Сякаш последните две години, с всичките им кризи, битки и вълнения, никога не са били

През последните няколко месеца на Бойко Борисов непрекъснато му се трупат поводи да празнува. От 2021 г., когато приключи животът на последното му правителство, не бяха един и два моментите, в които изглеждаше, че партията му ГЕРБ стремително и безвъзвратно се свлича по нанадолнището. При последното раздаване на картите обаче Борисов отигра ръката си толкова успешно, че

сега политическото му бъдеще е почти розово

Да направим равносметката. Най-напред, привлече ПП и ДБ за коалиционни партньори, с които заедно направиха правителство. Това беше огромна победа. Хората, които съвсем доскоро обвиняваха герберите, че са разсипали държавата с некомпетентност и корупция, изведнъж ги приеха за съюзници във властта. Така утре, ако десните политици наново подхванат мантрата за корупционния модел на ГЕРБ, Борисов спокойно може да им отвърне – като сме такива мафиоти, защо се съгласихте да управлявате заедно с нас? И какво ще му кажат?

Второ, герберският вожд

постигна сделка за ново правителство,

което да управлява от края на годината, този път на неговата партия и с негов премиер – Мария Габриел. Такава е договорката му с ПП и ДБ. Колко хубаво ще му бъде – да разполага с кабинет, който да се поддържа от най-ожесточените му (вече бивши) противници! Отметнат ли се, ще може оправдано да им се гневи, че са го зарязали, след като той е изпълнил своята част от сделката. И тук печели по точки пред десните.

А сега вече разполага и с контрола върху парламента. Миналата седмица, цели три месеца, след като заработи Народното събрание, най-накрая бяха избрани шефовете на парламентарните комисии. Това размотаване само по себе си беше чист скандал. Парламентът стоеше на един крак в продължение на месеци и неуверено се клатеше – аха-аха, да падне, само защото политиците се дърлеха кой какво да получи от законодателните ресори.

За герберите битката определено си струваше –

в техни ръце паднаха повечето от комисиите

Нали така се бяха споразумели с ПП-ДБ – на десницата правителството, а на ГЕРБ възможността да контролира кабинета от парламента. И какво от това? Ами, на практика хората на Борисов ще диктуват законодателната работа в Народното събрание. Те ще казват по кои (и чии) законопроекти ще се работи, а също така кои (и чии) проекти ще събират прах; те ще определят темпото на работата; на тях ще принадлежи последната дума кои проекти ще се превърнат в закони. А, да добавим към всичко това и факта, че депутат от ГЕРБ-СДС – Росен Желязков, е председател на Народното събрание, отново по договорка с ПП-ДБ, и картинката става съвсем ясна – каквото кажат герберите (и вечните им скрити партньори от ДПС), това ще става.

Да не отваряме дума колко начини да се натиска правителството са налице, когато парламентът ти е в ръцете. Най-напред, съвсем очевидният – по всяко време този кабинет може да бъде свален. Десните, които са мандатоносители, са малцинство в това Народно събрание, където всички останали партии ги гледат накриво, в най-добрия случай, а в най-лошия, откровено ги ненавиждат. Герберите нямат сметка да срутят кабинета, но да го клатят, тормозят и изнудват – това ще им бъде съвсем лесно и ще го правят с удоволствие. Да не говорим с каква лекота могат да обезсмислят всяка една инициатива на правителството. За да действа ефективно, на всяко редовно правителство в България му трябва стабилна парламентарна подкрепа. Ако депутатите му правят спънки или направо го ритат в кокалчетата, тогава работата на изпълнителната власт се обезсмисля.

Борисов засега успешно движи в своята посока и кадровата политика

на управляващата коалиция. Пример за това стана битката за следващия управител на БНБ – досегашният й гуверньор Димитър Радев, навремето получил поста, благодарение на ГЕРБ и ДПС. Борисов настоя той да запази и занапред позицията си. След кратко умуване и ослушване, десните му отстъпиха, със заявката, че ще получат подуправител на централната банка. Между другото, това не беше само победа за Борисов; беше отстранено и сериозно препятствие пред стабилността на управлението – да не забравяме, че първият предвестник за гибелта на кабинета „Петков“ беше страхотната разпра между ПП и ИТН на кого да се падне управата на БНБ.

И да не забравяме най-важното –

подобряват се перспективите на герберите в предстоящата битка за София на местните избори в края на годината. Столицата е половин България и властта върху града ще предопредели кой ще доминира в политиката за години напред – това е ясно на всички. Градската десница изглежда ще се разцепи между различни кандидатури – номинираният от ПП-ДБ Васил Терзиев и издигнатият от група популярни фигури Вили Лилков. Някои привидяха ръката на Борисов зад внезапната поява на Лилков на сцената. Дали е така, няма особено значение – две кандидатури очевидно отслабват десните, които и без това се наостриха едни срещу други заради семейните корени на Терзиев в бившия комунистически режим. Пък и нищо чудно Борисов да замисля същата схема за София, каквато нагласи и за България – привидно дясно управление, зад което стои неговата партия. Само дето в столицата партньорът му няма да бъде ПП-ДБ, а друго дясно обединение.

Тази кратка равносметка показва, че Борисов стои добре на всички фронтове – и в парламента, и в изпълнителната власт, и на бъдещите избори. Той отново е застанал и на входа, и на изхода на властта, а герберите пак са изпълзели навсякъде. А родната политика е на на път да се превърти като колело, все едно последните две години, с всичките им кризи, битки и вълнения, никога не са се случвали.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА