Какъв е статута на семейното жилище, ако то не е купено от двамата съпрузи, а е изначално само на единия съпруг? Какви са изобщо правилата за семейното жилище при брак, развод и фактическа раздяла? Кой и как може да го използва и да се разпорежда с него?

И.Щ, София

Безспорно е, че за закона семейното жилище не е обикновен имот, не е обикновен апартамент или къща. То се подчинява на особени правила, а разпореждането с него определено не е свободно. Това жилище е важна част както за времето на брака, така и за това след него – след евентуален развод.

Най-сериозно внимание към него е обърнато в Семейният кодекс (СК). Именно там са разработени и различни казуси и решения в зависимост от житейските ситуации. Допълнителни усложнения около семейното жилище има и защото у нас огромната част от семействата разполагат с едно жилище, при това придобито на различни основания. Така например то може да е купено от двамата съпрузи или пък единият да го е получил по наследство, или пък двамата го имат като дарение, или са го придобили по договор за издръжка и гледане, или пък им е дадено за ползване, примерно от родителите на единия или другия. При всички тези случаи обаче и по смисъла на закона това е семейно жилище и се подчинява на строго определени правила и процедури – както при разпореждане с него по време на брака, така и при развод.

Ако то е придобито по време на брака и е част от съпружеската имуществена общност, то тогава нещата са сравнително прости. Разпореждането с него става като при всеки общ недвижим имот. Общото правило е, че разпореждането – продажбата, замяната, даряването, даването под наем, се извършва от двамата съпрузи. Чисто практически може да го направи и само единия съпруг, но ако е упълномощен с нотариално заверено изрично пълномощно от другия съпруг. Възможна е и още една хипотеза. При нея единият се разпорежда с общата недвижима вещ и свързаните с нея права – апартамент, къща, вила, земя, право на строеж, на пристрояване или надстрояване и т.н., но без знанието на другия. И това може да се случи примерно дори със семейното жилище. Тук се изпада в сложната ситуация, при която на съпруга, който не знае, му се дава възможност в 6-месечен срок от узнаването на сделката, но не по-късно от три години от извършването й, да я оспори пред съд. Затова винаги е добре разпореждането да стане не само със съгласието, но и с подписите на двамата съпрузи. Тези правила важат с пълна сила и за разпореждането със семейното жилище, когато то е част от съпружеската имуществена общност.

Със семейното жилище обаче възникват много трудности, проблеми и специфики, именно когато то е лична собственост на единия съпруг. Тези ситуации изобщо не са единични. Така единият съпруг може да е придобил имота по наследство или чрез дарение, или да го е купил преди брака. Във всички случаи обаче то е негова лична собственост и той може да се разпорежда с него както си иска. Ако обаче този имот е едновременно и семейното жилище, ако семейството живее в него, то тогава съпругът собственик е силно ограничен във възможността да се разпореди с него както поиска. СК предвижда специален раздел “Разпореждане със семейното жилище – лична собственост”. Така според чл.26 “действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях”. “Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството”, добавя още Семейният кодекс. Същите правила всъщност се спазват и ако някой от съпрузите тръгне да се разпорежда със семейното жилище, собственост и на двамата. Това изрично е посочено в чл. 34 от СК, който препраща към режима за семейното жилище, лична собственост само на единия.

Семейното жилище отговаря на специфични правила и при прекратяване на брака, включително и когато това става с развод. Ако последният е по взаимно съгласие, то нещата са ясни – пред съда трябва да се представи споразумение между съпрузите по много неща, едно от които е задължително как ще става ползването на семейното жилище. При развод по исков ред, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, ако то не може да се ползва от двамата поотделно. Според чл.56 от СК “при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда”. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът задължително и служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

СК изрично предвижда, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, то съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Това може да се случи дори ако семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. Тогава съдът може да даде ползването на апартамента на този, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.