ПАРИ

Баснословни печалби отчитат големите вериги супермаркети

Смайващи данни за заплатите и приходите в големите търговски вериги у нас

Потокът от големите вериги към българските производители на хранителни стоки е за 2,9 млрд лв, подкрепяйки производители на месо, млечни продукти и т.н.

Общият ефект върху българската икономика на модерната търговия или т.нар. прекупвачи (“ритейлъри”) е 9,8 млрд. лева, като говорим съвкупен ефект към търсенето.

Трябва да гледаме на модерната търговия като на един интересен, развиващ се и разрастващ се сектор, носещ добавена стойност в доста големи размери в сравнение с това, което прави един квартален магазин. Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Близо една трета от приходите в търговията на дребно в България са от големите вериги, сочи последния доклад на Института за пазарна икономика. Според доклада заплатите при ритейлърите са 73% от средните за бранша.

“Около една трета от приходите в търговията на дребно е фокусирана в модерната търговия. Наетите са малко над 20% (около 21% в цялата ритейл търговия), разположени в цялата страна. Това, което се важно е, че средната заплата в модерната търговия, като това е оценка за 2021 година, е близо 1700 лв.- средна брутна заплата.

На практика това е с над 60% повече от средната за сектора. Модернизирането на търговията, по подобие на модернизирането в индустрията, води до много по-различни индустриални отношения, до по-висока производителност и до заплати, конкурентни със средните за икономиката ни.

А под индустриални отношения имам предвид, че взаимодействието с търговията е по-дългосрочно, стандартизирано има възможност и за излаз на външен пазар”, каза Ганев.

За приноса към българските производители експертът сподели, че директният ефект е 5,9 млрд. лева, като това са средства, които “потичат директно към българската икономика през доставчици, външни услуги, инвестиции и т.н., а допълнителният ефект е 3,5 млрд”. “И вече през възнагражденията на наетите имаме един третичен, индуциран ефект от около 400 млн. лв”.

“Потокът от големите вериги към българските производители на хранителни стоки е за 2,9 млрд лв, подкрепяйки производители на месо, млечни продукти и т.н., докато при нехранителните стоки този поток – за около 900 млн. лв. Това са мебели, лекарства и др. Има и външни услуги за около 1 млрд. лв., които могат да включват и реклама и др. Те отново влизат в българската икономика”, посочи икономистът.

Развитието на инвестициите в сектора изминава интересен път през последните 10 години, каза той.

“Това, което се наблюдава до 2015-2016 година е, че има огромен ръст на чуждите капитали в хранителните вериги. Разрастването на веригите се случва тогава и се привлича много чуждестранен ресурс в икономиката, което също помага за растежа. След това самите хранителни вериги могат със собствени средства да се разрастват и те го правят”.

“Особено в годините на пандемията имаме изключително много реинвестиции. Това е един от секторите, които минаха доста гладко през пандемията, отбелязаха ръст, за разлика от много други сектори, които бяха ударени”, обясни Ганев.

Две са тенденциите към настоящия момент, които Ганев очерта. От една страна се забелязва насочване на чужди капитали към развитие на модерни търговски вериги в нехранителния сектор.

“Имаме разрастване и развитие на сектора. Този преглед показва, че модерната търговия е един от секторите, които инвестират и към момента. Имат планове за разрастване. Това е сектор, който продължава да инвестира – по време на пандемията, след пандемията, продължава да привлича чужди капитали, което е един от големите въпроси през последните години при политическа нестабилност и невъзможност да привлечем големи инвеститор.

Ефектът на годишна база е около 400 млн. лева – инвестирани в дълготрайни материални активи, което създава допълнителен ефект от около 270 млн. лв. (в строителство, покупка на земя и др).

Това оказва допълнителен ефект върху икономиката”, подчерта той.

Втората тенденция според Ганев е, че на фона на факта, че развитието на големите вериги ще продължи, се очаква “това да се предаде и на по-малките играчи, които преобладават на пазара”. “По-голямата част от търговията на дребно е в малките магазини. Най-вероятно при тях ще имаме модернизация на отношенията”, прогнозира Ганев.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending българия пари финанси

Up Next

Ужасяващи сметки за парно шокираха столичани

Don't Miss

Край с оправданията за неприсъствие на събранието на входа

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.