СВЯТ

Какъв ще бъде новият свят?

За всички изглежда очевидно, че светът никога повече няма да бъде същият. Но какъв ще бъде? Отговорът на този въпрос е лесен и труден едновременно.

Лесен – защото сега никой не знае със сигурност и няма да може да го опровергае, а когато това време дойде, никой няма да помни днешните пророчества, особено ако не се сбъднат. Труден е, защото все още живеем в сегашния еднополюсен свят, който изглежда единственият реален и никой не знае бъдещето. Древните римляни не са могли да предвидят появата на стремената и рефлексните лъкове, които променят военната тактика, металурзите от бронзовата епоха – появата на по-ефективни пещи, които биха позволили да се топи желязо.

Но човечеството е преминало през “тъмните векове” след разпадането на световната търговска система поне два пъти: през XII-VIII век преди Христа – с падането на цивилизациите от бронзовата епоха, а през ранното средновековие – след разпадането на Западната Римска империя. И в по-локален мащаб подобни явления са наблюдавани както преди, така и след това. По-специално, Египет и Месопотамия преживяват нещо подобно два пъти преди, а древната руска държава се разпада до голяма степен поради разграбването на Близкия изток и Константинопол от кръстоносците, което води до обедняването на търговския път „от варягите към гърците“ , както и упадъка на Великия път на коприната още преди монголското завоевание.

Така че можем да идентифицираме някои общи характеристики за периодите след такъв срив. И да потърсим подобни процеси в днешната ни реалност, защото те обикновено се проявяват преди да се случи конкретно историческо събитие, от което потомците започват да броят нова ера. В края на краищата превземането на Рим от вестготите или свалянето на последния император от Одоакър не са причини, а само следствие от разпадането на предишната система.

И ако проектираме върху днешните реалности това, което според данните на историческата наука се е наблюдавало преди, можем да получим напълно правдоподобна картина. Само не забравяйте, че историците (включително и аз) са хора от своята епоха, така че те виждат събитията от миналото през призмата на текущи дискусии, променящи се тълкувания: някои в полза на класовата борба, други в полза на идеята за величието на собствената нация и други с фокус върху процесите на изменение на климата и проблемите на околната среда.

Трябва да се отбележи, че „тъмните векове” не идват изведнъж и не обхващат еднакво целия свят. След падането на Западната Римска империя, Източната, макар и не без сериозни сътресения, издържа почти хиляда години и в определени моменти е доста мощна и богата.

И много скоро, по исторически стандарти, след разпадането на бившия римски свят във варварски кралства, започва арабското завоевание, обединяващо бившите римски владения на юг от Средиземно море, от Сирия и Юдея до Херкулесовите стълбове, в нова културна и икономическа общност, заемайки и южната част на Иберия.

В Китай в много по-малка степен се отразява и загубата на пазара на Запада, където процесите на интеграция и изграждане на инфраструктура вървят бързо.

Така че сега, вероятно, Азия, въпреки че ще пострада от намаляването на западното потребление, ще може да поддържа относително благосъстояние. В края на краищата почти половината от световните потребители живеят в този регион – те са напълно способни да осигурят един на друг както търсенето, така и предлагането. Към същия център ще бъдат привлечени и други региони – Близкия изток, Африка, Австралия, Русия. За нашата държава, между другото, това ще бъде връщане към ранния период от нейното съществуване, когато на изток са живели високоразвити и богати народи, а на запад са живели диви варвари, от които може да се купят само суровини, които не са били налични в тогавашна Русия: мед, желязо, сребро.

САЩ са най-подходящи за ролята на “новата Византия” – оцелял фрагмент от цивилизация. Всъщност със западната цивилизация през миналия век се случва почти същото, което се случва с латинската цивилизация през III-V век – центърът се премества от Париж и Лондон във Вашингтон, както навремето от Рим в Константинопол.

Но предишната мощ на Америка вече не се вижда. Стойността на морската търговия, а с нея и военните и търговските флотове, застрахователните компании и доларът като цяло, ще падне, единственото, което остава да се направи, е да не се плащат дълговете. Заплашването с ядрени ракети е съмнителна тактика. След употребата им остават малко ценни награди. Да, и в отговорът може да долети. Ще трябва да се съсредоточат върху запазването на целостта на страната и борбата за ресурсите на Южна Америка, Мексико и Канада. И в хода на това вероятно ще се случи нещо подобно на процесите във Византия. Както там латинският е заменен с гръцки, а римското население идва от Мала Азия, така и САЩ най-после ще се превърнат в страна на испаноговорящите метиси и мулати.

Европа ще бъде основната жертва. Отново, както през втората половина на миналото хилядолетие, ще се изправи пред икономически и културен упадък, загуба на технологии, фрагментация (а колапсът на ЕС е само първият етап), разложение на държавните структури. Днешна Европа просто няма какво да предложи на останалата част от човечеството – няма нито суровини, нито евтина работна ръка и скоро няма да има финансова система, която да не е обезпечена нито с производство, нито с военна сила, нито с политическа стабилност. Освен ако сега Европа ще бъде населена не от варвари от север и изток, а от заселници от Африка. Съвременните европейци са частично декласирани и ще измрат поради безработицата и упадъка на социалния сектор, а останалите ще се преместят в САЩ, Азия и частично Русия (е, за нас притокът на европейски имигранти, който продължава от XV век до 30-те години на миналия век, винаги е бил полезен процес).

Но ще пострадат и всички, които по един или друг начин печелят пари от обслужването на стоковите и финансовите потоци между Европа и Америка, Европа и Азия и до известна степен между Азия и Америка (включително Русия). И въпросът не е само в загубата на доходи, но и в колапса на инфраструктурата. В миналото няколко десетилетия бяха достатъчни пристанищните градове и кервансараите по маршрута да западнат или напълно да изчезнат. Днешните пристанища и тръбопроводи, канали, логистични центрове и железопътни възли без използване и поддръжка ще се превърнат в скрап още по-бързо – погледнете транспортната инфраструктура на Балтика. Включително Суецкият канал може отново да изчезне от картата, както се е случвало и преди в древността.

В най-голяма степен този процес ще засегне големите градове – намаляването на търсенето ще доведе до затваряне на фабрики, търговски дружества и банки, последвани от електроцентрали, а без работа, данъци и достъпна енергия никой не може да поддържа модерен град. Сегашните комунални системи ще се разпаднат много по-бързо от римските акведукти, а животът в съвременни селища без светлина, вода, топлина и канализация е съмнително удоволствие. Да, и небостъргачите от стъкло и стомана ще стоят много по-малко от Пантеона или Колизеума и е много по-лесно да се разглобят на строителни материали.

Всичко това отново ще удари производителите на суровини и строителни материали, а оттам и световната търговия. Ако сега износителите имат избор на кого да продават продукцията си, сега няма да имат. Производителите на оборудване обаче ще загубят продажби още по-рано: оборудването също ще бъде канибализирано – една ще бъде сглобена от три стари машини. И упадъкът на сектора няма да се ограничи само до затварянето на заводи – технологиите, както ни показа опитът на постсъветското пространство и, колкото и да е странно, САЩ, се губят доста бързо без приложение – техните носители умират и преквалификация, системите за обучение на персонала са разрушени и дори когато търсенето се възобнови, е много трудно да се възстановят.

Но и селяните няма на какво да се радват. Когато има по-малко жители на града, ще намалее и броят на купувачите на земеделска продукция. Но ще бъде трудно да се купят торове или оборудване – не само ще останат малко производители, но и доставката ще поскъпне поради спада на транспорта. Така че обезлюдяването ще засегне всички, макар че ще протича основно под формата на деурбанизация.

Намаляването на данъците ще доведе и до преформатиране на военното дело, както вече се случи в гръцките „тъмни векове“ и през Средновековието. Ще бъде извън възможностите на държавите да поддържат редовна армия с огромен наборен контингент и доставки за бойни операции. Неговото място ще бъде заето от ЧВК, предлагащи услугите си на тези, които могат да платят повече в момента. Те също трупат годна военна техника и ще я поддържат, докато има такава възможност. Някъде ще се опитат да вземат властта, но без стабилен източник на доходи и мощна индустрия тази власт също ще бъде краткотрайна.

И Западът не трябва да се надява, че хипотетичното отслабване на Русия в конфронтация със Запада ще му позволи да избегне негативно развитие на събитията. Или поне да го отложи, тъй като разпадането на СССР и СИВ го забави, освобождавайки пазарите за Запада и давайки му евтини суровини. Евтини суровини и пазари ще има и в Азия, където мощните икономики се разраснаха през последните 30-40 години. И както показва практиката, при равни цени на суровините и достъп до пазари, Западът не е конкурентен. И във всеки случай Западът няма зъбите, за да победи Русия.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Втора Украйна. НАТО откри нов фронт срещу Русия

Don't Miss

Нема лабаво: И А1 вдига цените си от 1 март

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.