БАНКЕРЪ

С помощ от агенти в БНБ: ДС отгледа 864 кредитни милионери

„Другари, назначаваме ви за милионери!“ – тези думи изрекъл веднага след Десети ноември покойният премиер Андрей Луканов. Поне така твърди в свое интервю през 2011 г. небезизвестният фараон Иво Недялков, президент на фалиралата финансова пирамида „Ийст Уест Интернешънъл Груп“, предаде „Уикенд“.

Недялков, който навремето е бил в комсомола, разказва за среща през ноември 1989 г. на члена на Политбюро на ЦК на БКП Луканов с повече от 200 стопански дейци, състояла се в Българската стопанска и индустриална асоциация на „Раковски“ 134. По думите на фараона, Луканов информирал за правителствено решение държавни банки да кредитират определени фирми. „Бяхме кадри, на които се разчиташе, че могат да свършат работа“, заявява Недялков.

Така се раждат първите кредитни милионери, за които се оказва, че са свързани с пъпна връз с Държавна сигурност и тоталитарното комунистическо военно разузнаване – РУМНО.

Само за 7 години в бясното ограбване на България тези другари ще разиграят колосалните 2,7 млрд. нови лева, които приравнени към днешното време, са около 25 милиарда лева и дори повече (по онова време луксозен и просторен апартамент в центъра на София струва между 80 000 и 100 000 долара, а сега е над 1 милион евро). За необслужваните кредити, раздавани на юнашко доверие на своите хора и без обезпечение, никой няма да бъде осъден.

След Десети ноември частните банки в България никнат като гъби след дъжд. Дотогава съществуват около 10 търговски банки, сред които „Минералбанк“, „Биохим“, Стопанска банка, „Балканбанк“ и ДСК. По-голямата част от тях са създадени с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1987 г. с цел да обслужват определени отрасли в социалистическата планова икономика, а ДСК – с решение на МС, за да привлече частните влогове. Към нея са прехвърлени Пощенска спестовна каса и национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации.

Крахът на комунистическия режим води до премахване на държавния монопол върху банките. Частните банки се създават въпреки липсата на съответен закон, а в същото време БНБ проспива бума на пирамидите, в които потъват 30 млн. долара спестявания на българите.

Всичко това позволява на определен кръг от лица, свързани с комунистическата номенклатура и ДС, да учредяват нови частни трезори при занижен или отсъстващ ясен контрол. Либералният режим на лицензиране и малкият размер на началния капитал позволяват безконтролното създаване на куп банки, които в почти всички случаи започват своята дейност със заем от държавните.

В същото време БНБ се отнася бащински към новосъздадените от агенти на ДС и РУМНО трезори. Причината е твърде прозаична – управата на БНБ в първите години на прехода, както и в периода на кабинета „Виденов” от 1994 до 1997 г., който ще се запомни и с фалита на голяма част от банките и грабежа на спестяванията на хиляди българи, е била в ръцете на лица, свързани с ДС. Това разкрива доклад на Комисията по досиетата, обхванал 309 лица, от които 26 са свързани с репресивните структури на комунистическия режим.

По едно или друго време за структурите на ДС са работили и тримата висши ръководители на Централната банка между края на 1989 и средата на 1997 г. – периодът на най-мрачните загадки, свързан с две финансови катастрофи, поява на първите частни банки, парцелиране и разграбване на държавните финансови институции.

Иван Драгневски, който точно на 10 ноември 1989 г. става член на Управителния съвет на банката, а от 20 декември същата година до 9 януари 1991 г. е неин председател, е бил осведомител на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) в периода 1972 г. – 1978 г с псевдоним Гораст. После е повишен в секретен сътрудник и е прехвърлен към Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) като от агентурния му псевдоним отпада една буква и той става Горас.

Наследникът му в УС на банката и неин управител от 9 октомври 1991 до 24 януари 1996 година Тодор Вълчев е бил също агент на ВГУ, вербуван за първи път през 1951 г. и повторно през 1973 г.

Комисията е открила писма от юни 1990 г. с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент Сотир, какъвто е бил псевдонимът на Тодор Вълчев. От него поста управител на БНБ поема друг сътрудник на ДС – Любомир Филипов. Между 1972 г. и 1974 г. той е агент на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) по линия на научно-техническото разузнаване с артистичния псевдоним Ровър.

Точно на 10 ноември 1989 г. става началник на управление в банката, а от юли 1991 г. е член на нейния Управителен съвет. От 14 септември 1994 г. е заместник на Тодор Вълчев до 24 януари 1996 г., когато заема поста управител на БНБ. На този пост той остава до юни 2007 г. и е сменен след идването на власт на ОДС.

В периода 1989 г. -1997 г. на високи постове в БНБ са и други лица, работили за ДС. Тодор Чавдаров е първи зам.-председател на банката и член на нейния УС от 10.11.1989 г. до 31.03.1991 г. Той е съдържател на явочна квартира към ВГУ, а псевдонимът му е Троян. Пламен Илчев, който е бил агент и секретен сътрудник на две главни управления на ДС, е подуправител на БНБ и член на Управителния ѝ съвет от 30 юни 1996 г. до 16 юни1997 г.

Сътрудници на ДС са били и още двама членове на УС на банката от 1991 до средата на 1996 година – Стоян Шукеров с псевдоним Огнян е секретен сътрудник на ПГУ и Камен Тошков – агент Петър на ДС в Пловдив, във ВГУ и в Четвърто (икономическо) управление на ДС. Компания му правят и двама началници на управления в същия период – Георги Нешев и Иван Вълков, както и шефът на отдел Александър Урумов.

Политикът Венцеслав Димитров е бил сътрудник на ВГУ на ДС с псевдоним Попов. От 9 октомври 1991 г. до 10 юни1997 г. Димитров е член на Пленарния съвет на БНБ. Свързан с ДС е бил и главният ревизор на БНБ от ноември 1996 г. до края на 1997 г. Кольо Парамов като резидент с псевдоним Яков. Комисията разкрива като свързан с ДС и члена на УС на БНБ проф. Стати Статев, бивш ректор на УНСС. Професорът е бил секретен сътрудник на ПГУ – Научно-техническо разузнаване с псевдоним Стойновски.

В следващите години бивши сътрудници на ДС са работили на по-ниски нива в БНБ – включително ръководители на регионални клонове, началници на отдели, двама шефове на почивни бази и дори управителят на ведомствения стол.

В началото на 1995 г. БСП поема управлението на страната с еднопартийно правителство, оглавявано от Жан Виденов. Кабинетът му не провежда необходимите икономически реформи. Неуспешен е опитът да поддържа валутен курс при висок бюджетен дефицит. Това довежда до тотален икономически срив в края на 1996 г. Следва вълна на хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки. През 1996 г. пред клоновете им се извиват опашки от ограбени вложители, които се опитват да си спасят спестяванията.

При управлението на ОДС връх взимат обществените настроения за търсене на отговорност както от банкерите, така и от самите кредитни милионери за харизаните лошите кредити (взети и необслужвани) в размер на над два трилиона и седемстотин милиарда лева или 2,7 млрд. нови лева. В тази връзка законодателната инициатива идва от лидера на Зелената партия и в депутат в 38-то Народно събрание Александър Каракачанов.

Той внася Законопроект за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, станал известен като Закона за кредитните милионери. Проектът на Каракачанов е приет от парламента през октомври 1997 г. В изпълнение на Закона на 21 януари 1998 г. БНБ подготвя дискета с всички фирми-кредитни милионери и я предоставя на медиите.

На практика чрез този закон БНБ документира имената и данните на над 3000 физически и юридически лица, длъжници на банковата система, фалирала при управлението на БСП (1995 г. – 1997). Установено е, че общият брой на раздадените кредити е 10 762, а кредитополучателите – дружества и лица, са 3000. Това означава, че един субект е теглил средно по три кредита, без да ги връща. Една част от длъжниците връщат 547 млн. деноминирани лева. Това представлява едва около 20% от лошите кредити. Темида обаче си затваря очите за длъжниците.

Едва през 2006 г. кредитните милионери – с дългове над 1 млн. неденоминирани лева, влизат като специална категория в Закона за досиетата, приет по време на управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) с подкрепата на Синята коалиция. Комисията прави няколко проверки. Актуалните й данни, предоставени ни, показват смразяваща картина – установени са 864 кредитни милионери, обявени са обаче 670. Разликата се получава, тъй като по закон не може да се обявява принадлежност към ДС на починали лица.

Кредитните длъжници от ДС са завлекли 23 банки, като най-много са в „Биохим“ – 109 агенти кредитни милионери. През първата половина на 90-те години името на банката нашумя, след като беше направен опит за нейната тайна приватизация от скандалния бизнесмен Дилян Дорон.

Архивите на ДС разкриват имената на ключови фигури сред кредитните милионери – агенти и офицери на тоталитарните комунистически служби. Бизнесменът Красимир Стойчев е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел“, като взима лиценз за него през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити, срещу символичните 40 000 долара, при това без търг.

През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. след разваляне на сделката – на руския бизнесмен от еврейски произход Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон“ Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на едри български бизнесмени, които днес определяме като олигарси, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев и др. Стойчев е привлечен за агент от ВГУ на ДС, направление „Икономика“, през 1984 г. с псевдоним Танев, а след това е работил и за създаденото през 1986 г.

Четвърто (икономическо) управление на ДС. Неговата агентурна принадлежност е обявена като член на Съвета на директорите на фирма–длъжник „Нюз холдинг“ АД, издаваща през 90-те години вестник „Стандарт“, чийто създател е той.

Важна фигура сред кредитните милионери е оръжейният търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за директор на държавната фирмата „Тератон“, която в този период прави опити да се занимава с ембаргова търговия. След промените развива свой бизнес.

Дълго време е в управата на „Слънчев бряг“ АД. В „Слънчев бряг“ се намира и неговият „Хелена ризортс“, един от най-луксозните и престижни хотелски комплекси в курортния комплекс. Мутафчийски е разкрит като секретен сътрудник на ПГУ на ДС от 1980 г. под псевдонима Михайлов като член на Съвет на директорите на фирмата– длъжник „Балканинвест“.

Други не по-малко важни имена в дългия списък на кредитните милионери са Атанас Тилев – собственик на Банка за земеделски кредит и на Добруджанска банка. Тилев е бил сътрудник на две управления – нелегал от РУМНО с псевдонима Зингер и секретен сътрудник на ПГУ – Румянцев. Тилев в ПГУ се издига до ОРОН – оперативен работник на обществени начала. Това е специална категория в агентурния апарат, която му позволява да създава своя мрежа от агенти. Подобна категория е и „резидент“, какъвто е бил Кольо Парамов.

Друг емблематичен пример е с Георги Агафонов, депутат от „Българския бизнес блок“ в 38-то Народно събрание. Той е собственик на телевизия „7 дни“, която според списъка на кредитните милионери е теглила от банка „Славяни“ два необезпечени кредита за над 380 милиона лева.

Интересното в случая, че Агафонов е в управлението на същата банка, която през 1996 г. е поставена от БНБ под особен надзор, а след това изпада в несъстоятелност. Агафонов е разкрит официално като сътрудник на ДС от Комисията по досиетата при проверката на народните представители през 2007 г. Той е привлечен като агент Здравков на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1980 г.

Списъкът продължава с Янко Янков – директор в БЗК, покойния Венцислав Йосифов – банкер в Първа частна банка и неуспешен кандидат за столичен кмет на БСП (апропо, той се хвали, че е първия човек в България, който си е купил автомобил „Ролс Ройс” – взел си го през 1994 г. за 430 000 долара), Валентин Моллов – „честният частник“ и банкер от ПЧБ и Банка „Моллов“, Христо Александров – Ицо Салфетката, който от келнер в Пловдив се издига до собственик на фалиралата „Агробизнесбанк”, Георги Аврамов – банкер от „Елитбанк“ и собственик на пирамидата „Лекс“ и Петко Колев.

Прав е фараонът Недялков, като казва, че БКП много е разчитала на комсомолците. Петко Колев се издига от секретар на Вузовския комитет на ДКМС във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС, до банкер в банка „Славяни”, като преди това прави кариера във ПГУ – от секретен сътрудник Серго се издига до офицер – старши разузнавач. Колев се оказва длъжник към пет банки, включително и КТБ.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

Related Topics:featured trending банкеръ банки българия история кражба пари финанси

Up Next

Банки с проблеми при внасянето на пари с подпис

Don't Miss

Потресаващо лош доклад на БНБ: Еврозоната ще има катастрофален ефект върху икономиката ни!

БАНКЕРЪ

От БНБ се крият като престъпници

Свикналите да работят на тъмни и да правят делавери банкери крият от принципала ( народа на България, който ги е избрал на тази работа), колко ще откраднат!

Проф. Румен Гечев: От 2015 г. досега правителствата и БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете в еврозоната

„Документите говорят: В периода 2015-2025 г. правителствата и ръководството на БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете от евентуалното членство на България в еврозоната“. Това написа икономистът и бивш депутат от БСП проф. Румен Гечев. Той напусна партията заради отказа на ръководството й да подкрепи искането за референдум за еврото. В публикация във Фейсбук икономистът цитира следните правителствени решения:

„На 03 юли 2015 г Министерски съвет приема Постановление N: 168 „За създаване на координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“. За председател на съвета е определен министъра на финансите, а като членове са включени подуправител на БНБ и зам. министри на финансите, икономиката, външните работи, транспорта и съобщенията, зам. председател на Комисията за финансов надзор и др. Постановлението е подписано от Министър-председателя по това време Бойко Борисов.

В Приложението към Чл.10, ал.1 са определени основни функции и отговорности, като в първа точка пише, че Министерство на финансите носи отговорност за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.

Но….шест години по-късно, на 5.03.2021 г. Министерски съвет, отново с Председател Бойко Борисов, приема Постановление N: 103 „За изменение и допълнение на Постановление N: 168 на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната” (ДВ, бр.52 от 2015 г.) Чрез ПМС N.103 (2021 г.) се правят две прелюбопитни промени: Първо, ЗАЛИЧАВА СЕ (изважда) текста за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.

Второ, вместо един Председател, Чл.2 (2) постановява, че „Съпредседатели на Съвета са управителят на Българската народна банка и министърът на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната“.

По какви причини правителствата на ГЕРБ, с един и същи Министър-председател, правят такъв рязък завой? Първо, още първият предварителен доклад на работната група показва, че рисковете от евентуално влизане в еврозоната са твърде големи. Затова и решават да изключат текста от задачите за оценка на ползите и рисковете, да скрият от обществеността тези рискове.

Второ, виждайки тези очевидни рискове, Б. Борисов и сие панически пристъпват към споделяне на отговорността. С това изменение на ПМС N.168 (2015 г.) те въвеждат ДВАМА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ – като първо се посочва Управителя на БНБ, а втори е Министърьт на финансите. Хитро, нали? Друг е въпроса, че още в първото постановление от 2015 г. (N.168) Управителят на БНБ трябваше изрично да бъде посочен. Защото в България, както навсякъде по света, именно Централната банка е институцията, която формира, провежда и контролира процесите по осъществяване на паричната политика и функционирането на банковата система!

В края на 2021 г. сагата по подготовката на България за влизане в еврозоната взима пореден рязък завой. В програмата на правителството на Кирил Петков коалиционните партньори приемат ползите и рисковете да бъдат анализирани и представени от Координационния съвет.

В Протокол N.4 от заседанието на Координационният съвет за подготовка на Р. България за членство в еврозоната, проведено на 13 юли 2022 г., се посочва следното Решение: работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ да получи принос и да разработи първи вариант на анализ до края на месец юли 2022 г., а окончателния анализ до края на месец август 2022 г. Впоследствие анализът ще бъде разгледан и одобрен от координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.”

Решението от Протокол N.4 на Координационния съвет с двама съпредседатели г-н Димитър Радев и г-н Асен Василев НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО! През есента на 2022 г. имаше среща между ръководството на Парламентарната бюджетна комисия (на което присъствах) и ръководствата на БНБ и МФ в кабинета на Министъра на финансите. Там те за пореден път приеха срокове за представяне на аналитичен доклад, разработен съвместно от БНБ и МФ, приет от Координационния съвет и съответно от УС на БНБ и МФ. Резултат – НИКАКЪВ.

Най-накрая, след наше изрично изискване от НС, на 31.10.2023 г. с N: 115071, беше входиран в НС писмен материал, подписан от съветник на Управителя на БНБ. Съветникът г-жа А. Димитрова нарича този документ „работни текстове”. Вместо да изпълнят законовите си задължения на Централна банка и Решенията на Координационния съвет, БНБ ни изпрати текст, който не е приет от УС на БНБ, не е обсъден и приет от правителството, не е приет от Координационния съвет!!! И въпреки тази наглост, на 18.01.2024 г. мнозинството в Народното събрание приема промени в Закона на БНБ за включването на България в еврозоната.

От Постановленията на МС, от “работните” текстове на БНБ и от Решенията на Народното събрание в период от 10 години: 2015-2025 г. става пределно ясно, че:

През 2021 г. правителството (министър-председател Б. Борисов) отменя собственото си постановление от 2015 г., за да не допусне публикуването на документ на Координационния съвет, в който лъсва истината за неприемливите рискове за икономиката ни при влизане в еврозоната.

Координационният съвет, както и ръководствата на БНБ и Министерството на финансите ОТКАЗВАТ да изпълнят законовите си задължения по този проблем с кардинално значение за страната ни. И до ден днешен УС на БНБ, управителя на БНБ и сегашното правителство, отказват да обсъдят, гласуват и представят на българите анализ за ползите и рисковете от влизането в еврозоната.

Две правителства на Б. Борисов, правителствата на К. Петков и на Р. Желязков не изпълняват задълженията си да предоставят на народа професионални анализи на оторизираните държавни институции. Те фактически КРИЯТ ОТ НАРОДА ИСТИНАТА! И понеже се страхуват от реалните рискове, те не слагат подписите си под „работни текстове”. Сега блокираха и конституционното право на българския народ да се произнесе на Референдум.

И щом БНБ, правителството и мнозинството в НС отказват на народа информация и референдум – нека вкупом незабавно си дадат оставките“, написа проф. Румен Гечев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 336

БАНКЕРЪ

Финансовото положение на страната е катастрофално … а, с еврото направо загиваме.

Каримански, БНБ: За първото тримесечие приходите в бюджета са 20% по-малко от заложените, не могат да се наваксат.

„Формално сме изпълнили всички критерии за еврозоната. Въпросът е колко можем да разчитаме на това, че хората и бизнесът са подготвени за приемане на еврото. Друг е въпросът доколко гледаме устойчиво на тези критерии“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.

„Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети. Приходите са доста по-малко. Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета“, обясни той.

„Ние разчитаме изцяло на данъчните приходи. Това изоставане в първото тримесечие от планираното трябва да бъде съобразено с това, че в първо събираме не толкова, колкото във второто или третото. Това ще рече, че ние разчитаме през следващите тримесечия да се навакса, което е невъзможно“, подчерта Каримански.

„Приходите в бюджета са силно надценени. Странната ирония е това, че годината, в която сме приети в еврозоната, да отчетем дефицит. Решението (за еврозоната – бел. ред., ) е политическо. Никой не иска да коментира това изоставане в приходната част на бюджета, защото не е за коментиране. Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част“, категоричен той.

„Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%“, допълни той.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 551

БАНКЕРЪ

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит

И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.

После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 61