ПАРИ
Foreign Policy: Западът плати за огромния нов арктически проект за втечнен природен газ на Путин
През юли, около седмица след като лидерите на НАТО обещаха по-голяма военна подкрепа за Украйна на срещата на върха в Литва, усмихнатият руски президент Владимир Путин наблюдаваше как най-голямата плаваща структура в света тръгва от строителната площадка в Мурманск, руски град на Баренцово море, пише в свой анализ за Foreign Policy Зоуи Райтер. Платформата, тежаща 640 000 тона, е предназначена за полуостров Гидан в Сибир, където ще се свърже с инфраструктурата на сушата, за да започне охлаждането на огромни количества газ в течна форма, годна за транспортиране, като в крайна сметка от 2024 г. ще произвежда повече от 6 милиона тона втечнен природен газ (LNG) годишно.
Платформата – в която се помещава първият т.нар. влак или производствена линия от мащабния проект за добив и втечняване на газ, известен като Arctic LNG 2 – разчиташе в голяма степен на международни инвестиции и западни технологии. Базираната във Франция TotalEnergies гордо обяви общо 21,6% дял в проекта при стартирането му през 2019 г., заедно с инвеститори от Китай и Япония. Оттогава мина време и TotalEnergies вече обяви, че няма да предоставя капитал за проекта. Отдалечеността на полуостров Гидан и мразовитите арктически зими означават, че Arctic LNG-2 изисква най-добрите инженери в света и водещи технологии, за да може газът да бъде изваден от земята, втечнен и натоварен на танкери. Турбините са най-съвременни и са предоставени от американската инженерна фирма Baker Hughes. Германската компания Linde доставя топлообменниците, необходими за охлаждане на газа. Британската компания Hill & Smith предоставя криогенни тръбни опори. Италианската компания Saipem играе ключова координираща роля и доставя електрически кабели.
През април Европейският съюз обяви забрана за износ на оборудване за втечнен природен газ за Русия. Въпреки това доставката на първата част от проекта беше извършена навреме – въпрос, който Путин не пропусна да отбележи в телевизионните си коментари от Мурманск.
През последните 9 месеца членовете на Колектива за борба с корупцията преглеждат митнически данни и сателитни снимки, за да предоставят на журналисти от множество европейски медии – включително тази седмица в Der Spiegel в Германия, Der Standard в Австрия, Le Monde във Франция, Il Fatto Quotidiano в Италия и The Times в Лондон – информация за участието на западни компании в проекта.
Тези разследвания разкриха как Arctic LNG 2 е бил активиран чрез постоянни доставки на жизненоважно оборудване от европейски и американски производители по време на войната в Украйна. Тези доставки продължиха да се извършват и след като ЕС обяви забраната си за износ на хардуер за производството на втечнен природен газ за Русия, и чак до крайния срок за влизане в сила на санкциите.
Според руските митнически регистри, от началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. основната руска търговска компания за Arctic LNG 2 е внесла оборудване на стойност над 400 млн. долара с произход от Европа.
През септември Държавният департамент на САЩ наложи санкции на десетки руски компании, участващи в изграждането на енергийни инфраструктурни проекти като Arctic LNG 2. Сред целевите компании е дъщерно дружество на „Новатек“, най-големия частен газов концерн в Русия, което е изградило два огромни резервоара за съхранение на втечнен природен газ, които компанията възнамерява да използва за прехвърляне на втечнен природен газ от Арктика. Държавният департамент също така реши да наложи санкции на фирма, базирана в Абу Даби, която наскоро е била създадена, за да предоставя „инженерни услуги и технологии“, които „преди това са били предоставяни от европейски компании за услуги“.
Засега ЕС не е решил да санкционира пряко руския LNG, нито „Новатек“ или неговия основател и изпълнителен директор, олигарха Леонид Михелсон. Тъй като доставките на нефт и газ по тръбопроводи и по море на суров петрол от Русия са почти напълно преустановени, руският втечнен природен газ се радва на голямо търсене. През 2022 г. страните от ЕС получиха 90% от добива от проекта на „Новатек“ за втечнен природен газ в Ямал, разположен само на 70 км от Arctic LNG 2. Според анализа на High North News доставките от Ямал за Европа продължават да се увеличават през 2023 г.
Европа не бива да си прави илюзии относно цената на пристрастяването си към руския газ. Първото по рода си картографиране на руска Арктика от страна на заинтересованите страни, извършено от Arctida, организация с нестопанска цел, основана от руски защитници на корупцията в изгнание, показва, че бизнесът, политическото ръководство, агенциите за сигурност и експертните групи в региона често са тясно преплетени и следват дневния ред, определен от Кремъл. Близкият сътрудник на Путин Генадий Тимченко е член на борда на директорите на „Новатек“, докато ЕС и Великобритания не го добавиха в санкционните си списъци през март 2022 г., след подобни санкции, наложени от Съединените щати още през 2014 г.
След началото на войната в Украйна Русия все по-често гледа към Азия като пазар за своя износ на газ. Arctic LNG 2 поставя на една ръка разстояние нещо, за което Путин отдавна мечтае, а именно целогодишни доставки на газ по Северния морски път от Баренцово море до Беринговия проток. В сравнение със Суецкия канал Северният морски път съкращава времето за пътуване почти наполовина и, което е по-важно за Путин, запазва трафика в рамките на изключителната икономическа зона на Руската федерация.
Arctic LNG 2 не само ще увеличи броя на танкерите, плаващи по маршрута – той ще изгради и претоварни хъбове във всеки край, които ще позволят на конвенционалните танкери да вземат доставения там газ. Глобалното затопляне също играе роля, тъй като намалява времето, през което маршрутът е покрит с лед всяка година.
Кремъл иска до 2030 г. Русия да изнася 100 милиона тона втечнен природен газ. Войната в Украйна и появата на САЩ като основен износител на втечнен природен газ направиха тази цел много по-трудно постижима. Но Arctic LNG 2 я приближава. Очаква се още през 2024 г. той да генерира приходи за Путин и неговите приближени, като помага на Русия да води войни срещу съседите си, да се намесва в демокрациите и да разширява влиянието си по света. Arctic LNG 2 също така е в списъка на така наречените „въглеродни бомби“ – проекти, които ще отделят повече от 1 милиард тона въглероден диоксид през целия си живот.
Ако санкциите на ЕС по отношение на технологията за втечнен природен газ бяха влезли в сила по-рано или ако западните компании бяха принудени незабавно да се откажат от договорите си, немислимо е първата част от руския проект да е на път да влезе в експлоатация. Включването на заместващи технологии от Турция или Китай за останалите производствени линии ще бъде скъпо и разпростряно във времето, но работещият първи влак помага да се балансират тези разходи.
Неотдавна Михелсон сигнализира, че има още по-големи планове. Той заяви, че след като бъде завършена следващата част от Arctic LNG-2, газът, който досега се транспортираше по тръбопроводи до Европа, ще бъде охлаждан и доставян от нов завод в Мурманск.
Това прави още по-наложително ЕС да насочи стратегическите енергийни проекти на Русия в следващия кръг от санкции. ЕС трябва да последва примера на Вашингтон, като посочи субектите, пряко отговорни за изграждането и експлоатацията на Arctic LNG 2 и други газови проекти. Европа може и трябва да отиде по-далеч, като разшири списъка на забранените за износ в Русия стоки. Това ще спомогне за спиране на разработването на нови проекти за добив на газ и ще възпрепятства възможността на Путин да изгради инфраструктура по Северния морски път. Като минимум държавите членки на ЕС, трябва да забранят претоварването и реекспорта на руски втечнен природен газ в своите пристанища.
От решаващо значение е, че тъй като САЩ се подготвят да бъдат домакини на Конференцията на държавите – страни по Конвенцията на ООН срещу корупцията през декември. Западът трябва да продължи да укрепва глобалния режим за борба с изпирането на пари, както на теория, така и на практика.
Журналистическите разследвания на доставките на оборудване и услуги за Arctic LNG 2 често попадат в задънени улици, тъй като много от договорите за инженеринг се прехвърлят към компании, създадени в непрозрачни юрисдикции, след като ЕС въведе санкции срещу Русия. Същата непрозрачност в собствеността на компаниите, която позволява на престъпниците да прехвърлят и изпират незаконните си средства, улеснява и заобикалянето на санкциите от страна на предприятията, решени да продължат да търгуват с Русия. Вашингтон трябва да започне тези усилия с даване на пример у дома, с пълното и ефективно прилагане на Закона за корпоративната прозрачност.
А за да стигне до корена на проблема, Западът трябва да ускори прехода си към възобновяеми енергийни източници и да помогне на другите да направят същото. Западните компании помогнаха на Путин да създаде въглеродна бомба, но все още има време да я обезвредим.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.








