АНАЛИЗИ

Мъжете са на изчезване

Fox News: С американските мъже се случва нещо тревожно

Сухата статистика говори, че в САЩ се случва истинска „криза“ на мъжкия пол: американските мъже не само започват да отстъпват пред жените на практика по всички фронтове, но дори и преживяват физиологически изменения, включвайки снижаването на равнището на тестостерон, разказва водещият на Fox News Тъкър Карлсън. Но за този „упадък на мъжете“ почти не се говори публично, а американските политици продължават да разпространяват идеята, че животът на жените в САЩ е значително по-труден.

Днес виждате първата част от нашия цикъл, който ще се излъчва всяка сряда през март. Той ще бъде посветен на мъжете в Америка. Признаци може да видите навсякъде: ако сте мъж на средна възраст, то вие вероятно познавате най-малко един мъж, който е сложил край на живота си през последните няколко години, а ако възпитавате деца, то може забележите, че нещата се получават значително по-добре, отколкото при сина ви. Жените имат по-добри оценки, пушат значително по-малко марихуана, по-малко играят на видеоигри, влизат в по-престижни колежи.

Ако сте работодател, то може би сте забелязали, че вашите сътрудници идват навреме докато младите хора често не могат да се похвалят с това. И разбира се, ако живеете в САЩ, то сте станали свидетели на цяла поредица ужасни масови оръжия с използване на огнестрелно оръжие, значително по-интензивни, откогато и да е било и извършвани съвсем не от жени: във всеки случай стрелецът се оказва мъж. С американците се случва нещо тревожно и това се разбира от всеки, който следи ситуацията.

Странно е също така, че за това извънредно рядко се говори в публичното пространство. Нашите лидери обещават да създадат по-благоприятна среда за жените и момичетата, на които им е трудно, както казват те. На мъжете не им е нужна помощ, те все пак са „патриархат“, всичко им е наред, дори отлично. Но дали е така? Давам цифри.

Да започнем с основното – с живота и смъртта. В САЩ средностатистическият мъж умира пет години по-рано, отколкото средностатистическата жена. Това се дължи отчасти на пагубните привички. При мъжете вероятността да станат алкохолици е два пъти по-висока. Освен това те два пъти по-често умират от предозиране с наркотици. В Ню Хемпшир – един от щатите, най-силно пострадали от опиоидната криза, 73% от хората, починали от свръхдоза са мъже. Впрочем най-тъжната причина за по-кратката продължителност на живота на мъжете е самоубийството. 77% от всички самоубийци в Америка са мъже.. Общото им количество расте стремително: от 1997 до 2014 г. броят на самоубийствата, извършени от американските мъже на средна възраст се увеличава с 43%. Най-често с живота си слагат край индианците и белите – те извършват самоубийства приблизително 10 пъти по-често от латиноамериканките или чернокожите жени.

Често чувате за „затворническата криза“ в САЩ. А това впрочем е почти изключително мъжки проблем. Повече от 90% от затворените са мъже.

Тези проблеми са многостранни, но ни е известно, че започват от ранна възраст. В сравнение с момичетата, момчетата се справят по-зле с образованието. Момичетата по-често завършват училище от момчетата и значително по-често влизат в колежи и успешно ги завършват. В училищата на всички равнища именно момчетата са замесени в повечето случаи на нарушение на дисциплината. Едно от изследванията показва, че разстройствата, свързани с хиперактивността се наблюдават при едно от пет момчета, учещи в по-горните класове. При момичетата това се случва в един на 11 случая. Често при подобни случаи се назначава медикаментозно лечение, а дългосрочните последствия от приема на тези медикаменти не са изучени напълно от науката, но сред тях, според някои данни, фигурира депресията в по-зряла възраст.

Освен това жените със значителен числен превес превъзхождат мъжете сред студентите-магистри и докторанти, те по-често получават докторски степени, а сега са и повече сред завършилите правни или медицински факултети.

Последствията от неуспеха на равнище обучение за мъжете са дългосрочни и сериозни. От 1979 до 2010 г. реалната почасова заплата на мъжете в трудоспособна възраст, имащи само средно образование, е паднала с 20%. При това заплатата на жените със средно образование в този период се е вдигнала. Залязването на индустриалната икономика бие най-вече по мъжете. Днес в САЩ живеят седем милиона мъже в трудоспособна възраст, които не работят – те са изключени от трудовите резерви. Почти половината от тях приемат болкоуспокояващи. Днес това са най-високите показатели на света.

Броят на младите мъже, сключващи брак е намалял значително в сравнение само с две десетилетия. Почти всяко пето дете в САЩ се възпитава от самотна майка. Този показател се е увеличил двойно в сравнение със 1970 г. Момчетата, които растат без баща са станали с няколко милиона повече. Младите мъже сега в по-голяма степен са склонни да живеят с родителите си, отколкото с партньор. При младите жени положението съвсем не е така: неомъжените жени купуват собствено жилище почти два пъти по-често от мъжете-ергени. Броят на жените превиши този на мъжете и по отношение на шофьорските книжки.

Всеки път, когато по време на обществени дискусии изплува темата за разликата между половете, на първо място неизменно говорят за т.нар. пропаст в заплатите. Да, навярно и вие сте чували, че „за всеки долар, спечелен от мъжа, жената получава 77 цента“. Този показател се споменава постоянно и се повтаря от президенти и от много кандидати за поста… Накратко – той е навсякъде. А в него сравняват всички американски мъже с всички американски жени във всички професии. Подобни сравнения не са нито справедливи, нито разумни и няма да се цитират и от един социолог.

Тези цифри не означават нищо, специално ги извеждат, за да заблуждават. И ако се сравняват мъжете и жените със съпоставим опит, работещи едно и също количество часове седмично на аналогични длъжности и в течение на сходно време, а това е единственият начин за реално измерване – тази „пропаст“ практически се запълва, а понякога се обръща в полза на жените. Така, например, в едно изследване на основата на данните от преброяването на населението е изяснено, че неомъжените жени на възраст между 20 и 29 години, живеещи в градовете, в момента получават средно 8% повече, отколкото мъжете на същата възраст и семейно положение. Освен това, по-голямата част от управленческите позиции в момента се занимават от жени. А също така жените средно получават повече точки в тестовете за интелигентност в сравнение с мъжете.

Мъжете започват да изостават дори и във физически план: в едно от свежите изследвания забелязват, че близо половината млади не успяват да изпълнят базовите нормативи по физическа подготовка, предвидени от курса за новобранци на армията на САЩ. 70% от американските мъже в момента са с наднормено тегло и страдат от затлъстяване, докато при американките този показател е 59%.

Но това, което най-много учудва и плаши е това, че мъжете стават все по-малко мъжествени на основно равнище, в този план, който е достъпен за обективно измерване: такъв показател например е количеството на сперматозоидите в еякулата, рязко съкратил се във всички западни страни – той е почти с 60% по-нисък в сравнение със 70-те години на ХХ век и учените не знаят защо. Равнището на тестостерона у мъжете също се е съкратило рязко – например в едно изследване е установено, че средното количество на тестостерон при мъжете намалява с 1% ежегодно, започвайки се от 1987 г. и това не е свързано с възрастта. С други думи при средностатистическия 40-годишен мъж през 2017 г. равнището на тестостерона е с 30% по-ниско, отколкото у средностатистическия 40-годишен мъж през 1987 г.

И в тази тенденция няма нито един положителен момент: пониженото равнище на тестостерона при мъжете се свързва с депресия, апатия, натрупване на излишно тегло, снижаване на когнитивните способности… Нищо подобно не се е случвало никога на толкова голям дял от населението – и може би трябва да се изясни защо се случва този процес, какво се случва и как може да се поправи. Но медиите игнорират този сюжет – тази тема по някаква причина се смята за маргинална. А и научно-изследователския истаблишмънт, представете си, не разглежда това като приоритет – ние специално проверихме и не ни се отдаде да намерим нито едно изследване на причините за намаляването на тестостерона и от един субсидиран национален здравен институт в САЩ. Затова пък открихме научен труд за, цитирам, „разпространението на практиката за приглаждането на косите сред жените в САЩ и стимулите, подбуждащи ги към тази практика“.

И така, такива са цифрите, а с тях виждаме много ясна картина: американските мъже отслабват и телесно, и умствено и духовно. Става дума за истинска криза. Но нашите лидери се преструват, че нищо подобно не се случва. Дори нещо повече: те ни разказват, че всичко е обратно, че жените са жертви, а мъжете – угнетители. Тези, които се съмняват в това, рискуват да бъдат наказани.

Ето още един пример: макар и жените да са много преди мъжете в областта на висшето образование , ръководството на почти всички колежи отделя средства за факултет по „женски изследвания“, чиято основна цел е да се атакува „властта на мъжете“. Това нещо още по гръмко се повтаря от нашите политици и водещи предприемачи: „Мъжете имат привилегировано положение, а жените са угнетени: наемайте, повишавайте и давайте премии на персонала, отчитайки това“.

Ако това бе истина, всичко щеше да е нормално, но това е лъжа. В най-добрия случай, това е остаряла гледна точка на тази Америка, която повече няма да я има, а в най-лошия е пагубна лъжа. Така или иначе игнорирането на мъжкия упадък няма да послужи никому. Мъжете и жените се нуждаят едни от други, едните не могат да съществуват без другите, това са елементарните принципи на биологията. Такава е реалността, в която живяхме заедно с родителите си, със своите братя и сестри, с приятелите си. Когато мъжете изпитват упадък, всички страдаме. Как се стигна до това? Как да се поправи? Надяваме се, че ще нашият цикъл предавания ще позволи да се намери отговор на тези въпроси.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Империалистите в Европа се готвят за война без край в Украйна

“Ню Йорк Таймс”: Европа се готви за война без край в Украйна.

Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заети с войната в Иран, Европа се подготвя за по-дълга война в Украйна, като надеждите за постигане на споразумение между Москва и Киев намаляват, пише в пространна статия базираният в Берлин кореспондент на в. “Ню Йорк Таймс” Стивън Ерлангер.

Това оставя Украйна до голяма степен сама, водейки изтощителна война с Русия, без да се вижда край. Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата и никой не очаква, че уреждане на войната би било възможно без активното американско участие и натиск върху Русия, което Тръмп винаги е бил несклонен да упражни.

Няма и очевиден заместник-посредник, който да има значително влияние върху двете страни.

Петнадесет месеца, след като Тръмп обеща да сложи край на войната за един ден, “се оказваме до голяма степен там, откъдето започнахме преговорите”, казва Джеймс Шер, анализатор по въпросите на Русия и Украйна, говорещ от Киев, столицата на Украйна.

Той допълва: “Европейците все повече разбират, че има фундаментална несъвместимост на интересите и целите между Украйна и Русия, и единственият разумен път е да продължим да подкрепяме Украйна и да не позволим на Русия да постигне победа с военни или политически средства”.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски “е загубил 80 процента от илюзиите си” относно способността си да получи подкрепата на Тръмп, казва Шер. “Неговото разбиране за Америка е коренно различно.” Украинците вярват, че се държат добре във военно отношение и че всяко разрешаване на конфликта “ако изобщо има такова, ще се случи на бойното поле”.

Между Киев и Вашингтон продължават някои неформални разговори на по-ниско ниво, пише авторът. Украинските власти продължават да настояват за тристранни преговори със САЩ и Русия, която обаче ги отхвърля. Украинците дори са предложили източната част на Донбас, която Москва и Вашингтон изискват Украйна да изостави, да се нарича “Донниленд” – опит да се задоволи суетата на Тръмп. Но сериозните преговори засега са преустановени.

Що се отнася до преговорите, “истината е, че Русия никога не ги е вземала на сериозно. Ето защо е още по-важно да подкрепим Украйна”, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус на среща на контактната група за Украйна този месец.

Решението, взето в сряда от Европейския съюз, да предостави на Украйна безлихвен заем в размер на 90 милиарда евро, е ясен знак за ангажимента на Европа към Украйна на фона на незаинтересоваността на САЩ и засилените руски атаки срещу украинската гражданска инфраструктура.

Европейците подчертаха тази подкрепа с още два пакета санкции, насочени срещу Русия, нейните икономически интереси и износа на петрол чрез нейния “сенчест флот”. 20-ият пакет, одобрен в четвъртък, беше блокиран от февруари насам от Словакия и унгарския премиер Виктор Орбан, който загуби битката за преизбиране на парламентарните избори този месец. Длъжностните лица вече работят по 21-и пакет, за да се адаптират към промените в руската политика.

Европейците се надяват, че руският президент Владимир Путин ще приеме, че Москва е спечелила всичко, което може в Украйна, и трябва да прибере победите си и да преговаря сериозно за прекратяване на конфликта, но признават, че Путин иска да преговаря с Вашингтон, а не с Брюксел, заявиха няколко европейски длъжностни лица, пожелали анонимност.

С европейските средства Украйна разполага с ресурси и капацитет за известно време и “не се нуждае от споразумение на всяка цена през тази година”, казва Александър Габуев, директор на Центъра “Карнеги Русия-Евразия”, цитиран от “Ню Йорк Таймс”.

Ситуацията на фронта може да се промени, но украинците се справят добре, смята той и допълва: “Не изглежда руснаците да постигнат значителни успехи, а по-скоро да продължат да понасят колосални загуби за сметка на незначителни печалби”, докато икономическият натиск върху Москва донякъде е облекчен от по-високите цени на енергията. Затова никоя от страните не изпитва силен натиск да сключи споразумение точно сега, казва той.

Украинците са постигнали известен успех в нанасянето на щети на руската нефтена инфраструктура. Но проблемът за европейците е, че “ни липсва теория за победа за Украйна”, каза Клаудиа Майор, експерт по отбрана в Германския фонд “Маршал”. Идеята беше да се окаже достатъчен натиск върху Русия, за да промени изчисленията си, “но никога не дадохме на украинците достатъчно, за да го направят… Сега просто се опитваме да задържим украинците в играта, докато нещо в Москва се промени – някой умре или бъде изхвърлен през прозореца, или икономиката се срине. Но това не е стратегия”, казва тя.

Чиновниците от ЕС приемат, че са твърде ангажирани с Украйна, за да бъдат възприемани като посредници от Москва. Въпреки това Париж се опита да започне преговори с Русия.

Президентът на Франция Еманюел Макрон направи едностранна стъпка към Москва, като изпрати там главния си съветник по външната политика Еманюел Бон през февруари. Идеята беше да се гарантира, че европейците няма да бъдат изключени от преговорите за Украйна, но руснаците бяха до голяма степен пренебрежителни, като външният министър Сергей Лавров го нарече “жалка дипломация”.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА В РУСИЯ И УКРАЙНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.

България е ключова страна за целия черноморски трафик. Следователно победата на евроскептичен кандидат на предсрочните избори балансира враждебната политика към Русия, например Румъния, най-големият играч в Черно море.

Виктория Титова, 21.04.2026 г.

Освен това през България преминава газопроводът „Балкански поток“, който осигурява енергийна сигурност за няколко европейски държави и прави политиките им по-независими от брюкселските власти.
Така за първи път от 1997 г. насам българският парламент ще има еднопартийно правителство. След преброяването на 100% от бюлетините на изборите на 19 април страната преживя политическо цунами: центристката коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на бившия президент Румен Радев спечели конституционно мнозинство, като елиминира както десноконсервативната ГЕРБ, така и прозападните реформаторски блокове.

Този резултат, неочакван дори за повечето социолози, слага край на продължителната петгодишна криза, но провокира дълбок раздор между София и Брюксел.
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
.
В Брюксел и Киев цари безпокойство. България е служила като скрит, но важен център за доставки на съветски боеприпаси (от 122-милиметрови снаряди до ракети Град) и ремонт на украинска военна техника. Радев обаче критикува военната помощ за Киев. Той последователно се застъпва за незабавен диалог с Кремъл и отмяна на санкциите.
.
Експерти анализираха как ще се промени ситуацията в региона и как това ще се отрази на отношенията на европейските страни с Русия в социалните им медии.
.
Украинският политолог Янина Соколовская*
.
Европейският съюз спечели Унгария и загуби България. Антиевропейската, проруска партия „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев се очерта като лидер на вчерашните избори. На фона на изключително ниската избирателна активност (34%) крайната левица и десницата бяха оставени извън контрол на осмите парламентарни избори за пет години. Междувременно, крайнодесният електорат се измести към Радев. Сега той държи над 40% от гласовете и монопол в парламента.
.
Тоест, в Европа се появи нова пета колона – не унгарска, а българска.
.
Успокояващо е, че тежестта на България в ЕС е по-малка от тази на Унгария. България се чувства като наша, но не съвсем. Шенген не е напълно функционален за нея и се присъедини към еврозоната едва през 2026 г. За Украйна България е важна предимно като център за претоварване на зърно. Това е особено вярно сега, когато Полша блокира зърнените коридори. Сега този център може да работи периодично.
.
Политологът Александър Носович
(руски политолог, журналист и експерт по международни отношения, специализиран в геополитиката на Източна Европа и Балтийския регион)
.
Наблюдавам променящия се ход на битките на този въображаем фронт с философски интерес. Има толкова много страст, толкова много интриги!
.
Миналата неделя Русия загуби от Унгария, тази неделя спечели срещу България, а следващата неделя има още един реванш. Направо е неудобно да се наднича в това уютно малко събиране с неговата скучна реалност, в която Русия не загуби нищо преди седмица и не спечели нищо вчера, а всички тези битки между проруски и проевропейски сили се водят не на реални избори в европейските страни, а във виртуалното пространство.
.
И тогава, когато фойерверките около поражението на Кремъл в Унгария утихват, новият премиер Мадяр казва на Зеленски, че няма да позволи на никого да изнудва унгарците и изисква от него да възобнови транзита на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. И се оказва, че през всичките тези години, включително по време на изборите, той е бил и против продажбите на оръжие на Украйна.
.
Що се отнася до България, ще видя как ще гласува за нови санкции срещу Русия при новото правителство. Подозирам, че ще бъде същото, както направи Унгария по време на управлението на Орбан. Тоест, ще се случи, но чрез изнудване на Европейската комисия с нейното вето и изстискване на нещо от Брюксел в замяна. Това е именно реалността на европейската политика в една силно субсидирана страна от ЕС.
.
Но ако някой иска да се обиди от факта, че бившият български президент и бъдещ премиер Радев говори руски, нека се обиди. Това със сигурност е знак. Кая Калас и Зеленски също говорят руски, когато се срещат. И двамата дълбоко се срамуват от това, но не могат да общуват на друг език.
.
Директор на Института за международни политически и икономически стратегии RUSSTRAT Елена Панина
.
Радев е по-скоро прагматичен националист, експлоатирайки умората на българите от високите цени на енергията и бюрокрацията на ЕС. Така че няма особена причина за нашите илюзии.
.
Достатъчно е да се каже, че България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и спирането на доставките за Киев би се отразило сериозно на бюджета на страната. Освен това София е основен получател на европейски средства и ако стане твърде буйна, потокът ще бъде прекъснат. Или замразен под претекст „върховенство на закона и борба с корупцията“. И Радев разбира това отлично.
.
Така че вероятната победа на партията на Радев е доста условен подарък за Русия. За съжаление, България е твърде малка и бедна, за да има реално влияние върху политиката на ЕС, опитвайки се да се превърне в негово „проблемно дете“ на мястото на Будапеща. Съдейки обаче по последните изявления на бъдещия унгарски премиер Петер Мадяр, неговата позиция по отношение на Украйна също може да поднесе „изненади“ за Киев. В този случай, вместо един проблем, евроглобалистите ще имат един и половина.
.
Политологът Юрий Баранчик
.
Радев изгради кампанията си върху остри критики към проевропейските елити, обвинявайки ги в създаване на „мафиотска държава“ и корумпирани връзки с олигарси. Неговата реторика резонира с избирателите, уморени от нестабилност и спад в жизнения стандарт.
.
Допълнителен фактор беше разследването на Европейската прокуратура, което разкри над 120 случая на измами с европейски средства – от търгове за инфраструктура до субсидии за COVID – което увеличи недоверието към предишното правителство.
.
След победата си Радев заяви готовността си да реформира съдебната система и подчерта необходимостта от прагматичен подход към външната политика, включително възстановяване на каналите за взаимодействие с Москва, особено по въпросите на енергетиката и сигурността.
.
Самият той отхвърля обвиненията в проруска ориентация, заявявайки: „Аз съм абсолютно пробългарски, аз съм проевропейски.“ Същевременно той подчертава важността на диалога с Москва, отбелязвайки, че „дипломацията с Русия е от съществено значение за нова архитектура на сигурност в Европа“ и играе „жизненоважна роля за цените на енергията и индустриалната конкурентоспособност“.
.
Брюксел следи отблизо ситуацията. Дипломатите на ЕС все още не очакват появата на втори Виктор Орбан:
.
Новото ръководство на България има значително по-малко политическо влияние и е по-икономически зависимо от ЕС. Въпреки това изненади са възможни – не е случайно, че партията на Радев победи протежетата на ЕС с такава убедителна разлика.
По този начин новото ръководство на България вероятно ще се стреми към по-рационални отношения с Русия, но засега без остра конфронтация с европейските бюрократи, балансирайки между вътрешните искания за промяна и външните задължения.
.
Политологът Максим Жаров
.
Българският феномен изисква по-нататъшно проучване. Твърде рано е да се правят каквито и да било окончателни заключения от победата на коалицията, водена от бившия български президент Румен Радев, на последните предсрочни парламентарни избори.
.
Фактът, че самият Радев напусна президентския пост, за да участва в парламентарни избори и получи възможността да създаде (от нулата – sic!) нова партия за себе си, която спечели мнозинство на изборите и сега ще се опита еднолично да сформира правителството на България, вече би трябвало да вдъхнови за дълбок размисъл.
.
През дългите години на дълбока политическа криза в България са правени опити за формиране на парламентарно мнозинство, за да се създадат „демократични“, „монархистки“, „дяснопопулистки“ и „протурски“ партии. Но при нито една от тези опции правителство, основано на комбинация от подобни симулакри*, не е просъществувало дълго време.
———–
*Симулакри (ед. ч. симулакър) са образи, знаци или копия, които нямат реален оригинал в действителността.)
—————-
И така, „партията, обвързана с Радев“, печели изборите. Тази, която се използва от Лондон (sic!), за да плаши Европа. Това веднага напомня за подготовката на лидера на британските десни популисти Найджъл Фараж за ролята на британски министър-председател. Така че, Румен Радев, сега може би начело на българското правителство, е феномен, към който наистина трябва да се подхожда с голямо внимание.
.
Публична личност Татяна Поп
.
Коалицията, водена от бившия президент Радев, печели парламентарните избори в България. Той, трябва да се отбележи, има лошо мнение за помощта за Украйна и открито се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия.
.
Още едно предателство към Брюксел дойде от Унгария. „Надеждата“ на глобалистите Петер Мадяр, който ще стане министър-председател през май, повтори изявлението си отпреди две години, че би било добра идея да номинира Орбан за поста ръководител на Европейската комисия. Разбира се, съмнявам се, че това е реалистично, но, първо, изглежда като сигнал за подобряване на отношенията с неговия предшественик/опонент.
.
Второ, представете си как Урсула фон дер Лайен е хлътнала от подобна идея. Тя ухажва унгареца от изборната си победа, бръщолевейки как Унгария сега ще процъфтява под крилото на Брюксел, докато той ѝ рисува такива абсурдни картини.
.
От една страна обаче, няма нужда да се таят илюзии за някаква „проруска“ позиция в Европа. Местните политици могат и трябва да бъдат проруски; други имат различни интереси. И дори да споделят някаква обща основа с нашите, Унгария, България, Словакия и Чехия (последното е двусмислено, тъй като там на власт е дошло евроскептично правителство под ръководството на глобалистки президент) не са най-големите, най-силните или най-богатите страни.
.
Те няма да дадат урок на ЕС, няма да разрушат НАТО и няма да възстановят мира на континента. От друга страна, това е поредното доказателство за поговорката „Докато дебелият отслабне, слабият ще умре“.
.
Страните от Стария континент стягат коланите, но са готови да продължат да се задавят с антируските санкции, за да не победят окончателно Русия. Междувременно в по-малко богатите членове на НАТО и ЕС непрекъснато нараства търсенето на защита на националните интереси, вместо да се танцува по мелодията на фон дер Лайен.
.
*Включен в списъка на терористите и екстремистите на Росфинмониторинг
—————–
Krasimira Filcheva

Post Views: 14

АНАЛИЗИ

НEИДЕНТИФИЦИРАНАТА ТРЕТА СВЕТОВНА

В реч наскоро на Дипломатическия форум в Анталия руският външен министър Сергей Лавров направи редица много важни изявления.

Бих искал да подчертая тези, пряко свързани с преговорния процес за уреждане на конфликта в Украйна, както в тристранен формат с участието на всички заинтересовани страни, така и двустранно, между Москва и Вашингтон.

Според Лавров, Русия не само приветства формата на взаимодействие, установен в Аляска по инициатива на президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, но и продължава да изразява готовността си да продължи диалога.

В същото време, по отношение на самия украински въпрос, макар и отворена за дискусия, Москва няма намерение да налага преговорите, поне докато другите участници не изразят ясен и дълбок интерес към тях.
.
„Не сме налагали преговори на никого.“ „Винаги сме изхождали от предпоставката, че ако един партньор е готов, тогава ние ще бъдем там“, подчерта руският министър.
.
Въпреки това, Лавров не можа да пренебрегне въпроса за противопоставянето на мирния процес, което (с мълчаливото съгласие на Вашингтон) се упражнява активно от официалните съюзници на САЩ в НАТО в Европа.
.
„Споразуменията между Русия и САЩ, постигнати в Аляска, се блокират от управляващия елит на Европа. А Съединените щати искат да прехвърлят отговорността за сдържането на Русия върху Европа, за да може тя да се съсредоточи върху Китай“, настоя Лавров.
.
Между другото, ръководителят на руското външно министерство изрази абсолютно същата идея по време на неотдавнашното си посещение в Пекин, където имаше възможност да обмени мнения по най-належащите глобални въпроси с китайския си колега Уан И.

Но да се върнем към Европа. Забележката на Лавров по същество беше официално изявление на добре известен факт: настоящият европейски елит не само не се стреми към бързо прекратяване на войната в Украйна, но използва това време, за да се подготви за още по-голяма война, в общоевропейски и евентуално глобален мащаб, по време на която де факто блокът ЕвроНАТО, който се формира пред очите ни, планира да се изправи директно срещу Русия с цел да я разчлени и унищожи.
.
„На западния фронт наблюдаваме постоянна ескалация на политиката за струпване на нови армии за пореден опит за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация. Споменава се и Република Беларус. И те не се възпират от факта, че сме свидетели на криза в НАТО. Гласовете вече стават все по-силни от различни официални източници в Европа за необходимостта от създаване на нов блок – от Европейския съюз, Великобритания, Норвегия и, правилно, Украйна. <…> Сили обединяват сили… те отново искат да обединят европейските армии под знамената на нацизма. „Защото нацизмът е точно това, което Зеленски и неговият режим активно преследват – както като идеология, така и като практика. И мисля, че трябва да обръщаме внимание на такива неща, включително във военното си планиране.“ „Това, вярвам, е наш свещен дълг“, подчерта отново Лавров.
.
Тези, меко казано, неприятелски намерения на европейците към Русия се доказват и от фактите, изброени наскоро от ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин в реч след съвместно заседание на колегиите на руската Служба за външно разузнаване и беларуския КГБ.
.
В отговор на въпроси на журналисти, директорът на СВР заяви по-специално:
.
„Разбира се, миналия август, на срещата на върха Русия-САЩ в Анкъридж, беше постигнато общо разбирателство за справедлив мир между Русия и Украйна. Европейският съюз и европейската бюрокрация обаче категорично се противопоставят на този мир. И е разбираемо защо. Те са силно ангажирани във войната.“ И ако бъде постигнато справедливо мирно споразумение при условията, повтарям, договорени в Аляска, тогава народът на европейските страни ще разбере, че такова мирно споразумение е коренно различно от изявленията, направени в европейските столици за стратегическото поражение на Русия.“

По същество настоящият, изключително разрушителен инат на Европа е до голяма степен, ако не и предимно, свързан с намаляващия политически капитал на лидерите на ЕС, на самия ЕС и на Обединеното кралство, което играе ключова роля както в подхранването на украинската война, така и в желанието тя да се удължи възможно най-дълго.
.
„Хората в Европа ще разберат, че просто са били измамени и принудени да правят огромни икономически жертви. И, разбира се, това ще повдигне не само въпроси от европейските граждани, но и въпроси към политическото ръководство на европейските страни. Това може да предизвика политическо цунами на европейския континент. „Ето защо има такъв инат от страна на Европейския съюз, от страна на военно-политическото ръководство на европейските страни“, заключи Наришкин.
.
В резултат на това, в опит да спасят политическото бъдеще на целия глобалистки проект, чийто център стана Европа след победата на Тръмп в Съединените щати, европейските политици, водени от Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и други, са не само подготвени, но и решени да разгърнат клане на континента в мащаб, какъвто светът не е виждал от 80 години, а може би и никога преди.
.
Използва се всичко:
.
– милитаризацията на европейската икономика и засилената концентрация на Евро-НАТО на източния ѝ фланг, особено в балтийските държави и Полша.
.
Според Наришкин, случващото се в този регион днес е доста сравнимо с периода преди Втората световна война, когато Полша стана първата жертва на западната агресия.

На свой ред американското издание The Wall Street Journal отбелязва, че изправена пред продължителен индустриален спад и спад в автомобилната индустрия на фона на конкуренцията от Китай и намаляващото търсене, Германия постепенно преориентира икономиката си към отбранителния сектор.
.
„Съкращенията на работни места и рязкото намаляване на печалбите на големите автомобилни производители са съпътствани от активна правителствена политика, насочена към превръщането на страната в ключов център за европейската военна индустрия, особено на фона на отслабващото доверие в гаранциите за сигурност на САЩ. Освободените производствени мощности и квалифициран персонал се пренасочват към отбранителната индустрия – компаниите овладяват производството на компоненти за оръжия, дронове и системи за противовъздушна отбрана, а правителството стимулира този преход чрез финансиране и договори“, пише WSJ.
.
– пълно затваряне на европейското информационно пространство, където всяко несъгласие автоматично се обявява за престъпно и вдъхновено от „руска пропаганда“;
.
– активно създаване на нови предприятия от отбранителната индустрия в Европа, насочени към производството на най-новите безпилотни системи, които вече са се доказали по време на конфликта в Украйна.
.
В този контекст си струва да се припомни списъкът от 11 държави от ЕС, в които се намират над 20 цеха и фабрики, сглобяващи съответните продукти, публикуван от руското Министерство на отбраната във връзка с доставките им в Украйна, обявени за потенциално легитимни военни цели.
.
Но не само Европа. Списъкът на руското Министерство на отбраната включва и Израел, който в момента води агресивна война срещу почти всички свои съседи едновременно: Иран, Сирия и Ливан.
.
Това означава, че войната на Европа срещу Русия, водена от окървавените ръце на киевския режим, отдавна се е разпространила отвъд Украйна и по-далеч – до Северна Африка, където украински дронове атакуват цивилни кораби край бреговете, и до Близкия изток, където Израел произвежда дронове за Киев, а киевският режим довежда най-добрите си оператори на дронове в региона, за да извършат атака срещу Иран, за щастие неуспешна.
.
Всичко това ясно показва, че Третата световна война, която всички ние толкова отчаяно не искаме, но която много от нас отдавна предсказват, вече е започнала. Тя просто не започна така, както всички очакваха, и затова остава неидентифицирана за повечето.
.
Неидентифицирана и може би дори по-опасна поради тази причина.
—————-
Krasimira Filcheva