската кошница вече струва 59 евро

“Чудо” се е случило само с краставиците, поевтинели са с 20%. През тази седмица потребителската кошница достигна до цена 59...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Радев ще уволнява масово чиновници за да има пари за война и фашистка Украйна

Експерт: Идват големи съкращения в държавния апарат и намаляване на заплатите Международният анализатор Валентин Кардамски прогнозира тежки икономически съкращения в...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Радев ще трябва да реже от парите на съдиите и полицаите

Правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор. Няма ресурс, няма буфер...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Часа на истината 👍

Демерджиев от името на Радевата Прогресивна България заяви твърдата позиция за еврото, ЕС, НАТО и Еврозона. Опроверга внушенията за проруска...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Скъпа кошница! Храните продължават да летят нагоре, докога?

По данни на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата най-голямо увеличение се отчита при зеленчуците. Цените на основните хранителни...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА7 days ago

Данчо Ментата и Стефка Костадинова остават извън парламента

Йордан Цонев беше водач в два избиратлени района – Варна и Велико Търново. Сега обаче се очаква ДПС да остане...

ПОЛИТИКА1 week ago

Хората на Радев нямат никакъв опит

Димитър Манолов: Хората на Радев нямат никакъв опит. Трябва да започнем спешно тристранен диалог, заяви президентът на КТ “Подкрепа”. “Румен...

ПОЛИТИКА1 week ago

Доган се пенсионира окончателно

Протежето на Касим Дал Орхан Исмаилов зове Радев да вземе и мюсюлмани в кабинета си. Някогашната дясна ръка на сочения...

ПОЛИТИКА1 week ago

След “бурята” за депутатски места в ПП-ДБ: Развод по взаимно съгласие или коалиция ДБ-ПП?

Асен Василев се ядоса на десните, те му набраха заради ината да изтика Манол Пейков в Пловдив. Предстои следизборен развод...

ПОЛИТИКА1 week ago

Дясната ръка на Йотова: Успокойте се, Радев няма да ни вади от НАТО и ЕС

Надя Младенова опитва да тушира истерията с Русия отдясно и вини чужди медии за спускане на опорки. Успокойте се, американския...

СВЯТ

СВЯТ1 week ago

Искате нефт и газ и как ще плащате?

Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ? Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания. Кирил...

СВЯТ1 week ago

Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята! Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза...

СВЯТ1 week ago

Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после? Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност. Светът...

СВЯТ1 week ago

САЩ налагат санкции и на Ирак заради Иран

Вашингтон спира финансиране и сигурност, докато Багдад не изпълни ключови условия. САЩ обявиха рязко прекратяване на финансовото и военно сътрудничество...

СВЯТ1 week ago

Американската империя иска да завземе петрола на света

Пепе Ескобар: Това е война не само срещу Иран, Китай и БРИКС, а е война за коридори. Конфликтът с Иран...

Trending