БЛОГ

Разводът като прераждане

На практика разводът, или официалното приключване на брака, дава възможност хората да прекратят една токсична връзка, за да създадат нова. Но къде трябва да е насочен фокусът ни – към сключването на брачен договор или някъде другаде, ще стане ясно в следващите редове.

По същество развод винаги е имало, но под друга форма и с друго наименование. Ако приемем, че синонимът на думата развод е раздяла, то без съмнение такава е имало и в миналото.

В традиционното общество например се случва мъже, които са отишли на гурбет в далечни земи и дълго време са живели далеч от семействата си, да се обвържат с друга жена и да им се родят деца, тоест да създадат нови семейства, без да имат фактически развод с първата си съпруга.

В буржоазното и по-специално в градското общество жената увеличава своята автономност, започва да се чувства като дама, което води до увеличаване на различията между партньорите и по-открито заявяване на личните потребности.

При социализма разводът е разрешен, но само след като съдът отсъди кой от двамата съпрузи е виновен, впрочем нещо напълно предвидимо, като се има предвид този тип държавно управление, при който всичко, дори отношенията, е поставено под контрола на държавата.

В условията на демокрация вече е налице осъзнаване на факта, че любовта, разбирателството и други важни аспекти на партньорските взаимоотношения имат своя емоционален контекст, в който рестрикцията на държавата няма място. При социализма държавата се намесва чрез инструменти от типа на така наречения „ергенски данък“, чието цел е подобряване на демографските показатели чрез насърчаване на свързването на хората. На практика обаче тази политика не просто не дава желаните резултати, но и се проваля напълно в опита си да мотивира младите хора да търсят щастливо партниране и „сродната си душа“.

Днешното време дава най-големите възможности за свободен избор в сравнение с когато и да било (не само по отношение на развода, но и във всякакъв друг смисъл).

Междуличностните отношения имат своята динамика, при която хората могат както да се свързват в името на един общ „проект“, така и да се разделят, финализирайки го.

И тук възникват няколко въпроса: „Какво губя и какво печеля от развода?“, „Необходим ли е той?“, „Какво следва за мен след раздялата?“.

За много двойки разводът като потенциална възможност е предпоставка за сключването на брачен договор, който улеснява документалните формалности при евентуална раздяла. От една страна, това е предвидлив начин за уреждане на отношенията, но от друга, на него следва да се гледа само като една от много други възможности.

Далеч по-добре би било фокусът да се постави върху емоционално интелигентните отношения между зрели личности, които са наясно как да преразпределят задачите си и да направят общи приоритетите си (ако имат деца, общ бизнес, общи ангажименти), така че да вървят напред с взаимно уважение въпреки разминаванията, които са неизбежни. Точно тук доста хора не се решават на тази стъпка и прилагат различни оправдания. Като тежката административна част при развод и финансите, които трябва да отделят за подобна стъпка. И на практика това оказва влияние. И тук отново това може да се окаже, като не най-ясния модел, който може да бъде избран за избягване на това предизвикателство. Съществува варианти, в които може да има договор, но ако партньорите са достатъчно уважителни в комуникацията помежду си, той да не оказва сериозно влияние. Защото какво е един развод, ако не трансформация?

С други думи, истинският въпрос е: „Какво аз проектирам в този договор и мога ли да видя нещо отвъд това – нов вариант, който да удовлетворява и двете страни по един справедлив начин?“.

Отговорът е напълно ясен и няма нищо общо с договора, а с взаимоотношенията между партньорите като самостоятелни, зрели личности. Разводът, или раздялата, не е деликвентност или девиация в смисъла на престъпление в рамките на демократичния свят, а нормален етап от отношенията, който може да настъпи. Особено във втория етап на развитие на динамиката в една връзка. Именно за това говори известният психолог Джед Даймънд – за вторичния етап на свързване след първичната страст в двойката, в който хората се опознават истински и усещат дали биха продължили заедно напред.

Раздялата може да стане по възможно най-безболезнения начин само ако партньорите са инвестирали в себе си, постигайки автономност, професионално развитие, асертивност.

Същината е в това дали хората са щастливи във връзките, които изграждат. Защото те не зависят от договори. Засега не е измислен документ, чието подписване може да ни гарантира щастие. Поне засега. Затова трябва да си даваме сметка кое всъщност провокира общото градивно свързване.

Това е въпрос на опит, на културни специфики и толеранс към нови подходи. Разбира се, в зряла възраст човек трудно може да смени базовия модел, в който е израснал, но може да проследи причинно-следствените връзки в живота си до този момент и да поработи над други, различни начини за постигане на резултат, променяйки определени свои действия.

Човек винаги може да намери опора в собствените си ресурси (близки и приятели, социална среда) или в подкрепящи специалисти (психолози, семейни терапевти, медиатори) както по време на „хирургичната намеса“, каквато донякъде представлява разводът, така и преди него в стила на превенцията.

Автор: Атанас Нанков

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

Related Topics:featured life trending блог лайф

Up Next

“От жененето по-страшно няма!” или инструкциите на баба ми за семеен живот

Don't Miss

Как да дезинфекцираме мислите си

БЛОГ

Защо бързате, г-да непопулисти? Защо точно сега?

Защо г-жо Киселова?

Преди Месец един от представителите на „баба Пена и бай Хасан“, захвърли в лицето Ви куп книжа.

Случайно /благодарение на телевизора/ станах свидетел на този позорен факт.

Признавам – бях потресена.

Като една от милион български баби Пени, възпитана в други времена, ми се поиска да издърпам ушите на този наш „избраник“.

Поведението му беше недопустимо.

Вие с достойнство приехте обидата?!

Дали?

Преди да влезете в НС, с доверие слушах Вашите анализи.

Струваше ми се, че освен високо изграден професионалист, сте и почтен човек.

Излиза, че отново съм се излъгала. Колко му е на полит-хитреците, като, родеещи се с телефонните измамници, да излъжат баба Пена.

Какво става г-жо Киселова?

Чувствате ли се удобно – Вие и всичките Ви колеги /най-вече социалисти/ в ролята на телефонни измамници?

Вие се отвращавате от популизма.

Вие не сте популисти.

Нито един от вас, на които баба Пена и бай Хасан, повярваха и които все още ви хранят, отделяйки от мизерните си заплатки /защото на пенсия не се живее/, не е популист.

Тогава сте длъжни да отговорите, кой и как по Конституция защитава интересите на баба Пена и бай Хасан – „широките народни маси“/популу?/

Гласувах за Вас, въпреки вътрешната ми съпротива.

Повярвах.

Усъмних се, когато БСП влезе в правителството.

За съжаление излязох права.

Понякога и баба Пена, /макар и късно/ проглежда и осъзнава истината.

Вие забихте последния пирон в ковчега на БСП.

За другите не съм изненадана, те се оказаха потомствени измамници.. За Вас – да!

Жалко!

Жалко, защото Вие се изхрачихте в лицето на народа си.

Унищожихте последните му надежди.

Унижихте и унищожихте и себе си, въпреки, че се съмнявам първо – осъзнавате ли го?

И второ ако го осъзнавате, на колко се оценихте?

Що се отнася до г-н Президента – крайно време е да докаже, че е човек с достойнство, човек на честта.

Длъжен е да продължи започнатото, защото оказва се, че е единствената алтернатива!

И надежда за Народа си.

Никой не се ражда Президент.

И още едно мнение от баба Пена, като отговор на всички, които задават не особено умния и безкрайно некоректен въпрос.

„Защо сега, а не по-рано, г-н Президент?“

Ами защото, както те самите твърдят, ситуацията в света и Европа, е прекалено динамична.

Преди всичко в геополитически аспект…

И защото нашите прародители са казали „Три пъти мери – един път режи!“

Един въпрос виси във въздуха – Защо бързате, г-да непопулисти?

Защо точно сега?

Да не би да ни очаква фалит на милата ни татковина?

Да не би да се надявате на спасение, както Гърция?

А какво още имаме за продан?

Освен душите…

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 113

БЛОГ

Знаете ли защо България се проваля?

Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.

Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.

Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.

Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.

Самовлюбен нещастник!!!

Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.

Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?

Това е, дами и господа.

Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!

Има ли добра новина?

Оказва се, че има.

Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.

Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.

И скоро.

Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.

И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!

Post Views: 56