Добро утро, г-н Борисов и госпожи и господа народни представители на република България!
Как сте…?
Добре ли спахте след поредното увеличение на възрастта за пенсиониране…?
Защото докато вие спахте и сънувахте как добре ще ограбите отново народа, хиляди предстоящи пенсионери не мигнаха цяла нощ в търсене на решение как да се пенсионират.
Направихте така, че да мразя България, да мразя историята си, да мразя обичаите си, да мразя кръвта си българска и да се срамувам да се наричам българка.
Още от времето, когато ме орязахте от детски надбавки, заради дванадесет стотинки по-висок – подчертавам, брутен доход, а гледах как ромите след получени поредни социални помощи пируват по парковете ,но аз събирах жълти стотинки, за да купя нещо сладичко за сина си, който отгледах наистина сама.
Знаете ли, че баща ми не успя дори година да се порадва на пенсията си, Бог да го прости, защото се разболя от тревоги от вашите измислени промени в закона за пенсиониране?
Аз мразя България, г-н Борисов, и не искам никога повече да се връщам в родината си, няма и цент да вложа в нея по никакъв повод.
Но ще ви издам още една малка тайна: Един ден и моят син няма да иска да се върне в България и ще има хиляди други семейства с деца, които няма да искат да се върнат в България, а това означава, че един ден няма да има пари и за вашите (или поне вашите внуци и правнуци) заплати и пенсии…
И така, просто така, Република България, с нейната невероятна история и култура, ще бъде заличена като държава. Много тъжно, но факт!
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ