Руско-казахстанските отношения преминават през трудни времена, което редовно предизвиква безпокойство. И двете страни реагират изключително нервно на всякакви дразнители, независимо дали става въпрос за сензационното изявление на президента Токаев за непризнаването на независимостта на ДНР и ЛНР, плахите опити на казахстанските власти да пресекат паралелния внос на стоки в Русия или неотдавнашни изявления на същият Токаев за необходимостта от разработване на алтернативни руски маршрути за доставка на казахстански петрол до външните пазари, изразен след като работата на Каспийския тръбопроводен консорциум внезапно започна да се проваля.

Всичко това в Русия се възприема единствено като проява на нелоялността на най-близкия съюзник и партньор. И, разбира се, насърчава реципрочни действия и изявления, които на свой ред дават повод за разпръскване на антируската реторика вече в Казахстан. Така неотдавнашните протести в “Казфосфат” в Тараз, първоначално причинени от икономически проблеми (работниците поискаха по-добри условия на труд и по-високи заплати), в крайна сметка доведоха до искания за уволнение на руското ръководство на предприятието. Тази новина попада в руското информационно пространство, където неизменно се тълкува като проява на русофобия. И цикълът се повтаря отново.

Отделянето на Казахстан от Русия е невъзможно за Москва и изключително вредно за Астана. Казахстан е не просто съседна държава, а съюзник (в ОДКС), икономически партньор (в ЕАИС). А дължината на общата граница е два пъти и половина по-голяма от руско-украинската. Само този параметър многократно увеличава значението на Казахстан за сигурността на Русия. Това означава, че тактиката на взаимни „настъпвания” трябва да остане в миналото и да отстъпи място на трезвия поглед към моделите на поведение на Москва и Астана при дадени условия. Както и образуването на бушони, които взаимно спират всяка проява на неуважение. В крайна сметка грешките в изграждането на отношения с най-голямата страна в Централна Азия – регион, който в близко бъдеще ще се превърне в бойно поле за най-големите геополитически играчи – могат да бъдат фатални.

И така, Касим-Жомарт Токаев спечели предсрочните президентски избори, проведени на 20 ноември. Победата не се превърна в проблем за него поради тоталното прочистване на стария елит, приближен до Назърбаев, през последните месеци. Самите избори имаха за цел не само да укрепят легитимността на действащия президент на Казахстан, но и да послужат като застраховка срещу „проблема на 2024 г.“, който включва президентски избори в САЩ и Русия, страни, които заедно с Китай и Европейския съюз, имат най-голямо влияние върху Казахстан. Победата на изборите трябва да премахне от Токаев префикса „привърженик на Назарбаев“, тъй като обстоятелствата на идването на власт на новия президент хвърлят сянка върху неговата субективност като независим политически играч. Сега е в миналото. Което обаче не намали притесненията на Токаев.

Именно в Москва Токаев направи първото си чуждестранно посещение като новоизбран президент, като по този начин отдаде почит на традицията и демонстрирайки важността на двустранните отношения, без значение какви. Но този символичен жест не трябва да се приема като външнополитическо пристрастие на Казахстан към Русия. Напоследък тази страна се радва на прекомерно внимание от силните на света. И те идват в Казахстан не само с предложения, но и с искания.

Само през последните няколко месеца Казахстан беше посетен от китайския лидер Си Цзинпин, председателя на Европейския парламент Шарл Мишел, външния министър на Германия и най-популярния германски политик Аналена Бербок. Римският папа внезапно отиде там, въпреки че броят на католиците в Казахстан едва надхвърля 1% от броя на вярващите. Някога заспалият Казахстан буквално се къпе във внимание и това не може да не плаши казахстанските власти.

Европейският съюз остава най-големият инвеститор в Казахстан, Китай най-големият кредитор, Русия най-важният търговски и логистичен партньор. След това я има и Турция с нейните пантюркски и османски амбиции. Има ги и САЩ, които играят своята игра по целия свят, включително на централноазиатската шахматна дъска.

Всички тези играчи предлагат нещо на Казахстан, но винаги искат нещо в замяна. Токаев, дипломат от кариерата, очаква да премине през дъждовните капки, като вземе максимума от предложеното и изпълни минималните желания на благодетелите, ако те не отговарят на интересите на Казахстан или подкопават позицията на самия Токаев.

По време на посещението си в Москва Токаев прави редица приятни за слуха изявления за защита на руските инвестиции и съвместни инфраструктурни проекти. Като не признава новите руски територии, Токаев прави пас към Пекин, заявявайки, че никога няма да признае независимостта и на Тайван. В навечерието на изборите той обявява поредица от либерални реформи в икономиката с неизменното послание “по-малко държава”, което няма как да не радва САЩ и ЕС. Той ограничава президентската власт до един седемгодишен мандат, като дава да се разбере, че не възнамерява да бъде поредният централноазиатски диктатор за цял живот. Токаев максимално бюрократизира процедурите за паралелен внос в Русия, което изглежда като заиграване със санкционната политика на Европейския съюз, но не спира напълно този внос, тъй като това е необходимо за Руската федерация и е изгодно на самия Казахстан.

Трудно е да се каже колко дълго ще продължи тази сложна игра. Напрежението в Централна Азия (не само в Казахстан) ще продължи да расте. Причината за това ще бъдат проблемите в световната икономика и опитите на големите играчи да използват Казахстан като коз в голямата геополитическа игра. Въпреки, че светът бързо се затопля, изявленията стават все по-твърди, Русия трябва да играе умна игра по отношение на Казахстан, като намали градуса на фобиите (отчасти оправдани, но често преувеличени) и отхвърли всякакви опити за изнудване, без значение колко привлекателен и ефективен може да изглежда този инструмент в момента.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ