Група от експерти, натоварена от Франция и Германия да разгледа бъдещите реформи, представи визия за бъдещ ЕС с четири вида членство, включително “EU lite” (облекчен режим на членство – членуване на основа на политическо сътрудничество без обвързване със законодателството на ЕС) за страни като Великобритания, съобщи „Гардиън“.
Предложението идва в момент, когато лидерът на опозицията в Обединеното кралство Киър Стармър заяви пред президента на Франция Еманюел Макрон, че иска да изгради “още по-силни” отношения между двете страни, ако спечели властта на националните избори, насрочени за следващата година.
С войната в Украйна, която ускори апетита за разширяване, ръководството на ЕС призна, че е необходимо спешно да се започне да се мисли за формата на блока, който може да се увеличи от 27 до 36 държави.
В доклад, представен от Франция и Германия във вторник, институциите на ЕС се призовават да приемат редица реформи, за
да бъдат готови до 2030 г. да приемат нови членове като Украйна.
Експерти от двете европейски държави изготвиха предложенията, насочени към рационализиране на начина на работа на блока във връзка с обмисляната от Брюксел най-голяма вълна на разширяване от десетилетия насам.
Документът не представлява официалната позиция на Германия и Франция, но ще бъде засегнат в дебатите по време на предстоящата среща на върха на 46 европейски държави и неофициалната среща на 27-те лидери на ЕС, която ще се проведе в няколко последователни дни през октомври в Гранада, Испания.
“Ясно е, че разширяването на ЕС е в интерес на всички нас”,
заяви министърът на Европа на Германия Анна Лурман, която представи доклада в Брюксел заедно с френския си колега. “Затова трябва да започнем още сега да правим всичко възможно, за да гарантираме, че ЕС е готов за това разширяване.”
На работната група от 12 експерти и юристи беше възложено да представи изцяло нова визия за бъдеща Европа.
Едно от предложенията е да има различни степени на членство, включително вътрешен кръг от държави със
“задълбочена интеграция в области като Еврозоната и Шенгенското пространство”.
Следващият концентричен кръг би се състоял от настоящия ЕС, а третият кръг – от “асоциирани членове”, които участват в единния пазар, като в него биха могли да се включат страни като Норвегия, която е в Европейското икономическо пространство с достъп до търговския блок.
Четвъртият кръг би могъл да бъде място за страни като Обединеното кралство и би включвал
“политическо сътрудничество, без да е необходимо да се обвързва със законодателството на ЕС”.
46-те европейски лидери, които ще се срещнат в Испания следващия месец, вече са част от новосъздадената Европейска политическа общност, която включва Обединеното кралство и други страни извън ЕС като Исландия, Сърбия, Косово, Грузия и Молдова.
Други обсъждани реформи включват преминаване от единодушно към квалифицирано мнозинство в ключови области като данъчното облагане, финансите и външните работи в полза на квалифицираното мнозинство. Това ще изисква промени в европейските договори и референдуми в някои страни.
“Правителствата признаха, че по-нататъшно разширяване без подходящи институционални реформи
ще направи още по-трудно, ако не и невъзможно, вземането на решения от ЕС”, се казва в документа.
Експертите препоръчват потенциални изключения, при които страните могат да не се съгласят с дадено решение, дори и без да използват правото си на вето.
Документът предвижда също така да се намали прословутата бюрокрация в Брюксел чрез намаляване на броя на еврокомисарите, предложени от държавите-членки в изпълнителния орган на ЕС.
Ако някои държави-членки не искат да се съгласят с промяната на договорите на ЕС, експертите твърдят, че “коалиция на желаещите”
може да продължи реформите в нов “вътрешен кръг” от държави.
Лурман заяви, че документът е бил посрещнат “много положително” на срещата на министрите по европейските въпроси на ЕС, която се проведе във вторник в Брюксел.
Но испанският министър Паскуал Наваро, който присъстваше на срещата, заяви, че разговорите са показали колко далеч една от друга са страните-членки по ключови въпроси
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.