Фрегатата “Адмирал Горшков” беше изпратена в САЩ като примирие – но не с бял флаг, а с хиперзвукови ракети

По принцип от самото начало беше ясно, че на 4 януари 2023 г. водещата фрегата от Североморск проект 22350 „Адмирал Горшков“ не излезе на обичайна бойна служба. Защото трябва да признаете: не всеки дори и най-мощният кораб на руския флот, бива ескортиран лично до океана от президента на страната. А Владимир Путин счете за уместно да направи точно това. Дори без да напуска Москва, чрез видеовръзка.

Но в началото, на фона на страховитите събития в Украйна, изглеждаше, че основната мисия на нашата фрегата ще бъде в Средиземно море. Тъй като от източната му част току-що бяха пуснати на въоръжение хиперзвуковите крилати ракети “Циркон”, с които адмирал Горшков се сдоби първи в руския флот, до украинската Одеса, която не е толкова далеч. И 6-ти флот на ВМС на САЩ, който действа в тези води, на когото имаме какво да докажем.

И това, което заплашва да демонстрира – сега, следователно, също е там. Малко хора в света засега разбират от цирконите, разбира се.

Имайки това предвид, Европа, макар и с известно безпокойство, но все пак без истерия, дълго време наблюдава как руската фрегата, придружена от танкера „Кама“, напредва първо през Баренцово море, след това през Норвежко и Северно море. И отиде в Северния Атлантик.

В същото време корабите и самолетите на страните от НАТО не откъсваха очи от „Адмирал Горшков“ нито за минута, като на смени извършваха визуално и електронно наблюдение на действията му. Което, разбира се, можеше да се очаква, като се има предвид помпозността, с която Москва го придружаваше в кампанията му.

Ситуацията в информационен смисъл внезапно се взриви, след като отряд от кораби на Северния флот премина Ламанша. В Бискайския залив отрядът, противно на обичайната практика на руския флот, се раздели.

По същия курс към Гибралтар тръгна и танкерът “Кама”. Но фрегатата “Адмирал Горшков” пое рязко на запад. И хвана на курс към източното крайбрежие на Съединените щати.

Това съобщи пръв британският вестник The Sun, позовавайки се на данни от открити източници. Публикацията може да се третира различно, като се има предвид, че все пак е таблоид. Тоест, въпреки че е много масово лондонско издание, то е по-скоро развлекателно, отколкото да се прави на респектираща преса.

На 24 януари обаче Министерството на отбраната на Руската федерация внезапно намери за необходимо да потвърди факта на мистериозното движение на „Адмирал Горшков“ към бреговете на Съединените щати.

Причината за това беше избрана изключително незначителна: напълно обикновените бордови учения, проведени от екипажа на фрегатата по условно използване на циркони. Целта, разбира се, също е условна. В същото време морето, разположено от нашата фрегата, както беше казано, беше на разстояние над 900 километра.

Всъщност всеки ракетен кораб и с всякакви оръжия за тренировъчни цели е свободен да извършва такива електронни изстрелвания поне сто пъти на ден. В същото време, без да уведомява никого, тъй като външно нищо не се случва на него.

Няма предстартова подготовка на ракети. Дори капаците на ракетните силози не трябва да се отварят. И така, чисто образователно тестване на действията на операторите, изчисленията на мостика и главния команден пункт в случай на реална битка.

Но точно миналия вторник военните в Москва внезапно решиха да разкажат на целия свят за ученията по изстрелване на хиперзвукови ракети по „Адмирал Горшков“ с помощта на телевизията. А какво се случи по света във вторник и сряда?

А във вторник и сряда Съединените щати, Германия и техните най-близки съюзници от НАТО, ако си спомняте, просто усъвършенстваха формулировката на официалните изявления за началото преди няколко месеца на немислими доставки на най-добрите западни танкове Leopard 2, M1 Abrams и FV4030 / 4 Challenger за Украйна. Така нашите врагове, очевидно стремглаво, преминаха Рубикон, което може би е фатално както за тях, така и за нас.

Напълно разбираемо е, че Москва трябваше незабавно да оголи поне част от зъбите си. Хиперзвуковите циркони, срещу които, според създателите им, никой няма противоотрова сред системите за противовъздушна отбрана, бяха най-подходящи за това.

Освен това, както следва от военния доклад за ракетните учения на „Адмирал Горшков“, на 24 януари това оръжие вече е било в западната част на Атлантическия океан. И се втурна към бреговете на Съединените щати с крейсерска скорост от 12-16 възела.

И някак мистериозната преди това фраза, изпусната от заместник-секретаря на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев в началото на януари във връзка с изпращането на първите циркони в Световния океан, веднага стана по-ясна: страните от НАТО.

Хиляда километра обсег на тяхното използване с хиперзвукови девет Маха и възможността да се използва всеки заряд с гаранция за преодоляване на всяка система за противоракетна отбрана. Нека стои някъде на 100 мили от брега, по-близо до река Потомак. Така че радвайте се!

Ами река Потомак? А на река Потомак е Вашингтон.

Ами във Вашингтон? Имаме Белия дом във Вашингтон. С офиса на президента Джо Байдън вътре. Този офис определено дори не е центърът, а епицентърът на вземане на стратегическо решение за изпращане на западни танкове в Украйна! Но не е ли той от центровете за вземане на решения във връзка с военните действия в Украйна, по които Кремъл многократно е заплашвал с удар?

Той се заканваше дълго време. И сега, изглежда, най-накрая действа. С месингови букви “Адмирал на флота на Съветския съюз Горшков” на борда. И също – с ракетни силози, които бяха открити току-що във вторник. Засега е само за проба. И то само за образователни цели.

А сега ви каня на карта на Източното крайбрежие на Съединените щати. Виждате ли: има такъв град – Вирджиния Бийч? До него се намира голяма база на военноморската авиация на САЩ “Океания”. В нея незабавно разположиха 14 ескадрили F / A-18E / F Super Hornet многоцелеви палубни ударни самолети и самолети за бойна поддръжка. В Океания традиционно чакат заповед за полет до самолетоносачи.

И така, от Вирджиния Бийч до Вашингтон по права линия (а това е единственият начин, по който обикновено летят крилатите ракети) са само 246 километра. Или (за да е по-разбираемо за американците) 153 мили.

За “цирконите” – дребна работа. Дори ако изберете начална позиция не на самия край на териториалните води на Съединените щати (това са само 12 допълнителни морски мили), а се придвижите повече към морето, все още е на един хвърлей от Вашингтон.

Да предположим сега, че някъде в тези води, но, разбира се, извън суверенните граници на Щатите, фрегатата „Адмирал Горшков“ – абсолютно законно, в международни води – тихо и мирно ще чака заповед от Москва. Поне седмица, поне месец, поне два. Какво ще се случи, ако (ако приемем почти немислимото!) вземе, че изчака?

Хайде пак да преброим. Ако, например, ракети „Циркон“ от фрегата летят към избрана цел със скорост дори не 9, както посочи Медведев, а „само“ 8 Маха или 2700 метра в секунда (именно такъв спиращ дъха резултат беше регистриран по време на тестове на „продукта 3M22“ през април 2017 г.), тогава от района на Вирджиния Бийч в центъра на Вашингтон те ще достигнат най-много една и половина до две минути.

Помощниците на стария Байдън едва ли ще имат време дори да обяснят защо той трябва внезапно да скочи от луксозния си президентски стол и да избяга от кабинета си, така, както не е бягал дори в младостта си.

Е, добре, да. Можете да възразите, че всякакви враждебни действия от страна на “Адмирал Горшков” ще бъдат предотвратени от американците за миг. Че една самотна руска фрегата точно под носа на САЩ, ако нещо се случи, няма да издържи и пет минути на повърхността на океана. Че ако трябва, наглият кораб ще бъде изпратен на дъното поне от споменатите F/ A-18E /F Super Hornet от гореспоменатата авиобаза.

И ще бъдете напълно прави. Вярно, само при едно условие: ако Вашингтон реши да “играе с бели” срещу “Адмирал Горшков”. Тоест, удари първи. Тогава да. На вълните на Атлантическия океан от нашата фрегата ще останат само маслени петна и руски капачки.

Подобен развой на събитията обаче може да означава само едно: реална и непредизвикана (да се намираш в международни води не може да е провокация, каквото и да се говори!) атака на САЩ срещу ядрена сила с арсенали, които по нищо не отстъпват на тези на Съединените щати.

Какво ще започне, смятам, че никой не трябва да обяснява. Дори Байдън. Който, както показва историята със западните танкове и въобще клането в Украйна, ментално е все по-далеч от реалността, която ни заобикаля.

И така, на носа „Карибска криза 2.0“ ли сме? Въпреки че не е задължително в ядрената версия. Защото ударът на крилатата ракета “Циркон” и с конвенционалната техника може да стигне директно в прозореца на вашингтонския “регионален комитет” – нататък, видите ли, и най-дивото въображение просто отказва да се подчини.

Но нима Медведев нямаше предвид нещо подобно, когато преди три седмици написа за предстоящата мисия на адмирал Горшков: „Нека стои някъде на 100 мили от брега, по-близо до река Потомак“?

Доколкото разбирам, много вероятно е заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Русия да е присъствал на някаква важна среща предишния ден, на която е обсъдено всичко по-горе. При това – на най-високо ниво.

Иначе защо Медведев, безкрайно далеч от флота, ще разбере къде точно се изпращат нашите циркони от Североморск? Защо лично Путин ще пожелава на екипажа на фрегата с голям риск, както се оказва: “Седем фута под кила!”

Ако в действителност “адмирал Горшков” от самото начало, след прекосяването на Атлантическия океан, е очаквал само Средиземно море и след това Индийския океан, то дори да се пише на Медведев за такова нещо, мисля, че не е царска работа.

Но защо тогава, ако нищо подобно на “Карибската криза 2.0” по отношение на Вашингтон в Кремъл не беше замислено, в началото на януари бившият президент на Русия трябваше да се набута около бреговете на Потомак?

Между другото, забравихте ли как завърши първата и единствена Карибска криза през октомври 1962 г.? Преговорите между САЩ и Русия, които преди това буквално балансираха на ръба на ядрена война.

В резултат на това ние гарантирахме на американците, че ще изведем от Куба нашите 162 ядрени бойни глави за тактически и стратегически ракети, както и ядрени бомби за бомбардировачи със среден обсег Ил-28.

Отвъдморските партньори направиха същото с техния арсенал от оръжия за масово унищожение, разположен в Турция и насочен срещу Съветския съюз. Само по този начин беше възможно с обединени усилия да се отдалечи светът от последния ред за дълго време.

Не беше ли като примирие, макар и въоръжен до зъби с ракети с безпрецедентна мощ, изпратен днес нашият “адмирал Горшков” в Щатите? Ами ако нямаше оръжия? Това, както показа същата кубинска ракетна криза от 1962 г., не се разбира във Вашингтон. И няма да искат да говорят с Москва за нищо. А сега има за какво. Поне за същите “Абрамс” и “Леопарди”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ