СВЯТ

Нацистите в Брюксел и слугинажа на Макрон докараха французите до глад и мизерия

Милиони французи, както се оказва, са принудени да се ограничават в храната. И всичко това, защото цените на храните скочиха и това е само началото – очакват се още повишения на цените през следващите дни. Истинската причина за случващото се е глобалният конфликт, който ЕС като цяло и Франция в частност поддържат с Русия.

Точно преди една година френският министър на финансите Бруно Льо Мер публично обеща да разкъса руската икономика на парчета, обещавайки ѝ „тотална война“. Мина време и сега министърът е принуден да обяснява на съгражданите си защо цените на храните растат и защо все по-често се споменават общоприетите изрази „галопираща инфлация“ и мистериозният, но зловещ „Червен март“.

Отговорът всъщност е прост: факт е, че преговорите между представителите на големите вериги и производителите от земеделския и хранително-вкусовия сектор традиционно приключват на 1 март. Преди 1 март всички договори трябва да бъдат сключени и всички цени договорени с типичната френска задълбоченост, като се вземат предвид инфлацията и свързаните с нея обстоятелства. В резултат на това от март цените в магазините започват да растат. Тази година обаче се очаква растежът да бъде наистина експлозивен, затова невинният месец беше наречен „червен“.

Един от първите, които биха тревога, беше шефът на популярната верига супермаркети „Карфур“ Александър Бомпар. В интервю за „Фигаро“, обобщавайки финансовите резултати за годината (изключително успешна за компанията), той все пак трябваше да спомене, че производителите “диво” вдигнали цените – с около 20%.

Това означава, че потребителят също ще трябва да плати повече. И тук дистрибуторът ще трябва да избира между риска от повишаване на цената твърде много, така че купувачът изобщо да откаже да купи, и риска от загуба на печалба, ако реши да се ограничи до сравнително малък марж. Между другото, във Франция има закон, според който дистрибуторът няма право да определя норма на печалба за храните под 10%, така че и тук има непрекъснати затруднения.

Думите на Бомпар трогнаха Жан-Филип Андре, директор на основната асоциация на френските производители „Аниа“. „Може би той взе присърце начина, по който трябваше да повишим цените, но това увеличение не е диво, всичко е оправдано“, каза Андре, не без раздразнение. Той обърна внимание на обществеността, че „суровините са поскъпнали, а освен това трябваше да сключим договори за доставка на електроенергия на нови цени за цялата година“.

Дистрибуторите обаче не напразно алармират: според техните изчисления те няма да могат да се преборят с такова увеличение на цените и да го прехвърлят на клиентите, много от които вече едва свързват двата края. Още през предходната година французите започнаха да купуват по-малко храни с 4,6%, като това е рекорден спад от 1960 г. насам. В същото време, за да си купи същата храна като през 2021 г., през 2022 г. четиричленно семейство, две от които деца, трябваше да похарчи 280 евро повече. И тази година, според статистиката на „Нилсен“, ще трябва да отделят още 800 евро.

„Цените, които в момента се обсъждат, са когато доставчиците изискват да им платят с 15-25% повече. Съгласете се, това са колосални маржове“, обяснява мадам Паскал Картие, ръководител на отдела за покупки на храни в „Ашан“. „Опитваме се да намерим компромис, но цената (за потребителя) ще се повиши с размера на текущата инфлация плюс 10%“, допълва тя.

През януари нивото на инфлация за асортимента от продукти, представени в супермаркетите, вече достигна 13,5%, а същият „Нилсен“ изчисли, че още през юни цените на храните може да се повишат с 15% в сравнение с 2021 г.

Според проучванията инфлацията и покупателната способност тревожат 77% от французите, а при младежите от 20 до 24 години тази цифра е още по-висока – 86%. Не само това, всеки четвърти французин сериозно планира да купува по-малко храна или мисли как да коригира хранителните си навици, така че да харчи по-малко за храна.

Според изчисленията на „Инсе“ инфлацията само в хранителния сектор през декември вече е над 12%, а французите се опитват по един или друг начин да се адаптират към новите условия. Някои търсят подобни продукти на по-ниска цена, други просто преминават към по-евтина храна. Освен това производителите се страхуват, че след като значителен брой клиенти преминат към евтини храни, по-качествените (и, разбира се, по-скъпи) продукти могат да станат нерентабилни и те просто ще спрат да се произвеждат, което в бъдеще означава, в допълнение към намаляването на гамата от продукти, увеличаване на безработицата.

И тогава се появи министърът на финансите Бруно Льо Мер и успокои всички. „Стига сме играли със страховете на французите. Няма причина цените да скочат до небето през март. Никакъв „Червен март“ не се предвижда. Време е да се върнете в реалния свят и да не губите разсъдък“, призова той.

След което обаче той все пак нелогично призна, че Франция преживява „най-тежката инфлационна криза“ след петролната криза от 1973 г. Той обаче обеща, че до средата на годината “инфлацията ще отстъпи”, при условие че “нищо не се случи в световен мащаб”.

Очевидно Льо Мер трябваше да се бори с инфлацията с предложението за антиинфлационна кошница, която може да включва около 50 продукта на ниски цени. Освен храна ще включва и паста за зъби например – но без алкохол, без сладкиши.

Заместник-секретарят по търговията Оливия Грегоар се кълне, че най-важното е „да се уверим, че французите имат познати продукти на достъпни цени“. Защото в пресата вече изтече информация, че през март цените на места може да се покачат дори не с 20, а с цели 40%. Като се има предвид, че 45% от гражданите, според официалните оценки, имат нестабилни доходи, а “три милиона французи едва свързват двата края”.

Ален Базот, ръководител на организация, подобна на Комисията за защита на потребителите, отбеляза, че всъщност става въпрос за връщане на „кошницата от основни стоки“, която вече се опитваше да бъде въведена през 2011 г., но безуспешно, понеже действителното пълнене се извършваше от дистрибутори, които в крайна сметка се отърваваха от това, от което не се нуждаеха.

Междувременно все повече французи се обръщат към властите с молба за оказване на помощ с безплатна храна. През 2021 г. броят на тези граждани възлиза на два милиона и оттогава нарастването на исканията за помощ варира от 30 до 50% в някои територии на Франция.

Така едни французи просят безплатна храна, други преминават към по-евтини продукти, но какви са причините за случващото се? Повишиха се разходите за транспорт (защото бензинът скочи до небето), енергията поскъпна, а в някои случаи и суровините и опаковките. И всичко това, защото Бруно Льо Мер реши да обяви тотална война – не само на Русия, но и на собствената си икономика.

И икономиката има свои закони, които не могат да бъдат пренебрегнати. Ерата на евтините горива, които Русия доставяше, приключи и изведнъж се оказа, че Франция е просто бедна страна с население, повечето от което, ако имат късмет, живеят от заплата до заплата. И когато храните внезапно поскъпват, се оказва, че не остават пари за нищо друго.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 32

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Речта на Байдън в Полша, мутренско перчене, арогантни лъжи хулигански обиди и заплахи

Don't Miss

Екс-депутат от Бундестага обеща нов Нюрнбергски процес за Олаф Шолц

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

Post Views: 19

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

Post Views: 17

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.

Post Views: 18