БЛОГ

Прекрасни бели мъже

Гледам сега целия глобален, настървен и назидателен бой по канчето на белите, хетеросексуални мъже и направо ми е зле и направо не си е честно. Сега аз може и да съм една клета, музейна, по-скоро по парижки, отколкото по #metoo гледаща на отношенията мъж-жена източноевропейка, с подчертан сантимент към “източна” и с дебело подчертан шрифт за “европейка“, но това не се търпи.

Прекрасни сте си мои бели, хетеросексуални мъже , не е вярно, че сте съвсем свине. Е, понякога сте. Но никак не по принцип и никога – винаги! Иначе няма как да си обясня, защо не се сещам за много други места по света, където не живеят обичайните “лоши бели мъже” и по тия места жените да са толкова свободни, с толкова прозрачни рокли по червените килими на кариерите си, настоявайки (и с пълно право!), че просто така си се харесват и не е с цел да ги поканите по хавлия в стаята си. И тия жени да са ви и шеф и легален плеймейт на годината, не подлежащ на убиване с камъни. Да са и гей, да гледат порно с вас или без вас, да ви бият на бизнес стратегия на годината, да си гледате децата почти заедно с тях и да сте сменили повече памперси отколкото някой не толкова “лош и бял мъж“ изобщо е видял през живота си. Има, разбира се, милиони мъжки бъгове в тая идилична картина, но има и милиони женски бъгове в същата идилична картина.

Би било толкова политическо коректно и красиво, ако сега кажа, че по принцип харесвам и това, което всички мъже от всички раси, континенти и религии по света са направили, за да живеят с жените си така, както живеем тук заедно, но ще е твърде лицемерно. И ще се въздържа.

И ако един ден толкова много ви нашокат канчето, че не успея да ви позная на улицата, ще се радвам, че просто вече ще съм достатъчно стара и ще ми е все тая за тоя нов, футуристичен, стерилен и безполов свят, който просто никога няма да е толкова секси, колкото си беше нашият.

P.S: Имам и дълъг, красив пост за белите, хомосексуални мъже в живота ми, ама си го оставям за по-късно. Да премине тоя ужасТ с ИК (Истанбулската конвенция – бел. ред.)… че няма да ме чуете

Related Topics:блог българия новини фокус

Up Next

Един старец в България

Don't Miss

Дали ДС не е била регулировчик по по пътя на интеграцията със Западния свят, членство в ЕС и НАТО

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”