БЪЛГАРИЯ
НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРИЧИНИ ДА КАЖЕМ „НЕ“ НА ЕВРОТО
„Няма нищо по-далеч от истината от твърдението, че приемането на еврото е просто замяна на един паричен символ с друг и сравняването му с валутния борд.
Поради поредната масова неинформираност, поставянето на етикети и неангажираността и апатията към политически решения с ключови за страната последици, изброявам конкретни промени и факти, които следват, ако се влезе в еврозоната и се приеме еврото:
1. Приемане на стабилизационния механизъм!!!
Сиреч… Събират се пари от всички членки с цел подпомагане на задлъжнели други страни членки. Т.е. България, влизайки в еврозоната, става длъжна да погасява дълга на други страни членки.
Много държави, които наричате „напреднали” и „развити”, са с дълг над 80-90%, а има такива, които надхвърлят 100%. Гърция например има дълг над 200% от своя БВП. Ако гледаме периферията и страните като Италия, Испания, Португалия, Гърция, средното ниво на задълженост е 170%!!!
Много „напреднали” във вашите очи държави живеят на база дълг, а не от покриване на собствените си нужди. В този момент, за да може Гърция да покрие част от задълженията си, губи територии, острови и едно от най-големите си пристанища! Това, разбира се, унищожава нейната икономика, което е и дългосрочният план за по-запознатите.
! България в момента има дълг 28% от БВП! Това е изключително добро ниво спрямо страните в еврозоната! В момента в еврозоната средното ниво на дълг е 97%!
Влизайки, ние автоматично от ден 1-ви увеличаваме дълга си ТРИ ПЪТИ!
Ние не само, че не сме ги взимали и харчили тези пари, а трябва да ги връщаме солидарно.
Оттук идва и твърдението, че за да продължи да съществува ЕС, се нуждае от нови клиенти и участници, които да го захранват и поддържат.
2. Плановете за възстановяване са финансирани с пари на кредит. Парламентът в ЕС ратифицира документ, с който страните членки стават съдлъжници по заеми, които ЕЦБ ще тегли от тяхно име! Т.е., ако някоя страна изпадне в невъзможност да си изпълнява задълженията, всички останали са длъжни да покрият и нейния дълг.
БНБ е на подчинение на ЕЦБ. ЕЦБ може да води финансови политики от името на страната ни. Да спасява животи с мacки и вaк$ини, да се бори с Kлимaтичнитe пpoмeни, да финансира вoйни с цел „мир”, да кредитира чужди държави и ние, като страна членка, ставаме отговорни, длъжни и обвързани пряко с тези решения. За информация – милионите не са фактор. Говорим за милиарди в заеми, които се отпускат с лека ръка, защото целта не е тяхното връщане, а поробването на длъжниците.
3. Програмите за количествени улеснения задължават България да изкупува външни дългове на други държави. Нещо, което не сме длъжни да правим извън еврозоната.
Ще трябва да продадем част от облигациите в БНБ и да ги заменим с дългове на кипърското, гръцкото, италианското и испанското правителство. Това са държави от периферията, които потъват много по-бързо и лесно от останалите. Такава страна е и България. Това са държави, които нямат достатъчно здрава икономика, която да ги храни, и единственият начин да оцелеят е да теглят кредити и да трупат дългове. Оттук идва и твърдението на много финансисти, които казват, че България не е готова да влезе в еврозоната и това ще я унищожи бавно.
Ако това ви се струва пресилено, погледнете проектобюджета на служебното правителство, където е заложено двойно увеличение на нормата за задлъжнялост до 2025г. При влизане в еврозоната отпадат текущи механизми и автоматични спирачки за регулиране на нормата за задлъжнялост, с които в момента разполага страната ни.
4. Преките задължителни резерви и хиперинфлацията.
Има приети закони за ниво на минималните задължителни резерви, които в момента пречат на банките да увеличават прекалено много парите в обръщение. В момента в България 10% от всеки депозит трябва да се вкара в БНБ, т.е. при всяко превъртане на пари през банката, сумата намалява, което се постига чрез паричен мултипликатор, който в момента е 1:10, т.е. 1лв. в банковата система може да доведе до 10лв. в обръщение и набъбване на паричната маса. Внимание! В Еврозоната този мултипликатор е 1:100! Това ще доведе до рязко увеличение на парите в обръщение, което води до 20-30% инфлация, но не обща, а само от този фактор. Има и други кумулативни фактори.
5. Коефициентът на ликвидно покритие.
Ще се освободят голяма част от активните резерви, което още повече ще увеличи парите в обръщение. Българските банки държат голям процент от активите си в ликвидни активи, т.е. реални резерви. КЛП в България е над 260 (реални резерви), КЛП в Европейските банки е 154. Това води до освобождаване на големи количества пари и безкрайно теглене на кредити от държавата и народа. При държава с по-нисък стандарт на живот от средния в еврозоната, кредитите, инфлацията и дълговете са гарантирани.
Оттам идва и заключението, че България не е готова да приеме еврото, което НЕ я прави страна от третия свят, тъй като има примери на много развити страни, които не са приели еврото, но са в Европа, и се справят много по-добре от страните членки. Просто за тези страни не се говори. Еврото е поредната тема като Ковид и Украйна, по която няма две мнения и всичко различно като информация потъва в цензура и все едно не съществува. Ако мислите, че ще се радвате на по-ниски проценти по лихвите, то и в момента България държи ниски нива на лихви спрямо страните в еврозоната, т.е. такава промяна не се очаква.
6. Анализът на БНБ за ползите и негативите от приемането на еврото не бе публикуван публично, защото официално показа, че страната не е готова да влезе в еврозоната. Това е част от очевидната цензура по темата. Открито се споделя, че ако се стигне до референдум, ще бъдат отпуснати милиони в сферата на медиите, за да убедят народа, че България ТРЯБВА да приеме еврото и да влезе в еврозоната. Не се споменава за дебат, разискване, информационно покритие, а откровена едностранна пропаганда.
7. В европейският съюз ИМА клауза за излизане. В еврозоната НЯМА механизъм за излизане! Вход без изход = капан по всички критерии.
8. ЕЦБ използва кредитите като инструмент за натиск върху страните членки. Пускането и спирането на кранчето е в техни ръце. Това е пряк контрол и подчинение на интересите на европарламента. От тук идват и основателните твърдения, че България ще загуби сувернитета си.
9. С влизането в еврозоната БНБ ще може да кредитира българското правителство. Нещо, което в момента по закон й е забранено. Отключват се механизми, които помагат на правителството да взима огромни кредити и да потъва в дълг. При абсолютно некадърното управление на държавата и липсата на отговорни, морални и опитни политици, това е сигурно. От една страна ЕЦБ, а от друга политиците, ще работят в тази посока и ще имат право законно и много лесно да го правят. Затова и напорът за влизане в еврозоната от страна на политици и корпорации е толкова голям.
10. Кой ще спечели от еврото?
Финансовите институции, банките, икономическият елит, политиците, корпорациите, слугинажа. Богатите ще станат все по-богати, а бедните – по-бедни. 1000 човека няма да притежават апартаменти, а 1 ще притежава 1000 апартамента. Унищожаване на средната класа и бизнес.
11. Кой ще загуби от еврото?
Обикновените граждани. Малкият и среден бизнес. Хората с фиксирани доходи. Докато цените в кауфланд ще растат бурно, то вашите заплати и работодатели няма да са в крак с този ръст. Най-уязвими ще бъдат пенсионерите с фиксирани пенсии, които никога, ама никога, не са били приоритет на държавата. Те са тежест. Ненужен товар, който е платил с живота и страданието си, за да се постигне толкова ниско ниво на държавен дълг, а сега, ако може, да се оттървем от него.
12. Влизането в еврозоната и приемането на еврото нямат НИЩО общо с валутния борд и не трябва да се слага знак за равенство между двете. Приемането на еврото е като да си сложиш белезници за нещо, което не знаеш как ще се развие за в бъдеще, без да имаш право и механизъм да се отвържеш от него.
13. Едно от малкото доводи за приемането са, че ще отпаднат таксите за превалутиране… Това е толкова наивно. Няма банка, която ще започне да печели по-малко, само защото сме приели еврото. Просто таксите, които в момента се поемат от бизнеса за превалутиране, ще се разпределят под друга форма между всички граждани, които ползват услуги на банката. Затова реална полза от приемане имат корпорациите и големите компании, които до момента са плащали този разход, а не обикновените граждани.
14. Твърдение за друг положителен ефект са увеличаването на инвестициите, чуждестранния интерес и икономическия растеж… Кухи понятия без съдържание и разбираемост от широката публика. Инвестиция не е задължително да е равно на нещо хубаво. Инвестиране в един сектор може да значи унищожаване на два други. Икономически растеж – ептен. Когато икономическият растеж се обвърже с екология и морал, тогава може да е нещо хубаво, но сега не е. Да се надяваме, че някой чужденец ще прояви по-голям интерес, защото на трабанта сме си сложили табелка мерцедес, е наивно. Или ви прави много горди да работите във фабрика за чужденец и да ви използват като евтина работна ръка. Ако говорим за привличане на инвестиции и субсидии, то тук на хранилката са отново държава, корпорации, монополи, едрият бизнес, а не дребният бизнес, пенсионерите и обикновените граждани, които си изстрадват всеки лев.
15. България е ЕДИНСТВЕНАТА страна в ЕС, която не е правила референдум нито за влизането в ЕС, нито за премахването на паричната й единица! Да живее демокрацията! „Родни“ политици надменно казват, че народът е некомпетентен и прост и не трябва да се пита за такива важни въпроси. Колко удобно.
16. Приемането на еврото е официален отказ от националната ни валута и фискалната ни система с обещание, че друг ще се грижи за нашите интереси. Справка – Гърция и Кипър, които влизат в криза, банките им фалират и те се обръщат към европейската централна банка, която им отвръща: „Справяйте се сами”. Очакваме за България да има различно отношение, защото вече е в клуба и е седнала на масата???
17. Губи се суверенитет, защото се вземат централизирани решения от съвета на централните банки в еврозоната. Решенията се вземат дори не от ядрото, а от председателя на европейската централна банка. Преди 3 години германският член на този съвет си подава оставката в отказ да следва императивните решения на председателя, които са контрапродуктивни за страната му. Като продължение е имало своеобразен бунт на дойче бундесбанк, а като отговор ЕЦБ изпраща писмо с предупреждение… и всичко се потушава. Това е нагледен пример как се упражнява пряк контрол върху цяла държава, когато държиш инструмент като фискалната й политика. Губи се суверенитет по законен път. Някои казват, че ще седнем на масата като равностоен член… Това са приказки за детската градина. Ако държава като Германия в лицето на дойче бундесбанк не може да защити собствените си национални интереси, то какво говорим за нашите путьовци, които са готови да продадат и майка си дори сега, а после дори няма да са отговорни за унищожаването на страната, защото всичко ще е законно и отвън.
18. Не е вярно твърдението, че трябва да влезем в еврозоната, за да станем част от клуба на богатите 😃 Чехия и Словакия са близки държави, но едната влиза в еврозоната, а другата не. Докато тази, която не е влязла в еврозоната, се развива добре и гони по стандарт развитите страни, то другата потъва, губейки време и огромни части от ресурса си да поддържа изкуствените стандарти, вноски и изисквания от това да бъде член в еврозоната. С други думи: Ако готвиш два кораба, за да ги пуснеш по вода, но единият изчака да се дострои в хангара, а другият го хвърлиш в открито море преди да е готов, то с еднакъв ресурс, единият ще стои в хангата и ще се достроява, а другият ще хаби енергия в това да изпомпва вода от недовършената си палуба, докато потъва бавно. България е на ниво 54% от средноевропейското, което я прави недовършен кораб, който се готви за скок в открито море.
19. България е длъжна да плаща годишна вноска от над 1 милиард лева за европейски механизъм за стабилност. Това е един пример за тежестите от изпомпването на водата от потъващия кораба, което най-малко ще спира развитието ни.
20. Няма механизъм и договор, който да ни задължава да влезем в еврозоната точно сега. Поели сме ангажимент да го направим, но не сме определили дата. Твърди се, че решението е взето и вече е късно, но това не е така. Имаме право да отложим влизането до момента, в който се почувстваме готови. Това ни дава възможност при тези динамични геополитически събития да наблюдаваме развитието отстрани и да работим върху постигането на собствените ни интереси без да се закачаме за пореден път към губещия блок, който реално иска да ни изцеди.
21. Един от манифестите, когато влизаме под турско робство, е премахването на паричната ни единица. Това е пряко свързано с националната ни идентичност и има много исторически препратки към символите, традициите и народопсихологията.
22. Думата „лев“, произхожда от „левъ“ – остарял вариант на съвременната дума „лъв“. Лъвът е национален символ на България. От дълбока древност лъвът олицетворява в българската народна митология сила и власт. Съхранен е в народностната символика през всички превратности на историята. В България изображения на лъв се срещат в различни исторически паметници.
През 2013 г. българският лев е определен от Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария за една от петте най-красиви валути в света. Повече от 50 валути биват оценени от експертите.
23. БОНУС точка за по-напредналите (хипотеза)
Открито се говори за CBDC – Цифрова единна валута.
Постепенно въвеждане на цифрово евро и изтегляне на кеша и възможността за кешови разплащания. Цифровата валута ще бъде напълно контролирана от световната банка във всеки възможен аспект. Възможност за въвеждане на „срок на годност” на парите и елиминиране на спестяванията. Силно ограничаване на възможността да търгуваме по какъвто и да било начин помежду си със стоки и услуги и напълно ограничаване на възможността това да става анонимно.
Възможност за обвързване на парите с т.н. „Bъглepoдeн oтпeчaтък”, Baк$инaциoнeн пacпopт и дейността в интернет. Лимит на потреблението във връзка с въглepoдния oтпeчaтък или нещо друго. Абсолютен контрол върху парите и автоматични глоби, щом определят някого за непокорен във връзка със социално-политическите възгледи, вoйнa, въглepoдния диoкcид и т.н.
Нови кризи, нови пaндeмии, с които единно правителство ще се справя посредством по-висок контрол и подчинение.
Целта е Европа да последва модела на САЩ в създаването на Европейски Съединени Щати, където контролът е централизиран. За да се случи това, трябва да се унищожат и подчинят държавите по мирен път. Да се отслабят техните икономики, да се ограничат техните енергийни независимости, да се изкоренят националните им символи и да се вкарат в спирала от дългове! Турбо-комунизъм и фaшизъм, докаран ни от наивни хора с шарени знаменца и либерални възгледи, които пропагандират за свобода и влизат доброволно в капана и очакват някой отвън за пореден път да дойде да ни „оправи“.
По-голямата част от написаното е заимствано от интервюта и дебати по темата, в които е участвал доц. Григор Сарийски. Има и други източници на информация, която се припокрива и доказва написаното по-горе. Това са факти, а не хипотези и интерпретации. Ще се радвам повече хора и журналисти в независими медии да канят гости, които са специалисти в областта и са запознати с реалните последици и това, което се случва под повърхността, а не да се доверяват сляпо на общи приказки и клишета и да бъдат лъгани за пореден път.
Знам, че да искаш активност от народа е като да буташ умряло животно с пръчка, но да си напишеш трите имена и да се подпишеш в бланка е най-малкото, което може да направиш в този момент. Поради тази причина аз и много други събираме подписи с цел провеждане на peфepeндyм и допитване до народа относно този политически ход. Това би сложило темата на масата и би дало по-широка гласност и информация по темата. Който желае да се разпише, нека се свърже с мен (Vladimir Minev) или да разпечата бланка и да събира и той:
https://vazrazhdane.bg/img/my230111050611.pdf ”
~ Vladimir Minev ~
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








