Онзи ден един млад човек ме попита: – Какво е чувството да си стар?
Бях много изненадана от въпроса, тъй като не се смятах за стара. Когато видя реакцията ми, веднага се смути, но аз му обясних, че това е интересен въпрос. И след размисъл заключих, че остаряването е дар.
Понякога се изненадвам от човека, който живее в моето огледало. Но не се тревожа за тези неща дълго. Не бих заменила всичко, което имам, за малко по-тъмни коси и плосък корем. Не се карам, че не съм оправила леглото или че съм изяла няколко излишни „малки неща“. Имам право да бъда малко разхвърляна, да бъда екстравагантна и да прекарвам часове, зяпайки цветята си.
Виждала съм някои скъпи приятели да напускат този свят, преди да са се насладили на свободата, която идва с остаряването.
-На кого му пука дали ще избера да чета или да играя на компютъра до 4 сутринта и след това да спя до кой знае колко часа?
Ще танцувам в ритъма на 50-те и 60-те години. И ако по-късно искам да плача за някоя изгубена любов… ще го направя!
Ще се разхождам по плажа с бански, който се простира върху наедрялото ми тяло и ще се гмуркам във вълните, оставяйки се, въпреки жалителните погледи на младите. И те ще остареят, ако имат късмет…
Вярно е, че през годините сърцето ме болеше за загубата на любим човек, за болката на дете или за това, че видях домашен любимец да умира. Но именно страданието ни дава сила и ни кара да растем. Неразбитото сърце е стерилно и никога няма да познае щастието да бъде несъвършено.
Гордея се, че живях достатъчно дълго, за да побелее косата ми и да запазя усмивката на младостта си, преди дълбоките бръчки да се появят на лицето ми.
Сега, за да отговоря честно на въпроса, мога да кажа:
-Харесва ми да съм стара, защото старостта ме прави по-мъдра, по-свободна!-.
Знам, че няма да живея вечно, но докато съм тук, ще живея според собствените си закони, тези на сърцето си.
Няма да съжалявам за това, което не е било, нито да се тревожа за това, което ще бъде.
Времето, което остава, просто ще обичам живота, както го обичах до днес, останалото оставям на Господ…
Лунита
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
Преди Месец един от представителите на „баба Пена и бай Хасан“, захвърли в лицето Ви куп книжа.
Случайно /благодарение на телевизора/ станах свидетел на този позорен факт.
Признавам – бях потресена.
Като една от милион български баби Пени, възпитана в други времена, ми се поиска да издърпам ушите на този наш „избраник“.
Поведението му беше недопустимо.
Вие с достойнство приехте обидата?!
Дали?
Преди да влезете в НС, с доверие слушах Вашите анализи.
Струваше ми се, че освен високо изграден професионалист, сте и почтен човек.
Излиза, че отново съм се излъгала. Колко му е на полит-хитреците, като, родеещи се с телефонните измамници, да излъжат баба Пена.
Какво става г-жо Киселова?
Чувствате ли се удобно – Вие и всичките Ви колеги /най-вече социалисти/ в ролята на телефонни измамници?
Вие се отвращавате от популизма.
Вие не сте популисти.
Нито един от вас, на които баба Пена и бай Хасан, повярваха и които все още ви хранят, отделяйки от мизерните си заплатки /защото на пенсия не се живее/, не е популист.
Тогава сте длъжни да отговорите, кой и как по Конституция защитава интересите на баба Пена и бай Хасан – „широките народни маси“/популу?/
Гласувах за Вас, въпреки вътрешната ми съпротива.
Повярвах.
Усъмних се, когато БСП влезе в правителството.
За съжаление излязох права.
Понякога и баба Пена, /макар и късно/ проглежда и осъзнава истината.
Вие забихте последния пирон в ковчега на БСП.
За другите не съм изненадана, те се оказаха потомствени измамници.. За Вас – да!
Жалко!
Жалко, защото Вие се изхрачихте в лицето на народа си.
Унищожихте последните му надежди.
Унижихте и унищожихте и себе си, въпреки, че се съмнявам първо – осъзнавате ли го?
И второ ако го осъзнавате, на колко се оценихте?
Що се отнася до г-н Президента – крайно време е да докаже, че е човек с достойнство, човек на честта.
Длъжен е да продължи започнатото, защото оказва се, че е единствената алтернатива!
И надежда за Народа си.
Никой не се ражда Президент.
И още едно мнение от баба Пена, като отговор на всички, които задават не особено умния и безкрайно некоректен въпрос.
„Защо сега, а не по-рано, г-н Президент?“
Ами защото, както те самите твърдят, ситуацията в света и Европа, е прекалено динамична.
Преди всичко в геополитически аспект…
И защото нашите прародители са казали „Три пъти мери – един път режи!“
Един въпрос виси във въздуха – Защо бързате, г-да непопулисти?
Защо точно сега?
Да не би да ни очаква фалит на милата ни татковина?
Да не би да се надявате на спасение, както Гърция?
А какво още имаме за продан?
Освен душите…
Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.
Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.
Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.
Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.
Самовлюбен нещастник!!!
Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.
Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?
Това е, дами и господа.
Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!
Има ли добра новина?
Оказва се, че има.
Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.
Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.
И скоро.
Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.
И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!