Преговорите с Байдън, на които Макрон, Франция и следователно ЕС залагаха твърде много, завършиха с провал. Дори двестате омара, сервирани на гала вечерята (Между другото, какво ще кажат различните „зелени“, на които френският президент от време на време иска да се хареса? ) не успяха да премахнат лошия вкус след поражението.

Байдън не отстъпи и на йота и дори не помисли за това – което каза без никакво колебание – от плана си да подкрепи американското производство и производители (и следователно да ограничи инфлацията).

Въпреки фанфарите, Марсилезата, частната вечеря в скъп вашингтонски ресторант за двете президентски двойки, въпреки всички уверения за „любов, приятелство, съюз“, Америка нито за минута, нито за секунда не помисли да се отказва от преместването (А „Законът за намаляване на инфлацията“, приет от Конгреса през лятото и подписан от Байдън през август, по презумпция означава това) на европейска индустрия в САЩ

Любовта и приятелството са чувства, които идват и си отиват, а американските политически хищници винаги искат да ядат.

И сега, каквито и речи да изнася Макрон в Конгреса, каквито и реторични похвати да използва, хищниците от другата страна на Атлантика имат апетит както никога досега.

Европейският съюз трябва да се примири с това. Както всъщност френският управляващ елит вече се е примирил, тръгвайки с невиждана пищност да съблазнява американците. „Той нямаше намерение да ми се извинява, аз също няма да го направя“, с тези думи обобщи пътуването си Макрон.

Европейската политика на подкрепа на всички американски инициативи и всички действия, които САЩ предлагат или предприемат на европейския континент в момент на нов кръг от геополитическата криза претърпя съкрушителен поражение. Основният съюзник на Брюксел – Вашингтон, изобщо няма да прави компромиси с интересите и целите си. В икономиката, между другото, на първо място. Дори не беше направен намек за каквито и да е компромиси, вземане предвид на желанията и загрижеността на европейските лидери. Не беше показано, че ще бъдат чути европейските желания да не задушат право пред очите им отслабващите европейски икономики.

По някаква причина паневропейците, когато Москва каза абсолютно същото, че САЩ не се вслушват в нейните опасения, но в сферата не на икономиката, а на сигурността, те вярваха, че при тях паневропейците ще бъде различно. Че са съюзници и партньори, а не като “онези руснаци”, които са съперници, ако не и врагове.

За американците, които ловко, все едно деца, замотаха наивните паневропейци около пръстите, им е все едно. Всички са еднакви.

И това, което пречи на американската експанзия, независимо дали в политиката или в икономиката, трябва да бъде ако не напълно унищожено, то удушено до загуба на съзнание и ориентация в пространството.

Макрон се връща в Париж с празни ръце. Той няма какво да каже нито на събеседниците си в Брюксел, нито на избирателите си.

Що се отнася до последното, те разбраха преди самия президент, че пътуването зад граница е загуба на време и пари, абсолютно безсмислено. Според данните на социологическото проучване, публикувани в края на седмицата, почти 70% от французите не вярват на действията на настоящия лидер на страната, рейтингът на доверието на премиера е още по-нисък.

Ръководството на държавата с втора по големина икономика в Европа, която винаги се е позиционирала като “морален лидер” на Европейския съюз, само по себе си се оказа в пълен морален фалит. И какви други думи да се използват в този контекст, ако не ви вярват собствените ви съграждани, които, докато ядете омари на тържествено сложена маса, едва свързват двата края и на които им обещават спирания на тока веднага след края на Новогодишни празници?

Макрон също може да се нарече фалирал, защото вътрешната политика, изградена единствено върху желанието да се хареса на една или друга политическа сила, а след това на една или друга част от електората, доведе до там, че сега почти никой не му вярва

По време на отсъствието на президента кабинетът на министър-председателя изпрати инструкции до френските префекти за това какъв е „най-малко безболезненият начин да се извършат непрекъснати прекъсвания на тока“.

Така за „безболезнен начин“ от тези, които, разбира се, няма да бъдат засегнати от спирания по никакъв начин, понеже са на държавна служба и вършат важна работа, се счита „затварянето на училищата сутрин, липса на всякакъв трафик , включително и личен транспорт, тъй като няма да работят светофарите, както и семафорите“, както и прекъсване на тока в частните домакинства. Очевидно антените за предаване на мобилен сигнал също могат да бъдат изключени, тоест интернет ще изчезне от къщите и улиците на Франция, втората по сила икономика в ЕС. Ако се случи беда, нещастие или инцидент, ще има само един номер за спешни случаи, на който все пак ще можете да се обадите. Да не говорим за факта, че всяко външно осветление ще изгасне.

Чудя се къде са днес тези, които крещяха по всички краища за „възобновяеми енергийни източници“, за вятърни мелници, които „ще помогнат да се справим с енергийната зависимост от Русия“? Млъкнаха и онези, които призоваваха за затваряне на АЕЦ, които Макрон непрекъснато подкрепяше.

Прогнозират, че януари ще е студен, но ремонтираните реактори не са пуснати в експлоатация. Твърде стари са и с твърде много технически проблеми. Твърде дълго ще се премахват.

В този смисъл обединена Европа, която е изключително за всичко добро и прогресивно, по абсолютно нищо не се различава от Франция. Можем да предположим, че идеята на глобалистките корпорации да заличат всякакви различия в конкретния случай е изпълнена почти идеално.

Европа престава да бъде един от полюсите на влияние върху геополитиката – доставки за Украйна на стойност стотици милиони евро няма да променят този факт. За да влияеш, трябва да имаш ресурси – индустриални и финансови, но и двете постепенно изчезват от континента.

Пердахът, който, макар и с усмивка и с други изрази на най-голямо приятелство, Макрон получи в САЩ, а оттам и Франция, и, разбира се, цяла Европа, се случи преди всичко защото, преследвайки химерата на глобализма, ЕС забрави за собствените си интереси, за своите граждани, а също и за своите слабости.

Основният е евтиният внос на винаги евтини индустриални суровини. От Русия. Като се простреля осем пъти в краката и наложи осем пакета санкции срещу страната ни, ЕС обезкърви собствената си икономика и стимулира развитието на американската. Всичко това, разбира се, е в рамките на същите съюз и приятелство, в които Байдън уверяваше Макрон. И той повярва. Или се престори, че вярва. Но всъщност сега – месец преди много вероятните прекъсвания на тока и новите увеличения на цените, както и предстоящата рецесия – това вече няма значение.

Друго е важно – обединена Европа загуби своя блясък, богатство, просперитет и това, което се нарича „увереност в бъдещето“. Тя загуби и идеята, и възможността да бъде център на сила и вземане на решения. Ерата свърши.

И във Вашингтон бяха напълно наясно с това, когато разработваха Закона за намаляване на инфлацията, който унищожава европейската индустрия.

Е, във Франция, честно казано, нещата са наистина зле – една държава, за да съществува на картата, не трябва да има воал от величие, а истинско величие. Създателят на Петата република, Дьо Гол, споменава това в своите мемоари: „Франция не може да бъде Франция без присъщото ѝ величие“.

Настоящият лидер на страната беше убеден в правотата на генерала във Вашингтон, когато всичките му искания и възражения бяха отхвърлени от много по-силен партньор.

Съгражданите на Макрон ще разберат точността на тази фраза, когато се събудят по тъмно в януарския студ. И заспят в същата тъмнина в студените януарски вечери. Без надежда да купят топли кроасани за закуска.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ