До края на седмицата пускаме сайта със сравнение на цените на храните у нас и в чужбина, каза министърът на икономиката

Служебният кабинет с комунистически методи смята да въведе своеобразен “таван” на търговската надценка от 20 или 25%. На практика търговците ще може да си начисляват и по-голям марж, но ще бъдат задължени да го обявяват пред Комисията за защита на потребителите, а тя от своя страна ще може да прави проверка на съответния търговец.

Това се разбра от обясненията на служебния министър на икономиката Никола Стоянов пред Нова тв по повод проверките, които контролните органи извършват в търговската мрежа заради високите цени на хранителните стоки.

“Контролът и информираността на потребителите за цените са важни, но много важни са и законодателните промени”, каза икономическият министър. Той обясни, че в момента се работи по “наредба за проследяемост на стоките”, като целта била да се “да се дигитализират регистрите и постоянно да се знае коя стока къде е”, и всеки път, когато тя сменя един склад с друг или отива от една фирма към друга, да се обявява и фактурата, т.е. да се знаят и цените. “Тогава ще се знаят цените на всички нива по веригата. И това, което смятаме да предложим е, когато търговецът слага над 20 или 25% надценка, тогава ще трябва да информира за това КЗП и КЗП да може да провери защо е това”, посочи .

Според Никола Стоянов процентът на надценката, над който КЗП да може да влезе на проверка, трябвало да се регламентира, защото е “предпоставка за нелоялна търговска практика”. Все още в министерството коментират с експерти дали да е 20 или 25%.

Стоянов не уточни дали наредбата ще важи за всякакви стоки или само за хранителните продукти, чиито цени в момента са обект на проследяване от различни контролни органи. Не стана ясно и кога подобна наредба ще влезе в сила. Заради липсата на парламент служебният кабинет не може да разчита на законови промени, но има правомощията да променя подзаконови актове, каквито са наредбите.

Тази седмица информацията от проверките в търговските обекти щяла да бъде предадена и на Комисията за защита на конкуренцията, която да провери дали има съмнения за ценови картели, стана ясно още от думите на Никола Стоянов. Той посочи, че масово имало случаи на 80-90% надценка на хранителни продукти в търговските вериги и това било предпоставка за евентуални картелни споразумения.

Проверките на КЗП и НАП до момента показвали, че цените скачат необяснимо по веригата от производител до щанда, а търговците не можели да аргументират защо.

До края на тази седмица ще пуснем и сайта със сравнителни данни за цените на хранителните продукти на едро и дребно, а също цените у нас и в чужбина, съобщи още министърът на икономиката. Преди седмица той натовари търговските аташета в посолствата ни в чужбина да събират информация колко струват идентични хранителни стоки в търговските вериги, които имат супермаркети и у нас. Те вече са подали първи данни. От тях ставало ясно, че една и съща марка и грамаж краве масло в една и съща верига в Германия струва с 40% по-евтино, яйцата били с 10-20% по-евтини, а в Румъния олио, което се продава и у нас, струвало 2.65 лв., съобщи министър Стоянов.

Той очаква, че в резултат на мерките на служебния кабинет и в резултат на успокоените цени на електроенергията, природния газ, горивата, а оттам и на транспортните разходи, цените на хранителните стоки у нас да паднат с 20-30%.

АКТИВИЗИРАНЕ

Междувременно Комисия за защита на конкуренцията излезе със съобщение, че разширява обхвата на проучването си за нелоялни търговски практики от страна на големите хранителни вериги при доставката на селскостопански и хранителни продукти.

“До настоящия момент са изискани данни и доказателства от Комисията за защита на потребителите (КЗП), от асоциации на производители на хранителни продукти и от доставчици на определени продукти. Поетапно се очаква да постъпват съответните документи, като в хода на проучването КЗК разширява неговия обхват по отношение на продуктите, чийто цени са особено чувствителни за потребителите, като изисква допълнителни данни от множество производители и доставчици”, поясняват от антимонополната комисия.

Целта била да се установи големите търговски вериги не налагат “необосновано тежки търговски условия” на своите доставчици, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители. Става дума за “неправомерно налагане на такси, отстъпки и други търговски условия, които са в ущърб на доставчиците и водят до намаление на доставните цени”. От друга страна КЗК иска да установи дали това се отразява при формирането на крайните цени към потребителите или ползите от наложените условия остават само за търговските вериги, а цените на дребно се увеличават.

КЗК дори напомня на доставчиците на хранителни и селскостопански продукти, че те самите могат да инициират производство срещу купувачи (вкл. и търговски вериги), като самоличността им бъде запазена в тайна.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ