СВЯТ
Американската агентка Санду предаде родината си!
Ще успее ли Кишинев да възпроизведе украинския сценарий?
В Кишинев на всеки ъгъл се продават мартишори – малки бутониери под формата на цветя от бели и червени конци. Това е земеделски символ на надежда за бъдеща реколта. Какво ще бъде, никой не знае.
В прогнозата за годината молдовските власти говорят само за опити на “деструктивни сили” да разклатят прозападния курс на държавата. Под „сили“ трябва да се разбира Москва. Кремъл е напълно способен да разиграе своите карти с екипа на президента Мая Санду и да ги лиши от козовете им в играта на европейска интеграция.
Министърът на вътрешните работи на Молдова Ана Ревенко казва: „Избягалите проруски олигарси се опитват да дестабилизират страната и да разклатят демократичните основи. В интерес на Русия „черната“ пропаганда се използва от групи, изнесени в чужбина“.
Русия е оставила дълбок отпечатък в съзнанието на молдовците. Историкът Анатол Тарану го казва по следния начин: „Националната идентичност на Молдова претърпя много големи промени в резултат на царската и съветската политика … Съветското правителство внуши на молдовците готовност да признаят, че не са част от румънския свят.
Дойде време да се дистанцираме от империалистическата политика на Русия. Ако успеем, ще възстановим историческата цялостност на нашия народ и ще решим голяма част от проблемите, трупани с десетилетия. Бъдещият просперитет на Молдова е свързан със завръщането у дома, в Европа.
Привържениците на преориентацията към Брюксел в името на политическия ред всяват недоверие в Русия. На сцената излизат малки проевропейски партии. По улиците на Кишинев, Кахул, Унгени и други градове можете да срещнете както привърженици на В. Путин, така и онези, които го наричат с нецензурни имена.
Алина Раду, главен редактор на вестник Ziarul de Garda, алармира: „За съжаление, след разпадането на Съветския съюз Русия не е отишла никъде. Тя заграби територията, насади сепаратизъм, остави армията и най-големия военен склад без възможност да го контролира. Но това е половината от бедата. Проблемът е, че Москва контролира много политици и цели политически партии.
В Кишинев не търсеха дълго с кого да се обединят срещу Русия. Мая Санду вероятно смята, че е направила умен ход към балтийските държави. Всъщност балтите (по команда от Вашингтон) първи заблудиха молдовката.
Естонският министър-председател Кая Калас уверява молдовския премиер в подкрепа по пътя към Европейския съюз : „Ние сме готови да помогнем на молдовците със съвети и сила.“ Външният министър Урмас Рейнсалу предложи да се скрепи приятелството между Талин и Кишинев със санкции на ЕС срещу молдовските олигарси, за които се твърди, че са прокремълски. Имената на олигарсите все още се пазят в тайна, нека всеки големец си мисли, че говорим за него.
Министърът на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевичс се застъпва за максимално сближаване на Молдова с ЕС, за да се намали влиянието на Русия върху населението. А във Вилнюс от името на президента Гитанас Науседа разработиха стратегия за Кишинев, наречена Година на европейските възможности. От този документ излиза например, че 60% от износа вече отива за Европа; този обем ще се увеличи веднага щом кабинетът на министрите въведе европейските стандарти.
Кишинев трудно, но се отървава от газовата зависимост (сега Молдова купува 99% от синьото гориво от Руската федерация). Европейската комисия създаде работна група в Молдова за подкрепа на реформите, която предложи увеличаване на финансовата помощ до 295 милиона евро. Брюксел отпусна 200 милиона за проекти, свързани с енергийната сигурност, 60 милиона – за закупуване на мазут в Румъния, 5 милиона – за подпомагане на енергийно уязвими слоеве от населението. Тоест с подаяния, по схемата, изпробвана в балтийските държави и Украйна, Брюксел привлича Молдова към ЕС, извеждайки я от руската сфера на влияние.
На 21 февруари Мая Санду посети Варшава, където изслуша речта на Джо Байдън. Той още не бе напълно сънен и снизходително похвали молдовския гост: „Гражданите на Молдова показват решителност. В тази страна хората искат да бъдат свободни. Те извоюваха тази свобода, за да вървят към демокрация и да се присъединят към братството на европейските държави. Президентът Санду води тази битка.
Молдованката не премълча. „Тя твърдо стои на страната на враговете на Русия и не възнамерява да маневрира, както правеха нейните предшественици от 1991 г., кой повече и кой по-малко“, казва политологът Андрей Сафонов .
Ще успее ли Кишинев да повтори украинския сценарий със сегашния екип на власт?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








