БЛОГ

Борисов толерира цигански терор

Не издържах когато ме нарекоха “Българска ку*ко”.Тогава вече истинското викане започна

Град Казанлък, булевард “Александър Батенберг” до ромската махала.

Около 18:00 часа, пътувайки с автомобила си в посока изток заедно с детето ми на 2 годинки и майка ми по автомобила ми беше хвърлен камък, който доведе до пукнато предно стъкло. В първият момент не разбрах какво точно се случи, чу се силен удар и малката започна да пищи от уплах. Спрях колата и слязах, на отсрещният тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало. Взех си телефона и се запътих по посока на викането. Ромче 5-6 годишно продължаваше да мята камъни по преминаващите автомобили, докато не ме видя. Хукна да бяга и влезе в махалата като не предполагаше обаче, че и аз ще вляза. След едноминутна гонитба го хванах. То беше пищене, крещене и виене, като между временно се свързах с 112 и обясних ситуацията да изпратят полиция.

Учудването ми беше как жената от спешния номер ме молеше да не затварям, но когато се огледах и около мен имаше 20 рома схванах мисълта и. Започна се лудо крещене: 110 килограмова ромка със сопа в ръка, друга която ми крещи в лицето и усещам дъха и че ромчето било болно, ако нещо му било станало и така нататък. Ще спестя по – голямата част.

Измъкнаха го от ръката ми е го скриха някъде. Полицията дошла до колата, видяли че детото и майка ми стоят вътре попитали ги къде съм. Учудени, я накарали да ми звънне къде точно съм в махалата . Намерихме се, тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата полицаи, защититиха ме, показаха съпричастност (макар и да ми казаха, че постъпката ми е безрасъдна и в пристъпа си на ярост е можело да стане голяма беля с влизането ми там), в последствие ми обясниха какво трябва да направя и към кого да се обърна.

Намерихме ромката с тоягата и другата която взе ромчето. След 20 минутни молби и уговорки полицаите така и неможаха да им вземат личните карти за да им запишат имената . Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат. Дойде бащата, дойде майката и синът който беше вече преоблечен. Викането продължи казах ,че това е ромчето.

Не издържах когато ме нарекоха “Българска ку*ко”.Тогава вече истинското викане започна, не помня с точност какво говорех но единият от полицаите застана пред мен. Тръгнах и ги изчаках да колата си. Пиша всичко това защото не искам да съм малцинство в собствената си държава, не искам да живея в страх за мен и детето ми. Искам да си понесат последствията. Казаха ми че случаите на счупени стъкла, по същият начин са доста.Не оставяйте нещата така. Не ми е до стъклото, не ми е до парите, а до това че застрашиха живота на трима човека единят от които на 2 годинки. Не искам да си представям, ако скороста с която карах беше по-висока от 40км, или беше оцелил задното странично стъкло където се вози малката! Нека повече хора прочетът това и видят,че справедливостта може и да просъществува. Споделяйте!

Related Topics:блог българия новини скандал

Up Next

Намаляваме с всяка изминала година! Останахме шепа хора, ето точно колко наброяват българите в страната ни по последни данни

Don't Miss

Звездобройката Караянчева: Решението на Конституционния съд не касае Делян Добрев!

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”