БЛОГ

ПРОСТАК Е ДИАГНОЗА, КОЯТО ИЗИСКВА ЛЕЧЕНИЕ

Четох, видях и чух как някой, не го знам кой е, какъв е, казва по Националната телевизия за руския патриарх следното:
“Къв е тоа?… Това не е източноправославен духовник. Това е агент Михайлов от съветското КГБ. Второразрядно съветско ченге да ми казва кое е истина, кое не е, извинявайте, няма да стане.”
По повод на чутото и видяното искам да споделя, че в това само речево изявление се виждат следните социални и психопатологични факти:

1.) Ярък логопедичен дефект (сигматизъм) при изговарянето на някои съгласни;
2.) Въпиюща правоговорна (речева) неграмотност. Казва “Къв е тоа?”, израз, характерен за циганския етнос и за стила на речта на най-долните пластове на ямболския ъндърграунд;
2.) Неграмотност при ползване на частите на речта. Например, в първото изречение показателното местоимение “този”, деформирано като “тоа” (тоя), става в следващото изречение “това”;
3.) Неуместен стил на речево поведение на събеседник, и въобще на нормален човек пред публика на национална медия;
4.) Особена патологична фиксация срещу комунистическите агенти на репресивните органи – КГБ, ДС;
5.) Абсурдно съчетание на непримирима омраза към тайните служби и техните агенти с коалиране и най-близка дружба с нашенски агенти на ДС и “ченгета”, по израз на човека, например, агент Иван;
6.) Неуместно ярко осъждане, гарнирано с омраза, ирония, запенен гняв, жестове, убийствени погледи, страховит лицев миманс, епитети, вторачване в камерата, свъсени вежди, викане и др. “Простаците винаги критикуват, осъждат и навикват някого” – казва Кант.
7.) Липса на всякакво уважение – към събеседника в студиото, към аудиторията на БНТ, голяма част от която са християни, пък и много сме тези, дето обичаме Русия, като Иван Вазов и П. Р. Славейков (“Кат Русия няма втора, тъй велика на света…”, с извинение, какво са се прави. “Простакът не уважава нищо и никого” – казва Хегел.
8.) Простаците по принцип винаги и навсякъде се мислят за „Голямата работа“ и са напълно убедени, че те са хората, които са над всички, и че те само могат и трябва да дават оценки. Те не признават никого, говорят за Президента на Русия, за Руския патриарх, за всекиго, сякаш са баджанаци с него или съкварталци в кръчмата. Подобна ситуация виждаме по БНТ. “Дай на простака власт, и му гледа сеира” – казва Айнщайн.
9.) Илюстрация на истината, че простаците приемат това, което не разбират като лична обида, и съответно реагират бурно, глупаво и смешно, с глуповата, многословна и ненужна екзалтация, която би могла да бъде и симптом на определен психичен проблем или разстройство, изискващи спешно лечение;
10.) Ярко изразено недоволство, сякаш някой се чувства прецакан от… руския патриарх. “Простаците винаги са сякаш прецакани и недоволни” – казва Хендел.

Related Topics:българия новини скандал

Up Next

Госдепом США выделено 70 млрд. $ для свержения В.В. Путина

Don't Miss

Валери Симеонов УНИЗИ България и ПРЕДАДЕ националните ни интереси! ИСКАМЕ ОСТАВКА! И НАРОДЕН СЪД!

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”