Цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени с индекса на потребителските цени, през август 2023 г. спрямо август 2022 г. (на годишна база) са по-високи средно със 7,8 на сто, докато спрямо юли 2023 г. (на месечна база) средното увеличение е от 0,6 на сто. Данните на Националната статистическа служба на Хърватия са потвърждение на тревожните прогнози, че ръстът на цените в страната продължава да се качва.
През юли ръстът на цените възлезе на 7,3 процента. Властите се опитаха да успокоят населението, че ако не друго, се вижда, че инфлацията е започнала да се забавя. Този аргумент пренебрегва факта, че юлското увеличение на цените се основава на миналогодишния юлски процент на инфлация от огромните 12,3 процента, точно както последната информация за повторно увеличената 7,8-процентна инфлация от август трябва да се тълкува като натрупване спрямо юлското увеличение на цените от 2022 г. с цели 12,8 процента.
Следователно Хърватия определено се тресе от подновена инфлационна драма, което може да се прочете от данните от юли и август за драстичното увеличение на размера на фискалните сметки, коментира хърватската медия jutarnji.hr.
Министърът на финансите Марко Приморац разкри в последното си интервю за Jutarnji, че фискалните сметки през юли и първата половина на август са нараснали с впечатляващия темп от 20 процента, което показва процъфтяващата хърватска туристическа икономика. Сега обаче възниква въпросът дали Хърватия трябва да предприеме национални мерки за ограничаване на растежа на цените, но не с административни постановления, които могат да застрашат основните функции на пазара, а с премерени мерки на икономическа политика.
Той е особено загрижен, че цените на храните и напитките продължават да се покачват драстично в Хърватия, което означава, че стандартът на по-бедните домакинства е подложен на най-голямо въздействие: „Разглеждайки основните компоненти на индекса, прогнозният годишен процент промяна за храни, напитки и тютюневи изделия е 10,1 на сто, за услуги 7,8 на сто, за промишлени нехранителни продукти 7,4 на сто и за енергия 4,3 на сто“, се казва в съобщението на Националната статистика.
По данни на Евростат инфлацията в Хърватия е втората най-висока в еврозоната (след инфлацията в Словакия) и възлиза на 8,5 процента. Разликата в сравнение с данните на Националната статистика и Евростат е, че Евростат измерва и влиянието на нерезидентите (туристите). С други думи, заедно със Словакия, Хърватия в момента има най-големия проблем с покачването на цените в еврозоната.
Социалните последици могат да бъдат тежки и дългосрочни. Отделен проблем е, че ЕЦБ няма да се интересува много от инфлацията в малка Хърватия, но ще следи тенденциите в други страни, когато решава дали паричната политика трябва да бъде допълнително затегната.
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.