АНАЛИЗИ

Голямата грешка на Байдън: Американците неочаквано помогнаха на Русия, съблазнявайки Индия

Драматичните събития във връзка с бунта на Пригожин засенчиха събитията в световната политика. Междувременно американците се опитват да настроят Ню Делхи срещу Москва. Посещението на индийския премиер Нарендра Моди в САЩ се нарича “историческо”. От какво трябва да се тревожи Русия и какво общо има Китай с това? Скритите значения на световната политика в материала на Цариград.

Моди отиде в САЩ в точното време и постигна много. В същото време премиерът на Индия не даде ни най-малък повод да каже, че Ню Делхи обръща гръб на Русия и се отказва от традиционната индийска политика на „стратегическа автономия“. Беше направено с лекота и много умело и американците го “изядоха”. По три причини.

Първо, те виждат Индия като противовес на Китай, техния основен враг, който също е в лоши отношения с Индия.

Второ, предстоящата битка с Пекин за световно господство, която започва от Тайван, доведе до желанието на Вашингтон да започне мащабно икономическо и военно сътрудничество с Ню Делхи.

Трето, Индия има огромен пазар, вече е една от петте най-големи икономики в света и е изпреварила Китай по отношение на населението.

След като световната икономика се раздели на макрозони, да имаш партньор като Индия означава да живееш по-добре. За Ню Делхи това също е важно: изхранването и осигуряването на работни места за бързо нарастващо и вече 1,5 милиардно население е сериозен въпрос, а 336-милионният САЩ, който има високо развита икономика и наука, винаги е завиден пазар.

Затова, без да се разсейваме от антуража на посещението на Моди като майсторски клас по йога, достоен за броя и националността на участниците в Книгата на рекордите на Гинес, нека веднага се обърнем към икономическите резултати от посещението.

Какво точно постигна Моди?

General Electric обяви създаването на съвместно предприятие с индийската държавна корпорация за производство на самолети Hindustan Aeronautics Limited.

Тя ще произвежда турбореактивни двигатели за изтребители на военновъздушните сили в Индия. Ню Делхи иска от САЩ това от много години. И сега Вашингтон се съгласи да сподели това, което остава недостъпно дори за много от близките му съюзници.

Ню Делхи придобива партида ударни дронове MQ-9B SeaGuardian от Съединените щати. Те също ще се сглобяват в Индия, което означава, че ще се извърши поне частичен трансфер на технологии.

Страните се договориха да създадат център в Индия за ремонт на кораби на ВМС на САЩ. Съответни споразумения са сключени с корабостроителниците Larsen & Toubro в Kottapuli. В момента се водят преговори с Mazagon Dock Limited (Мумбай) и Goa Shipyard (Гоа).

Micron ще инвестира между 3 и 10 милиарда долара в съоръженията си в Индия.

Програмата за работни визи H-1B в САЩ за индийски граждани ще бъде разширена, особено в ИТ сектора.

Подписани са споразумения със САЩ за космическо сътрудничество. Индия се присъедини към споразуменията Artemis в областта на гражданското изследване на космоса, които бяха инициирани от САЩ.

НАСА и Индийската организация за космически изследвания (ISRO) се договориха за съвместна мисия до МКС. Предполага се, че индийски “гаганавт”, тоест астронавт, ще отиде заедно с американците на станцията още през следващата година.

Вашингтон и Ню Делхи уредиха шест спора в рамките на Световната търговска организация (СТО). Белият дом го нарече “стъпка към задълбочаване на двустранното сътрудничество, укрепване на нашите икономически отношения, включително търговски връзки”. И двете страни вървят към това от две години.

Какво още се планира?

Моди проведе срещи във Вашингтон с ръководителите на американските компании Boeing, Google и Amazon. Премиерът обсъди с тях, според уебсайта на индийското външно министерство, начини за развитие на сътрудничеството, по-специално „разширяване на присъствието на Boeing в авиационния сектор на Индия, включително в областта на поддръжката, ремонта и ремонта на самолети .”

Ръководителят на индийското правителство призова своите колеги да инвестират в Индия.

На среща с главния изпълнителен директор на Alphabet и Google, който е част от холдинга, бизнесмен от индийски произход Сундар Пичай, Моди предложи „проучване на допълнителни области на сътрудничество в областта на изкуствения интелект, финансовите технологии, продуктите и услугите, киберсигурността, както и производството на мобилни устройства в Индия” .

Имаше също така дискусия за „сътрудничество между Google и академичните институции на Индия за насърчаване на научноизследователската и развойната дейност и развитието на уменията“.

Това сериозно ли е?

Всичко това, разбира се, е само началото на едно дълго пътуване. Все още няма споразумение за свободна търговия и сега не се говори за това – това е въпрос на бъдещето и като цяло много сложен въпрос, чието решаване обикновено отнема години или дори десетилетия.

Но въпреки това значителен напредък е очевиден, въпреки че много споразумения с Вашингтон все още са само декларации за намерения.

Остава да видим до каква степен САЩ са готови да споделят технологията си с индийците. Но взаимният интерес от развитие и укрепване на двустранните отношения също е очевиден.

Ясно е обаче и друго: причините, поради които за Ню Делхи е неизгодно да влошава връзките си с Москва, не са изчезнали, въпреки новите споразумения с Вашингтон.

Моди не обиди Русия

Ето защо индийският премиер беше максимално коректен по отношение на Русия в Америка. Той не е направил изявления за отказ от военно-техническо или икономическо сътрудничество с нас или за неговото намаляване.

Те наистина искаха да го накарат да осъди действията на Москва в Украйна, да се присъедини към западните санкции. Моди обаче не каза нищо подобно, а само бегло призова за мир, който Русия също иска, но Западът все още не иска.

Факт е, че Индия продължава да бъде до голяма степен зависима от Русия (военнотехническо сътрудничество, енергийни ресурси, ядрена енергия и др.).

Освен това Ню Делхи оценява факта, че Москва, която никога не е подвеждала страната му в миналото, не налага никакви условия на сътрудничеството на Индия и по този начин е в състояние да упражнява умерено влияние върху Китай.

Изпълнява се в “бърлогата”

И не само. Говорейки пред членове на Сената и Камарата на представителите на САЩ, Моди – в това леговище на войнолюбци, цветнокожи революционери и цитаделата на американската изключителност – изнесе красива реч, призоваваща за формирането на нов световен ред и многостранност в международните отношения:

“Трябва да се ангажираме отново с многостранни действия и да реформираме многостранните институции с повече ресурси, повече представителство и разширяване на всички наши институции за глобално управление, особено на ООН.”

Моди подчерта, че новият световен ред трябва да се основава на “международното право”, а не на правила. Индийският министър-председател каза, че вижда Индия като „партньор“, а не водена от САЩ, които той нарече „един от нашите най-важни партньори в отбраната“.

Но, нека отбележим, в никакъв случай не е основното и предположи, че бъдещето на индийско-американските отношения „ще определи съдбата не само на нашите две страни, но и на света“.

Само последното твърдение може да бъде частично оспорено – светът на бъдещето също ще бъде силно повлиян от Китай и Русия, но в общи линии всичко е вярно.

Между другото, Пекин вече предупреди Индия да не бъде ревностна във военното сътрудничество със Съединените щати, което според говорителя на китайското външно министерство Мао Нин „не трябва да подкопава регионалния мир и стабилност“ и „не трябва да е насочено срещу други страни , камо ли за накърняване на техните интереси.”

Така Китай отговори на одобрението от Вашингтон и Ню Делхи на “пътна карта” за сътрудничество в отбранителната индустрия. Според Белия дом, по-специално, това “прави възможно съвместното производство на модерни оръжейни системи, както и съвместни изследвания, тестване и създаване на прототипи на технологии, които ще определят бъдещето на военната мощ”.

Всичко това, разбира се, е дълъг процес и само ще увеличи интереса на Китай към Русия, включително и заради вижданията на Индия за необятните пространства на Индо-Тихоокеанския регион, където Пекин също има големи интереси.

Какво следва от това?

Загрижеността на Китай е разбираема. Агресивните намерения на Ню Делхи спрямо Пекин обаче са изключени. Икономически Китай е около три пъти по-голям от Индия, а армията му също е по-добра.

Индия е по-слаба от Китай, има много вътрешни проблеми. И ако нещо се случи, тя ще трябва да се справи и със своя заклет враг и китайски съюзник – Пакистан.

Следователно, чрез укрепване на връзките със Съединените щати във военната сфера, Ню Делхи иска просто да намали този дисбаланс, в условията, когато Русия, основният доставчик на оръжия, е заседнала в Украйна за дълго време, а самата Москва ще се нуждае от най-новите оръжия.

Моди е наясно, че войната с Китай ще нанесе ужасен удар на Индия и неговата задача е да развие страната, да реши проблемите й, да я направи по-силна. За това са абсолютно необходими мир и приятелска Русия.

За Ню Делхи е най-изгодно да тръгне по своя път, превръщайки се в един от полюсите на многополюсния свят като лидер на Движението на необвързаните страни, което е доста подходящо за Москва и дори за Пекин. Смешното е, че САЩ, стремящи се към хегемония в света, разбира се, ще се опитат да въвлекат Индия в опасни антикитайски комбинации, също могат да помогнат на индийците в това, дори без да искат.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending анализ война свят

Up Next

Пригожин разчисти терена на Путин

Don't Miss

Русия и Китай в противопоставянето със САЩ: Военно-политически особености

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news