ЗАКОН

Лудата съдийка внимвала! Да не накърним правата на рецидивиста с макетния нож

Кратка дисекция на поредния съдебен позор

Докато отговорните лица продължават да си прехвърлят топката, а станалата печално известна скандална съдийка ни се лензи щастливо от екрана, хората в цялата страна показаха своето ясно отношение към случващото се – както към въпросната Татяна Гьонева, така и цялата съдебна система, както към жертвата, така и към изрода рецидивист.

Макар на места да имаше явни опити протестите да бъдат политически употребени, развяваха се и плакати за приемане на вече отхвърлената от Конституционния ни съд Истанбулска конвенция, в София се появиха и неадекватно ухилени политици, които явно мислеха, че са на поредното чаено парти с кексчета, направени от възлюбената им, докато радостно се селфираха с феновете, стана пределно ясно, че хората отлично съзнават неадекватността и прогнилостта на съдебната система. За това допълнително допринесе и становището на

Съюз на българските съдии (или казано по-просто – гарван гарвану око не вади)

Вчера от ССБ (Съюз на съдиите в България) излязоха с пространно становище, в което акцентът беше, че общо взето некомпетентни лица не е добре да коментират случая. От една страна, поне според някои, може и да са прави, въпреки че в едно демократично общество реакциите срещу откровената несправедливост са задължителни, а когато говорим за професии като тяхната – крайно належащи даже. Освен това, дори и да ви звучи клиширано, съдът има за задача укрепването на законността, да защитава правата и интересите на гражданите. Когато от дълги години мнозинството от хората не усещат никаква закрила, дори напротив – често пъти виждат съда и съдиите като действащи в подкрепа на извършителите, значи има сериозен проблем и не, това не е никак субективно.

Вероятен извършител, съществуваща опасност да се укрие, но…пуснат

Интересен момент представляваше и изреждането на фактите, в което отново става ясно, че Районен съд Стара Загора е приел, че „събраните по делото доказателства установяват опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие”, обаче въззивният съд отменя определението на районния съд, макар да „приема за правилна преценката на първостепенния съд, че съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”.

Доста трудно е да бъде адекватно обяснено това противоречие в мисловния процес на съдебния състав, вероятно само психиатър би могъл да постави адекватна диагноза. Как хем признаваш напълно реалната опасност въпросният да е извършителя и да се укрие, хем едновременно с това го пускаш на свобода? Не, няма никакво законово оправдание в тези алогични действия на съдиите. Нещо повече, в една нормална държава, именно те, с това си решение, биха се превърнали в подсъдими, бъдете сигурни.

Следва абзац, който ни разяснява, че т.к. не знаем всички подробности по делото, е „почтено” да съобразим в обществената дискусия. Това е факт – не сме запознати с всички подробности, но и тези, които знаем, са крайно фрапиращи. И ги знаем заради медиите, иначе щяха да останат скрити, а извършителят щеше да продължава да заплашва жертвата и нейните близки, току под благосклонния поглед на родната съдебна система.

Внимателно да не накърним правата на рецидивиста

По-надолу ни уведомяват, че „самото привличане в качеството на обвиняем, което представлява ясен и категоричен знак от страна на държавата към този гражданин, в обичайните случаи е достатъчна принуда, за да се подчини обвиняемия…”, както и че „в България не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието”. Това означава, че във всеки отделен случай прокуратурата и съдът са длъжни да търсят най-малката по сила принуда, която е „годна” – казано на най-прост език, а към момента действащото законодателство, много повече се грижи за правата на обвиняемия и евентуален извършител, внимавайки да не му окаже по-голяма принуда.

Ако съдиите считат, че определен член им връзва ръцете, да протестират, да поискат законотворецът да направи адекватни промени. Но да сте чули някога за протест, в който съдиите да говорят, че в законите ни са накърнени правата на жертвите, че буквата на закона ги ограничава, че се нуждаем от спешна ревизия на сега действащото законодателство, от ревизия на НПК? Не, те просто констатират, че според еди кой си член и закон, могат или не могат да направят това. Разбира се, това също е много условно, защото хиляди пъти сме били свидетели, че поради една или друга причина, самите те четат буквата на закона, както им е угодно.

Не по-малко безумен е следващият абзац, в който вече на уважаемия читател му се набива канчето, че „Има редица научни изследвания, че саморазправата с насилника задълбочава травмата на пострадалия, тъй като той/тя поема отговорността и за насилието, извършено над насилника” – това не знам как точно да го тълкуваме, но вероятно отговор ни дава следващия пасаж – „Постижение на цивилизацията, което има дълбок резон, е обвиненият в извършване на престъпление да се смята за невиновен до влизане в законна сила на присъда”, който вече затвърждава мнението, че от ССБ са доста загрижени за правата и здравето на обвиняемия, сакън някой да не му посегне. Ех, да бяха проявили и поне малко емпатия към зверски накълцаното момиче, но не би.

Пазете честта на съдията

Следва и обвинение, че всички сме се провалили, за което говорят „Отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и най-вече към съдията докладчик, както и „оповестяването на личните данни за наказателен съдия” – интересно, ССБ ще вземат ли отношение по отношение на това, което направи съдия Гьонева, а именно публично оповестяване на имената на жертвата, докато тези на извършителя бяха съобщени с инициали? Това нейно действие как да го тълкуваме?

Две паралелни реалности

В становището за пореден път прозира крайната степен на отдалечеността от реалността на съдиите. Застанали като някаква свещена крава, гледайки ни отвисоко, редят безумни слова, в които не прозира и грам желание или интелектуална възможност за морална и адекватна преценка. Нещо повече, въпросната гилдия нито съзнава, нито се интересува, че именно тази съдийка и подобните на нея уронват и без това достатъчно накърнелия съдебен престиж. Видно, че въпросната няма да си подаде оставката, нещо повече, с ухилена физиономия ни обясни, че нямало да се хвали, но всички знаели какъв голям професионалист била. А ще се намери ли някой от гилдията да ѝ я поиска?

Постоянните оправдания със закона все повече ни говорят, че вероятно всеки би могъл дословно да следва написаното в норматива, нали така? Или пак опираме до вече написаното – ако законът е толкова остарял и несъвършен, вие, неуважаеми съдии, колко пъти излязохте на протести, в които призовавате да бъде спешно осъвременен? Реторичен въпрос…

А някой обели ли дума, че се касае за рецидивист? О, да – отново медиите разкриха, че това не е първата подобна проява на въпросния примат. Нима не е задължение именно на съдията да вземе под внимание и предишни прояви на обвиняемото лице, за да прецени дали трябва да го задържи или пусне? Вариантите са няколко – съдията, поради неясни причини, не е запозната с предишните действия на обвиняемия – това означава крайна некомпетентност и невъзможност да изпълнява функциите, за които е на тази позиция. Да бъде отстранена! Втора опция – знае, но не намира за проблем, че се касае за рецидивист. Да бъде отстранена! Трета опция – намира го за проблем, но е финансово стимулирана да си затвори очите. Да бъде отстранена!

Оправданието, че правото не търпи интерпретации и емоции, вероятно на пръв прочит би било вярно, ако обаче не пропускаме тънката подробност, че в основата на човешките права е моралът, а правото има не просто отношение, а задължение към затвърждаването на справедливостта. Именно моралът стои в основата на появата на законите. Нещо, което от години не е така в България, дори напротив – ята безморални елементи разяждат системата, погазвайки основата, на която стъпват законите.

За гнилите ябълки

Между другото, още пред много години Лозан Панов призова съдиите да не мълчат, защото така увеличават гнилите ябългки сред тях. Споменавам неговото име, защото той често ни е даван за пример от голяма част от политиците и колегите си. Та, именно той, през 2015 година, призова колегите си да „обясняват решенията си и да протегнат ръка към медиите, които са посредникът с обществото”, допълвайки, че „Ако в системата на българското правосъдие има „гнили ябълки“, то нека с мълчанието си и бездействието си да не допускаме гнилостните процеси да се разпростират върху цялата съдийска общност”.

За гнилите ябълки още през 2014 г. открито говори и тогавашният френски посланик у нас – Ксавие дьо Кабан – на пръв поглед скандална чужда намеса в работите на (уж) независимата съдебна система, но всъщност израз на дълбокото възмущение и позиция, която затвърждаваше, затвърждава и към момента и мнението на обикновения българин – съдебната система е прогнила – не от вчера, не от онзи ден, от много години.

У нас все още преобладават магистратите, свързани с режима отпреди 90-те, учили тогава, практикували и тогава, и сега – при доста променената реалност. Липсва отчетност, няма прозрачност, няма контрол, тегне масова некомпетентност и порочна финансова зависимост.

Трагичният случай в Стара Загора извади на показ всички слабости, както и най-грозната същност на тези, от които ние очакваме адекватни решения. А цялото становище на ССБ разкрива безочието на тази привилегирована каста, която вместо да замълчи, защото на нещо друго, по-адекватно, явно не е способна, тя излиза с позиция, която има за цел да ни разясни, на нас – непросветените, колко некомпетентни и виновни сме, без въобще въпросните да си дават сметка, че ако не бяха „непрофесионалистите”, ако не бяха медиите, ако не бяха обикновените хора, този изрод щеше да продължи да се разхожда на свобода, заплашвайки жертвата и нейните близки. Защото както разбрахме, е имало и заплахи за живота на момичето, но неуважаемите магистрати разбраха и за тях от медиите.

В тази позорна сценка, разиграна от аморални същества, нито е била отчетена адекватно степента на извършеното, нито, макар да е преценено, че има „опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие и съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”, е адекватна мярката спрямо него, нито е адекватна последвалата реакция на съдията, нито е адекватна позицията на ССБ, нито има нещо нормално, разумно, съотносимо, морално. Съдебната система отдавна вече не пази и защитава хората адекватно, а следвайки единствено буквата на закона, следвайки лични финансови интереси, одобрича на последвало страдание и без това изтерзаните жертви.

Къде тук е преценката на въпросния съдебен състав, къде е несъгласието с медицинската експертиза, къде е изискването за повторна, къде е моралният компас, който би трябвало всеки магистрат да следва? Ако у вас, неуважаеми, няма никаква емпатия към жертвите, ако вие нямате очи да видите какво причинява един изверг, ако нямате вътрешно убеждение, че този човек трябва да бъде задържан, защо тогава заемате толкова отговорна позиция? Ако сте толкова безсилни, ако сте с толкова вързани ръцете от закона, ако от вас нищо не зависи, защо сте ни тогава?

Виктория Георгиева

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 4

Related Topics:featured trending българия закон измама корупция лъжа скандал

Up Next

Защо уволниха съдебния лекар, писал експертизата на Дебора?

Don't Miss

РАЗПАД: „Правосъдие за всеки“ заряза ПП-ДБ

ЗАКОН

Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

Конституционният съдия Янаки Стоилов: Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

„В преамбюла на Конституцията на Република България народните представители от VII-то ВНС са прогласили своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава, а в чл. 1, ал. 2, изр. второ те са предписали, че държавната власт се осъществява от народа непосредствено и от органите, предвидени в Конституцията. След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута с общата европейска валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“ Това пише в особеното мнение на проф. Янаки Стоилов – конституционен съдия по к.д. 13/ 2023г. към решението на Конституционния съд (КС), че отказът на депутатите да насрочат референдум не противоречи на Конституцията.

„Отказът на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпроса кога да се въведе еврото като единствена валута в Република България, предложен от инициативен комитет и подкрепен от стотици хиляди български граждани с избирателни права, противоречи на принципа на демокрацията, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, посочва Янаки Стоилов. Единствено той гласува с особено мнение за разлика от останалите членове на съда, които се произнасят в полза на решението на парламента да няма референдум за еврото.

„КС се е произнесъл по въпроса – противоречи ли на Конституцията решението на НС, с което не е прието предложението за произвеждане на референдум по поставения въпрос“, коментира бившия съдия Румяна Ченалова.

Предмет на делото е конституционосъобразността на решението на НС, а не на референдума.

В решението е записано:

„Чл. 6, ал. 1 ЗПУГДВМС гласи: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста на установеното в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията правомощие на Конституционния съд да се произнася по конституционосъобразността на „законите и другите актове на Народното събрание“. Това означава, че приетите от Народното събрание решения, в частност и решението, предмет на настоящото дело, попадат в обхвата на актовете на парламента, предмет на контрол за конституционосъобразност, по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

В тази разпоредба конституционният законодател „не прави разграничение между актове на Народното събрание с положително и актове с отрицателно съдържание с оглед на компетентността на Конституционния съд“ (определение от 27.10.1992 г. по к.д. № 22/1992 г.). Следователно на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията подлежи НЕ САМО РЕШЕНИЕ на Народното събрание, което ПОДКРЕПЯ произвеждането на национален референдум, НО И РЕШЕНИЕ, което ОТХВЪРЛЯ направено предложение за произвеждане на национален референдум“.

На 9 май президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на парламента свикване на референдум за приемане на еврото въпреки произнасянето на Конституционния съд.

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година?”, каза във видеообръщение към нацията държавният глава.

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, заяви Румен Радев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 58

ЗАКОН

Бездарниците от прокуратурата изкарват Божков най големият звяр

Бизнесменът обяснявал, че “била много лесна”, дал на Бухлев снимка на Бойка Стоянова, точния й адрес, както и номер на автомобила ѝ

Убиецът Бухлев за Божков: Прати ме в Швейцария да застрелям една баба – любовницата на Мутафчийски!

Подготовка за убийството на Бойка Стоянова е най-малко известният случай от криминалното дело на Васил Божков. Описан е в обвинителния акт на прокуратурата, с който разполагаме. От него не става ясно защо Божков е искал убийството на жената.

В сряда Софийският градски съд е прекратил делото срещу Васил Божков за убийствата и е върнал папките на прокуратурата. Причината – допуснати са сериозни нарушения, липсват факти и подсъдимият не разбира за какво е обвинен. По делото са опит за изнасилване на Мария Филипова, бивша шефка на комисията по хазарта и подбудителство към убийствата на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова.

Бойка Стоянова е близка до хотелиера и оръжеен търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. Историята разказва свидетелят Константин Бухлев, който лежи в затвора за убийството на диджей Теди във Варна. Мъжът беше убит пред дома си през 2015 г. Година по-рано, през юни 2014 г., Божков се свързал с Бухлев, когото познавал от началото на 1990 г., поне според показанията на свидетеля и обвинителния акт на прокуратурата. Срещнали се на паркинга на столично кино.

“По време на срещата Васил Божков казал на свидетеля: “Има една баба в Швейцария, която трябва да се премахне”, като добавил, че “била много лесна”, пише в обвинителния акт, който е върнат за поправка. Бизнесменът дал на Бухлев снимка на Стоянова, точен адрес в Швейцария, както и номер на автомобила ѝ.

По време на разговора Божков обяснил на Бухлев, че Стоянова е любовница на Мутафчийски. Обещал да му плати 100 хил. евро. Дал му аванс от 20 хил. евро и контакт с албанец, който има ресторант в Швейцария. Той щял да му даде пистолет със заглушител. С него щял да се види, след като вече е проучил навиците на мишената и е готов да извърши убийството. Бухлев твърди, че след тази среща са имали още една. На нея Божков го упрекнал, че се бави с изпълнението. Бухлев отговорил, че вече си е купил билет за Швейцария. После два пъти пътувал със самолет до Цюрих, а оттам с влак до адреса на Бойка Стоянова. Намерил къщата на три етажа, която била до езеро. Три дни Бухлев наблюдавал имота, но не видял Стоянова да излиза, нито колата ѝ. В разпита си твърди, че останал и през нощта, като направил много снимки и клипове, за да ги покаже на Божков. След това се прибрал в България и пак се срещнали на паркинг пред един от моловете в София. Дал му цялата информация, която събрал.

Божков се разочаровал, че не е свършил работата. Бил сигурен, че Бойка обитавала точно този адрес. Тогава решили Бухлев пак да отиде до Швейцария, за да я търси. Планът бил да купят фотокапан, който се използва от ловците, за да я заснеме при излизането ѝ от къщата. Бухлев пак тръгнал на път – през Милано, оттам с автобус до Лугано, където си наел автомобил, за да стигне до адреса. Тогава вече заложил фотокапана. Чакал я, обикалял с колата наоколо, но отново не я намерил. Тогава бил спрян от полицаи за проверка на документите. След това Бухлев преценил, че лесно могат да го хванат, ако извърши убийството. Въпреки това на следващия ден отишъл да види къде се намира ресторантът на албанеца. Седнал вътре и го видял, но си тръгнал, без да му се обади. Пак се върнал в България, за да докладва на Божков какво е свършил. Помолил за отсрочка от 7-8 месеца. Убийството така и не е извършено. Доказателствата на прокуратурата са два разпита на Бухлев от май 2020 г., когато вече е в затвора за убийството на диджей Теди, както и протокол за разпознаване.

Константин Бухлев беше защитен свидетел по делото срещу Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров от 2015 г. и за подготовка на убийството на Делян Пеевски.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 585

ЗАКОН

Върховният съд във Великобритания върна жената

Върховният съд във Великобритания реши: „Жени“ са само онези, родени като такива

Сюзън Смит (вляво) и Марион Калдер (вдясно), съдиректори на „За жените в Шотландия“, заедно с активисти на кампанията празнуват решението пред Върховния съд.

След дългогодишна съдебна битка Върховният съд във Великобритания отсъди каква е точната правна дефиниция на думата „жена“, а именно – основана на биологичния пол. Решението по казуса е записано в документ от общо 88 страници. Отсъждането идва след дългогодишна съдебна битка между шотландското правителство и група жени. Единбург твърдеше, че транссексуалните лица със сертификат за признаване на пола (GRC) имат право на защита, основана на пола, докато организацията „За жените в Шотландия“ твърдеше, че тя се прилага само за хора, които са родени като жени.

Съдиите казват, че „понятието за пол е двузначно“, като същевременно предупреждават, че това знаково решение не трябва да се разглежда като победа на едната страна над другата.

Съдиите подчертаха, че това решение не трябва да се тълкува като триумф на една група от обществото над друга, но „За жените в Шотландия“ очевидно бяха тези, които празнуваха победата си. В съдебната зала имаше сълзи и прегръдки, след което навън бе отворена бутилка шампанско.

Това решение е недвусмислено изявление на съда, че правата, основани на пола, съгласно Закона за равенството се основават на биологичния пол. Важно е да се подчертае, че това не заличава защитата на транссексуалните лица, характеристиката за промяна на пола остава в сила, пише Бибиси.

Но това е знаков момент в дебата за пола. И той ще бъде използван от участниците в кампанията за оказване на натиск върху правителството във връзка с по-широките му политики и насоки. Неизбежно ще има въпроси към шотландските министри, които загубиха в най-висшата съдебна инстанция в страната.

Базираната в Единбург благотворителна организация за защита на правата на транссексуалните Scottish Trans заявява, че призовава хората „да не изпадат в паника“ след решението, че правното определение за жена се основава на биологичния пол.

„Бързо ще излязат много коментари, които вероятно умишлено ще преувеличат въздействието, което това решение ще окаже върху живота на всички транссексуални хора“, пише благотворителната организация в платформата за социални медии Bluesky.

С победа за шотландските джендър-критични активисти, които заведоха делото в най-висшата съдебна инстанция на Обединеното кралство, петима лондонски съдии единодушно постановиха, че „термините „жена“ и „пол“ в Закона за равенството от 2010 г. се отнасят до биологичната жена и биологичния пол“.

Съдът обаче подчерта, че Законът за равенството защитава от дискриминация и транссексуалните лица, предаде АФП.

Законът „дава защита на транссексуалните хора“ чрез защитената характеристика на промяната на пола, но също така защитава от дискриминация по отношение на придобития от тях пол, заяви съдия Патрик Ходж, произнасяйки присъдата.

Това е кулминацията на дългогодишна битка между шотландското правителство и кампанийната група „За жените в Шотландия“ (FWS) – която започна обжалване пред

Върховния съд, след като загуби пледоариите си в шотландските съдилища относно неясно законодателство, целящо наемането на повече жени в органите на публичния сектор.

Десетки членове на FWS и други критични към пола активисти, които твърдят, че биологичният пол не може да бъде променен, ликуваха от радост след решението, като се прегръщаха и плачеха пред съда.

„Това беше много, много дълго пътуване“, каза Сюзън Смит, съдиректор на „За жените в Шотландия“, и добави, че участниците в кампанията са „изключително благодарни за това решение“.

„Днес съдиите казаха това, което винаги сме вярвали, че е така: че жените са защитени от биологичния си пол. Сега жените могат да се чувстват сигурни, че услугите и местата, предназначени за жени, са за жени“, посочи тя.

Преди произнасянето на присъдата активисти за правата на транссексуалните изразиха опасения, че решението в полза на FWS може да доведе до риск от дискриминация на транссексуалните в избрания от тях пол.

„Съдът е наясно със силата на чувствата на всички страни, които стоят в основата на това обжалване“, заяви Ходж, признавайки борбата на жените срещу половата дискриминация, както и „уязвимото“ положение на транс общността.