АНАЛИЗИ

Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия

Геополитическите интереси на англо-американския истаблишмънт и водената от Русия-Китай ос ще се сблъскат заради Транскаспийския международен транспортен път

На 12 декември 2022 г. американската Агенция за Международно развитие (USAID) бе домакин на конференция, посветена на бъдещето на евразийския Среден коридор – проект за развитие на транспортната и енергийна инфраструктура, който се простира от богатото на ресурси Каспийско море до Европа.

На срещата водещи атлантици са отделили специално внимание на начина, по който да бъде „рамкиран“ този стратегически глобален хъб, чието развитие протича извън техния контрол. Те са наблегнали на това, че народите, които ще спечелят най-много от неизбежното разрастване на Средния коридор не трябва да се обособяват като източно-западен „регионален хъб“, свързващ Европа с Китай, а по-скоро като самостоятелна зона на просперитет – независима от Китай и в подкрепа на залязващия Европейски съюз.

Важността на Средния коридор значително нарасна през последната година, поради два основни фактора. Първо, руската военна интервенция в Украйна, и второ, спешната нужда от „декарбонизиране“ на страните, които все още са в клопката на атлантическата сфера на влияние.

Средният коридор получава името си от китайската Инициатива Пояс и Път (BRI), стартирана в 2013 година. Тя се състои от три коридора за разработване, чието предназначение е да развиват търговията и интерцивилизационния обмен между Изтока и Запада. Трите коридора са Северен коридор, Южен коридор и Среден коридор.

Трите артерии на новия Път на коприната

Северният коридор: Най-развитият и най-използваният от трите коридора до този момент, той се състои от железопътни линии и газопроводи, преминаващи от Китай до Казахстан, Русия и Европа. Някои атлантически геополитици биха искали да видят този коридор затворен, за да продължат с изолацията на транспортните и търговски пътища на „новия враг“ Русия.

Южният коридор: По-малко развит, но все пак важен, този коридор включва изграждането на железопътни връзки от Китай до Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Ливан и потенциално Турция, преди да достигне Европа през портовете на Ливан и Сирия и през наземните връзки в Турция.
Този път има потенциала да установи устойчив мир и възстановяване на Западноазиатските народи и има възможност да бъде продължен, за да интегрира и индустриализира страните от Персийския залив чрез проектите за едромащабни високоскоростни железопътни линии, като 2000-километровата жп линия от Персийския залив до Червено море, и да ускори перспективите за развитие на стратегическия Африкански рог.

Средният коридор: Най-сложната, но не по-малко важна от тези три атрерии е Транкаспийският международен транспортен път (TITR), наричан Среден коридор и включващ мултимодални железопътни функции и морски транзит на стоки от Китай до Европа през Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан, Армения, Грузия и Турция.

Въпреки че този път е най-краткото разстояние, в сложния процес на преминаване от наземни към морски пътища през портовете на Каспийско море възникват усложнения и допълнителни разходи.

През последните месеци страните по маршрута на Средния коридор работиха за хармонизиране на интересите си и координиране на усилията за добив, преработка и пренос на енергийните ресурси на Каспийско море (в което се намира четвъртият по големина в света резерв от природен газ).

На 30 март 2022 г. между Турция, Азербайджан, Казахстан и Грузия е подписано четиристранно споразумение за продължаване на изграждането на железопътната система Баку-Тбилиси-Карс, на газопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и на Транс-Анадолския газов тръбопровод (TANAP), който вече е в действие. Анадолският газопровод е част от по-големия Южен газов коридор, който включва седем държави и се състои от 3500 км тръби на стойност 35 милиарда долара.

Някои от ключовите проекти в рамките на Южния газов коридор включват:

1. Офшорните газови и нефтени кладенци Шах Дениз 2 в Каспийско море, където Азербайджан, Иран, Тюркменистан и Казахстан работят по финализирането на широко споразумение за разрешаване на многогодишни спорове.
2. Разширяването на рафинериите за природен газ на терминала Сангаджал в Каспийско море.
3. Разширяването на газопреносните мрежи в Италия
4. Развиването на нови връзки в газовите мрежи на южна и западна Европа.
5. Четири големи газопровода, включително Южнокавказкия тръбопровод, в който влизат Азербайджан и Грузия, Анадолският газопровод в Турция, Трансатлантическия газопровод, в който влизат Гърция, Албания и Италия, както и Гръцко-Българският газов интерконектор.

Значението на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC)

В допълнение към тези три коридора Изток-Запад, дългоочакваният Международен транспортен коридор Север-Юг, свързващ Русия-Азербайджан-Армения-Иран-Индия, също получи значителен напредък през последните години, заедно с допълнително източно удължаване от Русия към Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Иран и Индия.

Когато стане възможно доставките от Русия да стигат до Иран, било през западното или източното разклонение на INSTC, те ще могат да бъдат доставяни до пазарите в Индия, Южна Азия и Източна Африка, през портовете в Джабахар и Бандар Абас на Индийския океан.

Противно на твърденията на някои близки до Атлантическия съвет анализатори, източно-западните коридори от Инициативата Пояс и Път и Международния транспортен коридор Север-Юг са с висока степен на синергия, обединени от мащабен стратегически резултат за общото развитие на Евразия и интеграцията ѝ в новия световен ред след Голямото нулиране.

„Инициативата Зелен Пояс“

След встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън през януари 2020 г., беше представена кова концепция, наречена „Build Back Better” (Да изградим отново по-добре – б.пр.), излязла от кулоарите на високоплатени рекламни агенции. Често повтаряният израз имаше двойствена дефиниция, но беше прегърнат от технократичните лидери на Атлантическите държави, както и от Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен. Концепцията по-късно беше ребрандирана на „Build Back Better for the World” (Да изградим отново по-добре за света – б.пр.) или краткото „B3W“.
Въпреки топлия и обтекаем образ, Глобалната нова зелена сделка и B3W не успяха да получат развитие, поради липсата на конкретен план за действие, на детайли за начина на финансиране, както и поради невъзможността да покажат жизнеспособност и мащабна визия.

През март 2021 г. Байдън и Борис Джонсън обявиха нова програма, наречена „Инициатива Зелен пояс“, която описаха като отговор на китайската Пояс и Път. Когато бяха поискани подробности за финансирането на инвестицията от 3 милиарда долара, за да стане възможен „зеленият транзит“ на света към соларни панели и ветрогенератори, не беше представено нищо конкретно.

Концепцията отново не беше ясно дефинирана, но представеният имидж беше на Зелена революция, от която се очакваше да постави началото на нова ера на „чиста инфраструктура с нулеви въглеродни емисии“, ръководена от основани на правила утопични ординаристи от Трансатлантическия запад.

Глобалната нова Зелена сделка беше често приветствана като топла и приятна концепция, която беше обявена от бившия управител на Bank of England Марк Карни за ренесанс в пост-въглеродната епоха, на стойност 130 трилиона долара.
През септември 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви „Глобален зелен преход“ като европейски отговор на Инициативата Пояс и Път. Тази инициатива обаче срещна критики поради това, че игнорираше стотиците хиляди енергетици-инженери, обучени от Китай в Африка през последните десет години, както и заради пренасянето на историческите практики на хищническо кредитиране на Европа за сметка на Китай.

Фон дер Лайен заяви: „Ние искаме да създадем връзки, а не зависимости… За Европа няма смисъл да изгражда пътища между притежавани от Китай медни мини и притежавани от Китай пристанища.“

Въпреки това Глобалният зелен преход не успя да предложи подходящ механизъм на кредитиране или персонал и скоро залезе, подобно на другите две предложения „B3W“ и „Глобална нова зелена сделка“ преди него.

На 26 юни 2022 г. глобалната ситуация се промени драматично, поради продължаващата вече четири месеца руска интервенция в Украйна и ефективното издигане на нова Желязна завеса, целяща да отреже Европа както от Русия, така и от Китай. Въпреки тези развития, желанието на страните за достъп до евтина и надеждна енергия и храна се повиши повече от всякога.
В отговор Белият дом оповести най-новия си ребранд на B3W под формата на водена от Г-7 програма, озаглавена сега „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“.

Тази програма обеща 600 милиарда долара за период от пет години за страните от Африка, Югозападна Азия, Латинска Америка, Източна Азия и Източна Европа за изграждане на дигитална инфраструктура, телекомуникации, зелена енергия и мека инфраструктура с фокус върху джендър равенството.
Целта на тази програма беше да предложи на бедните страни алтернатива на хищническите амбиции на Китай за кредитиране. Засега обаче едва няколко от страните, на които бе предложен този „спасителен сал“, проявиха някакъв интерес.

Инициативата Три морета

Водената от НАТО инициатива Три морета, обхващаща Източна Европа, Кавказ и централна Азия, беше основана през 2014 г. като амбициозно усилие за осуетяване на Средния коридор. Три морета включва 12 източноевропейски страни от региона на Черно-Адриатическо-Балтийско морета.

Макар голяма част от десетките железопътни трасета, магистрали и газови проекти, предвидени в инициативата Три морета да са обективно в полза на участващите държави и на цяла Евразия, единствената причина, поради която чиновниците от НАТО и Атлантическия съвет промотират тази грандиозна програма е техният анти-евразийски геополитически дневен ред.
През юни 2022 г. Украйна беше приета за партньор в Три морета и бяха създадени фондове за акумулиране на частен капитал за инвестиции в тази трилионна инвестиционна схема за интегриране на енергийните и транспортни коридори в региона като хъб за доставка на енергия за Европа, и същевременно като стена за блокиране на коридорите от по-широкия Нов Път на коприната.

По време на срещата на върха на Три морета през този месец външните министри на Полша и Румъния излязоха с общо обръщение, в което се казва:

„Инициативата Три морета е част от нашия отговор на нуждите от разработване на енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура, която да е климатично благорпиятна, напълно съответстваща на целите на Парижкото споразумение и на Европейската Зелена сделка.“

Три морета е насочена към консолидиране на контрола над държавите-членки от Източна Европа (плюс Украйна), но за пореден път много малко информация за начина на финансиране на различните инфраструктурни проекти е оповестена публично.

Фондът на инициативата, създаден през 2019 г., за да набере подкрепа от частния сектор (който се очаква да осигури преобладаващата част от средствата за тези проекти по нови зелени сделки), все още е далеч от набиране дори на малка частица от набелязаните средства.

Поставяне на „Зелена бариера“ пред действителното развитие

На 7 декември 2022 г. Световната банка издаде доклад, озаглавен: „Азербайджан по пътя към Зелено развитие“, в който авторите казват:

„Глобалоното преминаване към нискоемисионен икономически модел предлага на Азербайджан възможност за глобална и регионална конкурентност. За да се възползва максимално, Азербайджан трябва да се фокусира върху декарбонизация и диверсификация на икономиката, стимулиране на иновациите и развитие на природните и човешките ресурси.“
От дневния ред на Новата Зелена сделка Азербайджан със сигурност ще получи финансиране, но приемайки това, ще се окаже възпрепятстван да разработва необятните си ресурси или да влезе в ролята си както в Средния коридор, така и в Международния трнаспортен коридор Север-Юг.

Пет дни по-късно планът на Световната банка беше допълнен от USAID на конференция, организирана съвместно от Търговските камари на Азербайджан и Съединените щати, Белия дом и посолството на Азербайджан.

Отглас от желанията на всички, които се стремят да отрежат Русия и Китай от Средния коридор, може да бъде чут в думите на Иън Роулинсън, директор на АРМ Терминалите в Поти, Грузия, който каза:

„Грузия винаги е била смятана за сателитен на Русия регион. Този регион обаче е много западноцентричен. Тук има много западни компании, установени в Централна Азия и има голямо търсене на западни продукти… АРМ смята Централна Азия за последния надежден контейнер, с най-голям потенциал по отношение на логистиката. Тъй като тя е обградена от земя, достъпът до там е само чрез жп линии. Казахстан, например, изнася 60 милиона тона карго за Европа. Голяма част от тях все още минават през Русия, но това може да се промени в Средния коридор. Това важи и за товарите, пътуващи на изток към Казахстан.“

Усилията за сплашване, подкупване и заплахи към страни като Азербайджан, Грузия, Казахстан и Турция да изоставят идеята за Среден коридор като хъб на воденото от Китай развитие, са колкото саморазрушителни, толкова и абсурдни.
Игнорирайки факта, че Средният коридор не би съществувал, ако не беше на първо място лидерството на Китай, от тези страни се иска да видят себе си като крайна и начална точка на нов про-атлантически ексклузивен хъб.

Лидерите на страните по линията на Средния коридор дадоха да се разбере, че те с радост биха правили бизнес с Европа, но не и за сметка на отношенията им с Русия или Китай.

Евразийската интеграция се придвижва напред

На 20 декември Русия, Иран, Туркменистан и Казахстан направиха общо изявление, предлагайки на всички публични и частни заинтересовани компании в цял свят 20 процента отстъпка от всички разходи за транзит на товари и стоки, преминаващи през източния клон на Международната транспортна инфраструктура Север-Юг. Отстъпката ще бъде прилагана за всички стоки, преминаващи през Средния коридор (включително връзката Русия-Казахстан-Китай), както и за отсечката Север-Юг (включваща Русия, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Китай), а също и трасето Юг-Изток през Русия, Иран, Западна Азия, Източна Африка, Индия и Южна Азия.

Немалко атлантици биха искали повече от всичко на света да видят Грузия изтръгната от хватката на евразийското влияние, но е повече от ясно, че интересите на Тбилиси лежат на изток.

Миналата седмица беше оповестено, че търговията между Грузия, Русия, Китай и Турция е нараснала с 32% (от януари до септември) в сравнение със същия период през 2021 г. и че Грузия се ползва от облагите от подписването на важно споразумение за свободна търговия в Общността на Независимите държави, която включва Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Турция.

Междувременно търговските обеми между Туркменистан и Азербайджан са нараснали с над 620% (от 48 милиона долара през 2021 г. до 305.5 милиона през 2022 г.) с още по-голям потенциал за растеж при продължаването на разработването на Каспийско море и със значително нарастващите потоци от енергийни ресурси към Европа и Китай.

Ако Европа желае да оцелее през идните десетилетия, ще трябва да се появи лидерство, което да се отърси от натрапчивия натиск на англо-американската върхушка, която цели да спре потенциалното икономическо сътрудничество на Европа-Русия-Китай на всяка цена, дори и тя да е умишленото убийство на милиони европейски граждани посредством изкуственото налагане на енергиен недостиг, хранителен недостиг или война.

Страните от Централна Азия и Югозападна Азия твърде дълго се пекоха на огъня на трансатлантическата имперска велика стратегия и все повече започнаха да осъзнават кой път към бъдещето отговаря на истинските им интереси – този на Евразийската интеграция.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending анализ свят

Up Next

Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия

Don't Miss

Нараства несигурността за доставките на дизелово гориво в Европа

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news