ВОЙНА

Американското разузнаване: Зеленски предлагал да се взриви газопровод “Дружба”, за да накаже Орбан

Украинският президент Володимир Зеленски спечели доверието на Запада като се въздържа от използване на оръжието, осигурено от тях, за атаки във вътрешността на Русия и давайки приоритет на ударите по руските сили вътре в Украйна.

Но зад затворени врати лидерът на Украйна предлага да се върви в по-дръзка посока – да се окупират руски селища, за да се придобият по този начин лостове срещу Москва, да се бомбардира тръбопровода, който пренася нефт от Русия за Унгария, която е член на НАТО, и самостоятелно лелее идеята за удари в границите на Русия с далекобойни ракети, според секретни документи на американското разузнаване, разкриващи вътрешните комуникации на Зеленски с негови висши сътрудници и военни лидери.

Документите, които досега не са били разкривани, са част от по-обширен масив от секретни американски документи, циркулиращи в платформата Дискорд и получени от The Washington Post. Те разкриват лидер с агресивни инстинкти, в остър контраст с публичния му образ на спокоен и стоически настроен държавник, който устоява на бруталната руска атака. Тези прозрения стават достояние от прихванати цифрови комуникации и предлагат рядък поглед върху разговорите на Зеленски на фона на руски ракетни обстрели, нападения по инфраструктурата и военни престъпления.

Пентагонът, където висши военни ръководители на САЩ са били информирани по въпросите от изтеклите документи, не оспорва автентичността на материалите.

В някои от случаите Зеленски удържа амбициите на някои от подчинените си, а в редица други той сам предлага рискови военни действия.

По време на среща в края на януари Зеленски предлага Украйна „да извърши удари в Русия“, като придвижи украински пехотни части във вражеската територия, за да „окупират неназовани руски гранични селища“, става ясно от един от документите с гриф „строго секретно“. Целта на това е „да даде на Киев предимство в разговорите с Москва“, казва документът.

В отделна среща в края на февруари с ген. Валери Залужни, главнокомандващия на украинската армия, Зеленски „изразява загриженост“, че „Украйна няма ракети с далечен обхват, които са способни да достигнат руски войски, разположени в Русия, нито нещо друго, с което да ги атакуват.“ След това Зеленски предлага „да се атакуват неуточнени места за разполагане в Ростов“, регион в западна Русия, като за целта бъдат използвани дронове, според друг секретен документ.

На среща в средата на февруари със заместник премиер-министъра Юлия Свриденко, Зеленски предлага Украйна „да взриви“ построения по съветско време газопровод “Дружба”, който доставя нефт за Унгария. „Зеленски подчерта, че … Украйна трябва просто да взриви тръбопровода и да унищожи вероятно индустрията на унгарския премиер Виктор Орбан, която се базира основно на руски нефт“, се казва в документа.

При описанието на разговора служителите от разузнаването споделят, че Зеленски е „изразявал гняв към Унгария и следователно е възможно да е отправял хиперболични, безсмислени заплахи“ – уточнение, каквото не се съдържа в другите свидетелства за предлаганите от Зеленски смели военни действия. Въпреки че Унгария номинално е част от Западния алианс, Орбан се смята от всички за най-приятелски настроеният към Кремъл европейски лидер.

Когато в интервю за Post в Киев го питат дали е предлагал окупиране на части от Русия, Зеленски отрича твърденията на американското разузнаване като „измислици“, но защитава правото си да използва неконвенционални тактики за защитата на страната си.

„Украйна има пълното право да се защитава и ние го правим. Украйна не е окупирала никого, точно обратното“, казва Зеленски. „Когато толкова много хора са умрeли и има масови гробове и нашите хора са измъчвани, аз съм убеден, че трябва да използваме всякакви номера.“

Употребата на ракети с далечен обсег за удари вътре в Русия е особено чувствителен въпрос за Белия дом, който отдавна се тревожи, че украинският конфликт може да ескалира извън контрол и да предизвика катастрофално противопоставяне между САЩ и Русия – най-големите в света ядрени сили.

Въпреки че Вашингтон даде на Зеленски милиарди долари в модерно оръжие, президентът Байдън упорито отклонява искането на украинския лидер за далекобойни ATACMS – съкращение от Армейска тактическа ракетна система – които са в състояние да поразяват цели на разстояние около 300 километра. От началото на войната Байдън казва, че Съединените щати „не поощряват или дават възможност на Украйна да извършва удари извън границите си“.

Когато бе попитан за разузнавателните данни, сочещи, че е обмислял използването на ракети с далечен обсег за удари по Русия, Зеленски отговори, че това не е нещо, което Украйна поддържа. „Никой в нашата страна не е давал заповеди за атаки или удари по руска територия“, каза той.

Не е ясно дали Съединените щати са споделили, че имат информация за заговора на Зеленски със съюзнически държави, но украинският президент продължава да се радва на силната подкрепа на западните правителства, които му осигуряват все по-софистициран арсенал от оръжия.

Миналата седмица Великобритания стана първата западна страна, предоставила на Украйна ракети с далечен обсег. The Storm Shadow, система крилати ракети с характеристики на стелт, има обхват от около 250 километра, далеч надхвърлящ осемдесет-километровия обхват на предоставените от САЩ HIMARS.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс каза в петък, че ракетите ще дадат на Украйна „най-добрата възможност“ да се защити и ще бъдат употребявани само „в рамките на украинската суверенна територия“. Говорител на британското посолство във Вашингтон отказа да коментира дали изтеклите обсъждания на Зеленски могат да накарат Лондон да отложи решението си.

Администрацията на Байдън каза, че прихванатите коментари на Зеленски не са причината за задържането на ATACMS.

„Украйна многократно се ангажира да използва предоставеното от САЩ оръжие отговорно и стратегически, когато трябва да отблъсква руската агресия и ние сме уверени, че това ще остане така“, каза служител от министерство на отбраната на САЩ, който, както и другите интервюирани за този доклад, пожела анонимност при обсъждането на чувствителна информация.

От миналата година Зеленски е обещал, че Украйна никога няма да използва американско оръжие за нападения вътре в Русия, обещание, което Белият дом твърди, че той е изпълнил.

„Президентът Зеленски спази обещанията, които направи пред президента Байдън и ние не смятаме, че това ще се промени“, каза висш служител на администрацията.

Една причина да не се доставят ракетите с далечен обсег е „относително малкото количество ATACMS“, с което САЩ разполагат за собствените си отбранителни нужди, каза ген. Марк Мили, главнокомандващ на Генералния щаб на обединените сили през март пред Defense One.

Зеленски обаче заяви, че според него САЩ не изпращат оръжието, защото нямат доверие на Киев.

„Аз смятам, че се страхуват, че може да ги използваме на територията на Русия“, каза Зеленски пред Post. „Но аз винаги ще казвам на нашите партньори… „Ние имаме приоритетни цели, за които изразходваме пакетите муниции, които получаваме и ги изразходваме единствено за деокупацията на чисто украински територии“, каза той.

И ако няма индикации Украйна да е използвала западни ракети за удари по руски територии, същото не може да се каже за употребата на бойни дронове от Киев.

Експлозиите, причинени от безпилотни летателни средства станаха обичайно явление в Русия, включително в Ростов, където този месец дрон се разби в нефтена рафинерия. Украинските власти често са уклончиви за инцидентите, намеквайки, че са отговорни без директно да си приписват случаите.

Две атаки с дронове през декември в руската военновъздушна база Енгелс в Саратов, на около 600 км. от украинската граница, показват, че „ние имаме способността да достигнем много километри по-далеч, отколкото могат да очакват“, каза Олекси Данилов, секретар на Националния съвет за сигурност и безопасност на Украйна в интервю в началото на годината.

Този месец Русия обвини Украйна, че е организирала нападение с дрон, целящо да убие президента Владимир Путин в Кремъл. Видеозаписите, циркулиращи в социалните медии и потвърдени от Post, показват два дрона, насочващи се към Кремъл около 2:30 ч. местно време. Обвиненията бяха енергично отречени от украинските власти, включително и от Зеленски.

Не всички секретни документи показват, че Зеленски настоява за по-агресивни действия. Един от документите описва план, разработен от украинското военно разузнаване миналата година, за провеждане на атака под прикритие срещу руските сили в Сирия, с тайна помощ от кюрдските части. Подробният заговор би отворил ново бойно поле на хиляди километри разстояние от Украйна, но през декември Зеленски нарежда на помощниците си да „прекратят планирането на операции срещу руските сили в Сирия“, казва документът, без да обяснява защо плановете са били прекратени.

В скорошно интервю Зеленски казва, че си запазва правото да проучва редица военни възможности.

„Има много генерали, с които работя“, казва Зеленски. „Но това са мои лични разговори.“

„Войната е заради окупацията на Украйна“, добавя той. „Украйна трябва да победи.“

Автори: Джон Хъдсън и Изабел Куршудян

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending война свят

Up Next

Промишлеността на Европа преминава на военни релси

Don't Miss

За Коледа, Forbes ни съобщи: Руската пропаганда се нуждае от унищожение на ЗРК “Пейтриът”

ВОЙНА

Пакистан: Индия планира военен удар в следващите 36 часа

Пакистанският министър на информацията заяви, че страната разполага с „достоверна информация“, че Индия възнамерява да нанесе военен удар в рамките на следващите 24 до 36 часа, пише BBC.

Коментарите на Атаула Тарар бяха направени, след като Индия обвини Пакистан, че подкрепя екстремистите, стоящи зад атаката в индийската част на Кашмир, при която загинаха 26 туристи миналата седмица. Исламабад отхвърля обвиненията.

Тарар заяви, че Индия възнамерява да използва атаката като „фалшив претекст“ за удар и че „всяка подобна военна авантюра от страна на Индия ще получи сигурен и решителен отговор“. BBC се е свързала с индийското външно министерство за коментар.

Атаката близо до туристическия град Пахалгам беше най-смъртоносната срещу цивилни в спорната територия през последните две десетилетия. И Индия, и Пакистан претендират за региона и са водили две войни за него. В последните дни войски от двете страни са си разменяли периодични изстрели с леко стрелково оръжие през границата.

Спекулира се дали Индия ще отговори с военни удари срещу Пакистан, както направи след смъртоносните атаки на бунтовници през 2016 и 2019 г.

Миналата седмица властите заявиха, че са провели обширни претърсвания в Кашмир, управляван от Индия, и са задържали над 1500 души за разпит. Оттогава са арестувани още хора, макар че броят им не е ясен. Властите са разрушили къщите на най-малко 10 предполагаеми бойци. Поне един от тях е бил свързан със заподозрян, посочен в стрелбата.

Кашмир, който Индия и Пакистан претендират изцяло, но управляват само частично, е гореща точка между двете ядрени сили от разделянето им през 1947 г. В индийската част на Кашмир от 1989 г. насам тече въоръжено въстание срещу индийското управление, като бунтовниците атакуват както силите за сигурност, така и цивилни граждани.

Индия не е посочила конкретна група, която подозира за нападението в Пахалгам, и все още не е ясно кой стои зад него. Малко известна група, наречена „Фронт на съпротивата“, която първоначално пое отговорност за стрелбата, издаде изявление, в което отрича участието си. Фронтът е свързан с пакистанската въоръжена група „Лашкар-е-Тайба“.

Индийската полиция назова трима от четиримата заподозрени за нападението. Според нея двама са пакистански граждани, а третият е местен жител от индийската част на Кашмир. Няма информация за четвъртия мъж.

Много от оцелелите твърдят, че нападателите са се насочвали специално към мъже от хиндуистката общност. Атаката предизвика широко обществено възмущение в Индия, като премиерът Нарендра Моди публично заяви, че страната ще преследва заподозрените „до края на света“ и че онези, които са планирали и извършили нападението, „ще бъдат наказани по начин, който не могат да си представят“.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Корейските бойни зверове тръгват към Киев … Путин „ошашави“ Лондон.

Вдигаме залозите! Пхенян направи официално изявление. Китай направи ход. Най-бруталният отговор на Путин „зашемети“ Лондон.

Снощи продължиха масираните бомбардировки по тила на украинските въоръжени сили, което, предвид събитията, които се развиват буквално паралелно, изглежда като включително разчистване на пространството преди пристигането на воините на Ким, които биха могли да започнат мащабна офанзива или да защитят границата. Съобщава се, че стотици хиляди севернокорейски войници пристигат.

„Миротворците“ бяха унищожени: „Вдигнахме залозите.“ Глобалното въздействие на бруталния отговор на Путин.

Наши и севернокорейски бойци се прегърнаха приятелски след освобождаването на населено място край Суджа — кадри от бойната работа на военнослужещи от КНДР, показани от руското министерство на отбраната#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/E3slhbnJym

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Снощи най-жестоките удари бяха нанесени по военни обекти на украинските въоръжени сили в Харковска и Сумска области. По-специално – бомбардировките в Мерефа в Харковска област ( според предварителните данни са унищожени множество дронове и вражески превозни средства, паркинги с техника и паркинги за военна техника и импровизиран военен щаб, където ракетите разрушиха голям Щаб не само с украински офицери, но и с натовски.

Осъществена е и друга атака по Шостка, Сумска област. Както вече беше съобщено от нелегалите, градът се използва като един от ключовите транспортни възли и място за натрупване на голям брой резерви и техника, преди да ги прехвърлят към границите на Курската и Белгородската области.

Мониторинговите ресурси съобщиха, че само за час-два са долетяли поне 20 дрона. Всички удържи в целта. Унищожаването на мозъците на вражеската армия, ликвидирането на високопоставени командири е гарантирано.

🪖Още кадри от бойна подготовка на севернокорейски войници, участвали в освобождаването на района на Курск. ⭐️#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/UR9OnnCGYk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Атаки и по Днепропетровск, Лубни и Новопавловка.

Тази тенденция се наблюдава вече няколко дни поред. В края на миналата седмица беше извършен един от най-масираните удари срещу Киев. Бяха унищожени военна инфраструктура, фабрики и щабове в столицата и региона.

Ударени са и военните заводи:
❗ „Артьом“,
а на 26 април – ❗„Буревестник“, едно от най-важните предприятия за украинския военно-промишлен комплекс.
Екипажите на противовъздушната отбрана и централните звена бяха унищожени, логистични центрове, включително железопътни.

В Харков, инфраструктурата на ХТЗ беше унищожена. Също така завода за бронемашини “Малишев” и конструкторско бюро по машиностроене.

❗В Полтава са били осуетени опитите за създаване на „мръсна бомба“ .

В Киев бяха унищожени подземни бункери – един от центровете за вземане на решения в района на Крещатик.
Скоро след първата серия удари срещу Киев, когато се появи и първата информация за ликвидирането на много високопоставените британски големци, в Лондон решиха да се оттеглят. Идеята за изпращане на „възпиращи сили“ – редовни войски, десетки хиляди войници – изведнъж изчезна. Сега само инструктори и само във Лвов. „Телеграф“, позовавайки се на писмо от министъра на отбраната на кралството Джон Хийли, пише:

“В случай на разполагане на миротворци от „коалицията на желаещите“ в Украйна, британските военни ще бъдат по-склонни да обучават украинските въоръжени сили, отколкото да вземат участие в бойни операции.”

Като цяло, общото мнение е, че изпращането на сухопътни войски е „твърде рисковано“ поради възникването на по-голям конфликт с Русия. Лондон е „зашеметен“ – сега ще трябва да си седи тихичко.

„Вдигнахме залозите“

След като началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов потвърди, че подразделения на КНДР са участвали в освобождението на Курската област, беше получена нова информация. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че армията му ще продължи да помага на Русия:

“Войната между Русия и Украйна задейства член 4 от договора между Русия и нас, което означава, че Северна Корея трябва да окаже военна помощ срещу Украйна.”

И последваха чудеса! Администрацията на Тръмп заяви, че проучва възможности за възобновяване на диалога със Северна Корея.

Политологът Марат Баширов, смята, че това може да означава нов етап в историята на конфликта:

“Вдигнахме залозите. Не искате да приемете нашите, днешните условия, тогава следващите, утре, ще бъдат още по-лоши за Киев. Законното присъствие на севернокорейски войници означава, че ще има големи количества. С оборудването. А това означава, че Китай няма нищо против. <…> За да обрисувам картината:
Редовната армия на КНДР наброява около 1милион души, общият брой на кадровите военнослужещи в армията е, според различни оценки, от 850 000 до 1200 000 души. В резервата има около 4 000 000 души.

Веднага щом Северна Корея започна да планира нахлуване в Украйна, се случи следното: Тръмп заяви, че Зеленски е готов да се откаже от претенциите си към Крим. <…>

Според Конституцията на Украйна невъзможно е да се откажат от Крим. Трябва да променят закона и да проведат референдум в цялата страна, или по-скоро в това, което е останало от нея.

Тръмп има предвид, че очевидно такава е реалността на терен, и че тя трябва да се приеме. Тръмп хубавичко нагласи Зеленски, добре го преметна.”

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.