ИСТОРИЯ

Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин

През декември се навършват 100 години от създаването на Съюза на съветските социалистически републики. Държавната формация, която се основаваше на историческата общност на обединените земи, трябваше да покаже на останалия свят алтернативен път към капиталистическото развитие, превръщайки се във “витрина” на социализма. В името на това някои основни ценности трябваше да бъдат пренебрегнати, което в крайна сметка доведе до разпадането на СССР. По проблемите на създаването на Съветския съюз – в материала.

Събиране на земи

Към 1921 г., по време на Гражданската война, на територията на вече бившата Руска империя възникват петнадесетина независими държави, най-голямата от които е Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР).

Независимостта на останалите е ефимерна. Регионите са тясно свързани с историческото минало, традицията на разпределението на труда (всяка земя отговаря за определено производство). Контролните центрове също са съсредоточени в РСФСР.

Първият парен локомотив, пристигнал в град Душанбе. На банера на парния локомотив “Да живее младата република Таджикистан”. Таджикска ССР

Болшевиките разбират, че това създава условия за “събиране на земи” и възраждане на руската държава в нейния многонационален състав. Проекти по този въпрос винаги са стояли на масата на Ленин и неговите съратници. Достатъчно е да споменем, че планът ГОЕЛРО (1920), който предполага формирането на единна енергийна мрежа, всъщност включва цялата рухнала империя.

Жителите на града приветстват военните на фестивала, посветен на поземлената и водната реформа. Узбекска ССР

Гражданската война обаче изостря и националните противоречия. Политиката на царското правителство за насаждане на православието, руския език допринася за появата на националистически движения на съпротива. В атмосфера на държавен разпад тези сили се разкриват.

За болшевиките ситуацията се утежнява от факта, че нямат ясна алтернатива на репресивната национална политика на царизма.

Бронирани автомобили, охраняващи Болшой театър по време на V Всеруски конгрес на Съветите (4-10 юли). Москва, 1918 г

Монархистите от Бялото движение настояват за връщане към познатия имперски модел. Разбира се, това не устройва регионалните националисти, усетили вкуса на независимостта.

В крайна сметка болшевиките решават да обединят отделните региони на базата на равнопоставеност на етническите групи и вероизповедания. Помага, че Западът не бърза да се рови в тънкостите на разпадането на Руската империя. Следователно всяко образувание, възникнало върху нейните останки, априори се приема за враждебно в чужбина. Факторът на общия враг, съчетан с икономическата взаимозависимост, помага за създаването на нова многонационална държава.

След кампанията на Червената армия в Западна Беларус през септември 1939 г. войските на Червената армия преминават през село Молочанка. Западна Беларус е официално включена в СССР на 2 ноември 1939 г

Автономизация по сталински

Местният управляващ елит не иска да се подчинява на белите и тяхната имперска идея, но и не бърза да преговаря с Москва. Историците отбелязват, че болшевиките са в относително изгодна позиция. Републиките на фрагментите от империята претендират за самодостатъчност, но в действителност само РСФСР има такива възможности. Другите квазидържавни образувания просто не могат да оцелеят.

Митинг във връзка с провъзгласяването на Туркестанската автономна социалистическа съветска република, която влезе в състава на РСФСР

Това е взето предвид от Йосиф Сталин, който тогава е народен комисар по въпросите на националностите. Именно той предлага план, който влиза в руската историография под името “автономизация”. Според този сценарий всички трябва да станат част от РСФСР с правата на автономии.

Има причини за това. Руското население (или идентифициращо се като такова) доминира в бившата имперска територия. Амбициозният план на Сталин обаче не се харесва на Ленин.

Йосиф Висарионович Сталин, народен комисар по военните и военноморските въпроси, председател на Революционния военен съвет на СССР Климент Ефремович Ворошилов, председател на Висшия икономически съвет Григорий Константинович Орджоникидзе и председател на Централния изпълнителен комитет на СССР от РСФСР Михаил Иванович Калинин сред делегатите на XVI конгрес на КПСС (б) в Москва на 26 юни 1930 г.

Федерация по ленински

За лидера на болшевиките първостепенната задача е да задмине белите идеологически. За целта трябва да се решат поне три проблема.

Първо – да не се повтори империята. Революционерът Ленин е наясно, че игнорирането на националните интереси от страна на царското правителство е допринесло за внезапния срив на държавата.

Председателят на Съвета на народните комисари на РСФСР Владимир Илич Ленин на Червения площад по време на парада на войските на Всевобуч (универсална военна подготовка), 25 май 1919 г. Фотограф Д. С. Дейвидсън

Второ, за успеха на външната политика е необходимо да се създаде световна „витрина“ на социализма.

И накрая, болшевиките разчитат на марксистката доктрина, която приема, че социализмът в световен мащаб е невъзможен без водещите европейски страни. Следователно, в съответствие с идеята за “световна революция”, Ленин иска да формира някакъв вид “държавност с растеж”, както се изразяват някои историци. А именно федерация, способна да приеме всяка държава в бъдеще. Сталинската автономизация не позволява това. Ако Украйна и Беларус, както и Закавказката СФСР може да се присъединят към РСФСР „по стара памет“, то например европейските социалисти едва ли биха се съгласили да станат част от друга държава.

Владимир Илич Ленин с група командири заобикаля формирането на общообразователните войски, 25 май 1919 г.

Затова в името на СССР няма нищо национално. Концепцията на Ленин за федерация поставя политическия компонент на преден план – социализма като идеология и Съветите като форма на власт.

Издърпване до общото ниво

Ленин се стреми да даде (поне на декларативно ниво) повече свобода на „малките“ нации. Един от първите документи на съветското правителство, приет от Съвета на народните комисари на РСФСР през ноември 1917 г., е Декларацията за правата на народите на Русия, която гарантира националното „равенство и суверенитет“.

Декларация за правата на народите на Русия – един от първите документи на съветската държава

Това се обсъжда на II конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 г. Именно там Ленин формулира правото на нациите на самоопределение, до и включително отцепване. Това го има и в декларацията от 1917 г.

Николай Борисов, доктор на историческите науки, професор от Историческия факултет на Московския държавен университет, отбелязва, че републиките, които са били част от СССР, са имали права в много отношения само формално. Равенството свършва там, където общосъюзните структури влизат в действие. Напускането на федерацията е почти невъзможно. Например Татарската АССР, ако се опита да се отдели, просто е щяла да се окаже в обръча на враждебна държава.

Делегати на II конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия. Конгресът се проведе от 17 (30) юли до 10 (23) август 1903 г.

Но на хартия съветските републики са наистина равни, така че успяват временно да ограничат центробежните тенденции, отслабвайки местните националисти. Ленин прави отстъпки, политически и териториални компромиси. Границите на републиките са “нарязани” в съответствие с техните икономически нужди. Впоследствие това ще се превърне в една от причините за спорове вече в постсъветското пространство.

Декларация за правата на народите на Русия (2 (15) ноември 1917 г.), представена на изложбата “Полско-съветската война 1919-1921 г. Рижки мирен договор” в изложбената зала на Федералния архив в Москва

Има още една основна задача: да се изтеглят всички членове на Съюза до общото ниво. На местно ниво властта е делегирана на националните елити. Но в стремежа си да обедини страната, центърът открито налага своята (основно руска) култура. В тези републики, където оплакванията от имперското минало са силни, това има обратен ефект. Народите са лишени от своя собствен път и радикалите използват това, за да разпалят националистическите настроения. Украйна, например, постоянно подхранва предложението за конфедерация.

Компромис между Сталин и Ленин

През август 1922 г. Политбюро на ЦК на РКП(б) създава комисия за разглеждане на въпроса за взаимодействието между РСФСР и другите републики. Решаваща роля играе бившият народен комисар по въпросите на националностите Сталин, който през април същата година става генерален секретар на ЦК на РКП(б). Той разработва проекторезолюция „За отношенията на РСФСР с независимите републики“, предполагаща споменатата автономизация.

Владимир Ленин и Йосиф Сталин в Горки

Под натиска на Ленин Сталин се отказва от този проект. Той изразява компромисна концепция в доклад на Десетия общоруски конгрес на Съветите на 26 декември 1922 г.

“Съветската власт е изградена по такъв начин, че тя, интернационална по своята вътрешна същност, култивира идеята за обединение сред масите по всякакъв възможен начин, тласка ги по пътя на самото обединение”, каза Сталин. “Ако капиталът, частната собственост и експлоатацията разделят хората, разделяйки ги на враждебни един към друг лагери, като например Великобритания, Франция и дори такива малки многонационални държави като Полша и Югославия, с техните непримирими вътрешни национални противоречия, разяждащи самата основа на тези държави – ако на Запад, където царува капиталистическата демокрация и където държавите се основават на частната собственост, самата основа на държавата е благоприятна за взаимни национални раздори, конфликти и борба, тогава тук, в света на Съветите, самата природа на властта благоприятства факта, че трудещите се маси естествено се стремят към единно социалистическо семейство”, допълва той. Речта на Сталин предизвика бурни аплодисменти.

Генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Йосиф Сталин, тракторист, организатор на първата женска тракторна бригада в СССР Прасковя Ангелина и селскостопански новатор, колхозник-производител на цвекло Мария Демченко в президиума на Десетия конгрес на Комсомола

Първият декемврийски Всесъюзен конгрес на Съветите от 1922 г. приема Декларацията и Договора за създаване на Съюза на съветските социалистически републики.

Това е федерация по ленински модел: „Възстановяването на националната икономика се оказа невъзможно при отделното съществуване на републиките. Нестабилността на международната обстановка и опасността от нови атаки правят неизбежно създаването на единен фронт на съветските републики в лицето на капиталистическото обкръжение. Накрая, самата структура на съветската власт, интернационална по своя класов характер, тласка трудещите се маси на съветските републики по пътя на обединението в единно социалистическо семейство”.

Декларация за създаване на Съюза на съветските социалистически републики, одобрена от 1-вия конгрес на Съветите на СССР на 30 декември 1922 г. и приета от 2-рия конгрес на съветските съвети на СССР на 31 януари 1924 г. © РИА Новости / Евгений Леонов Отидете в mediabank

2.Мойсей Лисовски, Иван Врачев, Георгий Орджоникидзе, Александър Егоров, Александър Мясников, Пьотр Чагин (седят отляво надясно), А. Грибков, Пьотр Жук, Карл Ратнек, Гайк Осепян (стоящ отляво) на Първия всесъюзен конгрес на съветски © РИА Новости Отидете в mediabank

3.Декларация за създаване на Съюза на съветските социалистически републики, приета на Първия всесъюзен конгрес на Съветите © РИА Новости Отидете в mediabankДве години по-късно на II Всесъюзен конгрес на Съветите на работническите, селските и войнишките депутати е одобрена първата конституция на СССР. През 1924 г. Туркменска ССР влиза в състава на СССР, през 1925 г. – Узбекска ССР, през 1929 г. – Таджикска ССР, през 1936 г. – Казахска и Киргизка ССР. През 1940 г. се присъединяват трите балтийски страни, Молдовската ССР и е създадена Карело-Финската ССР. В резултат на това СССР обединява 16 суверенни съюзни републики, в които има 20 автономни републики, осем автономни области и десет национални области. Въпреки това сталиновата идея за автономизация вместо ленинската федерация продължава да живее.

Паметник на Владимир Илич в парка на името на Ленин в Ашхабад. Туркменска ССР, 1927 г

“За руския народ!”

На прием в чест на командирите на Червената армия в Кремъл на 24 май 1945 г. Сталин взема думата.

„Бих искал да вдигна наздравица за здравето на нашия съветски народ и преди всичко на руския народ. Пия за здравето на руския народ, защото той е най-изтъкнатата нация от всички нации, съставляващи Съветския съюз”, казва лидерът.

Картина “Наздравица за великия руски народ” М. Хмелко, 1947 г

Кандидатът на историческите науки, професор Генадий Бордюгов отбелязва, че по-рано такава характеристика не е била прилагана към етническа група. Това е “нова стратегия в етнополитическата сфера”, противопоставяща руснаците на другите народи на страната, смята той.

Въпреки това, разгръщащата се Студена война отново ги принуждава да се обединят пред общ враг. Изиграва роля и смъртта на Сталин през 1953 г., последвана от развенчаването на култа към личността. „Новата стратегия в етнополитическата сфера“ остава на заден план, съветските лидери се върнаха към ленинската концепция, като продължават да умилостивяват републиките. От тази политика в резултат се раждат популярните днес тези за несправедливо дарените земи. При очертаването на границите между републиките центърът не допуска един ден СССР да престане да съществува. Населението на една държава се задоволява с условното разделение на териториите, тъй като формално всички те са „общ дом“. Националистите обаче систематично нажежават темата за историческата принадлежност на определени земи. С отслабването на властта в Москва се засилват и центробежните тенденции, които в крайна сметка завършват с “парада на суверенитетите” и разпадането на СССР.

Мавзолей в деня на погребението на Йосиф Висарионович Сталин. На подиума висшето ръководство на СССР

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 81

Related Topics:featured trending измама история конспирация лъжа

Up Next

По повод поредния развихрил се спор дали думата “славянин” идва от гръцката дума за роб ” склавос”, не, идва от “слово”

Don't Miss

И ПРОШКА НЯМА ДА ИМА….

ИСТОРИЯ

Разстреляха мафиоза пред очите на сина му

Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…

А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.

С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.

Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.

“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.

Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.

Post Views: 8

ИСТОРИЯ

Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?

Това построиха бащите и дядовците ни

Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.

Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.

Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.

И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

ИСТОРИЯ

Исторически мигове на 18 юни

18 юни – денят, в който историята не спи.

Приятели, има дни, които изглеждат напълно обикновени, в които слънцето изгрява, птиците пеят, а животът просто си тече. Но ако се взрем по-внимателно в страниците на историята, ще открием, че точно днес светът многократно е задържал дъха си, ставайки сцена на събития, които са променили хода на времето.

Нека тръгнем назад във времето чак до 1812 година, когато президентът Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания. Така младата американска нация решава смело, а може би и леко безразсъдно, че е дошъл часът да защити достойнството си по море. Само три години по-късно, на 18 юни 1815 година, в Белгия се разиграва прочутата битка при Ватерло. Там френският император Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение от ръцете на херцога на Уелингтън, който е подпомогнат в решителния момент от пруската армия. Великият корсиканец слага оръжие завинаги, а изразът да срещнеш своето Ватерло остава в езика ни като символ на пълен и окончателен крах.

Днешната дата обаче не е белязана само от битки, а и от невероятния дух на откривателството, воден от смели жени. През 1928 година Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан. Макар в този конкретен полет тя да е само пътник на борда, преживяването разпалва амбицията й да се превърне в първата жена, направила това съвсем сама малко по-късно, доказвайки на всички, че небето е отворено и за жени.

Прескачайки в един от най-тъмните периоди за Европа през 1940 година, в разгара на Втората световна война, виждаме как 18 юни се превръща в ден на вдъхновение и кураж. От Лондон се разнася гласът на надеждата – историческото обръщение на генерал Шарл дьо Гол е предадено по радиото и става ключово за мобилизирането на французите срещу нацистката окупация. В същия ден британският премиер Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч за тяхното най-велико време, обединявайки два народа в общата воля да не се предават пред настъпващата заплаха.

За любителите на музиката 18 юни също носи истинска революция и поводи за празник. На тази дата през 1942 година в Ливърпул е роден сър Пол Маккартни, чийто принос с легендарните Бийтълс продължава да вдъхновява поколения наред. А за да можем да слушаме тази и друга прекрасна музика с наслада, през 1948 година компанията Columbia Records демонстрира пред пресата първата дългосвиряща плоча, позволяваща цели 20 минути музика на една страна. Без този формат днес нямаше да познаваме музикалните албуми във вида, в който ги обичаме.

И накрая стигаме до 1983 година, когато човечеството прекрачва границите на земната атмосфера. Совалката Чалънджър излита в космоса с д-р Сали Райд на борда – първата американка, полетяла сред звездите и доказала, че те принадлежат на всички.

Днес, на 18 юни 2026 година, историята продължава да се пише и ние сме част от нея. Всяко едно от тези събития напомня колко динамичен е светът ни. Споделете в коментарите кое от всички тези исторически мигове ви впечатлява най-много!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6