ФОКУС
РОСКО – ХРАБРИЯ ОЛОВЕН ВОЙНИК
И като съм почнал с Роско и подобните му, да продължа…
(политкоректна приказка)
По повод скорошно изказване на световно неизвестния ни служебен военен министър за това, че Крим не е руски и е анексиран, както и предложението за „изнесен преден команден пункт на въоръжените сили на НАТО” да бъде настанен във Варна си припомням и врещенето на друг войнствен керкенез, но в ролята на президент. И от чудния свят на старогръцките митове, в който благородния елен Роси бе покосен от еротичната стрела на Деси Артемидова, да се пренесем в приказния свят на Андерсен, където той е:
РОСКО – ХРАБРИЯ ОЛОВЕН ВОЙНИК
Имало едно време едно черничко, пардон, цветнокожо момченце. Живеело далеч, дале-е-е-ч, чак зад океана. Казвало се Обамчо. Макар и да живеело в барака, известна като White house (Бял дом), всесилните финансови и корпоративни магове и влъхви, владеещи невидимия паралелен свят, наричан страхопочтително „Световното задкулисие” си го много обичкали. Понеже слушкал много и изпълнявал всичко, каквото му кажат. За това, по повод и без повод му подарявали подобаващи играчки, като за бъдещ силен и могъщ мъж. Защото имали стари угризения заради бедния му чичо Том, който някога живеел, като техен роб в сламената си колиба. След като го убили, дори се разкаяли и впоследствие посмъртно издали трогателна книга за него – „Чичо Томовата колиба”. Та, за поредния му мандатен рожден ден, те подарили на правнука Обамчо запечатана кутия, обрамчена с прекрасна синя панделка с извезан с тлъсти букви надпис от копринени конци – „NATO”.
А вътре в нея били подредени двайсет и осем оловни войници, направени от стари, казармени оловни черпаци. Те държели пушките си на рамо, стоели с вдигнати глави и били облечени в червени мундири, украсени със синьо. Да, чудно хубави били тия войници! Първите думи, които те чули, когато отворил капака на кутията им били: „Ах, оловните ми войници!“ Тия думи извикало малкото тъмнокожо момченце Обамчо и запляскало с ръце. Получило оловните войничета за рождения си ден, веднага започнал да ги нарежда по огромната маса. Всички войници били съвсем еднакви, но един от тях не приличал на останалите. Той имал само един крак, защото бил излян последен от стар оловен черпак и оловото не бе достигнало за него. Но, той стоял върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите, и тъкмо поради тая причина изглеждал най-интересен от всички. И наистина се е оказало така…
Но, макар и еднакви на вид, войниците били с различни поредни номера и имена, щамповани с черни цифри и буквички на гърба на красивите им мундири. Досущ като на фланелките на футболистите. Означаващи йерархията в строя и националността им. Естествено, number one и командир им бил officer Сам, след него sergeant Джон, капрал Жан, фелдфебел Ханс, Педро, Джовани. Там били и добрия войник Швейк, смелите войници Косцюшко, Петьофи, Йонеско, както и всички останали. Последно било хромото войниче, на гърба на което бе изписано на някаква непонятна кирилица името и званието му – „редник Роско”.
На масата, където малкия Обамчо наредил войниците, имало и много други играчки – ракети, фрегати, самолетоносачи, бомбардировачи, изтребители, танкове и оръдия. Всички те били подредени около един картонен палат. Над тържествения му вход с колонади светело името – „Democracy”. През малките прозорци можело да се надникне вътре в залите, с наредените дълги маси, отрупани с всевъзможни лакомства и сандъците, напращели от злато, сребро и скъпоценности.
Пред самия палат се виждали мънички дръвчета около едно блестящо парче огледало, което представлявало езеро. По езерото плували и се оглеждали восъчни лебеди. Всичко било чудно хубаво, но най-красиво от всичко било едно момиченце, което стояло посред разтворените врати на палата. То било изрязано от хартия и облечено в копринена рокличка. През рамото му се спущала синя лентичка с надпис „Liberté”, а на гърдите му светела блестяща звезда.
Момиченцето стояло на един крак, с протегнати ръце – то било балерина, а другият му крак бил вирнат тъй високо, че нашият оловен войник Роско съвсем не можел да го види. Дори помислил, че хубавицата е също като него с един крак. И той се отделил от строя и се скрил зад табакерката, поставена на масата, откъдето, невидим за нея, можел прехласнато да наблюдава с отлична видимост прекрасната балерина.
Сега задачата на войничетата от NATO била да защитят чудно, красивият картонен дворец „Democracy” и обитаващата го хартиена красавица Liberté. От кого да ги защитят? Разбира се от хищния мечок Михал Иванич, живеещ в тъмната и страшна гора, именувана шепнешком – „Тайгата”!
Късно вечерта малкия Обамчо сложил обратно в кутията оловните войници и я заключил. Хората в голямата „бяла къща” (White house) легнали да спят. Както става винаги в приказките, след полунощ играчките се съжививат и започват сами да играят „на война“. И всичко се случва под диригентската палка на лошото и омразно на всички духче – „Путя”.
Внезапно се разнесал свирепия рев на изгладнелия мечок от Тайгата, подушил апетитните миризми на лакомствата, носещи се от отрупаните маси в двореца „Democracy”. Оловните войници заблъскали капака на кутията, защото искали да го защитават, както и прекрасната му обитателка, но не можели да излязат. Подскачайки на единия си крак, храброто войниче Роско изскочило иззад табакерата и се добрало до кутията – затвор. Пеейки „Велик е нашия войник” с неподозирана сила избил металната закопчалка с приклада на пушката си. Предвождани от англосаксонците officer Сам и sergeant Джон, многонационалните оловни сили, изсипали се от дървената кутия „NATO” заели местата си в командния пункт, ракетните установки, корабите и самолетите в позиция на кръгова отбрана около двореца „Democracy” с изплашената му господарка Liberté. Готови да засипят врага с дъжд от миниатюрните си боеприпаси и може би да отдадат дори живота си в тяхна защита.
Срещу тях от УКРАЙНИНИТЕ на Тайгата, с ужасен рев изскочил изгладнелия свиреп мечок Михал Иванич. Засипали го с град от оловни ракети, снаряди и куршуми. Изправил се на задните си лапи, той разтворил ноктите си, превърнали се в ракети и лазери на противоракетна отбрана. С мълниеносни движения парирал ракетната атака, а от дебелата му козина се посипали трохичките от куршуми и снаряди. И още миг, преди огромните му лапи да докопат лакомствата и съкровищата на двореца „Democracy” се случило неочакваното. В самоубийствен пристъп, с песента „Изправи се гора от стомана” на уста, към него на огромни подскоци се втурнал храбрия войник Роско. Вкопчил се за рунтавата му опашка и започна да се катери по нея. Пред него, като вход на пещера се появило задното отверстие на мечока. Държейки се с едната ръка за козината му, с другата замахнал с пушката си и забил щика в незащитената му мека, розова плът. И тогава се случило страшното. Защото това не бил само ануса на Михал Иванич, а и хъба на гЪзопровода на „ГЪЗПРОМ” !
Последвала страшна експлозия. Мощната струя на газовото извержение на Мечока с дъх на сероводород подхванало храбрия Роско, картонения дворец „Democracy” и прекрасната Liberté. Вихрушката ги завъртяла и понесла право към все още горящата камина в хола на White house (Белия дом). Лумнал ужасен пламък. Храбрия оловен войник Роско се окъпал в светлина, станало му ужасно топло от огъня ли, или от любовта към Liberté, и той сам не знаел. Боята му се смъкнала съвсем, той цял побелял – от непосилното напрежение ли, или от скръб – кой знае? Той гледал балерината, а тя — него, той чувствувал, че се разтапя, но продължавал да стои храбро с пушката на рамо. Тя светнала, припламнала за миг и изчезнала! А оловният войник се стопил и станал на топчица. Прегърнати с нея, душите им поели заедно в тунел от светлина към неосъществената си любов…
На другия ден малкия Обамчо намерил в пепелта на печката едно малко оловно сърчице. От балерината Liberté пък бе останала само звездата, но и тя бе почерняла като въглен. Той изхвърлил с досада през прозореца оловното сърчице, заровил в пепелта почернялата станиолова звезда и тъжно въздъхнал:
– Ех Путя, Путя… Пак ми развали играта!
Кавър по Ханс Кристиян Андерсен
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








