ПАРИ

Бюджетът е пред катастрофа. Държавата се задъхва заради фикс идеята да влезем в еврозоната на 1 януари 2025г.

Катастрофално неизпълнение на бюджета за 2023 година показват данните на Министерство на финансите. То се изразява в провал на приходната част и задушаващо икономиката задържане на държавни инвестиции. По-подробно, с отминаването на септември приключва третата четвърт на годината, а приходите са малко повече от две трети спрямо плана. Простата екстраполация показва, че, ако нещо не се промени в четвъртото тримесечие, държавата ще събере по 1.5 млрд. лв. по-малко, както от основния приходоизточник – ДДС, така и от данък печалба. Докато при косвения данък изпълнението е едва 68% при положение, че би трябвало да бъде 75%, то при корпоративния данък НАП са събрали едва 52.8% отново при нормално очаквани 75%. Това само може да раздуе бюджетния дефицит с над 1.7% процентни пункта спрямо очаквания брутен вътрешен продукт и от 3% в края на годината, той да стигне близо 5%.

Другото изключително тревожно послание в данните е опитът недостигащите средства да се компенсират със спестявания от държавни инвестиции. Така наречените „капиталови разходи“, в които се описват инвестициите на правителството, са изпълнени на 28.5% ако не се брои европейското финансиране. А това е много важно, защото парите, които Брюксел превежда не се отчитат нито като приход, нито като разход, когато се оценява изпълнението на бюджета по методиката, която има значение за влизане в еврозоната. Или казано с друг думи, за да спази бюджетния критерий към края на годината, който забранява на държавите дефицит над 3% спрямо брутния вътрешен продукт, управляващите ще спестят милиарди, които иначе би трябвало да се вложат в ремонт и строителство на инфраструктура, технологично обновление на държавните служби, училищата, здравните заведения и т.н.

Изводът е, че дори и да си свием дефицита под 3% спрямо БВП, и дори Брюксел и Франкфурт да изнасилят инфлационния критерий за допускане в еврозоната, приемайки ни в явно негово нарушение от 1 януари 2025 г. България няма да въведе еврото като една силна и процъфтяваща икономика. Вместо това, икономиката ще се задушава от натрупаните с години проблеми – свързани с лоши пътища, такива в предремонтно и аварийно състояние, които спират инвестициите, гонят жителите на малките населени места и подкопават потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план. По-важно – днешните действия, които представляват бюджетни еквилибристики, догодина и не само, ще бъдат проблем на публичния сектор. И всеки път, когато някъде има инцидент заради липсата на обновление вината, може да се пише на бюджетите за 2022 и 2023, които жертват ежедневния ред и нормалност в публичния сектор.

Справка показва, че същият стремеж за влизане в еврозоната без време (уж от 1 януари 2024 година), в нарушение на инфлационния критерий, накара миналата година държавата да ореже националните инвестиции с един милиард лева а общо на консолидирано ниво не похарчи 2.7 млрд. лв. (разликата щяха да са европейски средства).

Необходимо е да се знае също, че забавянето на публичните инвестиции с цел влизане в еврозоната от януари 2025 година е хазартен ход, защото България няма никаква сигурност, че ще се направи компромис със неизпълнението на инфлационния критерий. И това означава, че потискането на икономиката, постигнато с орязване на инвестициите си е чиста прищявка на Асен Василев и правителството.

Абстрахирайки се от контекста, към септември държавата е събрала 47.6 млрд. лв. консолидирани приходи и е похарчила 48.4 млрд. лв. Това прави бюджетен дефицит от 800 млн. лв., или половин процент спрямо брутния вътрешен продукт, в навечерието на четвъртото тримесечие. Периодът октомври-декември е време за разплащане на направените през годините инвестиции и непрозрачните процеси ежегодно пораждат съмнения, че покрай масовите редовни плащания се правят и такива към спорни проекти и партийни каси.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 18

Related Topics:featured trending българия пари политика финанси

Up Next

Алчния Василев иска всяка сума над 5000 лв. да минава през банка

Don't Miss

Foreign Policy: Западът плати за огромния нов арктически проект за втечнен природен газ на Путин

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.