БАНКЕРЪ

Близо 200 американски банки може да последват Silicon Valley Bank

Веднага след краха на Silicon Valley Bank /SVB/, експерти в Америка и извън нея започнаха да се чудят колко още американски кредитни институции биха могли да споделят съдбата на SVB . Отговорът на този въпрос не е много прост, защото през всяка година в Америка определен брой банки почти задължително „умират“. Нека ви напомня, че преди четиридесет години броят на банките в САЩ достигна 14 000, а към 1 януари 2013 г. те бяха малко над 6 000 (6036). В началото на 2020 г. техният брой е намален до 5177.

Към 14 февруари 2023 г. броят на банките в САЩ е 4718 (това е броят на кредитните институции, застраховани от FDIC – Федералната корпорация за гарантиране на депозитите на САЩ). Някои банки отиват в забрава поради факта, че са доброволно затворени. Други банкови марки изчезват поради сливания и придобивания. Има и трета група, които фалират.

Като първо приближение, банките, които FDIC изброява като „проблемни“, трябва да се считат за кандидати за фалит. По време на финансовата криза от 2007-2009 г. а известно време след това броят на “проблемните” банки се измерваше в стотици. През 2007 г. те бяха 76, до края на 2008 г. броят на “проблемните” кредитни институции се увеличи до 252. Максималният брой на “проблемните” кредитни институции беше регистриран през първото тримесечие на 2011 г. – 888. Така за четири години броят на “проблемните” банки се увеличи с повече от порядък. И повече от половината от тях фалираха.

И, о, чудо! В края на 2021 г. останаха само 44. Към 1 октомври 2022 г. – 42. Към 31 декември 2022 г. – 39. В началото на март броят на “проблемните” банки падна до рекордно ниското ниво от 24. Този кратък списък включваше, наред с други неща, трима “герои на деня” – Silvergate Bank, Silicon Valley Bank и Signature Bank . Изчезването на тези трима “герои” обаче не намали списъка на “проблемните” банки, а най-вероятно ще увеличи броя им няколко пъти или дори с порядък.

По петите на колапса на споменатата „троица“ банки се появи експресно проучване на независими американски експерти, наречено Monetary Tightening and US Bank Fragility in 2023: Mark-to-Market Losses and Uninsured Depositor Runs ? ( Затягане на паричната политика и нестабилност на банките в САЩ през 2023 г.: Загуби на пазарна стойност и бягство на незастрахованите вложители?). Четиримата автори на проучването са преподаватели от американски университети.

Оценките в статията са предадени от редица водещи американски медии. По-специално The Wall Street Journal публикува статията Dozens of Banks May Have Risks Similar to Silicon Valley Bank, Economists Find (Икономистите считат, че десетки банки може да имат рискове, подобни на Silicon Valley Bank). В статията се отбелязва, че повишаването на лихвените проценти на Фед е засегнало банковите активи, състоящи се до голяма степен от дългосрочни държавни ценни книжа, които към момента на закупуването им са имали ниска доходност и днес, с повишаване на основната лихва, са започнали да се обезценяват.

В резултат реалната (пазарна) стойност на активите на банковата система на САЩ се оказва с 2,2 трилиона долара под балансовата стойност.. Средно банковите активи са намалели с 10%.

Приблизително 5% от банките имат около 20% амортизирани активи. В абсолютни стойности това са 236 банки. Външно финансовото им състояние, отразено в балансите, изглежда добре. Но ако има натиск от вложителите, теглещи парите си от такава банка, то тя ще трябва да продаде дълговите си книжа и тогава ще лъснат загубите.

Тези банки, чиито активи са доминирани от държавен дълг, са ясни кандидати за фалит. В същата SVB в края на 2022 г. активите възлизат на 211,8 милиарда долара (16-то място по този показател сред американските банки), но от тях само 73,6 милиарда долара се падат на кредити, а делът на ценните книжа (почти изключително дългосрочни съкровищни облигации) – 120,1 милиарда долара.

Застрашени са не само самите банки, но преди всичко техните клиенти (притежатели на депозити) и инвеститори (акционери). Разбира се, американските парични власти постоянно казваха, че държат цялата банкова система под контрол и управляват банковите рискове. Един от елементите на такъв контрол е застраховането на банковите депозити.

Това се прави от гореспоменатата Федерална корпорация за гарантиране на депозитите на САЩ (FDIC). Текущият застрахователен лимит е $250 000. FDIC управлява Фонда за гарантиране на депозитите(Deposit Insurance Fund – DIF), а освен това действа като регулаторна и надзорна институция, която следи състоянието на банките.

Един от ключовите показатели, които трябва да представляват интерес и загриженост за FDIC, е процентът и абсолютната стойност на покритите (застраховани) и непокритите (незастраховани) депозити. Няма такава информация в публичното пространство. Има обаче “външни” оценки на тези показатели. Дори за новофалиралите банки оценките за дела на неосигурените депозити варират. Вярно, в много тесен диапазон. Резултатите на SVB варират от 90 до 95%. Според доклада на S&P Global Market Intelligence, 94% от депозитите не са били застраховани в SVB, а 90% в Signature Bank.

Още по-трудно е да се даде оценка за целия банков сектор. Според S&P Global делът на незастрахованите депозити в групата на големите американски банки е около 47%. Това означава, че в абсолютно изражение непокритите депозити се измерват в трилиони долари.

Неотдавнашна публикация в САЩ на сайта на CBS news „What to know about bank deposits and the FDIC Deposit Insurance Fund“ /Какво да знаете за банковите депозити и Фонда за гарантиране на депозитите на FDIC/, предоставя интересни подробности . Започва с напомняне на читателите за речта на Джо Байдън от 13 март , в която той обеща, че никой клиент няма да бъде ощетен от колапса на банките SVB и Signature. Министърът на финансите Джанет Йелън също се опита да увери Конгреса, че “американската банкова система остава здрава и че американците могат да бъдат сигурни, че техните депозити ще бъдат там, когато имат нужда от тях“. Тези изявления на Байдън разтревожиха мнозина.

Първо , покриването на незастраховани депозитни суми противоречи на действащото законодателство на САЩ.

Второ , лошият пример е заразителен. Ако две банки са освободени от законодателството на САЩ, с какво останалите са по-лоши? Броят на останалите може дори да не е с порядък, а с два повече. Това ще изисква не милиарди, а трилиони долари.

Ала надявайки се, че другите банки ще бъдат третирани също толкова щедро, колкото SVB, ще доведе до възможността да действат още по-рисковано. Някои американски банкери и финансисти заявиха направо, че с обещанието си да спаси 100% от парите на клиентите на двете банки, Джо Байдън е налял не вода, а бензин в пламъците на започналия пожар на банковата криза.

Трето , тези трилиони долари, които ще бъдат необходими за спасяването на клиентите на бъдещи фалирали банки, днес просто не съществуват. Посочената новинарска публикация на CBS цитира високопоставен служител на Министерството на финансите, който казва, че до края на 2022 г. DIF е имал 128 милиарда долара в хазната, което се предполага, че е „напълно достатъчно“, за да покрие парите на клиентите на SVB и Signature Bank.

Или длъжностното лице не се изрази достатъчно ясно, или авторът на публикацията не го е разбрал. Ще има достатъчно финанси за застрахованата част от влоговете, но 100 процентовото покритие, обещано от Байдън, вече го няма.

Няма да преразказвам изявленията на Федералния резерв и Министерството на финансите на САЩ за готовността им да гарантират стабилността на банковата система на страната. Твърденията са много неясни и противоречиви. Всъщност паричните власти на САЩ имат избор „между лошо и още по-лошо“.

Един от лошите варианти е гръмогласното гарантиране на 100% покритие на всички банкови депозити, което ще изисква трилиони (които все още трябва да бъдат отпечатани, но тогава сегашната инфлация ще се превърне в хиперинфлация). Друг лош вариант е да оставите старите правила за гарантиране на депозитите. Тогава можете да спестите трилиони долари, но не и да предотвратите разпространението на банковия пожар, който може да изгори още повече трилиони. Между другото, има някои оценки за втория вариант.

За пореден път ще се обърна към изследването на американските икономисти Monetary Tightening and U.S. Bank Fragility in 2023. /Монетарното затягане и нестабилността на банките през 2023 г./ Авторите изчисляват, че дори ако половината от вложителите с незастраховани депозити решат да изтеглят парите си, 186 банки ще бъдат изложени на риск.

Именно тази цифра хвърли в информационното пространство американското издание на WSJ в статията Dozens of Banks May Have Risks… /Десетки банки може да изпаднат в риск …/. И днес тази цифра се предава в много американски медии, обезсмисляйки ефективността на PR действията на американските парични власти.

И защо проучването прави предположението, че само половината от клиентите ще дойдат за пари? Мисля, че хората, които желаят да спасят незастрахованите си депозити, ще бъдат близо 100 процента. И тогава броят на застрашените банки поне ще се удвои.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending банкеръ банки

Up Next

„Легендата рухна“. Икономист обясни как Credit Suisse стана жертва на антируските санкции

Don't Miss

Лоши новини за още шест банки в САЩ след фалита на SVB

БАНКЕРЪ

Финансовото положение на страната е катастрофално … а, с еврото направо загиваме.

Каримански, БНБ: За първото тримесечие приходите в бюджета са 20% по-малко от заложените, не могат да се наваксат.

„Формално сме изпълнили всички критерии за еврозоната. Въпросът е колко можем да разчитаме на това, че хората и бизнесът са подготвени за приемане на еврото. Друг е въпросът доколко гледаме устойчиво на тези критерии“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.

„Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети. Приходите са доста по-малко. Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета“, обясни той.

„Ние разчитаме изцяло на данъчните приходи. Това изоставане в първото тримесечие от планираното трябва да бъде съобразено с това, че в първо събираме не толкова, колкото във второто или третото. Това ще рече, че ние разчитаме през следващите тримесечия да се навакса, което е невъзможно“, подчерта Каримански.

„Приходите в бюджета са силно надценени. Странната ирония е това, че годината, в която сме приети в еврозоната, да отчетем дефицит. Решението (за еврозоната – бел. ред., ) е политическо. Никой не иска да коментира това изоставане в приходната част на бюджета, защото не е за коментиране. Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част“, категоричен той.

„Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%“, допълни той.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БАНКЕРЪ

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит

И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.

После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БАНКЕРЪ

БНБ взе важно решение за банките

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.

БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.

При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.

Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.

През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.

Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail